Дзогчен и Махамудра - Естествена Йога

Дзогчен, Махамудра – Естествена медитация

Забележка: В текста скицирам дзогчен и махамудра медитативните системи на тибетския будизъм. Имплицитно ги съотнасям с индийската джнана йога самяма и тантра, от които всъщност произлизат (основно) и изразяват ядрено. Изразявам мнение за разликата между социокултурните индоктринации и същностната духовност. В описанието на медитативните етапи, маркирам условното деление в будизма на сутраяна, махаяна и ваджраяна. Подчертавам уникалността на учението на всемирното бяло братство, езотеричен източник на световните психодуховни системи, изкуство и наука от древността, до наши дни. По-специално акцентирам на огромния потенциал в съвременното учение на братството, предадено от Петър Дънов (Беинса Дуно) – потенциал, който тепърва предстои да бъде разкриван. От мъдростта на древните психодуховни системи, върху фундамента на когнитивната невронаука, през потенциала на съвременната братска школа, извличам ядрените стъпки в естествения медитативен процес.

……………………………………………………………………………..

Речник на ползаните термини: 

-          Дзогчен – тиб., великото съвършенство.

-          Махамудра – санскр., великият печат.

-          Самяма – фокусиране, медитация, себереализация – трите съществени стъпки на джнана йога.

-          Дхарана  - фокусиране.

-          Дхяна – медитация, съзерцание.

-          Самадхи – в будизма означава фокусиране, дхарана, но в същинското си, изначално значение, себереализация – тоест, далеч повече от едното съсредоточаване.

-          Джнана – йога на мъдростта, медитативна йога.

-          Сахаджа – спонтанност.

-          Сутра будизъм – южният, каноничен будизъм, включен в северния, но надхвърлян.

-          Махаяна – северният, далеч по-функционален и постигащ целите си будизъм.

-          Ваджраяна – „черешката на тортата“ на будизма, тибетският будизъм.
-     Ригпа - тиб., естествената, вродена мъдрост на просветления ум. На санскрит: Видя

-          Турия – чистото съзнание на крайната реалност, отвъд будното, със сънища и сън без сънища съзнание.

-          Мокша – освобождение.

…………………………………………………………………………..

Дзогчен (ати йога) и Махамудра (сахаджа йога). В превод от тибетски и санскрит: великото съвършенство и великият печат.

Тибетците са много синтетична и прагматична нация. Духовността им винаги е била философски и психодуховно обоснована, но действенa, свързанa с ежедневния живот. Философия, която помага на бита така, че да го превърне в практичен инструмент за достигане на целта на човешкия живот – свободата. Намирайки се на кръстопът между философско-метафизичната Индия и прагматичния Китай,  тибетците вземат и от двете най-доброто.

Сутра, канонично-догматизираният будизм е някакво начало – но не повече. Остане ли човек там, затъва в мъртвата буква, водеща до духовната бюрокрация на тесногръдата неспособност за виждане на целостта. Махаяна будизмът стига по-далеч – духът му е силен, жизнен, води до реални резултати.

Тибетският будизъм включва в себе си сутра и махаяна будизма, но ги надхвърля. Интегрира йога и тантра, взаимства от даоизма в приложната си методология. Така тибетският ваджраяна будизъм се явява една изключително синтетична, цялостна и актуално действена система, действително постигаща резултатите, за които е предназначена.

Беинса Дуно (Петър Дънов)

В статията си „Фрисейски, (псевдо)духовен байпас“ писах следното, пряко отнасящо се до взаимстването на ценното от световните психодуховни системи с уважение, но през следване на собствения път:

„Транскултурална, същностна духовност или социокултурни индокринации

"В общността всеки трябва да се подчинява на другите, за да може тя да просъществува, защото се нуждаете от нея. В самотата всеки трябва да стои по-високо от другите, за да може всеки човек да достигне до самия себе си и да избегне робството. В общността нормата е въздържание, В самотата – разточителството. Общността е бездна, самотата е връх. Точната мяра в общността пречиства и съхранява.Точната мяра в самотата пречиства и прибавя. Общността ни дава топлина, самотата ни дава светлина." 

Карл Юнг, из Septem Sermones ad Mortous

В текста на Карл се засяга много важен въпрос. Освен общата насока за баланса между уединена Самоувереност и общностно смирение, практически темата стига до следните прагматично-социални и икономическо-властови движения. А именно, доколко дадена духовна общност се явява среда за споменатия баланс и доколко за налагане на национализъм, език, национална култура, традиции, обичаи, ритуалност, облекло, понякога и на финансови интереси, прикрити под маската на духовността (за пари не ми се говори обаче).

Ето, отиваш в някоя йога или будистка школа. Казват ти, че йога е като шперц, приложим към коя да е религиозна или научна нагласа (будизмът в същността си е една прекрасна и изчистена йога система). Дотук добре. Принципно е така. Постепенно обаче започват да се промъкват санскритски, тибетски, бирмански, тайландски, цейлонски или каквито там са мантри, молитви, обичаи...

Дори и висшите медитативни практики като Дзогчен/ Махамудра в естеството си са мега простички и изпълними, когато човек има натрупана опитност от този и не само животи. Обаче, оказва се, че се налага между другото да се понаучи санскрит или тибетски, да се поживее десетина годинки в манастир или ашрам на школата, да се получат титли, твърде градирано-светско кариеро подобни и йерархично постигани къде със смирение, къде с примиренчески мазохизъм и допускане на затриване на собствена култура.

Практиките умишлено се дават мега тегаво, първо се минават подготвителни, после тантрични, докато се стигне до същинските медитативни, които се оказва, че от началото си познавал отвътре си, но си бил спъван не от реално духовни основания, нито от желание за постепенен прогрес, а всъщност от индоктринирането на дадената деноминация.

След години осъзнаваш (ако имаш капацитета а това...), че в твоята местна/ родна система, която някога си пренебрегнал, тези висши практики присъстват същностно, както и че си по-скоро избягал от мястото, където съдбата те е поставила, за да гониш Михаля, вместо да се уважиш достатъчно и практикуваш качествено през школите, където Животът те е засадил от раждането ти.

Оказва се, че преобладаващата маса от лами или гурувци нито са по-духовни, нито са по-напреднали, нито по-просветлени, а просто от деца са присъствали в контекста на дадените традиции, език, писания, култура, което им е дало силен старт. Старт и продвижение, неизменно силно преплетени с езика, културата, писанията, историята, традициите на дадената деноминация, нямащи нищо общо с евентуално провежданата през нея същностна духовност и транскултурална методология.  Нищо общо реално, но актуално същностната духовност е индоктриниращо-сугестивно „замесвана“ с натрапвани социокултурни и езикови съдържания.

(N.B): Според мен, въобще не е нужно да обличаме будистки или хинду роби, да пеем техните мантри, да се идентифицираме с културата им. Добре е да вземем есенцията, същностната методология и духовна червена нишка, но да ги прилагаме през собствената си култура и духовни традиции, така обогатявайки ги.“

……………………………………….

Дзогчен: тяло на дъгата

Та така – хубаво е донякъде да обогатяваме езиковия си запас и опознавайки културите, от които можем да се учим, да привнасяме качествени стойности в собствената. Българинът често е изявен чуждопоклонник – качество, идващо от мазохистично, до характеропатно-параноидно, несъзнавано недооценяване на собствената стойност, при инфантилното идеализиране на „големия“ друг. За да се случва въпросното обогатяване здраво, е необходимо процесът да протича през смирено себеуважение, оценяващо качествено собствените стойности.

Учителят Беинса Дуно

Една централна причина и смисъл човек да се роди и изживее жизнения си цикъл в малка България, е учението на бялото братство, транслирано от великия мъдрец Беинса Дуно (Петър Дънов). В насоките на Учителя присъства семенно/ ядрено богатство, несравнимо по заряда си с което да е досега давано психодуховно учение. Семената са дадени, но от любящите, мъдри и свободни в истината ученици зависи посаждането им, грижата за покълнването, прорастването и развитието на неимоверно мощните и цялостни послания.

Учителят Беинса Дуно с основание твърди, че духът на предаваното от него учение надхвърля по-старите системи. Времената са различни, вибрацията е многократно по-висока и бърза. Ако за осъзнаването на дадени принципи и постигането на определени медитативни състояния на съзнанието преди време са били нужни цели жизнени цикли, в настоящето времето е сгъстено, нагнетено и далеч по-ускорено.

От старите учения все пак може да се взаимства опитът на практиците, ядрените преминавани стъпки и етапи, в съвремието постигани с методология и темпо, съответстващи на духа на времето. Има защо да се отнасяме с уважение към древната мъдрост и психодуховни системи, но ползвайки есенциалните насоки, структура и трасирани в тях етапи лингвистично и смислово транслирани транскултурално, в резонанс със съвременната интегрална и мултидисциплинарна холистичност, през дълбоко уважение и оценяване на собствения потенциал. 

Учението на бялото братство е холистично-интегрално – включва даваното досега, но качественият му смисъл е далеч по-фин, истинен, божествен. Засега обаче това са потенциали, които предстои да бъдат проявявани от учениците. Именно относно систематиката на тази проява може да бъде черпено ноу хау от старите системи като индийската триединна йога и „черешката на тортата“ на будизма, дзогчен и махамудра. 

………………………………………………………………………………..

Медитативният тибетски будизъм се явява джнана/ медитативна йога система, стъпваща на тантричния принцип на трансформацията. Подробно описание на джнана, бхакти и карма йога принципите и подходите, може да бъде намерено в текста ми „Триединството на йога“.

Дзогчен е практикуван в най-старата тибетска школа: нийнгма. Махамудра, в карма кагю, гелугпа и сакя школите. Подразделението на нийнгма палюл ги съчетава, както и някои лами (преподаватели) също ги интегрират в наставленията си. През две различни терминологии, е представян аналогичен джнана йога, медитативен път по освобождение от илюзията и реализация на същността.

След преминаване на аналогични подготвителни практики като прострации, визуализации, развиване на състрадателност, работа с вътрешната енергийна мрежа, готовност за жертва на преходното в името на непреходното, биват презентирани същинските джнана/ медитативни подходи.

……………………………………………………………………………..

Дзогчен

В дзогчен същинските медитативни подходи са самде, лонгде и менгагде (на тибетски). На санскрит: читаварга, абянтараварга, упадешаварга.

Самде е условно свързана със сутра будизма, лонгде с тантраяна, а упадеша със сахаджаяна (спонтанната колесница), с есенцията на великото съвършенство. В самде се преподават класическите сутра шамата и випашяна практики, водещи до овладяване на ума. Шамата буквално означава успокояване. В будизма често се ползва еквивалентно със самадхи. Искам да отбележа, че както се употребява в будизма, понятието е различно от хинду самадхи. Тук самадхи спрямо изначалното си значение, е съдържателно-смислово изкривено и обозначава само дхарана, фокусирането на ума. Випашяна пък корелира пряко с дхяна - медитативното, прозиращо съзерцание.

В лонгде дхарана и дхяна се задълбочават до все по-дълбокото тантрично съзерцание на енергийното бодхисатва тяло. Вече не толкова отвън натрапено проследяване на енергията, колкото осъзнаване самата същност на бодхисатва мъдростта и блаженството: праджня и ананда. Преживява се живата, мъдра виделина на ригпа пространството (видя) – не през разсъждение, а през интуитивно мъдрознание. Понятия като анатман (безазовост), шунята (таковост, празнота), майа (относителна илюзорност), анитя (непостоянство, преходност) биват осъзнавани вече преживелищно, през ум подобен на чисто небе, свободен от ментални вълнения (разсъждения, автоматични мисли, базисни вярвания и следващите от тях чувствености). В лонгде се пракикуват типичните тантрични сексуални, енергетични (тумо, кундалини), на съня и т.н. методи – върху основата на дълбокото медитативното прозрение на семде нивото.

В менгагде, през личните устни наставления на водещия фасилитатор, фокусът е в безформеното (арупа) съзерцание, водещо до пряко реализиране на бодхисатва природата, на реалната събудена същност. При безформеното съзерцание постепенно медитацията става все по-неформална, все по-пренесена в ежедневието – всичко правено, дори и собствените мисли и чувства, стават част от бодхисатва ума. В менгагде се практикуват двата подхода трекчо и тьогял – постепенното осъзнаване и предизвикващото, рязко осъзнаване на ригпа. Както и да е, без развиването на постепенното, рязкото просветление е неустойчиво. Мислите вече са не толкова пропускани от его позиция, колкото самосъзнателният център е постоянно прехвърлен в ригпа (ясната визия на бодхисатва природата, турия), прозираща и насищаща всяко ежедневно дело, мисъл и чувство с любящата си мъдрост. Човек е приживе свободен - дживанмукта.

Махамудра

В махамудра се преминава през идентичен път, описван с различни термини, но през смислово и преживелищно аналогични етапи. Същото разделение на сутра, тантра и есенциални практики.

В сутра махамудра практиката на шаматха (дхарана, фокусиране) и випашяна (дхяна, медитация), е детайлно и систематично следвана през стъпките еднонасоченост, простота, един вкус и немедитация. Фокусиране, медитация, съзерцателно прозиране пустата природа и на успокоения, и на мисловно ангажирания ум равнозначно (вайрагя, equanimity), прехвърляне самосъзнателния център в същностната природа. Сутра махамудра стъпките съответстват на самде дзогчен практиките.

Махамудра Махакала

В тантра махамудра, през прозиращата медитативна (випашяна) осъзнатост, фокусът е в енергетиката на вътрешното бодхисатва тяло (тяло на дъгата), ползват се хатха/ тантрични и сексуални кундалини практики (по-често в символична визуализация), йога на съня, тумо (етерна енергетика), пренос на съзнанието (пхова) и т.н. Важно е да се отбележи, че без стабилно продвижение в шаматха и випашяна, механичното практикуване на тантра махамудра се случва от илюзорна и механична, его позиция. Когато медитацията е стабилна, прехвърлянето на самосъзнателния център в същността, превръща тантра практиките от механично налагащи нечие предполагаемо познание, в личното му осъзнаване.

Есенциалната махамудра е свързана със същностната, безформена медитация, със спонтанно (сахаджа, турия) присъствие в бодхисатва яснотата и блаженството на тялото на дъгата.

Естествената пътека и психотерапия

Медитацията е път по синхронизиране със Себе си, по намиране на същинския Богочовек. Път по сливане с любовта, мъдростта и истината. Без същината, към която молитвата и медитацията водят, човек е куха черупка, пълна с гнойта на страха, тъгата, егоизма, алчността. Близо до медитативното възхищение са оценяването на изкуството, честният смирен живот, алтруистичната мотивация и дела, искрената взаимопомощ, сърдечността, грижата за природата и долавянето единството с нея. Такъв обичащ живот е в същината на това, което ни определя като хора. Предпоставка е и за медитативния път по себереализация – защото всяка човещина, братолюбие и съчувствена състрадателност, идват от същинския Богочовек, към когото медитацията систематично и последователно води. 

В същината си, медитацията е идентична с Човека. Затова пътеката ѝ е най-естествената, вътреприсъща на човешкия процес е. Нищо сложно няма и не би трябвало да има в медитацията – подобна на дишането е, когато е истинска. Няма общо с тибетските и санскритски писания, с будистките роби и монашеския, изсмукан от пръстите на изкуствеността живот. Да, някои народи като китайския, тибетския, индийския, монголския и т.н., през собственото си социокултурно наследство и изказ, са систематизирали по резониращ им начин някои възможни подходи и стъпки към медитацията. 

Но дълбоката умствена, преминаваща в сърдечна молитва и съзерцание, присъстват и в мистичното християнство и ислям (исихазъм, суфизъм), в научния/джнана откривателски порив на високо ниво, във вдъхновението на твореца, смълчаващ ума си, за да проникнат неимоверно красивите съзидателни потоци. Есенцията на молитвената сърцатост, преминаваща в тиха свързаност и единство с обекта си, живее в съзнателния поток на всеки добър и обичащ човек, съчувстващ и емпатийно съпреживяващ радостта и болката на чувстващите същества индивид. Ригпа/ самадхи не могат да бъдат приватизирани от коя да е медитативна, психодуховна система, а само изразявани през тях по един от хилядите възможни начини и подходи. Най-близко до човека, същностно и натурално е медитативното състояние – извор на всяка човещина, смисъл и истинска радост е. Връзка и сливане с Бога е.

Ползвайки понятието Бог, нямам предвид проектираната антропоморфна инфантилност на заспалото съзнание, а любомъдрото единство и закономерности на целокупния живот, ядрото на Дхарма/ Дао.

Омраам Михаил Иванов - Учител от школата на бялото братство

Обитаващ тяло на българин, имам пряк достъп до огромното богатство и величие, завещано от Учителя Беинса Дуно, както и това на напредналите ученици и на свой ред учители от тази духовна линия. Смея да твърдя, че познавам световните психодуховни системи в достатъчна степен. Сравнявайки ги с потенциала, вложен в школата на бялото братство, са като прощъпулник пред совалка. Въпреки това, от такива прощъпулници може да бъде почерпена добра систематика на медитативния път. Учението на бялото братство през хилядолетията се е проявявало през науката, будизма, индуизма, даоизма, езотеричното християнство, юдеизъм и ислям. Всичко тече, всичко се променя – честотата на трептене на глобуса ни е далеч по-интензивна, а времето все по-сгъстено. Думите на Беинса Дуно са огромна съкровищница – засега обаче е ползвана едва милионна част от нея. Тепърва предстои разкриването, изучаването и прилагането в целостта ѝ.

В естествената психотерапия и начин на живот ползваме принципите на любовта, мъдростта и свободата, завещани от Учителя Беинса Дуно като теоретична рамка, както и като практична, свързана с тях методология. Твърдя, че както засега е разбирано, учението на Учителя е ползвано единствено в подстъпните му възможности, в подготвителните на подготвителните му етапи. Защото любовта носи истинската мъдрост, която освобождава. Тоест,  съществува естествена градация в разбирането и приложението. Понастоящем, преобладаващата част от последователите се учат на първите от първите стъпки от сливането с потока на любовта.

Медитацията е път на мъдростта, подлежан от любовта и водещ към истината. Засега неимоверният заряд на братското учение е ползван подобно на диамант, с който се забиват пирони – възможен, но твърде слаб начин на неразбираща употреба, поради неразкрита вътрешна готовност за по-висока и цялостна такава. Твърдя, че когато любовта е живяна, медитативната мъдрост с лекота се проявява.

Елеазар Хараш - Учител от школата на бялото братство

В етапите по-долу маркирам любомъдрата медитативна последователност, следвана в естествената пътека. Детайлно предстои да бъде описвана в следващи текстове. Естественост, практикувана освен в психотерапевтичното третиране на неврози, в живота на кой да е обичащ и сърцат индивид. В систематизацията са втъкани имплицитно исихия, зен, дзогчен, махамудра, самяма, даоските и др. медитативни подходи, издигнато-осъвременени до духа и посланията на всемирното бяло братство и стъпили на когнитивно-невронаучния фундамент на естествената психотерапия.

Естествена Йога (Йога на Любовта, Мъдростта и Истината)

Подготвителни практики

-          Естествена психотерапия.

-          Любяща нравственост.

-      Причинно следственост, бардо, превъплъщение - Дхарма.

-          Храни йога.

-          Сурия йога.

-          Паневритмия.

-          Физическа култура.

-          Дихателни похвати.
-      Сексуална, жизнена и духовна енергия - виря и оджас.

-          Подготвителни енергийни практики.

-          Мандала на Човека.

-          Йога нидра.

-          Йога на Учителя.

-          Преходност (чод).

-          Жертва.

-          От диалектика, към недвойнственост.

-          Молитвочетене и слушане.

-          Четене и слушане на беседите на Учителя, четене на свещените писания, научни текстове…

-          …

Същински практики

Любов

1)      Благуване.

2)      Оттегляне.

Мъдрост

3)      Смълчаване.

4)      Безмълвие.

5)      Виделина.

Истина

6)      Боготишие.

7)      Дхарма йога (Богодействие).

            

Детайлно и цялостно обрисуване на естествения медитативен път правя в статията "Естествена Йога на Любовта, Мъдростта и Истината".

………………………………………

Орлин Баев