За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 29 юни 2014 г.

Планиране преобразуването на социофобията до социална самоувереност – психотерапия на петте движения

Планиране преобразуването на социофобията до социална самоувереност – психотерапия на петте движения

В един от психотелесните психотерапевтични методи, „терапия на петте движения“, се използва понятието „кръг на опита“. Кръг от пет „движения“, всяко от което представлява комуникативен акт, част от по-глобалния процес на цялостна комуникация – както на самия индивид със самия себе си, така и с ти обекта, света и другите. Петте движения са: планиране à доверие à себезаявяване à привличане à проверка на реалността. Някои добавят и още две – духовност и заземяване, които няма да разглеждам в тази си статия, поне не и експлицитно. Ето ги въпросните движения, изразени по един от възможните начини:

Петте движения – общо описание

Планиране

Нека видим как протича един акт на общуване. Първо, в ума се появява идея за предстоящото случване – как ще говоря, какво ще кажа, как ще се усмихна, как ще се чувства тялото ми и преминава дъхът ми, колко ще правя това или онова… Разбира се, това движение се случва като комбинация от съзнателно планиране и навик, тоест от работна и процедурна памет. Планирането присъства във всяко поведение на общуване. Разгледано философски, всяко целенасочено действие на психофизиологичния организъм е комуникация! Дори един елементарен акт, като вземане на чаша с вода и отпиване, е вид комуникация с околния свят. Целият човешки живот може да бъде разгледан като двупосочна комуникация между психиката, телесната биология и обкръжаващата среда. Петте движения, постулирани от професор Валдо Бернаскони представляват едно много точно и качествено описание на комуникативния акт. Разбира се, поради специфичния тематичен контекст, в тази статия фокусът ми е предимно в междуличностовото общуване.

Ще ми се да спомена – планирането, освен чисто рационален акт, може да бъде и интуитивен процес, а захранващата вземането на решения информация да идва както от обективната, социална реалност, така и от пространството на варианти, от вътрешната феноменологична реалност. Само когато човекът осъзнае себе си като кръстопът на тези два познавателни потока, живее цялостно. 

Проверката на реалността (препланиране) е движението, което се задейства след всяко от останалите. Когато дадено действие е съзнателно или като комбинация от съзнателност и праксис (автоматизиран навик, процедурна памет) планирано, следва проверка на реалността, „сверяване на часовника“ на идеационната представа и поведенчески импулс с реалността – в случая, след планирането, се задейства едно ментално „опипване на почвата“ и евентуално препланиране. Но все още реален поведенчески акт отсъства – планирането и проверката на реалността тук са чисто ментален акт. Примерно, възнамеряваш да се включиш в интересен за теб разговор на компания на парти, но от интересуващата те тема изведнъж той се прехвърля в досадна политика или глуповат футбол – съответно препланираш и насочваш вниманието си към съседната група от хора, резониращи с твоите интереси или евентуално към промяна темата в същата група.

Ключова методология за психотерапевтична и автотерапевтична работа на ниво планиране и проверка на реалността:
-       -   Планиране: психоанализа и себе – анализа; нлп, хипнотични и медитативни визуализации; целеполагане; мотивиране и самомотивиране.
-       -   Проверка на реалността: когнитивно реструктуриране; падаща стрела и реструктуриране на базисни вярвания; нлп мета модел; интроспективна работа с вътрешния диалог.

Забележка: тук само маркирам методологията. Ще се спра на нея обхватно след  общото разискване на петте движения, на които е посветена тази статия.

Доверие

В психоанализата на Валдо Бернаскони това движение е наречено подчинение, аналогично на действието от животинския свят. В това има резон – Човек живее в тяло на бозайник, подвластно на същите закономерности като тези в животинския свят и стадо, а за се подчиниш на друг индивид или група, е нужно първо да се подчиниш на собствената си потребност от принадлежност, общност и съпричастност. Бернаскони обаче не стига по-далеч от животинския свят. Някакси съвсем пропуска да забележи, че тялото на човека е само изразител на същината му, която далеч го надхвърля и се явява първична… Въпреки този му особено ограничаващ разбирането за Човека пропуск, съм благодарен за идейната му насока – петте движения. В холистичен контекст на разсъждения, според мен по-удачно е това движение да бъде именувано доверие, смирение или приемане, смирено любящо приемане… Ще ползвам тези особено наситени с безкраен смислов заряд термини равнопоставено.

Иска ми се да спомена, че макар и да ползвам някои понятия и методи от различни терапевтични модалности (когнитивно-поведенческа, психотелесна, нлп, хипноза, MBCBT и т.н.), интегрирам семантичните им послания и прагматична, преобразуваща функционална целесъобразност по холистичен, произлизащ от собствената ми същност и резониращ със законите на битието (Дхарма) начин.  

Когато един комуникативен акт е планиран, следващото, което е необходимо, за да се случи, вече е поведенческият акт на реално общуване. Да се довериш, тук означава да приемеш както успеха, така и неуспеха, както резултатността при постигане на конкретната комуникативна цел, така и неслучването и. Да приемеш, че не знаеш и не можеш да контролираш всеки вариант, развитие и изход от процеса на общуване. Да приемеш непознатото. Да се довериш не само на силните си качества, но и на мъдростта, скрита в страха ти. Да, на онези интроекти (вярвания, програми), в които живее страхът от чуване на отказ и отхвърляне, изоставяне, унижение, излагане, предателство и провал… Не само да опитваш да подсигуриш успеха си, но и да приемеш експлоадиращите от евентуалния неуспех страхове, срам, вина, тъга и гняв. С това искам да кажа, че процесът на доверяване изисква преди всичко посрещане на собствените вътрешни характерови лимити и произтичащите от тях страхове. Защото каквото повикало, такова се и обадило. Ако в теб живее страх от отхвърляне, на принципа на субективното потвърждение и самоизпълняващото се пророчество (вид когнитивни изкривявания), ще виждаш как другите те отхвърлят, дори това съвсем да не е така и ще се държиш като отхвърлен, което ще кара хората наистина да те отхвърлят. Докато страхът ти не бъде осъзнаван и преработен, ще пречупва визията ти и ще те кара да се държиш според кривите му ментални огледала. Когато бъде осъзнат ясно и се научиш да се раз-идентифицираш и го виждаш от позицията на спокоен зрител, разбираш, че да, той е в теб, но ти не си своя страх. Тогава, след методите за проверка на реалността (работа с вътрешния диалог и логика), основният и най-ядрен начин за преработка на страха, се явява именно смиреното доверие. Да приемеш страха си, да го видиш като добър приятел, който само привидно е поставил плашеща те маска, докато всъщност те учи на спокойна себеувереност. Когато в теб живее дълбоко смирение, само тогава Ти, Човекът, се проявяваш през утихналите его-механизми. Имаш си доверие! Но не някакво напъване, а естествено, дълбоко автентично себе-доверие, извиращо от духа ти! Без него всяко себезаявяване и стремеж към лична сила и харизматично присъствие представляват единствено компенсаторни опити за бягство от тревожни програми. Не мисля, че смиреното доверие, за което говоря, може адекватно и цялостно да бъде изразено единствено през физиологичното представителство на човека. Когато, в процеса на смирение, в медитация или в самия живот, умът замлъкне, а емоциите и чувствата се допрат до силата на любовта, вместо до любовта към силата – се ражда доверието. То е не толкова и не само чувство или телесна емоция, но преди всичко фино душевно познание, доверие в … Бога, неслучайните закономерности на Живота и самия Себе си като неразделна част от тъканта на Битието.

Накратко, когато един комуникативен акт е планиран, за да пристъпи към реализирането му, човекът е нужно да се подчини на потребностите си, да се довери на импулсите както на биологичната си, така и на същностната си природа, проявяваща се през телесността. Защото, ако тялото се нуждае от емоционално приемане, духът добре познава съпричастността и единството си с другия.

Ключова методология за психотерапевтична и автотерапевтична работа на ниво доверие: съзерцание (медитация, mindfulness в статичен и динамичен вариант); психотерапевтична, конкретно дизайнирана молитва; поведенчески експерименти, целящи умишлено провокиране на страховите програми, наводняване и десензитизацията им; психотелесни опити и ролеви игри, активиращи недоверието – съзнателното му „прегръщане“ и промяна в смирено приемане, водещо до доверие.

NB: Забележка: при трите динамични движения (доверие, себезаявяване и привличане) първостепенна роля придобива ежеседмичната работа в групи, кулминирана в ежесезонни (четири пъти годишно) интензивни дву-три или повече дневни уъркшопи (тренинги, пси-работилници). Тази групова работа, както става ясно, е предхождана от индивидуалните терапевтични сесии, които постепенно се разреждат, за да преминат основно в трансформацията на груповата динамика и периодични контролни и поддържащи лични сесии.

Себезаявяване

Себезаявяването в съвременния свят често е разбирано като его-налагане, незачитаща другите и потъпкваща ги болна агресия. Авторът на „Терапия на петте движения“, Валдо Бернаскони, нарича себезаявяването агресия. Но има предвид здравата агресия, еквивалент на високата мотивация за постижения и тласкащата към развитие амбиция. В това утвърждаване присъства егоизъм, но не болен, а добър, здрав егоизъм. Защото, за да даваш на другите, е нужно първо да дадеш на себе си. Не можеш да обичаш другите, ако първо не обичаш себе си.

Нещо повече. Себезаявяването, ако бъде видяно през цялостнатата човешка природа, е неразривно свързано с предходното движение, смиреното доверие. Когато то присъства, себезаявяването се явява естествено конкретизиране на това доверие в социалната реалност, с пълната убеденост в легитимността на това заявяване. Защото то не е толкова его-налагане, колкото проява на същностната, изначална Човешка природа, на Бога в света и социалния ти живот. Тоест, отново стигаме до заключението, че човешкият организъм се явява кръстопът на два потока – биологично нагонната природа на бозайник и същностната, Буда природа на духовната му реалност. Интелектът тук е транслатор и на двете. Ако обаче се довери единствено на животинската природа и отрече безкрая си, деградацията в нравствените, етични и естетични стойности е силно вероятна. Това наблюдаваме в съвремието наоколо ни.

Една прекрасна илюстрация и разяснение на себезаявяването като обич към себе си, е направил прочутият комедиен актьор Чарлз Спенсър Чаплин, в речта си, написана от него за 70-ия му рожден ден, 6.04.1959 година: 

 "Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че емоционалната болка и мъката са само сигнал да не живея против личната си истина. Днес знам: това се нарича да бъдеш себе си. Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко обидно може да е за някого да опитвам да му наложа свои желания дори да знам, че не им е дошло времето и човекът още не е готов, и дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това уважение. Когато започнах да обичам себе си, престанах да жадувам друг живот и проумях, че всичко около мен ме приканва да израствам. Днес наричам това зрелост. Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на точното място, в точното време и всичко се случва в най-точния момент. Затова мога да бъда спокоен. Днес наричам това вяра в себе си. Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и спрях да сътворявам велики проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и оживява сърцето ми, и го правя по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това простота. Когато започнах да обичам себе си, се отказах от всичко, което вреди на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации - и всичко, което ме теглеше надолу и далеч от самия мен. Отначало го нарекох "здравословен егоизъм", но днес го наричам любов към самия себе си. Когато започнах да обичам себе си, спрях да искам да съм винаги прав и оттогава по-малко греша. Сега разбрах, че това е скромност. Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея още в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в мига, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден, ден след ден, за самия него и наричам това удовлетворение. Когато започнах да обичам себе си, аз осъзнах, че умът ми може да ми пречи, дори и да ме разболее. Но щом го свързах с душата, разумът ми стана ценен съюзник. Днес наричам тази свързаност мъдрост на душата. Не трябва вече да се плашим от спорове, сблъсъци и всякакви проблеми със себе си или с околните, щом даже и звезди понякога се сблъскват и тъй се раждат нови светове. Днес знам - това е живот!"

Ключова методология: асертивен тренинг; психотелесни опити, психотеатър и ролеви игри, фокусирани в себеотстояване и здрава агресия; поведенчески експерименти с дизайн, за разлика от тези при движение доверие (където целта е различна), насочен вече към стабилно и здраво социално присъствие; тренировка на водене на дебат и презентационни умения; групова психотерапия и периодични пси-работилници;

Привличане

Магнетичното привличане е свързано с присъствието на висока енергия в човека, чар и харизма. Бернаскони, отново по аналогия с животинския свят, нарича това движение съблазняване. Самият термин обаче поражда автоматични съпротиви и психични защитни механизми, алюзии за манипулация и т.н. Всъщност, става дума за природните и естествени привличане, магнетизъм, харизма. При животните най-силният самец привлича най-много женски. Най-красивият и напорист паун има най-големи шансове за задържане на женската. Тази хормонална и психоенергийна наситеност при животните често се проявява и като любовен танц, ухажващ ритуал, омайващо съблазняване. Когато човекът има дълбока свързаност с тялото си и се доверява на нормалната си животинска нагонност, съблазняването е напълно естествено. Освен в междуполовите отношения, то се проявява във вид на харизматично присъствие и във всяко социално взаимодействие: в бизнеса, търговията и продажбените умения.
  За човека с висока харизма казваме, че когато влезе в стаята, дори преди да е заговорил, изпълва пространството със себе си. Гласът на харизматичният човек е изпълнен с енергия, силен и хипнотизиращ. Енергията свети през пронизващия и нагнетен с много заряд, приковаващо обайващ поглед. 

Харизматично привличащият човек е естествен лидер, водач на хората, притежаващи по-слаба енергия, поради характеровите си блокировки (маладаптивни интроекти/ когнитивни схеми/ програми, проявяващи се в т.н. мускулни/ телесни брони, спиращи и отнемащи потока от биоенергия).

Ако обаче човек остане с разбирането за привличането единствено като продукт на биологичната природа, разстоянието между него и манипулацията, действително е само една стъпка. Защото над телесността на бозайника, се появява интелект, който, ако бъде захранван единствено с ценностите на нагона и подвластното му общество, много лесно оправдава постигането на чисто нарцистични цели, на цената на каквито и да е средства. Постигане, тласкано от зейналата празнина, липса на смисъл, истинна обич, мъдрост и съчувствие, идващи от Същината на Човека, от законите на Живота – Дхарма! Закони, които ако човек не вижда и живее, лишава себе си от … Себе си.

В горния контекст на разсъждения, Бернаскони привежда пример с племена, живеещи в природата. Според него, спокойната им автентичност и осезаемо щастие, се дължат на здравото подчинение, изразяване и реализация на нагонната им, биологична природа. Дали обаче, поради когнитивните си лимити, Бернаскони не пропуска факта, че самите тези хора споделят богат набор от религиозни и магични вярвания, архетипни обекти на преклонение, служещи им за идентификация с вложения в тях смисъл и мъдрост?! Дали тези вярвания са единствено проекция на несъзнавани очаквания за защита и инфантилно все-анимиране, както твърди когнитивната наука на религията, това е ключов и многоаспектен въпрос, на който настоящите научни средства нямат нито методологията, нито проникновеността качествено да отговорят. Ако при упоменатите от Бернаскони амазонски племена присъства архаично и спрямо настоящото когнитивно развитие на човечеството, ретроградно магическо мислене, то дали при всяка система от психодуховни вярвания (будизъм, адвейта, санкхя, джайнизъм, бяло братство, теософия, исихия (мистично православие), суфизъм и т.н. и т.н.), мисленето е пожелателно, магично?! Или достига до визия – логика, проницателна и недуална когниция, която не само, че не се явява регрес, но надхвърля съвременното ниво на възприятие на реалността?! По-долу съвсем бегло и маркиращо споменавам някои етапи в проявата на човешката разумност, според интегралния и холистичен психолог и психотерапевт Кен Уилбър.

Основните етапи на психичното развитие и съотносително основните структури в индивидуалното и колективно съзнание, според Кен Уилбър са:

  • Сензомоторно ниво
  • Фантазно емоционално ниво
  • Конкретно операционална логика
  • Формални операции – абстрактна логика (този и предходният етап са обосновани от Жан Пиаже)
  • Постформална логика, която се разделя на:
-          визия логика
-          психична визия
-          проницателна (архетипна) визия
-          каузална 1) формена (рупа) и 2) безформена (арупа) визия
-          недуалистична визия

Развитието на светогледа според Кен Уилбър:

  • Архаичен
  • Магичен
  • Митичен
  • Рационален
  • Плуралистичен релативизъм (динамични системи)
  • Холистичен интегрализъм (крос парадигмалност)
  • Психичен (единство със световния процес)
  • Проницателен (архетипен – единство с фината реалност)
  • Каузален
  • Недуалистичен 
Нравствени етапи според Уилбър:

  • Аутизъм
  • Егоизъм
  • Магически нарцисизъм
  • Хедонизъм
  • Власт
  • Конформизъм (на ниво семейство, племе, държава, нация)
  • Рационална рефлективност
  • Глобален – всички човешки същества
  • Всички земни създания
  • Всички чувстващи същества без изключение
  • Цялата проявена и непроявена реалност 
Когато връзката с Дхарма съществува, човек знае, че през смиреното доверие, резултиращо в здраво себезаявяване и изява на истински човечното в Човека, привличането придобива различен смисъл. Превръща се в чаровния магнетизъм, харизмата на Любовта, в светлината на Мъдростта, в творческа проява на силата на безкрая в този консенсус за реалност. Човек свети, но със свещената светлина на финото себепознание, в синхрон със законите на Битието.
В горните редове с благодарност използвам идеята на Валдо Бернаскони за комуникативния акт, като съставен от серия „движения“. С пълното им приемане и признателност за това идеационно трасиране, им придавам по-глобално и синхрониращо с безкрая на Човещината значение!

Ключова методология: нлп синхрон и водене – в тяло, невербална комуникация, дишане, глас, езикова модалност...; хипнотична лингвистика (Ериксън, Бандлър…); отразяващо разбиране – просто, двойно, обратно; психотелесни опити, включващи чаровен танц, движение и поглед, умения за убеждаване; биоенергийни практики за осъзнаване и акумулиране на жизнена енергия; работа с биоенергията (прана, оргонна енергия, чи);

Опитът ми показва, че следвайки горната методология постъпателно и неотклонно, постигането на все по-добри и силни резултати е неминуемо. Социалната тревожност постепенно, но сигурно се превръща в социална самоувереност. Но, следването на тези пет стъпки не се отнася единствено до социофобиците. На каквото и ниво в комуникативните си умения да се намира човек, такава последователна и стриктно следвана методология води до развиване на майсторство в общуването. А не е ли самият живот акт на комуникация?!

Цялата настояща статия е посветена на движението планиране. В случая планиране на цялостно преработване на социофобията до социо-увереност. В следващи текстове ще се спра последователно на ключовите методологии (които тук са само загатнати), при всяко едно движение.

Орлин Баев





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.