Катха упанишад - пътят на йога

„По-малък от най-малкото, по-голям от най-голямото, е скрит атман в сърцето на това същество. Лишеният от желанията, освободеният от страданието с благословията на създателя, вижда величието на атман.

Кой освен мен (Яма, богът на смъртта, който отговаря на въпросите в упанишадата) заслужава да познае този бог, който се радва и не се радва.

Като познае великия, всепроникващ атман, безтелесен в телата, установен в неустановените, мъдрият не страда.

Този атман не се постига нито с разяснения, нито с мъдрост, нито с много слушане. Достига го този, когото той си избере. Неговото тяло атман избира като свое собствено.

Неотреклият се от злодеяния, неумиротвореният, несъсредоточеният, онзи чийто ум е неспокоен, не може да го постигне дори чрез познание (джнана).“

Познаването на Бога е смисълът на човешкия живот. Без Бог живот няма, но единствено празни, лишени от същност илюзии. Упанишадата разкрива тайната: през вратата на смъртта бива познавано божественото. Смърт не телесна, а през смиреното, жертвено его притихване. Защото жертвата няма общо с ритуали и принасяне на курбани, а е акт на пълно посвещаване на Бога, при който его интелектът, страстите и целите биват поставяни на жертвения олтар на Богослужението. Блажена жертва е това, носеща дивидентите на същността, сливаща с величието на безпредела. Преданоотдаденото, смирено смълчаване, бхакти-джнана, е пътят.

Път на постоянно диалектично надхвърляне на напрежението от емоционалните и ментални конфликти и противоречия, създаващи динамиката на живота. Синтезиращо оксиморонните крайности до все по-висока, съзнателна позиция на обемащо ги единство, в постоянно издигане до все по-цялостни равнища от спиралата на развиващото се съзнание. Път, синтезиращ най-малкото и най-голямото, безтелесното и телесното, установеното в неустановено преходното, радването и нерадването, удоволствието и болката, в присъствието на трети, постоянен, всеобемащ елемент: Брахман. Брахман (Бог), носещ качествата на любовта, водеща към мъдростта, която освобождава от бинарния конфликт, в единението със Себе си, Богочовека. 

„Незрелите следват насочените навън желания. Те вървят към всеобхватната примка на смъртта. А мъдрите, познали безсмъртието, не дирят постоянното тук сред непостоянните.

Онова, чрез което човек усеща форма, звуци, вкус, мирис и любовни докосвания, е това, чрез което се познава.“

В основата на страданието е невежеството, породено от следването на преходните страсти. В основата на страстите стои страхът от липсата, нямането, болката и смъртта. Мъдрото посрещане на страха с любов, води до трансформиране на желанията в естествен копнеж по Бога.

В човека живее естествен повик, стремеж към Бога, себеактуализиращата тенденция на който поставя в ядрото на стремежите в краткия жизнен цикъл безсмъртната вечност на Богочовека. Защото преживелищният допир и сливане с Него носи реалното блаженство, мъдрост и свобода. Нищо лошо в умереното задоволяване на сетивата на животното, през което Човекът се проявява, когато няма привързана зависимост и всяко малко земно удоволствие е отдавано на Бога – това е същността на тантра. Ти, същинският Човек, си безсмъртен, мъдрознаещ, нераждал се и неумиращ, преливащ от творческо, съзидателно вдъхновение.

„Щом узнае (преживелищно, бел. ред.), че онова, чрез което човек възприема и двете – съня и будността, е великият, всепроникващ атман, мъдрият не страда.“

Будно съзнание, сън със сънища и сън без сънища. Медитативното, джнана обхващане и на трите от позицията на Атман (Божествената вечна същност, Богочовекът), води до турия, Богосъзнанието. Любящото, мъдро и истинно Богосъзнание разтваря всеки страх, горест, страст и невежество, трансформирайки ги в храна за забавната си игра, осъзнавана вече през очите на Бога.

„Отгоре корените, отдолу клоните на вечното смокиново дърво. Това е светлината. Това е брахман. Само него наричат безсмъртното. В него са установени всички светове. Никой не отива отвъд него.“

Великото дърво на Живота, основата на което е в божествения свят, в реалността, стволът в духовния свят, а клоните във физическия. Безсмъртната светлина, Айн Соф Аур – Пуруша – от Него произлиза цялото Битие на отразения свят - мира сего. Трансцедентният Пуруша, иманентно насищащ и даващ живот на всеки квант от този свят – Брахман. Не е нужно човек да познава Кабала – аналогиите идват не от заучено знание, а от нещата, каквито са.

„Мъдрият не страда, щом познае поотделно природата на сетивата, тяхното изгряване и залязване, тяхното поотделно възникване.“

Когато в джнана йога медитативен процес, човек осъзнае сетивното възприятие, стига до природата на ума, който обединява сетивата. В хода на аналитична, формена и арупа (безформена) медитация, се осъзнават и трансформират мислите, възникващи от базисни характерови вярвания, мисленето, пораждащо чувстване, чувстването, пораждащо мислене. Постепенно умът се успокоява и преобразува до по-спокоен проводник/ огледало на реалността отвъд него самия. Съответно, причината за страданието – невежеството, бива пометена от виделината на мъдростта, заблестяваща през освобождаващата сила на истината, захранвани от огъня на любовта.

„По-висш от сетивата е умът, по-висша от ума е същността. По-висш от същността е великият атман. По-висше от великия (атман) е непроявеното.

По-висш от непроявеното е пуруша, всепроникващ, без признаци. Щом го познае, човек е свободен и постига безсмъртието.“

Сетивно възприятие à природа на ума à същност à атман à Брахман (непроявеното) à Пуруша.

В Катха, както и в други упанишади, експлицитно или имплицитно, се следва подобна градация. Сетива, ум, интегрална психична същност (селф, дживатма), Божествена същност (атман), Брахман (иманентна, проявена божественост, Бог), Пуруша (трансцедентна божественост).

Разбира се, терминологията е условна, изразена през лингвистиката на Индия. Градацията обаче е общовалидна. От сетивност, към овладяване на ума, водещо до същностната природа, идентична с индивидуалната божественост, неизменна част от проявената и непроявена природа на абсолюта. Разлики в разбиранията, според различните световни системи, са възможни, но основните нива в градацията на същността, са идентични.

„Формата му е невидима, не го съзира никой с очите си. Със сърцето, с ума и мисълта се постига той. Които узнаят това, стават безсмъртни.

Когато петте познаващи сетива се успокоят заедно с ума и дори разсъдъкът не се движи, това наричат върховното състояние.

Трайното овладяване на сетивата, е йога. Тогава човек внимава, защото йога се появява и изчезва. …

Щом изчезнат всичките желания, дето се таят в сърцето, смъртният става безсмъртен и достига тук брахман.

Щом тук се развържат всички възли на сърцето, смъртният става безсмъртен. Ето такова е учението.

Сто и една са артериите на сърцето. От тях една излиза към главата. Който в смъртта се издигне по нея, достига безсмъртието. Другите водят във всички посоки.

Пуруша, голям колкото палец, вътрешният атман, винаги пребивава в сърцата на хората. Нека с усърдие бъде отделен той от тялото, както сърцевината от тръстиката. Нека се знае като сияен и безсмъртен! Нека се знае като сияен и безсмъртен!“

Нравствен и чист живот, овладяване на либидото и агресията, човещина и емпатия, успокояване на сетивата, овладяване на ума в медитативен път, надхвърлянето му до директно присъствие на атман, любяща мъдрост, осъзнаване на същностната природа на тялото от светлина – отъждествяване с безсмъртната божественост и освобождаването ѝ от оковите на илюзията. Това е пътят на йога, на отъждествяващото сливане с Бога!

Красиво е да пие човек от чистата вода на извора!

Орлин Баев