Духовност в чудото на всеки ежедневен миг

MU SHIN - свободно от ограничения съзнание

 "Всички велики Учители и Посветените в тайните на духовността знаят, че са дошли на земята за да работят за осъществяването на Царството Божие. Затова духовните учения, които подтикват хората да напуснат земята под претекст, че тя е долина на сълзи и че истинската им родина е някъде другаде, не отговарят на Божиите планове. Според това което знаем и според това, на което са ни научили великите Посветени, желанието и планът на Бога е да се осъществи Божието Царство на земята. Човекът има за задача да работи върху материята и да я направи сетивна и фина, така че тя да завибрира в хармония с духовния свят."
Омраам Михаил Иванов

В последния четвърт век от живота ми, като фон на всичките ми щения, подобно на фар, зовящ ме от дълбините на съществото ми, преживявам един определен зов. Зов за монашески живот. В предния си живот бях свещеник в Русия, а в по-предния монах. В този живях две години в духовна общност... Още в началото на духовните ми интереси обаче, когато бях на 18-на години, срещнах мисъл от Учителя, която промени посоката на живота ми. Парафразирам по памет: "Не съм дошъл, за да ви правя монаси, а в света да светите!"... И още една негова алегория: "Ако една мома е чиста, защото стои заключена в кулата, а друга е чиста, въпреки че живее във вихъра на света, кое положение е по-ценното?", пита реторично Мъдрецът. Добре е човек да поживее монашески и отшелнически за година, две, пет, десет, понякога и за цял живот. Но, когато вече си го правил, разбираш, че целият духовен живот не е някакво самоцелно бягство от материалното. Не, именно приложение, въплъщение на духовното в материалното е нужно. Защото никога не са били разделени, освен в кривото ни световъзприятие.

Има духовни течения и на изток и на запад, които учат, че материалното е силно препоръчително да се изостави, а човек да се посвети изцяло на духовен живот, най-често в даден орден, институция... Това обаче е разбиране на деца от детска градина. Да бягаш от материята е като да бягаш от жената. Мнозина мъже подсъзнателно се ужасяват от жената - от безкрайните ѝ сексуални възможности, от нелинейността на разсъжденията ѝ, от интуицията ѝ... Бяга ли мъжът от жената обаче, остава сух и нереализиран, без посока и статичен. Когато жената/ материята страни от духа и принципите му, заблатясва, губи чистотата и красотата на нравствеността си, остава безплодна гнилоч. Не от разцепление има нужда развиващото се съзнание, а от единение, йога. Единна духоматерия в развитие. Не да бягаш от секса е нужно, а да го преживяваш през сърцето, душата и духа си, така че да се превърне в медитативен акт. Не да бягаш от материята, тялото и живота си, а да кондензираш законите на духа в ежедневието на бита си, превърнат в безкористно служене на безкрая!