За естествената медитация с простички слова

Какви са ползите от медитацията, има ли защо да я прави човек, как действа, струва ли си?

 И още как. Да, задейства се целият мозък, сигналите между хемисферите се предават масирано, оптимизира се неврохимията – но, всеки може да кликне google scholar и прочете поне част от мащабните научни изследвания по темата. Тук ще споделя нещо още по-ценно – личен опит.

Какво е медитацията?

Какво е медитацията? Дали е фокусирането в дъха, между мислите, мантрата, външен или вътрешен обект, молитвените думи или пустотата? Не е. Техниката не е медитацията. Може да доведе или не до нея, но често се случва човекът от втренчване и сляпо следване техниката, да бъде толкова заслепен от нея и вкопчен в правенето ѝ, че да пропусне целта ѝ, самата медитация.

Медитацията е повече от помощните колелца на фасилитиращата я техника – свръхсъзнание е. Свръхсъзнание, с помощта на което, през смиреното смълчаване на съзнанието, може да бъде лекувано и препрограмирано подсъзнанието, да се залагат здрави модели. Но и това е само част от медитацията, само подстъп. Нужен, но подстъп. Отвъд това е сливане с духа, с реалния вътрешен Човек.

 

Как се стига до медитацията?

Как? В естествената йога/ медитация минаваме през няколко стъпки. Благуване, в което разгаряме сърдечния огън. Оттегляне, в което потъваме в медитативен транс. Смълчаване, в което смирено съсредоточаваме и стихваме ума еднонасочено. Безмълвие, провеждащо Боготишието – същинската медитация.

Естествената медитация е, след като си минал през предварителните етапи на разгарянето на любовта, оттеглил си се навътре и смирено си еднонасочил ума си, да прехвърлиш центъра на възприятието си в свръхсъзнанието. В по-напредналите етапи да осъзнаеш, че свръхсъзнанието е умът на Богочовека, на Бодхисатва природата ти, с която се идентифицираш.

 

Приземено

Приземено, медитацията силно съдейства качеството на съня. Хармонизира кръвното налягане, хормоналните процеси. Фасилитира хипермнезия – ако си ходил на медитативни оттегляния, знаеш как след първите два-три дни, в които умът постепенно стихва, паметта става елмазно ярка, проницателна, бистра и прецизна. Изплуват спомени от целия живот (че и от предишни), дотогава дълбоко изтласквани – а това дава възможност за преработката им с помощта на естествена психотерапия, върхова част от която е самата медитативна, свръхсъзнателна тишина.

Редовната практика на естествена медитация, съчетана с естествена психотерапия, прави ума остър като острие на катана (самурайски меч). Самата тя е част от една ефективна психотерапия, но съчетана с по-прагматичните ѝ подходи, мощно трансформира страховете в смирена смелост. В този процес  IQ нараства с няколко десетки и повече единици.

Естествената медитация води към спокойно самообладание. Към присъствие на духа. Застава на мястото на тревожността, прихващайки я, за да я превърне в устойчив вътрешен мир, в окото на външните социални вихри и урагани.

Естествената медитация носи блаженство. Не малкото земно щастийце, опозиция на нещастийцето, а блаженството на любящата мъдрост, надхвърляща и ползваща се и от двете. Започваш естествено да се радваш, да оценяваш и благодариш за „малките“ неща. Да се чувстваш и да си свързан и единен със съзнателния организъм на целокупния живот. Чувството за откъсната самота и отххърлена разединеност буквално изчезва. Появява се интуитивно познание за синхроничност, в което преждевъзприеманото като социални трудности, унижения и несправедливи предателства, сега виждаш като благи, закономерни и неслучайни уроци, насочващи те към прегръщане и интегриране на собствени парчета. Имаш ориентир, компас от естествена нравственост, през която знаеш кое е редно и кое не – целеполагаш и целепостигаш решително, знаейки че зад гърба ти стои цялата разумна вселена.

Медитацията те прави особено емпатиен и сензитивен. Но, това е здрава емпатия. Не съжаляваш, страхувайки се да не бъдеш на мястото на болковото преживяване, а обичаш, прегърнал собствените си болки. Започваш да долавяш фини нюанси в общуването, били ти недостъпни дотогава. Да чувстваш енергията, подлежаща и емоциите, и чувствата, и намеренията, и мислите. Един вид се гмуркаш в основата на всичко. В истината!

 

Отвъд байпасната „духовност“

Немалко хора ползват медитацията като бягство от себе си и света. Дори след десетилетия практика, продължават да поддържат травматични непреработени базисни характерови вярвания, като такава практика е част от механизмите на „замитане под килима“. А всичко, което в себе си не виждаме и не хармонизираме с любовта, изживяваме като съдба. Истински добрата медитация е подлежана от психотерапия така, както във всяка добра психотерапия медитацията е вършинна част от системата ѝ. Ако чуеш учител (гуру, лама, наставник) да проповядва, че медитацията няма нужда от психотерапия – пази се. Възможно е да няма при малцина. При повечето обаче неразплитането на по-грубите психични „възли“ чрез методите на психотерапията, прави и медитацията фантазно бягство и безплодно повторение на нерешености. Такъв човек е като лодка, която нощем тръгва на път, без да е било развързано прикрепващото я към кея въже. На сутринта, на края на живота можеш да видиш, ако и това успееш, че само си опъвал въжето на предразсъдъците си, като си стигнал единствено в миражните земи на заблудите си.

Прагматичната естествена йога/ медитация не бяга, а посреща собствените сенки. Интегрира и оцялостява. Не се стреми към бленувана розовост, а към цялост, обхващаща собствените адски подсъзнателни корени така, както и свръхсъзнателните цветове.

 

Още малко собствен опит

Всичко, което споделих по-горе, идва от собствен опит. Практикувам медитация от 16 годишен. Сега съм на 49. 33 години медитативна практика към момента. 

А по-конкретно, прави се седнал. Легнал просто не е същото – има много обяснения, но опитът го потвърждава.

За кръстосаните крака – не съм забелязал това да помага. Нито пък жестовете на ръцете/ мудрите. А да навреди може – маса народ е скапал колената си от фанатизирано кибичене по турски, в сидхасана или лотос. Ако си западен човек, неседял през цялото си детство на земята с кръстосани крака и нямаш кой знае каква ставна гъвкавост, ползвай нисък стол или доста високи възглавници, с изправен гръб, така че да ти е удобно и телесно безвредно.

Уводната техника, водеща към самата медитация – никога наблюдението на дъха не е било „моето нещо“.  В работата си като психотерапевт установих и че не е подходящо за хора, склонни към натрапливости... Уводни техники има много – мандали, биоенергийна циркулация през микро и макро орбити, символните психични функции на органите и телесните зони, видове дищания, телесни положения, чи гун и паневритмия... Всичко това е полезно, стига да не те прикрепи към себе си по гореописания начин, като от взиране в сочещия пръст на техниката, не виждаш слънцето на самата медитация.

С времето виждаш, че медитацията почва да медитира теб, пренася се в живота. Това състояние на любящо свръхсъзнание все повече и по-често става средоточие на съществото ти. Все повече виждаш себе си, света и другите от позицията на душа, през призмата на бодхисатва природата си. Все по-малко съдиш, а все повече ползваш всичко като гориво за опита на Богочовека, който съзнаваш, че си...ти. Реалният ти! Това е тотално смирена позиция. Не ти като малко социално его, а като целостта на духа.

Някои говорят за отделяне от тялото, ясновидство... Това са подробности, прекомерното фокусиране в които е отклонение от пътя. Целта на медитацията е да те научи да обичаш и живееш в духа, в реалността на истината. А по-важно от напускането на тялото, е медитацията, която е отелесена, приземена, свързваща телесните напрежения с психичните трудности и неутрализираща ги.

 

В потока

Медитацията дава това преживяване на потока от творческо изливане, в който душата пее и се проявява в танца на житейската игра. То е едно благодарно вживяване в красотата на мига, през който тече мистерията на великия безпредел. Дао, Бог...

Колкото повече така преживяваш статичната си медитация като процес на творчески поток, толкова повече амазонката му насища живота ти и го превръща в част от себе си.

Искаш да съзидаваш и го правиш!

 

Медитация и сексуалност

При мъжа се налага усвояването на известна работа по оргазмената сублимация, свързана с вътрешните енергийни канали. След това мултиоргазмеността, превърнала се в екстаза на оргазменото плато, се присъединява към любовта и мъдростта, към бхакти и джнана сърцато-медитативната пътека. Някои наричат това свещена сексуалност. Както се казва на шега, мъжът закопчва копчетата отдолу нагоре, а жената обратно...

При жената, пътеката е отгоре-надолу, от любящата мъдрост, към конкретизираното преживяване на секса като медитация. Когато жената обича и либидото ѝ (кундалини, психичната енергия, силата на развиващото се съзнание) е събудено, вътрешните ѝ канали с лекота се разгарят и вливат в преживяването. Тук не сексът става част от любовта, а любовта го възвръща до естествена част от себе си.

Накратко, когато имаш опит в медитацията и свещената сексуалност, сексът се присъединява към свръхсъзнателното ти преживяване. Още по-простичко и искрено казано, сексът с плато оргазмичност, изстрелва красиво в свят на красота и вибрантност, парфюм и усмивка. Естествена част от присъствието на духа е. Надскача се дихотомията любов или секс до любяща сексуалност, част от проявлението на възприятие, идващо от Богочовека.

Аз лично не вярвам в т.н. целомъдрие (брамачария), лишено от сексуалната междуполова интимност. Малцина умеят това истински – може би единствено високо ниво духовните учители – не защото е нещо низше или лошо, а просто защото се къпят в сфери от любов и блаженство, насищащи ги със замата есенция на любовта. Останалите потискат, което води до перверзии, невротизиране, психосоматика. Друг вариант на „можещи“, са шизоидите, неспуснали либидото, живеещи от позицията на „неродени моми“, с изстинали сърца и емоционална студена далечност, представящи асексуалността си за „дОховност“...

Вярвам в целомъдрието, включващо секса и въздигащо го до любовта. В целомъдрието на любящата чистота, прегръщаща секса до естественото единство със себе си.

 

Естествена медитация

В блога ми, в бутона трансперсонална/ висинна психотерапия, може да бъде намерен разделът „Естествена йога/ медитация“, където излагам пътеката на естествената йога. Взаимствал съм от индийската, даоската и тибетските йога и тантра системи, но всичко е синтезирано около ядрото на великата школа на бялото братство. Около любовта, мъдростта и истината принципите, за които говори Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов).

Практиката е всеки четвъртък 19-21ч., в кабинета ми. Добре си дошъл!

...

С обич: Орлин Баев, естествен психотерапевт

Автор на картините: Венета Дочева