Досещане за величие

Сега, когато чуваш гласа ми, няма нужда да искаш да релаксираш, оставяйки релаксацията да се случва сама, прокарвайки ума невинно през тялото, с лекотата на замах с перце и погалването на слънчев лъч. Да, да се отпуснеш в доверието, в Себе си, там където звукът на спокойствието вибрантно насища всяка клетчица от тялото и душата ти.

Точно сега, когато се чудиш накъде да продължиш, има ли значение дали съзнателно знаеш, докато подсъзнанието ти вече те е насочвало, ще те насочва и сега те насочва към най-подходящите за теб решения и посоки така естествено, както потокът знае как да прокара пътя си към океана на блаженството и силата ти. Смълчавайки се, това блажено и мъдро безмълвие вече познава най-точните за живота ти посоки, стъпки и радостно-благодатни условия.

Когато се чудя доколко знаеш как дълбоко подсъзнанието ти ме познава и приема, докато гласът ми вече е едно с намерението ти за благуване, мога или да те насоча към силата на потенциала ти, или да се разтвориш за свободата на любящата си смелост естествено, както изгревът се проявява естествено и неизбежно сега в силата на душевната ти храброст!

Така чудейки се доколко съзнателно не е нужно да знаеш, отпускайки се смирено, приемам смелостта ти за вродено изявяваща се с този вътрешен изгрев на любящата ти сила, дълбоко изплуваща от подсъзнанието ти, освободено от всичко излишно. Дори само слушането на гласа ми и чуването на скритите заряди от обич и благост, вече водят към тази свободна сила.

Знам, че не знаеш дали това отпускащо разтваряне за силата на самоуверената ти свобода ще ти донесе по-малко или много повече удоволствие. Доверявайки се на потенциала си, има ли значение, когато блаженството на пълнотата от любов вече стабилно и все по-неумолимо, неспираемо и постоянно протича през теб, завинаги! Когато неминуемо това се случи, може да поискаш да изразиш благодарността си писмено – аз съм просто нула, пропускаща нещо много повече. Към Бога я насочи!

Може би не знаеш колко малко се иска, за да се усетиш истински самоуверен от ден на ден повече и все повече, когато сега смирено политаш по течението на смисъла, за да го пренесеш във всяка делнична минута – точно това осъзнаване на естествеността на самоувереността, идваща от безмълвието, да!

Опитай да не се предаваш на Бога – гордо се противи в малката себичност… Опитай да не приемаш радостта, насища тялото, душата и живота ти със смисъл… Можеш да опитваш – правил си го много пъти, следвайки крясъците на илюзиите. А можеш и да пуснеш Богоприсъствието през смълчаното си безмълвие… Опиташ ли веднъж вкуса му, връщане назад няма – защото не искаш да има, ликувайки в екстаза на Бога. 

Целият свят грухти сугестиите си, по свински отдаден на скотското. Сугестиите да се омотаеш в преплетените възли на страстите, гонейки Михаля на алчността, суетата, гордостта, тщеславието, егоизма… Можеш да избереш илюзията, продавайки душичката за шарените дрънкулки и мънистата на преходността – защото няма кръстопътен демон и договор с дребен шрифт, освен в решенията за една или друга посока във всеки миг – свободна воля. А можеш и смирено да разтвориш калта на гордия егоизъм в океана на Бога – за да живееш и бъдеш Себе си, сам ти божествен, диамант неопетнен от прахта на делника.

Може би все още не си напълно сигурен колко сигурен в Себе си вече си, доверявайки се на величието на Бога. Тази велика тишина на Бога! Може да си все по-сигурен, докато не си изцяло сигурен, или докато естествено осъзнаваш самоуверената си сигурност, сега или в постоянното сега на всеки миг, да се насладиш на разширението на сигурността си. Можеш да искаш и жадуваш тази автентична самоувереност, можеш невротично да залагаш на страховете, но колкото и да я искаш или потулваш с невротичния контрол, толкова повече тя застава там, където винаги е била, оказвайки се в центъра на съществото ти. Център от спокойна, самоуверена сила, който сигурността ти никога не е напускала, докато си я зовял или куцал към поредната илюзия, сега пометена от лъчите на блажената сила, както виделината на слънцето разпръсква сумрака безусилно и тихо. 

Винаги си познавал тази сила, промъкваща се в един или друг, сега все по-разширяващи се мигове. Дали я искаш или си готов – кой знае? Малкото его човече никога не е готово – трепери пред неразбираемото за него величие на Богочовека, когото е призвано да провежда през смиреното си смълчаване. Смирено смълчаване, което дори егото ти все повече оценява и ще оценява, когато през него премине Боготишието на безкрая на силата. Любяща, мъдра сила, водеща към свободата на Богочовека – към Теб! Да, винаги си бил нещо повече и си се досещал за величието си – точно така!

Дали ще искаш активно да вървиш към брилянтната самоувереност или пък не, тя вече върви към теб по един или друг начин, ползвайки всичко в живота ти като храна за опита си. Една стъпка само да направиш към силата си, тя прави десет към теб. Защото никога е нямало отделно от Бога его, освен в разцепването на параноята и егоцентричния нарцисизъм на човешкото невежество, приемани за норма от стадната тълпа… 

Възнамериш ли мощта си, вече знаеш, че тя отдавна е възнамерила теб. Взирайки се в бездната на потенциала си, ставаш слънцето на лъчите му! Смълчано безмълвие, раждащо виделината!

Орлин Баев