Хипноза в съня

                                                   Двойно водена Ериксонова индукция на транс

 

Орлин: Когато се събудиш в съня и осъзнаеш, че спиш все по-дълбоко в този засмукващ те успокояващо или така приятно завъртащ те в танца на съня транс, тогава не е нужно да знаеш, че спиш, когато в съня си сънуваш, че спиш!

Стефан: Осъзнавайки това , можеш да потънеш още по дълбоко в тази картина в която сънят рисува фона на тази блажена отпуснатост, в която можеш да потънеш сега или след малко ! Мхъ, точно така 

smile emoticon

Орлин: Фонът на усмивката, така приятно погалващ всяка клетчица на това все по-приятно релаксиращо се с всяко издишване тяло, докато следвайки ритъма на сънното дишане, спиш в тази радостна усмивка, нарисувала живата картина на живота ти. Съзнаваш, че ти я рисуваш с четката на свободната си воля, в този така м,агично помитащ с вдъхновението на транса потенциал! Да, ти, творецът!

Стефан: Самото докосване до този потенциал е магнетично, то може да те пренесе в едно състояние на границата между съня и осъзнатоста, точно там къде ти творецът създаваш новото си бъдеще !

Орлин: Сега, проникнал се от знанието, че там, където си, не си нищо освен чисто съзнание, в което просто си там, където няма друго там, вече си там, в преживелищното осъзнаване на факта, че там вече си в бъдещето на щастието си, което е сега - едно вечно сега, тук, в това блажено състояние на творчески транс. Точно така!

Стефан: Едно пространство между тук и там, където самото усещане ьа единство може да те потопи точно там, в мигът който разстваря флуида на мисълта ти, придавайки му форма , цвят и стойност, която те отвежда точно там, в теб самия Спри ума !

Орлин: Кой е този, който оставя мислите да идват и си отиват тук, в това пространство, докато наблюдаваш тъканта на съзнанието?

Стефан: Аз - със затихнал глас отговорила душата. Когато даже думите били излишни , а звуците на тишината тананикали тиха приспивна песен, която унасяла ума, към следващата илюзия, която самия той създавал! Точно там между мислите - зазен! ;)

Орлин: Илюзията на приказното заспиване в съня все повече осъзнавала, че преплитането на този образ в именно това усещане - да, точно това усещане на мир, заливащ всичко, се преобразувала до източника си - самата тишина, в която вакуумът на нищото за ума се оказал всичко за духа - ти!

Стефан: И когато си там в тази безтегловност на мислите, можеш да оставиш и тях да изтекат там в симфонията на тишината, къде думите отдавна са заспали под крилото на духа ти. Той знае че ти знаеш , това че той знае къде знанието се влива в мъдроста.Арупа чиста осъзнатост, там някъде в сферата на реалността!

Орлин: Там, в просветленото незнание, в което не е нужно да знаеш, че аз знам, че ти не знаеш, че познаваш това блажено изчезване на личността, в което познаваш духа - Себе си!

Стефан: Аз ли съм него, или той мен, оставих въпросите да се стичат надолу към водопада на съзнаването, който се вливаше към нещо по-голямо. Не знаех , къде съм, я духът беше там до мен , кято малка лодката, която знаеше къде да ни поведе , в този океан на изцеление!

Орлин: Точно така, да - в този океан на духа, където лодката на егото смирено следва течението на любовта, отвъд въпросите, над нуждата, надхвърлил обусловеността, преминал, преминал, напълно преминал - просветлен!

Стефан: Просветление , без да го търсиш, то само да те намери, да преобърне живота ти , така че да усетиш че това пространство между раждането и смъртта не ти е дадено случайно, а вече сам знаеш че преживяването на смърта е просветление за духа ту. Позволи си да умреш и да възкръснеш, да затихнеш и да поемеш не към друго, а именно към това което свърза началото и края, точно към него. Просветлено смирение !

Орлин: Смирено просветление или просветлено смирение, се пита онази мисъл в теб, която прескача от вакуума на всичкото, към его познанието, превърнало се в нищо пред необятността на мултивърса. Има ли значение, когато самият източник на питането замре в тишината на директното познание, отвъд въпросите, там където спокойно се усмихват всички отговори на тези незададени въпроси. Между раждането и смъртта или раждането в смъртта и умирането в живота на телесния скафандър на духа ти - когато познаваш Себе си, живееш потока на вечния живот в безсмъртието на опита, събиран в сърдечната чаша на духа ти. Живот в тяло, живот в по-фино тяло, живот в живота на оживотворената сила на живота - в Бога!