За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 5 септември 2017 г.

Любовта - мисия Възможна


                                                    Любовта - мисия Възможна!

                                   (Интервю за информационна агенция БГ НЕС)

Не беше далеч времето, когато любовта във всичките й превъплъщения беше на върха, без конкуренция, в мечтите и ценностите на хората. Заедно с братството, с усещането за взаимност и общност. Днес предпочитанията се пренаредиха. Спомнете си - погледите, жестовете, нюансите бяха от значение почти колкото и думите. Съседите се познаваха, питаха се един друг как са, има ли с нещо да помогнат. Семействата имаха своя запазена история, фамилиите се събираха заедно не само по празници, общуването с приятели бе импулсивно и почти ежедневно… Да, нямаше интернет и социални мрежи, но пък имаше книги, български филми и известни заглавия на именити световни режисьори. Всичко беше друго, беше различно. Имаше общуване, а общността в общуването идваше от любовта. 

Като има любов има и една висша нравственост - вътрешно знаеш, че другият човек, както животните, птиците и цялата природа, са част от теб. Това не са мистики. Това си е преживяване - директно. Ако имаш любов в себе си, знаеш, че си част от всеки друг. Ако я нямаш, човешките закони стават врата в полето… Днес предпочитанията се пренаредиха.

Любовта в съвременното сугестирано от социопатните си сенчести господари социално стадо вече не е ценност. Погледнете МОЛ-овете, те са едно от местата, които дават заместваща наслада: отиди там, разходи се, купи нещо, почувствай се човек! А защо караш кола под 150 хиляди, купена в коя да е валута? Жена ти защо е облечена толкова анонимно, а не с „ Долче и Габана”? Така става заместването – с ценности за недорасли деца. Такова е сега масовото ниво на цели, на разбирането защо живееш и какво правиш на тази грешна земя. Но ако нямаш вътрешното усещане за човещина, която ти казва: обичай, бъди едно цяло, отърви се от стреса и тревогите, защото те не те правят щастлив, ти си лъскава дрънкулка отвън и празен отвътре. Тогава си завладян от духа на консумацията - като компенсация, разбира се. И да си богат, и да имаш къща замък в Бояна или Бистрица, с охрана и басейн от 3 дка, не си щастлив. Повярвайте ми! Мит е, че ако нямаш традиционните ценности може да си щастлив. Колкото и да се упражняват някои да доказват, че богатите са по-здрави и по-щастливи, това е фейк, илюзия, заблуда. Защото щастието идва от любовта, а от нея - смисъла. А без смисъла всичко се разпада, нямаш нищо. 

Някои ще настояват, че парите са върховната ценност, без която не може. Няма лошо да имаш пари, да правиш бизнес, да създаваш работни места. Ако обаче, съзнанието ти не е на собственик, а на управител, който знае, че това, което прави не е по негова воля, че е назначен богаташ, тогава тази психика на АЗ и МОЕ е отклонение от законите на по-големия живот. Това не е нова тема. Още от древността се говори за служителите на Мамона и за другите - на любовта. Ако си подчинен на първото, няма как да имаш второто. Ако, все пак, умееш да печелиш пари и да ги влагаш в добри дела - да развиваш бизнеса или за справедливи каузи, тогава няма да ти липсва хармонията. Но ако си се преобразил в безскрупулен играч, тогава си станал жив дявол. Дори и без рога. И няма да ви изненадам с една истина, стара като света - че, ако човек постави на върха на ценностната си пирамида любовта, в него заживява и нравствеността. И не е вярно, че днес такива хора не постигат нищо, че са аутсайдери, че са поразени от войнстващата алчност и вещоманската арогантност. В нравствените сърца има жива мъдрост, жива етика, а източникът е отново любовта - към близкия човек, към семейството, към всичко, което те прави личност със здрави родови корени. 

В такива души живее и творчеството. Сега обяснявате ли си защо днес нямаме достатъчно автентични творци, с безспорни качества и дарования, лансирани от медиите. Ами това не става с потъване в бедност, нито с ниво последен модел Гучи, нито с изпросена слава от щедри благотворители, които ще ви поискат нещо в замяна… Смятам, че тези мисли няма да бъдат разбрани от мнозина, защото понятията, които употребих, вече са декласирани. 

Богатите бедни

Затова всеки ден срещаме богатите бедни - по улиците, от екраните на ТВ, но самите те не знаят това. Подозират го, но не им се вярва и потъват в самозаблудата. Днес голяма част от младите твърдят, че любовта е приспана, загубена, невъзможна. И гонят химери. И гледат със завист на спечелилите от прехода - къде с благородна завист, къде - не съвсем. А онези, които са от другата страна, трупат имане и нямат спиране. Богати са външно финансово, но малцина виждат, че повечето се гърчат в страхове - че са малки, че са слаби отвътре и затова се ограждат от света с високи огради. Масата от богати хора са точно такива - вътрешно безкрайно слаби и много бедни духом (казано в не особено добрия смисъл). Виждам тези симптоми навсякъде, в моята професия - също, но по-малко. 

Защото работя предимно с хора с добри сърца и души и съм благословен за това. А тези с личностни разстройства (психопатии) много рядко идват в моя кабинет. Но дори и да пристъпят моя праг - не идват, за да изкарат страховете от себе си, да се хармонизират с големите природни и житейски закони. Идват, за да замажат депресираността си. 

В политиците наблюдавам тези вътрешни процеси от години. Не съм политолог, но съм психолог и само ще кажа, че точно в политиката е най-голямото гнездо на хора с психопатии - социопатия, нарцисизъм, параноидно личностно разстройства, при тях виреят. Това се вижда не само с просто око, доказват го и изводите от мащабни научни изследвания в други страни. За да бъдеш в днешно време политик трябва да продадеш душата си, за да бъдеш в тази система. Но не искам сега да говоря за тях - малки са ми като хора, малки са ми като души, ако въобще имат останали такива. И знам, че съм честен пред вас. 

Какво да правите, за да сте щастливи? Ами, влюбвайте се, пътувайте, дишайте свободно, помагайте си, бъдете добри, съчувствайте, веселете се, смейте се! Не някога, а тук и сега! 

/БГНЕС

Без смисъл и любов ставаме марионетки, а пътят към насилието, открит

                                                      (Интервю за БГ НЕС)




Агресията като цяло е нормален нагон, тя е един от базисните човешки инстинкти, успоредно със сексуалността. Но ако агресията влиза в реакциите ни в своя здрав вид е нещо много добро – това е нашата мотивация, амбиция, това е нашата воля за живот, за поставяне на здрави граници, способността да кажем НЕ, когато е нужно. 

Какво, обаче, наблюдаваме в съвременния свят, който ни заобикаля? Виждаме не тази, здравата агресия, а насилие, дори садизъм. Това в един момент става заразно, на всяко едно ниво. Дори чувам за съвсем малки деца, на 5 г., които започват да пребиват приятелчетата си – нещо, което липсваше само преди десетина години. На какво се дължи това? Трудни отговори… 

Децата днес са много агресивни, буйни и палави и смятам, че една от причините за това е прекалено либералното възпитание, при което не се поставят граници. В такива условия детето става нарцис, настоява безпрекословно на своето. И ако не стане, то се депресира и се защитава с насилие и с болна агресия. В модерното разбиране за възпитание искаме да сме приятели на нашите деца – няма лошо, но не би трябвало да е така, защото сме техни майки и бащи, имаме друг статус. Защото, ако не им поставим граници, те не ни усещат като личности, като авторитети. И ако не ни приемат за такива дълбоко в тях, зад външно защитния нарцисизъм, се заражда дълбок страх и несигурност в душите им. В тяхното съзнание отсъства здравият родителски модел, образ, за да го изправят като щит пред себе си срещу всякакви външни заплахи. По този начин прекалено либералното възпитание директно програмира поведение на насилие в бъдещите зрели хора. 

Огромен проблем за провокиране към насилие от детска възраст е ситуацията на самотните майки, липсата на бащата в семейството. За съжаление, самотните майки са твърде много в държавата ни. В този, привнесен от запада болен модел, половите роли са обърнати наопаки – жените забравиха да бъдат жени, а мъжете станаха прекалено женствени. Като се живее в такава среда, в която няма устойчивост, семейството лесно се разпада. А когато това стане – на детето, било то момче или момиче, осезателно започва да му липсва бащата. Защото мъжът се нагърбва точно с тази роля – да бъде строгият, да умее да казва НЕ, да слага граници на синдрома „искам”. 

Каквото и да говорят, любовта условно е два вида – майчина и бащина. Майчината любов дава приласкаването, позволението, разбирането, опрощението. А бащината – умението да ограничава, да не се съгласява, „ не се прави така”, „не можеш да удряш това дете” и т.н. Като липсва бащата се размиват границите между позволеното и непозволеното, между правилното и неправилното, между допустимото и недопустимото. Колкото и майката да е твърда, да е „мъжко момиче”, волева, тя не може да наложи на сина си подходящия мъжки модел. Така се стига до изграждане в момчетата на манталитет на женственост, в това е и една от причините за нарастването на гей популацията, докато момичетата стават войнствени и съвсем не виртуално настъпателни.

А масовото образование, такова каквото е в момента, в много отношения е негодно. Вече. Сегашните деца са далеч от модела на килийното училище – искат динамика, искат нови емоции и нови умения, да се обучават играейки, а не просто да стоят на един чин и да слушат. И ако са прекалено буйни – да пият антидепресанти, както се практикува в някои уж развити държави, като в САЩ, примерно. Възпитанието в училищата не залага адекватни модели. Защото там се възпитава това, което проповядва целият социум. 

И тук логично стигаме до обществото и неговите ценности – това е най-важната причина, според мен, за бума от насилието, което наблюдаваме в съвременния свят. Стигаме до срива и преобръщането на ценностната система, до деградацията в целите и смисъла.

Медиите също са сред съществените причини за провокиране на насилие – те, съзнателно или не, правят внушения, които дълбоко се загнездват в неукрепналата детска психика. Погледайте който и да е филм, по който искате канал – престъпни намерения, нападения, терор, перфектните убийства, кражби и лъжи, изнудване, заплахи… Имам чувството, че ако в някой филм няма насилие, той просто не се продава и не се гледа. Същото наблюдаваме във виртуалното пространство – във видеоигрите, в социалните мрежи, в споделените клипове и др. Децата, наблюдавайки сюжета, в един момент губят връзката кой е добрият и кой – лошият, ккато и кое виртуално и кое реално. И добрият, и лошият могат по различни причини да избият по 20-30 души в разстояние на час. Не го измисляме – екраните ни го натрапват това внушение. 

Все пак, коренът на проблема с агресията и насилието е преобръщането на ценностите, „вълкът в овча кожа”. И въпреки мрачната картина в момента, смятам, че бумът на насилието в обществата няма да продължи дълго. Учудвате се? Прекалено оптимистично ви изглежда? Моето мнение е, че съвременните хора се намираме в преходен период, в който се преекспонира социалната сянка на човечеството. Избива на повърхността всичко, което е потискано столетия наред – цялата алчност, похот, разврат, насилие, егоизъм, психопатия, нарцисизъм. Има закони на живота и не може да се продължава така до безкрай. Да, в нашите ограничени критерии за време ставащото сега не е кратък период (мъдрите казват, че в подобно положение светът се намира в последните 8000 год.), но този пагубен модел на световъзприемане няма да оцелее, убеден съм. Защото като малки хора на своята планета сме поставени в една по-мащабна реалност, а човешките грехове, грешки и престъпления не са част от логиката на живота. И това ще мине… 

Но да се приземим и да се върнем на въпроса – как да се справим с насилието на лично ниво? Аз съм психолог и затова ще се съсредоточа в решенията на индивидуално ниво. На първо място – да чувстваме това, което мислим, да приоритизираме ценностите си. Ако на най-висше ниво в нашите ценности стоят властта, парите, сексът, имането, няма как да не сме насилници по пътя към постигането им. Така се стига и до личностните разстройства, а сегашното общество масово подтиква хората натам. А за да живеем в свят с по-малко насилие, в мир и разбирателство, е необходимо да намерим в себе си смисъла, Бога и любовта. Защото без тях човек е нищо, става марионетка, играчка в чужди ръце. А смисъл винаги има, не е трудно да намерим кауза и близки хора, на която да посветим усилията си, дори и да ни липсва богато въображение. 

/БГНЕС

Орлин Баев, психотерапевт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.