Бодхичита - Благородна Мъдрост

Бодхичита - Благородна Мъдрост

 Благородният човек е странна смес...
Малко прилича на децата,
малко прилича на индианците,
малко прилича на ангелите,
а малко прилича и на хората... (Кристина Кендисейс)

Благородният човек не учи благородството си от учебници. Чете го в мъдростта на Живота, в законите на вечността си. Стъпил здраво на земята, сърцето му любопитно прегръща въздуха и цветята, като малко детенце. Докато адекватно живее в този консенсус за реалност, душата му танцува а ангелската Любов. Съзнава, че е гостенин в този свят, че само малка част от целостта му, за много малко е тук. Като мост между световете е - с присъствието си смъква хармонията тук, но и вълшебно преобразува битието, знаейки, че е част от магията на един по-голям Живот. От извора на тази божествена, благородна мъдрост произтичат смисълът, посоката и истинните цели, които когато следваш, се чувстваш целият пропит от величието на Бога.

Някога изпадаш в тупик. Въртиш, сучеш, изход ни се вижда, ни се намира, ни се отваря, въпреки огромните ти усилия. Не е случайно. Може би това, което си решил да постигаш, не е твоето нещо, а е социално внушение, което си приел за твое, но всъщност е далеч от душата ти. Защото, когато дадена посока идва от душата ти, цялата Вселена застава зад теб! Пак има трудности, но са благословени и ти го чувстваш във всяка своя стъпка! Следвайки посоката на душата си, на Същността си, целият ти живот се превръща в непреривно общение с Бога, в жива молитва.

 В съвременния материалистичен свят цари едно доста криво разбиране за молитвата. Някой си мисли, че тя е да искаш, да просиш... "Господи, нека Иван ме хареса и го омая!..., Господи, дай ми пари, Господи, дай ми власт, Господи, дай ми победа над противниците ми..." Това обаче не е молитва, а езическо невежество на съзнание, откъснато от източника си. Защото молитвата е любовен акт на благодарене, на изразяване възторга от творението, на смиреномъдро приемане неслучайността на всяко случване и прегръщащо възхищение. Ако човек вербално иска това или онова, се стреми да нагоди великото начало към малките си егоистични мотиви, да вмести океана на Живота в блатото на неразбирането си. Молитвата е най-естественият процес, когато човек живее в някаква степен свързано с Бога. През думите, намерението, чувствата и поведението се изразява свещеният трепет на душата по сливане с духа, по акордиране и единство с Твореца. Молитвата от сърце, воля, светъл ум и чист живот, е част от онзи синхрон със силата на вдъхновението, която единствена дава истинен смисъл и мощен подтик за добруване, за живот в хармония с Дхарма, законите на Битието. Когато молитвата стане част от ежедневното съзнание, се превръща в медитативно, вибриращо в унисон с принципите на Бога съзнание. Защото медитацията е молитва отвъд думите, в самия живот, отвъд седящите сесии. То е като полетът на птица. Отначало е нужно движение на крилете, но колкото по-умел и висок е полетът, толкова повече използва въздушните течения, със спокойно разперени криле. По същия начин, молитвата с думи изисква определено познание за психичните механизми и преобразуването им, за структурата, целта и посоката на психичния стремеж. Когато обаче Дхарма пронизва цялото същество, умът може само да застине в смирено преклонение пред величието на Живота! Тогава, съзнавайки интимната си свързаност и единство с цялото, познаваш милосърдната добротата на Логоса, на смисъла, пронизал всеки твой дъх със знанието за синхронична неслучайност на всеки от житейските ти мигове.

"Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях."

Беинса Дуно, Единица мярка

Да си добър! С онова добро, което сянка не хвърля. С доброто, което обединява противоположностите и примирява противоречията. В това добро се крие всичкото богатство на света, всичката радост и смисъл. Днес човек е толкова заслепен от малките светлинки на социалните внушения за просперитет, че забравя извора на живота си! Само докато този поток тече през човека, животът се насища със смисъл, обич и ясно познание! А не са ли това качествата на Бога?!

"Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, което е създало цялото битие? 
Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви, само когато той се докосне?
Имали ли сте вие такова преживяване? 
То е едно велико преживяване! И тогава, в такъв момент, ако сте го изпитвали, да си гладен и жаден, знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви? 

Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои мъченици, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: "Разбираме какъв е смисълът на живота." 
Такова преживяване могат да имат и стари, и млади. 
Някои казват: "Само старите могат да го имат." 
Не, и младите могат. 
Защо да го няма младият? 
Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувствува едно облекчение и каже: "Аз ще посветя живота си на Бога." 
Този възлюблен е Христос, а не онзи. Това е велико преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. 

И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността и от допирането на този божествен пръст на любовта. 
А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова живо преживяване, едно такова допиране на този божествен пръст на любовта, от хиляди проповеди струва повече. 
Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни. 

Та казвам, аз желая на вас едно добро, един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа, че всичко това, което е заложено в душата ви, да се оживотвори, да се превърне, животът ви да мине от едно състояние в друго или, както Христос казва, "Ще минат от смърт в живот."

Гладуват и жадуват
(Беинса Дуно, Неделни Беседи, 25.06.1922 10:00 Неделя, София)

Месая (арамейски) или Христос (гръцки) означава помазан. А Исус (Йешуа) - спасител. Спасително помазване... Езотеричното разбиране тук произтича не от изсмукани от пръсти катехизиси, нямащи нищо общо с Бога, а от личното преживяване. Когато преживяваш Бога, чувството е за много фина и ароматна субстанция, пълна с Живот, Мъдрост, Светлина, Сила. Субстанция, която зад всякакви думи, сякаш помазва душата ти. Спасителна, много фина и тиха, любяща радост, в преживяването на която знаеш, че си част от цялото, а всичко в битието ти е точно на мястото си и най-подходящото за теб във всеки момент. Вярваш, защото знаеш. Но не с его ума си или с малката си социална персона. Тя упорито продължава да носи своите навици, склонности, вкусове, характер. Сега обаче, в присъствието на Бога, поне за малко и понякога и все по-често, малкото аз успява да притихне, да се смири. Тогава дори и то, поне в някаква степен, в процеса на психотерапия или себепознание, успява да пренастрои съдържанията си до адаптивни и хармониращи с безкрая потенциали. Тогава вярваш в Бога. Защото го живееш. Или по-скоро, Божествеността живее през апарата на психофизиологията ти, която само я проявява. Защото нима си нещо друго, освен този течащ поток от божествено съзнание?!

"Някои казват, че не вярват в съществуването на Бога. Значи, вярват в несъществуването Му, т. е. те вярват в отричането на нещо. Каква вяра е тази?
Каква философия има в отхвърлянето на Бога или в отричането Му? 
Да отхвърлите Бога, това значи, да отхвърлите Великия или Тихия океан от земята. 
Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите? 

Следователно, Бог е такава величина, която никой не може нито да премести, нито да отхвърли. 
Ние живеем в Него, потопени сме в Него и, каквото и да правим, не можем да излезем вън от сферите на Неговото влияние. 

Смешно е, когато слушате някой да философства, какво представя Бог. 
Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нещо е любовта й. Вижда ли детето любовта на майка си? То не вижда любовта, а вижда само проявите й."
Доведете ми го тук (Беинса Дуно, Неделни Беседи, 27.04.1930 Неделя, София)

Да говориш за Бога е като да обясняваш с думи медитацията. Можеш да ползваш метафори, да правиш аналогии, да поетизираш. Можеш да мотивираш някого да я прави - но не можеш да я обясниш. Можеш да я преживееш обаче. Идва някой и те пита - "как да медитирам?". То е като свиренето на пиано. Започваш с някои ориентири, отнема ти едно петнадесетина годинки, докато не ти свириш, а музиката тече през разкрития гений. Същото е с медитацията - а тя е директният път към онази неописуема любяща мъдрост, която някои наричат Бог, други Дао, трети Буда природа... Отвъд лингвистичната семиотика, важна е преживелищността. Сядане, фокусиране, релаксация, визуализация... С времето всички тези проходилки стават ненужни - защото богопознанието не е техника, била тя психофизична или психодуховна. Състояние на преживелищно сливане и единство е, състояние на съзнанието, през смирението на което вибрира Божествената субстанция. Когато си позволиш да не го знаеш с ума си, го познаваш с вечността си. Само когато малкият ум затихне смирено, живата вода на Бога, познаването законите на Дхарма протичат през освободеното пространство. Велико е!

"Когато чувстваш, че имаш Сила, то е защото много Същества се обединяват с тебе вътрешно. Но ако мислиш, че Силата е твоя, че ти сам правиш това, тогава тези Същества не ти възразяват, но се отдалечават, ти оставаш сам и виждаш, че сам си слаб." (Беинса Дуно)

Само когато приемеш, че всичко, което наричаш себе е малък проводник и нищо повече и си позволиш смирено да оставиш егото си да замлъкне и се подчини на безкрая, само тогава имаш сила, знание, обич. Не са твои, на Бога са. Колкото повече се занимавам с душепомагане и отразявам собственото си себепознание в този процес, толкова повече осъзнавам, че нищо не знам и нищо не мога. Затова пък потокът на Живота, когато протича през смиреномъдрието, може. Да бъде волята Божия!

Орлин, човек