ДА ПОДЧИНИШ ЛЪЖАТА НА ИСТИНАТА

На изображението: Свети Георги победоносец. Архетипна репрезентация на овладяването на пристрастената зависимост. Огненият змей  - психодинамиката на обсебената его-зависимост (манипура), лежи във водата на либидния нагон (свадхистана). Свети Георги - съзнателният Човек, яхнал коня на тялото, владее силата на крилатия дракон (кундалини). Архетипно и смислово същите аналогии могат да бъдат срещнати практически във всички системи за психодуховно развитие: майка Кали върху победеното смъртно тяло, Шива и Шакти, яздещи тигъра на животинските страсти, духовната същност (Буда) върху лотоса на земното тяло...

 Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. (Беинса Дуно)

Някои вътрешни преживявания, някои навици не са лесни за промяна. Хиляди пъти буксуваме, падаме и отново и отново грешим... Тогава, дори в това състояние, вината не само, че не помага, но вплита още повече във въртележката на зависимостта от навика или погрешния ментален и поведенчески модел на възприятие и действие... Тогава, по-добрият вариант, докато опитваме за пореден път да променим себе си, реакциите и състоянието си, е да се шегуваме... с непромяната. Когато обаче продължим да правим усилия и се стремим към здравето си, искаме или не, нещата се променят. Като онези три мишки, паднали в кофата с млякото. Плували, плували, но не стигали до ръба на кофата. Двете се отказали и се удавили, третата продължила. Млякото започнало да се избива до масло, до каймак - мишокът стъпил на каймака и изпълзял! Та и ние...

„Най-трудната крачка е тази, която ни отделя от навиците ни!“ Пападжи

Най-трудно е, когато крачката, отделяща ни от пагубните ни навици, продължава да не успява да се случи месеци, години, десетилетия, цял живот. Убиващият навик обещава щастие, докато всъщност дава отрова, обвита в лъскава опаковка. Когато го слушаме и действаме, обсебени от импулсите му, се подчиняваме не на себе си, а на лъжи. Така потъпкваме вътрешния човек, заменяйки слънцето на духа за мигащите лампички на илюзиите. За да се справи човек със зависимост, е нужна воля. Заявяване пред сирената на навика, възпяваща прелестта му, но на дело давеща човека в робията си. Така заявявайки се в духа, човек осъзнава слабостта, всичките си страхове, целият вътрешен ад се стоварва върху му. Тогава обаче, когато със смирение, идващо от виделината на духа, Човек прегърне страховете си, се случва истинското доверие, вяра в Себе си. Само тогава човек се подчинява на истинните потребности на целостта си. Така справянето със зависимия навик се превръща в път към Свободата!

Иска ми се да споделя мъничко собствен опит, ако не в справянето, то поне в разбирането на този път. Когато започнах да се занимавам с психология, прочетох за защитния механизъм изтласкване (потискане, дисоциация). Когато се бориш с нещо или бягаш от него, го потискаш, изтласкваш в несъзнаваното, където то необезпокоявано трупа сили и се проявява през механизма на неврозата – соматизация на симптоми, безплодна интелектуализация, в която човек се стреми да бъде далеч от страхуваното чрез не-емоционално мислене за него, рационализациите на „аз съм жертва“ на лошото нещо, което преживявам“, без въобще да вижда, че сам е и породител и увековечител на случващото се. Формиране на реакция, тоест говорене против нещо, потиснато в сянката, но всъщност силно желано и т.н. и т.н. Останах с впечатлението, че аха аха да се заявиш, да употребиш волево усилие и вече изтласкваш и трупаш невротични заряди в себе си. Това ми убеждение, на принципа на „чувстваш това, което мислиш!“, малко по малко сякаш ме лиши от активните ми волеви усилия. Разбирането ми бе „подкрепено“ и от контекста на тантричните виждания, че не силовата битка, а трансформацията води до реална промяна. По принцип тантра е много права, но разбирането ми за тази трансформация като изключваща волята, бе криво. Докато учех психология, преминах през огромна вътрешна трансформация, която включваше много поведенческо себезаявяване, активно волево усилие по предизвикване на целия букет от тревожни състояния, в които бях живял три десетилетия. Промяната бе налице – минах по много стръмна пътечка, което ми даде възможността да превеждам през нея и други хора. Тоест, да провеждам психотерапия, да помагам на човека пред мен да си помогне. Тъй като с всяка клетка от съществото си познавам тревожните преживявания и пътя на изход от тях преживелищно, трансформацията в хората се случваше и случва успешно. Това, което обаче аз самия често забравях, е че успоредно със смиреното прегръщане на страха, човек активно предизвиква състоянието си, заявява се пред него. Да, с обич и релаксирано доверие, но активно предизвикване, волево сблъскване със страха, със сърдечна любов, осъзнатост и разтворено приемане. Забравях го на когнитивно ниво, тъй като в самия себе си го отхвърлях, смесвах го с автоматичния, несъзнаван, невротизиращ и определено неадаптивен психичен механизъм изтласкване. На поведенческо ниво обаче активно тласках пациентите си към въпросното себезаявяване пред страха си. Повтарям, с осъзнатост, любов и приемане, но активно предизвикване, себезаявяване, волево усилие към трансформация. Промяната се случваше, при това трайно и сигурно, при поне 80% от потърсилите ме хора (при останалите 20% печалбата от поддържането на състоянието бе по-силна от мотивацията за разрешаването му, тоест несъзнаваният, а понякога и съзнаван избор (вторична и първична печалба) на човека бе да носи неврозата си). Когато обаче се сблъсквах със зависимости, не бях ефективен. Защото по отношение на справянето със страстта във вредните навици, в самия мен липсваше ключовият елемент, разбирането, което имах по отношение на тревожните разстройства. Несъзнавано си забранявах поддържането и развиването на мощта на свободната воля. Волята е мъжки, воински принцип. Смиреното, пълно с обич прегръщане и трансформация, е женски принцип. И двата си имат мястото в процеса на себеразвитие, себеактуализация и себереализация така, както и двете криле на птицата са нужни, за да лети смело и високо!

Друга заблуда, която автоматично приемах за абсолютно вярна, бе твърдението, че въображението винаги е по-силно от волята – твърдение, разпространявано в популярната литература в последните 25 год. Уловката тук се състои в противопоставянето на двете и менталното сугестиране от авторите за избор на въображението и отхвърляне на волята. В природата на естествената съзнателност такова противопоставяне липсва. Напротив, волята и въображението се допълват прекрасно и функционират заедно така, както мъжът и жената не могат един без друг. Нищо против съзидателното и активно въображение, разбира се. Аз самият имам едно твърде живо въображение, както и постоянно ползвам водена визуализация в работата си. Но тя, когато е лишена от съзнателната, свободна и активна воля, която приземява въображението до дела, остава безплодна, нереализирана.

Толкова по заблудите. Какъв тогава е алгоритъмът на преобразуване на зависимостта в свобода?

В статиите си за справяне със зависимостите описвам качествени и валидни стъпки в процеса на справяне. Това, което пропусках, бе едностранчивата последователност на тези стъпки. Пропуск, идващ от въпросното смесване на разбирането ми за автоматичното, пораждащо и поддържащо тревожността изтласкване на нежелани и страхувани когниции и съзнателното, наситено със смирена обич волево усилие в заявяването пред инерцията на навика!

·         Лечение на зависимости 1 – теория

·         Лечение на зависимости 2 - практика  

В горните си статии, фокусирани в справяне със зависимостите, постулирам три или четири основни стъпки:

Ключови стъпки:

1.) РАЗЛИЧИ !
Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата!

2.) ИЗВЛЕЧИ ! 
Обикни и извлечи силата от страстта си!

3.) ПРОДЪЛЖИ !
„Плувай” вещо и меко с неудоволетвореността!

4.) БЪДИ !
Стани промяната – аз съм! 

Първата стъпка е подготвителна – представлява изграждане и поддържане на мотивация за справяне, както и преобразуване на автоматичните мисли, пораждащи емоционален тласък, жажда, тласкаща към повторение на навика. Тази първа стъпка е задължителна, но „околовръстна“. Рационалната работа само индиректно може да породи известна емоционална промяна, мотивация, да даде посока, но нищо повече, тъй като поражданите от зависимостта импулси неврално се процесират директно, сублиминално, под-разумно. Въпреки това, активната работа с тази стъпка е задължителна, тъй като ясно посочва целта, както и смисъла от вървенето към нея и трасира основните стъпки.

Втората стъпка, смиреното доверие, наситеното с приемане отпускане, любящо прегръщане на страха, експлоадиращ при незадоволявне на навика, е изключително важна. Именно смиреното, наситено със сърдечно осъзнаване приемане е това, което прави и следващата стъпка на свободната воля адаптивно и здраво функционална. При липсващо смирение, волята се превръща в изтласкване. Когато смиреното, осъзнато доверие обаче присъства като предварително условие, волевият процес се превръща в адаптивен, здрав, творческа изява на свободата да живееш от позицията на истинно човешкото в теб, на същината си.

Третата стъпкa представлява активното себезаявяване, съзнателното волево усилие по излизане от навика и постигане на трезвеността (ползвам тази дума за свободата от какъвто и да е маладаптивен навик – зависимост).

Ако в опитите си за справяне с обсебения порок на своята зависимост, пробваме с приемането си просто да прегърнем напрежението в незадоволената страст, като в разбирането си за пътя на този процес не допускаме проявата на мотивирано волево усилие или приемаме нуждата от такова едва на по-късен етап от процеса, смиреното ни приемане не след дълго се превръща в нещо друго. В примирено съгласяване, подчинение на помитащата сила на навика. При това, тази промяна се случва автоматично и несъзнавано, а подчиненото и безволево поредно вплитане в изпълнението на пагубния навик, е виждано в момента на заслеплението като чистата монета на мъдрото приемане… След изпълнението на навика настъпва известно отрезвяване, на фона на виновна самокритика, съпътствана от обещание пред самия себе си за преодоляване на навика следващия път. Когато обаче силата на тласкащите зависимостта енергийни и неврохимични импулси нарасне, процесът се повтаря в порочен кръг. Как да излезем от този кръг тогава?

На базата на личната ми емпирия и познанията си в науката за човешката когниция и лечението и, стигам до следния път на разграждане на зависимости и изграждане на полезни привички:

1)    Различаване - разум.

2)    Смирена воля (себезаявяване) – себезаявяващо се смирение.

3)    Стабилна, утвърдена трезвеност.

Както писах, разликата се състои в акцента върху волята, при предварителното условие на смирението, както и в едно синтезиращо сливане на смирението, волята и подържането на трезвеността. Тоест, опростяване, но и по-тясно единство в елементите от усилията по справяне. Така се оформя една добре работеща система, функционираща като шперц при справяне с различни зависимости (зад външните различия, невралното им и психично процесиране е аналогично). Нека отново преминем през така синтезираните и още по-ефективни стъпки.

1)    Различаване – разум:

-       Процес на рационално мотивиране чрез създаване на несъответствие между зависимия статус и търсената промяна, натежаване плюсовете и реално липсата на минуси при промяната, пред все по-илюзорните „плюсове“ и все по-ясно вижданите минуси от поддържането на зависимостта. Цели се придобиване на вътрешна локализация на мотивацията, автономност на намерението за трезвеност.

-       Анализ, в хода на който се проследяват характеровите особености като цяло и конкретно, характеровите наличности, предразполагащи случването на зависимостта, т.н. орална компонента. От проблем, зависимостта се преформулира като възможност за интензивна работа по промяна на собствения характер, а оттам и живот и съдба в хармонични, светли и силни.

-       Работа с вътрешния диалог (когнитивно реструктуриране) – осъзнаване и преобразуване на автоматичните мисли и базисни вярвания, тригериращи емоционалната жажда на зависимото поведение.

-       Библиотерапия – важна работа на това ниво се явява четенето на подходяща литература – директно свързана с преодоляването на зависимото поведение, но и вдъхновяващо – мотивираща такава.

-       Работа с транс (нлп, хипнотерапия, йога нидра, медитация), фокусирана върху развиването на самосъзнателност (метакогнитивно осъзнаване) на пагубността от поддържането на зависимостта и реалната възможност за ефективни резултати от усилията по промяна.

-       Ролеви игри (психотелесни опити), насочени към развиване на осъзнаване, себепознание и развиване на тяга за промяна/ мотивация.

-       Адекватно когнитивно планиране, трасиране на пътя към свободата!

2)    Смирена воля – себезаявяващо се смирение:

Интегрирам смирената обич и себезаявяващата се воля в една стъпка, както на практика се случва в процеса на реално справяне с коя да е зависимост. Смирението и волята са аналог на стъпките от предходните ми статии „извличане и продължаване“. Същината на стъпките е същата, просто са наречени по-адекватно и резониращо на актуалния житейски процес по излизане от зависимостта и утвърждаване на трезвеността. Умишлено сливам смиреното, пълно с доверие приемане и себезаявяващата се воля. Опитът ме учи, че за да бъде волята градивна, е нужна да произлиза именно от смирението. Иначе се превръща в отричащия, изтласкващ психоналичности, невротизиращ инат.

-       Молитва, насочена към смирено, но и с активни волеви усилия себезаявяване и отстояване на психичните и поведенчески граници пред напиращата зависимост.

-       Дихателни практики, като междинно звено между реструктуриращата менталността молитва и медитацията. Дихателните методи, правени ежедневно, силно спомагат развиването на смиреното, търпеливо волево усилие.

-       Медитация/ визуализация/ хипнотерапия/ нлп/ нидра, насочени към смирено, приемащо напрежението по справяне волево усилие!

-       Активен и качествен начин на живот, включващ дисциплина, структура на времевия график, телесни усилия, достатъчно движение, спорт.

-       Психотелесни опити, насочени към смирено себезаявяване.

-       Здрава хранителна диета, изискваща известни волеви усилия за следването и, каляваща и поддържаща волята активна и будна.

-       Подходящи приятели и компания. Група за взаимопомощ, група за психотерапия на конкретната зависимост. Ако е нужно, промяна на приятелите с такива, които резонират с качествения, трезвен и смислен живот. Евентуална помощ от и присъединяване към духовна общност: християнска, бяло братство, будистка…

-       Библиотерапия – четене на литература, учеща на смирено търпение и интензивно, дългосрочно следвано волево усилие. Книги за справяне със зависимостите, духовна литература, вдъхновяващи текстове на преминали и освободили се от конкретната зависимост.

3)    Стабилна, утвърдена трезвеност.

Писал съм и преди за поддържането на трезвеността. Тази трета стъпка е аналогична на т.н. в предходните ми статии стъпка „Бъди“. Както и при предходното преименуване, думата трезвеност е смислово същата, но по-същинска, конкретна и близка до справящия се и търсещ свободата си човек.

Когато след години и десетилетия обсебена зависимост, трезвеността се утвърди, човек сякаш се преражда. Или се ражда изново. Съзнанието става светло, ясно, визията за собственото присъствие, призвание и цели в света кристални, отношението към хората се преобразува до далеч по-толерантно и великодушно, тъй като в пътя на освобождаване от зависимостта, човек е осъзнал и трансформирал голяма част от маладаптивните си базисни вярвания/ комплекси. А себе си, света и другите, на принципа на проекцията виждаме през наличното в нас. 

Нужно е да се знае, че дори и с години поддържана, трезвеността при човек, някога бил зависим, може да бъде нарушена по-лесно от при човек, никога не бил подвластен на зависимост. Това е така, тъй като невралните пътища, през които зависимостта се е случвала, макар и неактивни, са там, запазени и чакащи човека да „се подхлъзне“. За да продължи трезвеността, е важно нагонът за удоволствие да бъде задоволяван чрез чист и свят живот, чрез постоянен устрем към любовта, мъдростта и свободата – доживот!

За в бъдеще, по горните принципни стъпки, смятам да съставя конкретни трасиращи „стъпала“, даващи устои на търсещия стабилност в пътя на освобождаване от „хлъзгавата яма“ на пристрастеността.

Орлин Баев