Паразити - чревни и планетарни

Забележка: долният текст представлява отговор на въпрос от форума за съзнателен живот, http://beinsadouno.com .

"Здравейте,

Имам въпрос, който не е много по темата за храната, колкото за хранителните добавки. Напоследък ми се случва да попадам на информация, че почти всички болести в човека са резултат от задръстването на тялото с паразити. Рак, псориазис, мигрена, дистония, психични проблеми и други. В много сайтове /дори и тук/ изкачат обяви за прочистване от паразити, потресаващи снимки с червеи в сърцето, стомаха и мозъка.  Предлагат се всевъзможни таблетки и тинктури, като Тройчатката например, които са изцяло на билкова основа. Съставът й е: зелени орехи, карамфил и пелин..."

За черволяците

В един от епизодите на Стар Трек, пълничкият доктор инопланетянин, умишлено се беше самозаразил с форма на тения от еди коя си звездна система и планета, за да свали килцата. Миличкият - потупвайки по тлъстомазното си шкембенце, така добре го разбирам, ееехххх :) . Когато олекна, изпи нещо и тенията си отиде по живо по здраво. :) Ама, хайде да се спуснем от фантастичния филм, до майката земля.  На наш'та планета такава функция имат глистите - поне така съм чувал. Нали като видим някоя хубава жена, която си хапва прекрасно, без каквито и да е ограничения, а е слаба и готина, казваме: "Тая е глистава!"... :) Разбира се, най-често това не е така, а тук просто насочвам към размисли. :)

Отвъд горните ни в клин, ни в ръкав, или наполовина в крачола, наполовина стърчащи странно примери, чини ми се, че бумът от картинки на паразити, експлоадиращи навсякъде в електронната паяжина, цели добри комерсиални изгоди от закупуването на поредния илач или плацебо, на принципа на пожелателното мислене действаща машинка, продавани чрез насаждания страх.

Глупав страх. Глупав, защото през милионите години биване на човека като вид, винаги е живял заедно с животните и ако е бил опаразитен, е бил стотици пъти повече в сравнение със съвременната полустерилна, невротично контролиращо постоянно проверявана чрез разни скенери среда и телесност. Ама е оцелял човеко и сме тук. Оцелял е и дали черволяците са винаги врагове, или са донякъде и естествени спътници, независимо дали наистина ги носим или не?! 

За по-големите и баш паразитите

Говорейки си за паразитите, кой ли е по-големият паразит - червеите или събратята им плешиви примати, е риторичен въпрос, хвърляйки око върху това как човекът буквално изяжда планетарните ресурси, флората и фауната неразумно и нечовешки... 

Червеи, змии, рептилии. Като се вгледа човек, ние сме в основата си змиевидни, с опаковка от по-горни еволюционни пластове. Имаме рептилски мозък, гръбнакът ни, заедно с мозъка, е змиевиден, с добавката на мозъка на бозайник. Но в основата си (само базисно) сме змийчета, а другото, включително и крайниците ни, са еволюционен ъпгрейд. Е, на чисто биологично ниво де. Самите ни черва са червееви същности. Етимологията на черво идва от черв, червей. Мозъкът ни, без извинение, е също така не друго, а черво, навито в сложни извивки с много функции. На френски мозък е серво (черво) - червей...

Кунда - лини

Главната ни жизнена енергия, кундалини, е описвана като змиевидна не на шега. Между другото, паралелите между змията и жената надхвърлят вицовете :) - една от етимологичните трактовки на кунда-лини шакти е "силата на вагината". На чешки и др. славянски, индоевропейски езици, кунда и досега обозначава женски полов орган. Лингвистично, през хилядолетията преобразувано до вулгарно значение, но в изконната си същина, всъщност свещено понятие (на български същата дума се е изменила от кунда до шунда, означаваща същото). А всички се раждаме (е, телата ни де) от същия женски черв. Какво излиза? Излиза, че от черво/ червеева структура се раждаме и телата ни естествено, като част от анатомията и физиологията им, са съставени от и действащи  посредством червееви структури - червата, мозъкът, гръбнакът...

За болестите, които лекуват

Естествено, че е добре да спазваме правилата за хигиена - донякъде, че иначе ставаме ОКР Монк-ообразни (филмът Монк...). Един симпатяга, д-р Хамър, казва че сите вирусчета и бактерийки не са ни врагове, а са естествена съставна част от нас. Ако някои се задействат видимо враждебно, то се прави холистична връзка между пораждащи причини и видими следствия и се вижда, че болестните симптоми символично говорят, идват за да насочат към лечението. Лечението, което по правило винаги започва от душата. Тоест, има какво да се лекува и то коренно е по правило психично и духовно отклонение от диалектичните закони на Живота. Та, ако това важи за болестите въобще и в частност, както казва Хамър, за микроорганизмите, вероятно също важи и за паразитите. 

Сергей Лазарев в изследванията си дава много примери за различна организмова реакция при излагането на едни и същи стимули. Няколко човека са поставени в заразна среда. Някои въобще не се заразяват, други да, а трети се заразяват, но организмът им бързо преболедува и сам ограничава болестта. Лазарев коментира, че акордирането по висшите закони, високото ниво на енергия буквално изгаря заразите!  

Отвъд параноята

Та, докато си мием ръчичките и внимаваме какво ядем, както и докато се лекуваме, когато наистина има от какво и защо, да не се превдивосваме параноидно, както целят индуциращите продажби реклами на съмнителни лекарства и уреди с нисковолтови батерийки, маскирани зад изображения на паразити, а да си повярваме повечко.

Символно-паралелно заключение вкратце

Оказва се, че в основата на телесната ни биология стоят червееви/ змиевидни структури. Аналогизирайки през холистична дедукция, мога да кажа, че колкото повече човекът живее единствено през принципите на тялото си, а именно през нагоните си за власт, територия, имане, секс и агресия, толкова повече самият той се превръща в психопатен паразит за планетарния социум. Естествено, тогава вибрацията на такъв хомо паразитус психопатус ще бъде такава, че ще резонира с паразити (в какъвто се е превърнал самият той) и ще ги множи в телесността си.

Когато човекът живее през Себе си, през Богочовещината си, въпросните психично нагонни импулси се подчиняват на Човека и му служат, отдавайки му потенциалите си. Това впрягане, това обуздаване на животинското до служба на Божественото и спускане на последното до материално телесното, е една от формулировките на смисъла на човешкия живот. Когато човекът живее от душа и дух, от любов и творческа свобода, естествено се проявява мъдростта на същината му. А в нея сме Богочовеци. Тогава, през закономерностите на любовта, човек живее действително по човешки. В такава енергия паразитите нямат място - бягат от огъня. Защото такъв човек се явява съратник на съзидателността, а егоцентричното паразитно-психопатно живуркане, е останало назад в тъмнината на историята.

Нека бъдем Хора!

Орлин, грешен человек