Йога Психотерапия

Йога Психотерапия

Август, 2017-та год. Великолепен слънчев следобед. В родопското село Петково съм, в малка вила, точно на брега на река Малка Арда. Ромоли, божиите птички са се наговорили да пеят сладкогласно в съзвучието на житейската симфония. Въздухът е напоен с прана и практикуваната автоматично и фоново, по навик пранаяма, насища творческата способност с особена поривистост. След като със съпругата ми заквасихме домашното краве мляко от съседката помакиня, продължих със статията за Сергей Лазарев. Силни са думите му, а мястото така предразполага към съзерцание… Затова отворих http://koob.ru – през седмичния ни престой в планинската ни вила, извън селско работния туризъм по стягане на къщурката, бързочетно изгълтах като гладно гардже поне хиляда страници книги посветени на медитацията: тибетската ламрим, махамудра, една от първите книги на гения Ауробиндо и др. будистки, йога, тантра и ваджраяна указания, водещи към същинската природа на ума. Смлях набързо едно книжле за успешен брандинг и дори разказите на дама, силно уверена в детайлните си спомени от минали животи… 

От началото на заниманията си с психология и психотерапия (12 год. към 2017-та), автоматично се бях ограничил и четях единствено текстове от различни психотерапевтични школи: анализа, когнитивна, психотелесна, краткосрочна, позитивна, нлп, ериксонова хипноза и т.н. В последните месеци почувствах един вид пресищане – отесня ми в психотерапевтичното русло, колкото и холистично и интегрално да го виждах и практикувах. Задърпаха ме отново (не че някога тази тяга е стихвала…) онези интереси, с които бях направил компромис – всъщност първият ми избор винаги е бил сравнителното богословие, религия и себепознание, а психологията и психотерапията избрах като копромисен, приложен и прагматичен вариант. Оказа се обаче добър и изцяло резонансен с първоначалните ми интереси избор. Стъпвайки здраво на когнитивно научните основи, от началото на психотерапевтичната си практика втъкавах познанията си от езотеричното християнство, бялото братство, теософията,  молитвата, йога, будизма, даоизма, медитацията, работата с вътрешната енергия, пранаяма и т.н. Защото бяха и са неотделима част от съществото ми. Тоест, съчетавах когнитивно поведенческите прийоми, с преживелищно духовните практики – на ниво разбиране и теория, както и терапевтично-практически и методологически. Наука и религия в диалектично единство.Според мен това е подходящата посока, към която насочва не само личното невротично преживяване, целящо развитие на съзнанието в оцялостяващ акорд със законите на битието, но и целият път на невротизирано-психопатизираното ни човечество.

Снощи, докато сърфирах из десетки хилядите книги в нет библиотеката, щедро предоставени от широката руска душа, попаднах на три обемни тома: „Древни тантра и крия йога техники“ – издания на „Бихар йога школа“ от линията Шивананда-> Сатянанда-> Нранджананда (последният е съвременният гуру на школата). Изключително детайлно описание на главните крии (практики) в йога и тантра. Бързочетно прокарах през ума и опита си първата книга, около 500 стр. текст: познатите базисни хатха пречиствания, асани и пранаями, чието описание обаче е чудесно комбинирано с интелигентни размисли, правещи паралели между практиките, медицинската физиология и психодуховната такава. Базисни понятия и техники за релаксация, визуализация, медитация, съсредоточаване. Това, което ме грабна обаче, бе направеният пряк паралел между психотерапевтичната практика и целта на йога. Върху него ще се спра в по-долните редове.

По същество, става дума за това, че ако човек не осъзнае и не преработи невротичните си травми, вярвания и конфликти, няма как да постигне истинско продвижение в пътя на медитацията. А именно медитацията е същинската йога, водеща до просветленото себепознание – самадхи. Всички асани, дишания, самодисциплината и моралните предписания, са уводни предпоставки, подсигуряващи успеха на същинския медитативен път по себепознание (самаяма).

В практиката си на психотерапия отчетливо проследих следната двупосочно реципрочна закономерност:

От една страна, методологията на психотерапията сама по себе си се явява централна и важна крия в духовния път. Ако духовно стремящият се ползва единствено моралните предписания, практики, молитва и медитация, съществува  огромна, детерминирана вероятност, през психичните защитни механизми и когнитивни изкривявания, от недовиждане на несъзнавани конфликти и убеждения. Когато са така неосъзнати и отричани, в тантрическата (йога, медитативна) практика се случва един вид буксуване, невъзможност за актуално разтваряне на автентичното и спонтанно себепознание от висок порядък. Така практиката става посредствена, неефективна и всъщност обслужваща собствени заблуди, нежели реална духовност. Когато обаче се намесят психотерапевтичните крии/ умения, „насмолените психични възли“ биват развързани, а пътят към Себе си разчистен.

От друга страна, както наблюдавам в практиката си на психотерапия, самото преживяване на невроза (в този термин обобщавам множеството нозологични единици от този порядък), когато е действително упорито, тежко и болезнено, тласка към себепознание, надхвърлящо чисто аналитичните, когнитивно поведенчески, психотелесни, фокусирани в решения, хипнотични и т.н. подходи в психотерапията. Ражда се изцяло различно отношение към преживяваната трудност, като необходим импулс в пътя по тониране със закономерностите на любовта, мъдростта и свободата на творческия потенциал. Оказва се, че така плашещата симпатикотонична, вегетативна симптоматика, видяна през цялостна визия, може да се охарактеризира като проява на кундалини енергията. Същата тази сила, с която се работи в йога и тантра. На това смислово ниво в помощ на психотерапията се включва разширяването на разбирането и мирогледа до цялостен, виждащ човека като вечна същност, а света като една многомерно градираща спирала от съзнателност. Идват на помощ психотелесните методи (дишане, работа през тялото, вкл. асаните), молитвата, медитацията, живото преживелищно свързване и сливане с духа си. А това по същество е определението за самадхи. Не че в ограничените времево психотерапевтични сесии го постигаме, но се оказва, че за да се преодолее страданието, в посоката на същата психодуховна пътечка  побутва неврозата.

Накратко, (1) практиката на духовна дисциплина закономерно разкрива подсъзнателни наличности, за успешното преодоляване на които ефективно се включва психотерапията, в този случай явяваща се сама по себе си тантра-йога, крия система. Както и (2) преживяването на невроза насочва към себепознание, синхронизиране с човещината, Богопознанието и пътя по оцялостяване, конвергиране на съзнанието около потенциала на цялостната личност, на вечността на духа.

Сатянанда и учениците му, автори на цитираната книга, резонно говорят за механизма на отричане и стигма, тегнеща около психичните разстройства, караща хората да се страхуват да признаят дори пред себе си, че преживяват дадено психично разстройство, докато присъствието му е вече помитащ факт, заливащ и променящ целия живот. Докато на съзнателно познаващия травмите, конфликтите и маладаптивните убеждения зад симптомите на неврозата, му остава единствено да намери начини да ги разреши, то отричащият има да изминава пътека, в даден етап от която смирено да осъзнае, че има нужда психотерапевтично да поработи по себе си.

Всъщност целта на психотерапията и на йога, е качествено идентична, но единствено количествено различна. И двете целят премахването на несъзнаваните препятствия пред смисъла и щастието на човека. Психотерапията, както обясних по-горе, се явява важна част от пътя по разкриване на любовта и смисъла. Йога стига по-далече, когато обаче пътят и е разчистен психотерапевтично. Може да се каже, че психотерапията  е важен елемент от всичките седем подготвителни йога стъпала, подготвящи свръхсъзнателното, същинско преживяване на целта на йога – осъзнаването на единството със Себе си, прехвърлянето центъра на самосъзнание в Атмана (виж тази ми статия).

Една от основните причини за взрива от невротичност в съвремието ни, е преобърнатата с главата надолу, потънала в подсъзнанието грубо материалистична ценностова система, лишаваща човека от смисъл, на мястото на който заживяват психопатно поведение и невротични страхове. Източникът на смисъла е светът на духа, към който води йога. Така една по-цялостна, йога психотерапия се явява лекарство, терапевтиращо експлозията от безсмислен ужас в душата на съвременния човек.

Текстът на Сатянанда продължава, като се обсъждат някои а-б, базисни психотерапевтични подходи за работа с вътрешния диалог, връзка със социалната реалност, адекватно планиране и целеполагане, систематична десензитизация, релаксация, споменават се хипнотичните (нидра) и самохипнотични визуализации, медитативното заливане на подсъзнателните наличности със свръхсъзнателния потенциал… По-нататък авторите отново подчертават визията, която твърди, че психичните трудности всъщност не са някакво проклятие, а представляват стимул към намирането на смисъл, непреходно щастие и радост. А всъщност, на Себе си! Така психотерапията се оказва важна съставка в йогическия път. Коя психотерапия обаче? Тази, при която човек чака пасивно да бъде поправен? Не! Психотерапия, която включва активна промяна в мисленето, осъзнаването, ежедневна практика в самолекуването. Тоест, психотерапията, явяваща се част от пътя на йога, представлява помощ в самопомощта – терапевтът учи събрата си как да бъде активен терапевт на самия себе си. Психотерапия и самотерапия, при която се работи по осъзнаване на обусловените от възпитателите и социума в подсъзнанието характерови програми. Осъзнаване и раз-обуславяне, раз-отъждествяване чрез психотерапевтичните методи. В този процес, в садхака (практикуващия) се освобождава свободно психично пространство, през което протича все повече любов, смисъл, творчество, мъдрост, потенциал, идващи от същността, от Аза/ Атмана, от истинския Човек.  

Да, психотерапията е основен инструмент в тантричния (психодуховния) път. Постепенно, при все по-пълното почистване на вече съзнаваните обусловености и при психотерапията, и в пътя на йога, основен метод остава медитацията. Вече не толкова подготвителните визуализации, колкото осъзнаването самата природа на ума, на Себе си. При това не някакво умозрително и философско абстрактно Себе, а преживелищно жизнената, енергийна Същност на Духа.

Споделям тази книга не поради присъстващите в нея плахи опити за разискване на психотерапевтичния процес. Споделям я поради факта, който отдавна осъзнах – психотерапията е неотменима част от кой да е духовен път, поради неминуемото разкриване от духовните практики на болезнени невротични (и по-рядко и слава Богу, психотични) съдържания. Както и поради факта, че неинтенционалното преживяване на психични проблематики само по себе си, се явява тласък към едно все по-зряло, цялостно себепознание, водещо към осъзнаването на Себе си като духовна същност.

Орлин Баев, психотерапевт