За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 7 август 2017 г.

Научната налудност

         (Долу вдясно на екрана на видеото, има опция за визуализиране на български субтитри) 

                                                              Научната налудност

Забележка: редовете на тази статия са вдъхновени от премахнатото (защо ли, кой се плаши от резонните и здрави размисли?) TED говорене на Рупърт Шелдрейк. В него ораторът – учен, градивно критикува десет презумпции на науката, автоматично приемани за верни, докато всъщност винаги са били нагаждане на механистична хипотеза към плосък, грубо материалистичен редукционизъм – и нищо повече. Тъй като аз, като автор на тази статия, се занимавам главно с психология и психотерапия, разсъжденията ми са пречупени през случващото се в тези области. Поради факта, че психиката е ключовото звено в която и да е човешка дейност, твърдя че разсъжденията ми са глобално валидни. Наричам статията „Научна налудност“ , както авторът на клипа го прави, споделяйки позициите му за определяне на долуспоменатите научни допускания като крайно несвързани с каквато и да е реалност, освен с предубедеността на споделящите ги.

                                                       Десет "научно" правоверни догми

Или какво се случва, когато редукционистичните хипотези, които никога не са представлявали факти, потънат в масовото подсъзнание?

1.       Природата е механична, вселената е като машина, човекът е машина.
2.       Материята е бездушно несъзнателна. Звездите, галактиките, планетите, природата, дори хората, са бездушно несъзнателни.

Механична и бездушна е инфантилната когниция на заявяващия подобни абсурди. Как количествено ориентираният научен метод може да обхване качеството на всемира? Никак. Когато си безсилно сляп, добре е да замълчиш. Не това прави съвременният учен, нагаждащ хипотезите и резултатите към посредствеността си. Вместо смирено да наведе глава и каже: „Малка ни е методологията, нищожни са ни разбиранията!“, на принципа на проекцията, собствените ограничени механистични и редукционистични представи, мироглед, визия и разбирания, са проектирани във всемира. При това, въпросните грубо материалистични проекции, откровено психопатно са налагани масово като видите ли, единствено правилният, едва ли не правоверен светоглед... В това отношение и с това си поведение, съвременната наука никак не се отличава от коя да е секта... Ако такъв подход е възможно смислен, що се отнася до физиката и механиката, то по отношение на психологията, е слабо релевантен спрямо самия изследван обект: човешката душевност. 

3.       Природните закони, закономерности, са константни и не подлежат на промяна.
4.       Количеството материя и енергия, е постоянно същото.

Както се споменава в клипа, под който пиша, природните закони, такива като скоростта на светлината и гравитацията, варират постоянно. Както и тотално са пренебрегвани на друго ниво на случване на живота (ниво, до което достигат опитните медитатори, мистици, адепти и ясновидци).

Науката сама противоречи на самата себе си. Твърди, при това правилно, че Вселената се разширява, а в същото време интересно защо битува вярването за константност в количеството материя и енергия. Е, да - така е по-удобно за ограниченото, искащо да вкопчи несигурността си в нещо сигурно, мислене. Но така току що визирах и доказах основата от пожелателно мислене, върху което сублиминално стъпва съвременният научен подход.

Квантовата физика тотално противоречи на механичната физика. Последната твърди, че най-висока е скоростта на светлината. На субядрено ниво обаче скоростта на свързване между частиците е … мигновена, което променя цялата концепция за време и пространство в акорд с древните учения за един свят, в който всичко е не само свързано, но единно, едновременно паралелно случващо се, знайно, съзнателно и неслучайно. Свят от съзнание, нарастващо в спираловидно диалектична прогресия. Съзнание, водещо до свят, в който минало и бъдеще, А и Б, съществуват едновременно сега, тук.

Оказва се, че целият редукционистично механистичен  научен метод, основан на картезианския рационализъм, може да изиграе известна опосредствена, частична роля в  една цялостна епистемология (наука за познанието, cognitive science) – не и повече. Защото логичният ум винаги е бил не повече от инструмент на същинския познаващ. Познаващ, опознаваемо и процес на познание, наблюдател, наблюдавано и наблюдаване. Рационалният ум е инструмент, „гаечен ключ“ в „ръцете“ на познавателния субект. Когато инструментът се бърка с държащия го, резултатът е плачевният, имбецилно материалистичен редукционизъм, наблюдаван в съвременната наука.

5.       Природата като цяло и еволюцията в частност няма ясна цел и посока. Всичко се случва случайно, а новостите някакси се появяват чрез произволни комбинации.

В съвременната наука вирее разбирането за случайното съчетаване и появяване (emergence) на нови структурни комбинации. Интересно разбиране. Цялата разумност на битието е обездушена, изтърбушена, изпразнена от съдържание, лишена от смисъл, тласкащ към цел и посока. Защото само смисълът, произлизащ от любовта, насища вътрешната мотивация на всичко живо с импулс за продължаване, оцеляване, развитие, живеене. Когато липсва смисълът, празнотата се запълва от страха, компенсиран от обсъждания картезиански рационализъм – тогава личното и социално психично се превръщат в сянка на изначално предвидения им битиен потенциал.  Бледо посредствена, невротична или психопатна, но нищо повече от сянка, настанила се на мястото на диалектично проявяващия се човешки дух (в случая на подобни разбирания и наука, непроявен такъв)…

Науката, подобно на човек с огромен диоптър късогледство, вижда не по-далеч от носа си. Вижда еволюционния нагон за оцеляване и репродукция, но недовижда  източника му от себереализираща тенденция, от нагона за смисъл, от който той произтича. Вижда и проучва закономерностите на блатото, неумеейки и незнаейки как да проследи реката до извора ѝ, на които то (проучваното, видимо и пипнимо блато) е следствие.

Фалшивата дилема еволюция или сътворение отпада, когато се види, че в ядрото на тласкащата сила на еволюцията стои съзидателният, себеактуализиращ нагон на Твореца.

Когато горното бъде осъзнато преживелищно, човек ясно съзира неслучайната закономерност, резултат от съзнателната свързаност и единство на разумния живот и природа. Защото нежива и несъзнателна природа и живот съществуват единствено в илюзиите на сляпото неразбиране.

6.       Наследствеността е изцяло материална, биологична.

Телесното е телесно, божественото е божествено. А телесното също е част от по-обширен свят, в който е потопено. Биологично се наследява родовата памет, опитността на предците, травми и характерови особености, болестни, но и талантови предразположености. Тялото, с неговата родова памет в съд, вместилище за Човека. Човек избира да се въплъти в даден род и семейство, което най-точно резонира с отработването на личните му кармични натрупаности. Преди поредното въплътяване, пътят на последващия живот е предначертан в общи линии – щрихирани са главните радости и травми, които е необходимо да преживее и с помощта на свободната си воля, да реагира адекватно, резонансно с безкрая си, така че да нахрани духа си. Не само веднъж се ражда човек, а реалността е далеч по-мащабно и цялостно понятие от примитивно материалистичното. Само загатвам…

7.       Паметта се съхранява в мозъка.

Учил съм пет години психология и две, когнитивна наука. Никой не знае как именно се съхранява паметта. Правят се опити за корелации с неврохимични процеси и структури, но твърде общи, отнасящи се до способността за запаметяване като цяло, не и до отделните спомени, мисли, паметови отпечатъци.

Всъщност помнят всички телесни клетки, органи и системи, не само мозъкът. Дори не толкова помнят, колкото транслират - предават енергийни, етерни, емоционални, ментални и т.н. спомени. Защото тялото единствено предава емоционалния, ментален, духовен (общо казано) живот и спомени, нищо повече. Материалната част от живота е важна, тялото е важно – то е средството, учебното пособие, възможността за пребиваване в света на дуалността и преживяване на ценните му уроци. Тялото е инструмент за проява на Човека - не и самият Човек обаче.

В психотерапията съществува понятието преходен обект. Невръстното дете временно пренася центъра си на идентификация от майката, в играчките си. Постепенно започва да обособява собствено Аз преживяване, отделно от това на родителя, като преходният обект на играчката му служи да отрази аз идентификацията си в одушевяващото ѝ анимиране със собствените му качества, свойства и умения. Докато вече няма нужда от такова преходно отразяване и играчката отпада. Или, при дълбоката незрялост, себенепознаване, далечност от Себе си на съвременния човек, преходни обекти стават автомобилът, имотът, властовата социална позиция, които проекции частично, невротично и психопатно компенсират ужаса от самотното безлюбие отвътре. Нуждата от преходен обект отпада,когато интроектът/ образът на родителя е интернализиран до идентификация в собственото суперего.

Съвременното човечество, подобно на непораснало дете, се намира в състояние на частична или по-пълна откъснатост от ‚родителя“ на духа, на цялостната си личност, от Селфа си. Невиждайки собственото си величие в предстоящата му зрялост, съвременният човек прикрепва аз идентификацията си в преходните обекти на тялото и социалните си позиции. При това невежо нарича това сляпо, редукционистично и двумерно материалистично откъсване, правилен и научен мироглед…

8.       Съзнанието е в мозъка и се явява страничен еволюционен продукт.

Когнитивните учени, ползващи термина съзнание, признават че успешно могат да минат и без него. За тях съзнанието е просто работна памет (оперативна, краткосрочна) плюс внимание, опериращо с 5 до 9, средно 7 единици в даден момент. Прекрасни са изследванията на когнитивната наука,наистина. За умеещият да мисли цялостно, индуктивните ѝ достижения го водят през ядрени аналогии с базисни понятийни семантики, до глобално дедуктивни заключения, на принципа „каквото горе, това и долу“.

В когнитивната наука, редукционизмът е основен и валиден научен подход, а твърдо материалистичните разбирания са негласно изискван контекст за правенето на тази най-научна, съвременна психология.  Добро заземяване представлява материализмът и количествено ориентираният научен подход. Ако обаче човек остане единствено в такова разбиране, е като семе, положено в земята, призвано да покълне, изкласи, поникне и се развие до огромното дърво на живота, на познанието. Семенце, имащо добър старт, но ограничаващо развитието си единствено до почвата под въздуха и слънцето, неприемани от разбиранията му. Добър е такъв подход в началото, но постепенно води до познавателно гниене, наблюдавано повсеместно в света наоколо ни, именно поради откъснатостта на съзнанието на индивида и социума от слънцето на потенциала, от Себе си, от Бога.

Много повече е съзнанието и съзнателният живот!  Но, както казах, само загатвам…

9.       Психичните феномени са илюзорни, явяват се пожелателно мислене, случайност.

Често психичните феномени действително са плод на пожелателно мислене, статистическа стойност не по-голяма от случайността, нагаждане на хипотезата за съществуването им към очакванията на наблюдаващия ги. Да, често е така. Човек не бива да е фанатик нито в научна, нито в каквато да е посока. Науката обаче някакси, странно как, без каквато и да е реална обосновка, приема хората за двумерно лишени от смисъл механизми, биологични биороботи на въглеродна основа, а света за бездушно механистичен. По какъв път стига до тези си ненаучни заключения науката? Няма такъв. Просто решава, че това е така, скача към такива заключения. В такъв нелогичен скок стои не друго, а незрелостта на отделния учен и сборът от учени, проекцията на този познавателен инфантилизъм в примитивния научен метод. Метод, подходящ що се отнася до грубата физика, механика, химия и въобще, т.н. точни науки, но меко казано неадекватен, а в най-добрия случай, недостатъчно кохерентен спрямо човешката душевност.

Когато не знаеш нещо и нямаш силите, уменията и способността да го обхванеш, по-добре е да наведеш смирено глава и се учиш. Когнитивната наука обаче, съди за душевни движения, факти и процеси по външното, количествено измеримо поведение, тъй като няма нито способността, нито разбирането за изцяло различната, качествена основа на феноменологично-интроспективния метод. Сляп слепец, застанал на научната катедра, обучава желаещите сляпо да ровят в тъмнината, съдейки за душата и духа по външното поведение и реакция на примитивни стимули. Нелош или поне някакъв старт, но нищо повече… 

Когато попиташ когнитивния учен за личната му опитност в изследването на собствената душевност, незнайно защо биват посочвани резултати от експериментални проучвания, отново на принципа на измерване на поведението, по което се съди за вътрешни психични процеси. Сякаш глух по кожните трептения иска да схване богатството на нечуваната от него музика – невъзможно е, докато не приеме факта, че има уши и може да се научи да чува. Та нали затова е учен, за да не спира да се учи, да разширява кръгозора, методологията и себепознанието си? Дали? Нагаждайки се по общия материалистичен поток, в преследването на поредния грант (финансова поддръжка, субсидия), съвременният психологичен/ когнитивен учен дори не поглежда навътре, в себе си – там, където именно стоят отговорите на всички въпроси. Защото познавайки себе си, познаваш и Вселената и Боговете…

Но, как да познае изследваните психични обекти, когато психологът не познава себе си, а отхвърля тотално насочения навътре религиозно-медитативен стремеж към сливане със Себе си?! Стремеж, черпещ напора си от себеактуализиращата тенденция, от нагона към смисъл, от зова към любовта, мъдростта и истината. Съвременната експериментална психология и когнитивна наука проектира собствената си изолираност от изследвания психичен обект, в примитивната поведенческа методология, която ползва в изследванията си. Външно можеш да опознаеш света дотолкова, доколкото вътрешно познаваш себе си. Този факт обаче е тотално недовиждан и отричан инфантилно от съвременните изследователи на човешката когниция в западн(ал)ия свят.

Проектиращи въпросната изолация от самите Себе си, когнитивистите стигат до безумието да нарекат психологията поведенческа наука… Та нали през обсъжданата сцепеност между социално обусловената им когниция (с плитчините на която са се идентифицирали) и вътрешното им Аз, единствено през външното, количествено измеримо поведение, им остава да съдят за психичните феномени.

Когато българският шоп застанал пред жирафа, просто отрекъл: „Е па, такова нещо не съществува!“. Така постъпва когнитивната наука спрямо феномените, които посредствените* ѝ методи никак не могат да обхванат и проследят. Постъпва като щраус, заравящ главата си в пясъка при опасност. Опасността от навлизането на новото, непознатото, разрушаващо самата светогледна основа на съвременната плоско материалистична психологична наука. Ново, защото в случая не говорим за връщане към магичната визия на прохождащото човечество, а за визия логиката, кентавричната, проницателна, психична и недуална визия на едно спираловидно развиващо се, неизбежно порастващо съзнание (позовавам се на интегралния психолог Кен Уилбър).  

........................................
* Ползвам думата посредствен, като не влагам каквото и да е обидно значение. Ползвам я в смисъла първо, на опосредствен, индиректен и второ, на посредством, на ползване на външното поведение, за да бъде предполагаемо изследвана когницията зад него. 

На фона на горните разсъждения, мога да кажа с ръка на сърцето, че психологията е безсилна и реагира по въпросния щраусов начин, при маса психични феномени – от ефикасността на психотерапевтичния процес, през телепатията, ясновидството, енергийната медицина, въздействието на молитвата, ченелинга, плацебо/ вяра въздействието, до наличието на фини тела, по-широка реалност, карма, прераждане и вечната божественост на същността ни.

Да, има шарлатанство. Има обаче и достоверни феномени, за които мейнстрийм науката по никакъв начин не желае да говори. Да, при масата от хора интроспективният/ медитативен подход на познание е нерелевантен, поради липсата на достоверно себепознание, през което такъв вид изследователски процес се извършва. Тоест, стандартизираното проучване с произволна извадка от хора тук нищо не означава. Няма как – изследваните обекти в такава област е нужно да са майстори в разтварянето потенциала на човещината. Има обучавани с десетки години медитатори, йоги, мистици и адепти. Когато при такива люде от цял свят, по чисто научен начин се аналогизират резултатите от психодуховните им експерименти, се оказва, че изкристализира ясно структурата на един по-мащабен свят и закономерности, зад външно привидните идеологически, теоретични различия. Разкрива се холистична реалност и закони, не по-различни и не противоречащи, а явяващи се по-фин еквивалент и източник на пипнимо физичните такива.


10.   Само механистичната, на парче и към симптома насочена медицина е, която е валидна и работи.

Работи, разбира се – безспорно има стойността си при диагностиката и хирургията. Тоест, в началната, класифицираща нозологичното състояние фаза и в крайната, когато е необходима груба, хириргическа намеса. Целият междинен спектър обаче, бива виждан от една пораснала, холистична медицина.

Лечението в холистичната медицина е не насочено към симптомите, а към причините зад тях. Вижда се ясно процесът на психосоматика: психо – невро – ендокрино – имунология. Проследяват се психодуховните причини, стоящи зад 99% от лекуваните състояния. Познават се психичните функции и символика на физиологичните системи и органи. Лекува се целостта, нежели частта. При това щадящо, като се помага на организма да си помогне сам. Отсъства битката с микроорганизмите – напротив, приемани са за нормална част от организма, а нормализирането на количеството и качеството им се случва отново по един холистичен начин, като се помага на психиката и биологията да си помогне, през проследяване на духовните и психологични причини зад външните симптоми. В холистичната медицина високо се ценят фитотерапията, енергийните практики, спортът, йога, дишането, закаляването, лечебното гладуване, профилактиката. За разлика от механистичната медицина, фокусът тук е не в бизнес продажбите на фармация, а цялостното добруване на пациента. Често се ползват евтини или безплатни природни препарати, имащи обаче мощно въздействие (въпреки, че нямат продажбена стойност).

Защо материалистичната медицина деградира до бизнес такава? Защото в основата ѝ стои не човещината, а откъсването от нея, заместено от стремеж към хронифициране (хронично болният е постоянен източник на доход), извличане на максимална изгода от пациента, финансови облаги и още и още печалби, на всяка цена, дори чрез умишленото спиране достъпа до евтини, но ефикасни процедури за лечение… Кому е нужно здравето, след като увековечената болест е източник на пари, власт и контрол в такава бизнес медицина?!



Орлин Баев, холистичен психолог, естествен психотерапевт





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.