Шветашватара упанишад - величието на йога

Divine trimurti/ triniti

„Вглъбявайки се в Бога, сливайки се с Него, с Него ставайки едно, накрая цялата илюзия постепенно се преустановява.

Познаеш ли Бога, падат всички окови. Унищожиш ли недостатъците, изчезват раждането и смъртта. Вглъбявайки се в Него, щом разпадне се плътта, всевластие постигаш.“

Илюзията на раждане, смърт, отвъдно смилане на преживяното и отново раждане - самсара. Пътят по освобождаването от илюзията и постигане на свободата: унищожаване на недостатъците чрез нравственост, идваща от Дхарма, съсредоточаване и съзерцание, водещи до осъзнаване на Бога, на същината зад преходността. Защото всичко непостоянно е единствено относително, а само непреходно вечното е реално.

„Това нека познаем като вечното, пребиваващо в тялото. Всъщност няма нищо по-висше за познаване освен това…

Огънят в лоното си, макар и невидим да е, неунищожима неговата фина форма е и всеки път разпален със съчка може да бъде. По същия начин в тялото с пранава – и двете.

Тялото си в долна съчка превърнал, а в горна – пранава, триейки ги постоянно една в друга чрез вглъбяване, човек Бога би могъл да съзре, тъй както огънят скрит в съчката.“

Да познаем вечното в преходното, духът в тялото. Има един Човек вътре във физическия човек, само опирайки се на когото и познавайки единението с него, животът се изпълва с непреривен смисъл. Вътрешният человек – Богочовекът в телесния, преходен човечец. Неразрушимата, вечна индивидуалност в поредната временна личност.

Скрит зад телесното, между тази и другата мисъл, отвъд всяка емоция и чувство е Богочовекът. Проявява се през тях, но ползвайки ги само като съд, като скафандър. Не е скафандърът Човекът – просто изразяващ го частично и несъвършено инструмент е.

Пътят към Човека е йога – безкористно, предано Богоотдаване, водещо до медитативно осъзнаване и сливане с Бога. Подобно на разпалването на огън при триенето между две съчки, така и жизнената енергия (прана), проводник между телесния ум и Богочовека, създава триенето, възпламеняващо Богоприсъствието в процеса на йога.

Напрежението на активираната кундалини енергия се наблюдава директно в психотерапевтичния процес като вегетативна, симпатикотонична активизация, насочваща към подлежащите я характерови маладаптивности. Когато бъдат осъзнати и акордирани с ритъма на Дхарма до адаптивни характерови потенциали, съзнанието на индивида догонва вече активизираната енергия (кундалини прана), а такава холистична психотерапия се явява ключова част от по-цялостния йога процес.

Няма по-съществена и ядрена цел в краткото житие на социално физическата личност от постигането на индивидуалността на Богочовека. Дотогава огънят на същинския живот липсва, заменен от тлеещия пушек на преходната илюзия, с примитивните ѝ разбирания и цели.

„Лекота, здраве, спокойствие, свеж тен, приятен глас, благоухание, малко телесни отделяния – това, казват, е на йога първото въздействие.

Така както метален диск с прах замъглен заблестява, бъде ли почистен, така и въплътеният, щом същността на атман осъзнае, уединен постига си целта, от мъката избавен.

Щом йогинът чрез истинния си атман като със светилник прозре същността на брахман – Бога – нероден, вечен, от модификации неопетнен, познава той и от всички окови се освобождава.“

Свобода от мъглата на заспалата привидност, постигана чрез йога – събуждане. Будизъм не като системата на Сидхарта Гаутама, а като събуждане за реалността. Път по изчистване огледалото на ума от праха на обусловени концепции, причинно-следствени натрупвания, бръщолевения и страхово-страстни зависимости.

Упанишадата твърди, че първият признак при следването на такъв път е здравето, харизмата, свежестта, ведростта… Аз бих казал, че да – това е така, когато следването е реално. Защото, когато в началото човек се устреми към сливане с вътрешния Человек, с Богочовека, се експлицират заложености и активират пертурбации, преодоляването на които е сериозна част от пътя. Едва когато стабилността в установяването в този йога път е преобразувала критична маса от маладаптивните психични заложености – едва тогава започва да се проявява въпросната бодра жизненост, енергичност и чаровна харизма в живота и присъствието на йогина. Такъв е собственият ми опит, както и за това говорят наблюденията ми върху хилядите психотерапевтични случаи през годините. Защото, твърдя че целият живот е една несъзнавана йога, път към Бога, която невротичната симптоматика е призвана да направи съзнаван.

“Две птици, свързани с приятелство, са кацнали на едно и също дърво. Едната от тях сладката смокиня яде, а другата я гледа, без да яде.

На същото дърво страда човекът объркан, погълнат от своето безсилие, но щом види другия господ и неговото величие, той изоставя тъгата.“

Малката социална, его личност и величието на цялостната личност, селфа - атман. Социалното его желае, страхува се, копнее, стреми се, постига, проваля се, справя се, не се справя, заливано е от зависимости и тревожност, психотизира се, психопатизира се,  алчно заграбва или пожелателно алтруистично се раздава, бяга във фантазиите си или се хвърля презглава в сетивното преживяване авантюристично, самоунижава се мазохистично, себеизтъква се тщеславно нарцистично, оковава се в социални норми или им се противи бунтарски, но отново свързано с тях, манипулира и доминира или е манипулирано и доминирано, лекува се психотерапевтично… Социалното преходно его практикува „йога“…

Азът (селф, атман), целостта от друга страна, наблюдава ведро, усмихнато спокойно, блажено присъства във всяка мисъл, чувство, мотив и действие, не толкова отстранено, колкото асоциирано-дисоциирано. Потопен в бита, атман остава чист от вкопчената природа на желанията на мая. Вътреприсъщ е, докато е наблюдаващ зрител. Преживява през играча на социалното си его, явявайки се различен нему. Трансцедентен е, докато иманентно извлича непреходните си заряди от всяко преживяване. С ума това може да бъде разбрано като философски оксиморон, но единствено преживелищно, през опит в медитацията, може да бъде осъзнато.

“Човек е добре да знае, че материята именно е мая, а повелителят на мая – Махешвара. Целият този свят е обгърнат от същества, които от него частица са.“

Илюзия и истина, материя и дух, обгръщаща съдържимост и вътреприсъща включеност. Адвейта (недвойнствеността) преживелищността, постигана чрез йога, изразява възприятието на опита си през твърдението, че всичко е Бог. Бог присъства в живата природа, съществата, в боговете, в ангелите, в цялата синархична верига на съзнателността в дървото на живота, в плюса и минуса, деня и нощта, а в най-груб план, в двойнствеността на доброто и злото, поравно. 

Едновременно отвътре и отвън е, иманентен и трансцедентен, импрегниращо оживотворяващ и любомъдро наблюдаващ е. Доколкото съзнателните същества във все по-голяма степен се отъждествяват с Богосъзнанието, дотолкова проявяват тази божествена дисоциация в асоциацията. Дотолкова, доколкото съзнателността е единна с Бога, дотолкова е съзнавано, че илюзията и Бога, самсара и нирвана са една и съща, но различна в съзнателността си богопроява.

Хвала на великия, слава на Бога – Махешвара.

„Когато беше мрак, тогава нямаше нито ден, нито нощ, нито съществуващо, нито пък несъществуващо. Единствено Благият бе.“

Мрак, който не е нощ, противополярна на ден. Нищо, което не е липса на нещо, а първичност. Светлина, която не прави сянка. През човешките понятия тази изначалност е виждана като мрак, но също толкова условно, може да бъде изразена и като абсолютната, примордиална светлина. Ето как в махаяна будизма се изразява тази изворна същностност (в будизма наричана пустота, или таковост):

1)      Реално съществуваща като това или онова.

2)      Нереално съществуваща като това или онова.

3)      Едновременно реално и нереално съществуваща като това или онова.

4)      Нито реално съществуваща, нито нереално съществуваща като това или онова.

В тази градация се описва присъствието на първичната материя в солидния свят едновременно като обичайна перцепция, относителна илюзорност и надхвърляща двете позиция на самостойна изначалност.

Дори описанията иманентност и трансцедентност тук биват надхвърляни. Защото трансцедентността е такава по отношение на проявената условност, а пустотата, или първичната блага божественост, макар и насищаща и оживотворяваща света и придаваща му отразена, относителна реалност, не е от този огледален свят, но присъства в отделен домейн. 

Домейн, за който разсъждавано от позицията на човешкия ум, е трансцедентен нему. Погледнат обаче през панорамата на собственото му съществуване, божествеността няма задължителна нужда или пряка свързаност с отразения свят и разбирания, макар и да ги поражда и импрегнира.

Величието на йога се състои в единението на условния човек с Богочовека, пламъче от огъня на изначалността.

„Мрежа след мрежа по различни начини хвърля в това поле (курукшетра, бел. ред.) този Бог, а после ги прибира. Сътворил отново повелители, Господ – великият атман, над всичко господството постига.“

В една от множеството си притчи за царството Божие, юдейският аватар се изразява по подобен начин:

„47. Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,
48. която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.
49. Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,
50. и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Матей, глава 13

И в двете свещени писания, се изразява глобален смисъл. Ще ми се обаче в коментара си да бъда по-прагматично конкретен. Всеки човешки живот представлява такова хвърляне и изтегляне на мрежата на опита, събираща нетленните съкровища на духа. Ангелите от библията или повелителите от упанишадата символизират човешкия процес след освобождаването от физическия носител – преминавайки през емоционалния и менталния светове, биват пресявани и остават единствено непреходните опитности, синхрониращи с Бога.

Колкото по-качествени са „рибите“, натрупани през отдадения на единението с любовта, мъдростта и истината живот, толкова по-близо до царството божие достига човешкия процес, преди да се спусне отново за поредната опитност - въплъщение. Когато единението е пълно, нуждата от нова бинарна опитност, от следващ живот, отпада.

„Индивидуалната душа трябва да се познава като една стотна част от върха на косъма, разделена на сто, но от друга страна, безкрайна може да бъде тя.“

Не е от мира сего Човекът. Ползва временното тяло като дреха, но не от неговата материя е направен. Не е физика, нито чувства, емоции, усещания. Не е и менталност човекът. Проявява се през ума, чувствата и сетивността, но е повече – божественост е.

„Чрез сърцето който се улавя, когото Безтелесния зоват, който сътворява битието и небитието, Благият, който поражда даденостите на сътвореното – него като Бог, които познаят, надхвърлят тялото.“

„Изначален е той, на йога основната причина.“

„За този, който е безгранично предан на Бога, както и на духовия си учител сякаш е Бог, само за него, притежаващият велик атман, само за него се проявява изреченото…“

Да следваш величието на Бога, да поставиш устрема към единението с безкрая (йога) като първи и централен приоритет в живота си! Отдадено следване на Богочовечността не наложено от ума, а от изгарящия сърдечен зов отвътре. 

Да се довериш на мъдростта на духовен водач, смирявайки тщеславието и гордостта си в процеса на гуру йога.

В свят, служещ на мамона, в социум обсебен от гордостта и страха, как звучат такива думи? Като слънце, едва промъкващо се през гъстата мъгла на невежеството, са думите на упанишадите. Като слънчеви лъчи, прокрадващи се през решетъчния отвор на обществената клоака на страстите, е величието на шветашватара упанишад. Човешкото неведение не прави слънцето по-слабо, не. Но го откъсва от топлината, силата и светлината му, даващи изконния смисъл да бъдеш Човек. 

Това слънце на Бога, пълнещо с радост и сърцата жизнерадостност ежедневния миг. Без Бога и отвъд Бога живот няма, но единствено смрад и разложение. Да бъде волята Божия в този чертог на сенки, да се изпълни малката ни земя с лъчите на присъствието му във всяка човешка душа!

Орлин Баев