Изток - запад - медитация

 Пиша този текст, провокиран както от собствения ми опит в практиката на медитация при непреработени и неканализирани характерови и нагонни несъзнавани наличности, така и на база наблюденията ми върху хора, при които медитативната практика отключва невротични и дори психотични разстройства. 

Качеството на медитацията зависи както от опита на водещия, така и от подготовката на водените. Принципно, медитация правена за релакс, в психичната атмосфера на суета и невежество в съвременните фитнес салони, както се прави масово на запад, е безумие. Всички мъдри хора предупреждават, че западнякът тръгва от различен психичен бекграунд, твърде его фиксиран е, твърде много егоизъм и дисонантни на потенциала му натрупвания (самскари - ментални впечатления, васани - отношения, тенденции, вритти - ментални шаблони, когнитивни схеми) има за директна работа. Иска се много по-бавна и по-отдалеч работа по изчистване на несъзнавани наличности. На запад често това се прави в процес на психотерапия. В будизма се случва в т.н. аналитична медитация (а на запад съществува и будистка психотерапия), която някакси съвсем се пропуска на запад.

На изток, за да се занимаваш с медитация, спазваш задължителни, с години следвани предварителни условия по чист живот, безкористен труд, преданоотдадено служене, живот според морални и етични принципи, чистота хранителна, телесна и емоционална. Изисква се предварително развита силна воля, резонираща с принципите на Дхарма.

Великият духовен Учител Беинса Дуно (Петър Дънов) предупреждава западния човек много внимателно да борави с методите на изтока и ако го прави, да ги адаптира към културата си.

Юнг пише директно за разликите между източната и западната менталност в "Психология на източната религия", "Психология на кундалини йога", "Тайната на златното цвете".

За много неща е прав - основно за споменатата вече изходна точка, от която тръгват източният и западният човек. Изтокът живее в много по-дълбока връзка с колективното несъзнавано, било то колективно свръхсъзнавано, божественост, или колективно подсъзнавано... Западният човек е силно индивидуалистичен, фиксиран в его съзнанието си, което е капка в океана на безкрая.

Юнг е прав принципно, но в разсъжденията си практически изключва славянина, който е като мост между изтока и запада и както може да бъде крайно индивидуалистичен, така има и дълбока свързаност с несъзнаваното си. Отклонение: това е една пряка причина славянските мъже да "не чувстват" западните жени като подходящи за тях - нямат дълбочината на славянската жена...

Юнг също така, правейки паралели между католицизма, протестанството и източните психодуховни системи, съвсем пропуска православието, което наистина е различно не по теологична, мъртва буква, но по дух, жива практика и сила на духовното преживяване, 

В православието има дълбочина, която католицизмът никак не успява да следва - просто западните хора, които го практикуват, имат различна психична конвергация на съзнателността си.

Ядрото на практическото православие е исихазмът, който може да се нарече своего рода християнска йога (съзнавам, че ограниченото недовиждане на катехизиса би анатемосало това твърдение директно) - включва и дишане и медитация и личен опит в директното съзерцаване на божественото, тоест прехвърляне на самосъзнателността от его идентичността в Азовата цялост. Същото се преживява в медитацията от коя да е школа, каквото и да твърдят малките умове, фиксирани в ограничените повърхностни различия на теоретичните теологии.

Това, което изтокът нарича кундалини, в православието има пряк аналог - огненият змей в корема и кръста... Пак казвам, говоря практически, отвъд грозно сляпата догма на катехизиса, не само не виждаща по-далеч от носа си, но безумно изкривяваща и спираща познанието на дело.

Тоест, за славянина, гърка, румънеца (защото освен езика, румънците нямат много общо със западен геном), тюрка и пр., вярването на Юнг за различието между източната и западната психика е валидно много относително и частично. Но, аз съм българин и говоря от тази позиция. Българинът е като мост между изтока и запада. Българинът еднакво успешно може да разбира и преживява не само с ума, но и с цялото си същество смисъла на упанишадите, адвейта веданта, будистките сутри или Дао де Дзин така, както е способен да следва откъснатата и от Бога и от делничната приложимост западна философия, мисъл и начин на живот.

Ако в западното мислене от 400 години наука и религия са разцепени и разделени така, както в западния човек рационалното его съзнание е разцепено от вътрешната му цялостност, то в българина, на имплицитно, несъзнавано ниво, това въобще не е така, каквото и да твърди който и да е, воден от настоящия култ към запада. В несъзнаваното на българина научният емпиричен подход съвсем естествено се слива с религиозното себепознание "от първа ръка", Защото тези две когнитивни течения никога не са били разделяни от Живота, а само от невежеството.

Когато типичният западен човек, свръхфиксиран в индивидуалността на его съзнанието и рационалността си, започне да медитира, първо са му нужни години, за да осъзнае, че медитацията не е техниките, които евентуално биха довели до нея. Не е позицията на тялото, наблюдението на дъха, усещанията, идеята, обекта на концентрация или дори опитите за безобектността и. Медитацията започва реално да се случва, когато проходилката на техниката стане ненужна, тъй като фиксацията в его-обусловения ум най-сетне се прехвърля в безкрая отвътре. Когато чрез постъпателните опити за преустановяване на менталните движения, на фона на чист и силен, братолюбен живот, при предварително преработени психични травми, конфликти, тревожни програми и наличности – в така успокоения ум нахлуват свръхсъзнателни съдържания и процеси. В началото архетипно обектни (рупа, санскрит) – според вярванията и културата на медитиращия, образи на божества и т.н.. Ако медитиращият е готов и продължи с практиката си, изоставя и тези фиксации, до чистата недуална и безформена (арупа, санскрит) от позицията на малкия ум медитация. Това е проверима вътрешна емпирия. От позицията на малкото его съзнание, въпросното прехвърляне на съзнателността в свръхсъзнанието, се преживява като "не-аз", като състояние на празнота, нищо. Така, в негативни термини е облечено преживяването в будизма (което в никакъв случай не го прави негативна система). Позитивно, като сливане с Бога, с Пуруша, с Дао и т.н., е изразено в повечето други психодуховни системи. Но не изказът, а преживяването, не пръстът, който сочи слънцето, а самото слънце е важното! 

Въпросът е, че колкото повече ученикът напредва в преживяването на описваната свръхсъзнателност, толкова прониква и в дълбините на колективното под-съзнавано, в психичния общочовешки „ад“ от страсти, гняв, вина, алчност, похот, болна садистична амбиция, гордост… Когато предварителната, подготвителна работа по трансформация на психичните травми и конфликти е свършена относително добре в процеса на психотерапевтичен силен живот, променено мислене, резониращо със законите на Живота, Дхарма (виж началните „стъпала“ в йога или първите от осемте стъпки в будизма, монашеското смирение и послушничество в християнството и цялостният, холистичен психотерапевтичен процес на запад), всичко е наред – светлината на свръхсъзнанието осветява тъмата на подсъзнанието, извлича от него виталните му потенциали, сублимира и канализира страстите, страховете и гнева до обич, смирена смелост и решителна мотивация. Когато обаче характеровите динамики са в дискорд с Дхарма, процесът на медитация става опасен. Събудената свръхсъзнателност едновременно разтваря и подсъзнателните наличности. Ако собствените, в личното подсъзнание наличности не са изчистени, те експлодират и многократно се засилват, синхронирайки с тези в колективното под-съзнавано. Събужда се невротичност, тревожно-депресивни, а в някои случаи и психотични състояния. В някои школи се говори директно за енергията кундалини, нейните процеси и нива (виря, прана, оджас; дзин, ци, шън..). В други се набляга на работата върху съзнанието, а енергията го следва естествено. Но тази енергия неизменно присъства. Когато собственото несъзнавано е непречистено в години упорита работа върху себе си, разширяваната когниция провокира и въпросната енергия. Когато човек е непречистен, тя разбужда заедно с разширената визия за света и живота и невротична (или психотична) симптоматика. Затова чистата медитация (дхияна, дзен, махамудра, дзогчен, сърдечно безмълвие, отвъд ума…, както се нарича в някои школи) не е нито безобидна, нито е безопасна. Така, както често е практикувана на запад, като средство за ментална релаксация, като продължение на телесната такава, е принципно неправилно, но безвредно, докато е правена немотивирано, вяло и между другото, от време на време. Проблемите възникват, когато медитацията е тенденциозно и упорито изпълнявана, на фона на неовладяна и не-трансформирана психика, не-впрегната в духовността сексуалност, живот изпълнен със страсти, болни амбиции, алчност, тщеславие и гордост…

Както писах по-горе, наистина има разлика в психичната его себеидентификация при източния и западния човек. Източният човек започва заниманията си с медитация на фона на колективистична култура и съзнание доста свободно преливащо се в несъзнаваното и дълбоко свързано с колективното несъзнавано. Затова, освен психичната работа, за която говоря по-горе, вършена чрез холистична психотерапия и чист, силен живот, при западния човек е необходим и предварителен процес по ментално и емоционално реструктуриране, водещ го в посока осъзнаване и сърдечно преживяване свързаността му с всички чувстващи същества, с целокупния Живот, в който мъртва материя няма. Източният човек тръгва от тази сърдечно познавателна позиция от самото начало на заниманията си по медитация. А западнякът има да се учи на това! Народите, които стоят между изтока и запад, включая и българите, носят в себе си тази свързаност и дори и да е частично осквернена от култа към егоцентричния западен модел, възстановяването на тази сърдечна свързаност е многократно по-лесно, отколкото при типичния западняк.

Посланието на този ми текст е следното. Занимавайте се усърдно и упорито с чиста медитация, само ако сте работили дълги години и продължавате да работите върху характеровия си баланс, върху психичния си синхрон с принципите на Живота, само при чист и силен живот, безкористно отдаден на Бога (Дао, Дхарма).  С това не казвам, че медитация може да се прави само в монашески общности или зад манастирски стени. Не. Имам предвид вътрешно пречистване, на фона на ежедневния живот и професионални задължения – живот, превърнат в служене на Бога и резониращ със законите на целокупния Живот. В противен случай, медитацията определено е опасна, игра с огън е! Ако човек няма мотивацията за такъв силен живот, по-добре да остави чистата медитация настрана или да се занимава с адаптирани и подходящи за западния човек методи. А именно – нлп, йога нидра, водено въображение (т.н. хипноза или автохипноза) – при това умерено и като част от пътя на вътрешната си характерова, психотерапевтична или авто-терапевтична работа по вътрешен баланс.

Орлин Баев