Холотропна/ свещена сексуалност

                   

Холотропна сексуалност

            Холотропен означава „насочен към цялото”. В този смисъл „Холотропна сексуалност” означава свързването на първичните ни нагонни импулси с висшата ни когниция.

          Либидото е мощна сила. По същество, тя е единствената сила, с която разполагаме. Сексуалната сила в нас се проявява количествено и качествено през филтъра на нашите мисли и чувства и оттам се материализира в  постъпките ни. Сексуалната сила е енергията в човека – живецът в него. Тя е тази вибрация която дава сила и желание за живот и творчество. Тя кара мъжът да се влюби в жената, а жената да се стреми към мъжа, тя движи и вдъхновява перото на писателя и четката на художника. Тя прави ума бистър, ясен и проницателен, а интуицията силна и дълбока. Тази сила дава живот и младост на всеки който я притежава. Наличието й означава младост и радост, липсата й – старост и болест. Мъдрите казват че всеки човек с раждането си получава определено количество рождена сила, която определя дължината и просперитета на живота му. Казват че има личности, които успяват да поддържат и развиват тази сила така че процесът на стареене да бъде избегнат. Това е вътрешна алхимия. Щастлив е човекът, който съумее и в старините си да опази достатъчно от тази сила, за да поддържа съзнанието, интелекта и чувствата си здрави и работоспособни! В основата на всички човешки добродетели, които носят щастие и хармония на отделния човек и обществото като цяло стои психичната сила. Зад Любовта, Търпението, Смирението, Радостта, Спокойствието, Увереността, Смелостта, Добрината и Хуманизма, Безкористието и Свободата на духа, зад Братолюбието и Милосърдието, зад всички интелектуални постижения и светлината на човешката Мъдрост стои Вътрешната Сила. Ако човекът или обществото загубят част от тази сила или принизят качеството й, неминуемият резултат е загуба на всички качества, които определят човека като човек, и на първо и най-важно място – Радостта. Радостта от Живота. Понеже Природата не търпи празнота, когато човек унижи вътрешната си сила като следствие от дисхармония в начина си на живот, чувства и мисли, в него зейва пропаст, която бързо се запълва с противоположни по характер качества, чувства и мисли. Явен пример за това е обществото, в което живеем, изпълнено със страх, омраза, агресия и жестокост, алчност и егоизъм, отчаяние и депресия, тревога, тясно ограничено съзнание и невежество. Как човек да направи така, че да обуздае поривите на нагоните си и култивира сексуалната си сила така, че тя да му служи като гориво за напредък и развитие на душевните му сили? Обикновено човек е изцяло под властта на нагоните си – веднага щом изпита дразнене, той бърза да го задоволи и да се освободи от напрежението. Но, точно това напрежение е, което би могло да го преведе през реката на забравата, да го накара да разчупи черупката на невежото сляпо ограничено съществуване, за да се роди отново като Истински човек и гражданин на Вселената. Говоря колкото метафорично, толкова и буквално. Любовта и Волята, които на осъзнато човешко ниво са единни, тук се проявяват като полярностите на похотта и омразата, като либидо и  мортидо, сексуален и агресивен нагон, както се наричат в психологията.

            Психолозите добре знаят, че либидната сила е в основата на всички човешки проявления, от най-низш до най-висш порядък. Потискането на тази сила води до прогресивно развиващи се ментални отклонения: психопатии, перверзии, неврози и психози. Отдаването на волята на либидните нагони, от своя страна, също води директно до снижаване качеството на емоционалния и когнитивен живот на човека, на способността му да обича, мисли и интуира, да изпитва радост и светлина в съзнанието си, до оскотяване и психическа слабост (психастения)! Как тогава да бъде овладяна половата сила – ако както потискането, така и отдаването на импулсите й води до разруха, как да реагира едно съзнателно човешко същество, което се стреми към себепознание, към развитие на когнитивните си възможности, творчески импулси и обич? От личния си болезнен опит по отдаване в двете крайности, мога да кажа, че нито репресията и отричането на тази сила, нито пълното следване на импулсите й представлява оптималното отношение спрямо нея. Процесът, който успява да канализира и впрегне тази сила така, че да служи за развитието и прогреса на душите ни, се нарича Сублимация. Сублимацията е термин, познат от химията и физиката, където дадено вещество преминава от твърдо в газообразно състояние, под натиска на силно налягане и температура. Терминът е въведен в съвременната психология от Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, като той, както и много други техни термини понастоящем са семантично проникнали във всеки земен език. 

Синоними на сублимацията са:

Трансформация

Духовна присадка - Графтинг (Учителят Беинса Дуно и Учителят Михаил Иванов)

Рифрейминг (прерамкиране - термин от Невро Лингвистичното Програмиране)

Преображение (религиозен термин)

Преобразуване

Трансмутация

Метаморфоза

            Последните два термина: Трансмутация и Метаморфоза, са висши еквиваленти на една напреднала сублимация, която води до процеси, познати в трансперсоналната психология като самадхи, събуждане ...

            Преди години, след като прочетох книгите по даоска йога на американеца от китайски произход Мантак Чиа, както и някои тантрични методи, започнах усилено да изпробвам и практикувам похватите, описани в книгите: микро и макро орбита, вътрешна усмивка, костно и кожно дишане, сливане на петте елемента, семенно - яйчниково кунг фу, образуване на вътрешната перла и формирането й в тяло от светлина... Не мога да кажа, че през тези години напреднах много в тези методи – но, не спирам да опитвам. Чисто китайският подход на твърде конкретно, прекалено детайлно описание и картографиране на стъпките на алхимичния процес представлява практически ключ, който може да бъде използван в системите на всяка една от школите за вътрешно развитие. Така както Кабала, и по-точно дървото на живота е универсален ключ, който може да отключи вратите на разбирането към всяка езотерична школа, така и практиките на даоската и индуската йога са един практически шперц към дверите на вътрешното себепознание, което е целта на всички трансперсонални психологически системи. В началото практиките съответстват на едва разпъпилото се съзнание на упражняващия ги и представляват психо – физически похвати. По-късно, когато тези похвати биват овладени и автоматизирани, практиките се издигат до едно по-висше, психо – духовно ниво, където голяма роля играе интуицията, способностите за молитва, визуализация, концентрация, медитация и съзерцание.

                                          

                                     Физическата техника за сексуална сублимация

         

            Физическата техника за сексуална сублимация (сексуален графтинг) се състои във волево овладяване на оргазма по време на полов акт и пренасочването му от долните центрове към мозъка, с последващо спускане отново до долните центрове. Тоест, практикува се споменатата (в книгата ми "Трансперсонална психология. Свещена сексуалност") сублимация и кондензация. Сублимация на силата на инстинктивния нагон до любов и светлина, с последващото им кондензиране и връщане към нагонната им основа, която така се овладява и култивира. На чисто физическо ниво процесът се състои в изтегляне на налягането от долните центрове към мозъка с помощта на известни мускулни контракции, дълбоко вдишване с горната част на дробовете, насочване на очите нагоре, към междувеждието и върха на главата, и фокусиране на вниманието нагоре. Предполага се, че човек, който опитва тези техники, има известен опит в теорията и практиката на вътрешните науки, умее да се концентрира, да чувства вътрешната си енергия, правил е дихателни практики и медитация. Основният инструмент за насочване на енергията на оргазма към върха на главата е вниманието, умът. След известно практикуване е достатъчно единствено съсредоточаване на вниманието към върха на главата, заедно с поглеждане нагоре  и леко вдишване, за да се пренасочи енергията. Когато човек няма опит обаче, от най-голяма важност за преустановяване на отделянето на семе и насочване енергията му навътре и нагоре, играят изпомпването на силата нагоре чрез мускулните съкращения и дълбокото вдишване. Мускулните заключвания са йога похват и се наричат бандхи, а в Дао йога – помпи. В индуската йога практика този похват се нарича бандха трая, тройното заключване, а в Дао практиките – тройната помпа.

Трите бандхи:

- Мула бандха – контракция на седалищните мускули и перинеума

- Удиана бандха – контракция или всмукване навътре на диафрагмата

- Жаландхара бандха – свиване на ларинкса заедно с мускулите на шията при прибрана      брадичка

Кратко описание на упражнението:

            Правим секс с любимата си (любимия си). Усещаме, че ако продължим още мъничко и оргазмът не може да бъде контролиран по никакъв начин. Спираме отделянето на семе чрез издърпването на силата, но изпитваме пълен оргазъм – това става при постигане на около 95-99% от ”нормалния” оргазъм. Спираме проникването и излизаме от любимата си. Усещаме, че въпреки че сме излезли, енергията продължава да напира надолу и ако не направим нещо, семето, тигле, както казват тибетците, ще изтече. Следващите елементи правим едновременно:

- Насочваме вниманието в пълната му сила към върха на главата. Това е най-важният елемент от техниката и с времето на автоматизацията на процеса остава единственото, което е нужно да направим, за да пренасочим налягането нагоре. Силата на оргазма неистово дърпа вниманието надолу и затова е важно концентрацията да бъде неотклонна, еднонасочена и силна!

- Насочваме очите нагоре към междувеждието, а вътрешния поглед към върха на главата – с времето на практиката се установява, че енергията следва ума, а очите са директна проява на ума. Насочването им в дадена посока води до потичане на енергия към нея.  

- Правим дълбоко гръдно еднократно вдишване със средната и горна част на гърдите. Обикновено в йога техниките се препоръчва дълбоко коремно дишане, но в тази практика се изисква бързо, сравнително дълбоко и насочващо енергията нагоре вдишване. Когато вдишаме и задържим въздуха, енергията автоматично се издига нагоре, тласната от процеса на вътрешно горене, подхранван от дишането. Като усетим задъхване, изпускаме въздуха и вдишваме отново, изпълнявайки едновременно с това останалата част от техниката, докато овладеем оргазма.

- Правим бандха трая, тройното заключване – то е особено важно в началните етапи на овладяване на техниката, както и винаги, когато сме попрекалили с близостта си до изливане на семето. Нека опишем подробно трите бандхи, които изпълняваме едновременно:

   * Мула бандха – свиваме силно мускулите на седалището и перинеума.  За справка, мускулите на перинеума са тези, чрез които отделянето на урина може да се задържи волево. Отпускаме и свиваме отново на около една - три секунди, едновременно с другите две бандхи. Получава се осезаемо изтласкване на налягането нагоре.

   * Удияна бандха – докато сме вдишали, насочили вниманието и очите си нагоре, заедно с мула бандха, ритмично и силно стягаме мускулите на коремната преса, все едно, че наистина правим коремни преси – силно и мощно. Разликата от коремната преса е, че упражнението се прави при вдишан въздух. Това е модификация на оригиналната удиана бандха, която се прави при издишан въздух с всмукване на диафрагмата навътре. Тук, както казахме, първо вдишваме бързо и дълбоко, след което изпълняваме бандхата не с всумкване на коремната стена навътре, а със стягането й. Пулсираме едновременно с мула бандха.

   * Жаландхара бандха – едновременно с вдишването, насочването на вниманието и погледа нагоре и изпълняването на другите две бандхи, прибираме брадичката навътре към гърлената ямка, преглъщаме и задържаме гълтача и ларинкса затворен, тоест фиксираме ги в положение на гълтане, без да отпускаме, и стягаме на пулсации, заедно с пулсациите на другите две бандхи, мускулите на гърлото и задната част на врата. Съкращението отново трябва да бъде енергично и силно.

            По време на изпълнението можем да изпитаме нужда да помогнем на процеса като заедно с бандхите, вдишването, вниманието и погледа, присвием и мускулите на краката, юмруците и челюстите.

            Докато вдишването, погледът и вниманието са неподвижно фиксирани – вдишването в разширено положение на гръдния кош, вниманието и погледа към върха на главата, бандха трая се изпълнява на силни, равномерни пулсации, които изтласкват енергията нагоре и навътре.

            Внимание : ако сме стигнали твърде близо до отделяне на тигле (семето), моментът на преминаване от задържане в едната пулсация към отпускане и следващата пулсация, може да бъде фатален за изливане на семето. Затова в такъв случай се прави едно мощно вдишване, неотклонно насочване на погледа и очите нагоре и еднократно и продължително, със силно напрежение, изпълняване на бандха трая без пулсации, за около десетина секунди, докато бъде овладян оргазмът. След това се нормализира дишането.

            Контролирането на еякулацията води до многократно засилване на радостта от акта, до изпитване на последователни многобройни оргазми, както и до задържане на един оргазъм (в оргазмено плато) по няколко минути.

   

                Какво значение има сексът?

                              

            Сексът е мощен импулс в цялата вселена на всички нейни нива на съществуване. Така е и при микрокосмоса „човек”. Не  можем да се отречем от секса. Ако го направим, ще сме мъртви трупове. Не можем да го потиснем, това ще ни разболее. Единственото, което можем да направим с тази базисна сила, проникваща във всяка дума, жест, мисъл и чувство на човека, е да я възвисим. Да я сублимираме така, че да я доближим доколкото ни позволи волята и съдбата ни до първоизточника й. Вътрешният медитативен сексуален акт представлява една стъпка в процеса на сублимация на сексуалната енергия. Според мен, всеки сериозно тръгнал по пътя на познанието ученик на коя да е духовно-психологическа система, трябва да усвои похватите на сублимацията по време на полов акт, за да може някога да ги надхвърли и да премине на следващото стъпало. Ако сексуалният акт не е изживян осъзнато, ако не сме се научили да го превръщаме в молитва и медитация и се опитаме направо да го прескочим, в живота ни ще остане едно празно пространство, което ще се наложи да бъде запълнено. Това запълване може да стане, като сексуалните импулси се проявят във вида на психични отклонения от различен характер. Освен ако не сме Учители, разбира се, или много напреднали ученици, които в предишни въплъщения са отработили осъществяването на сексуалните си импулси на базисно ниво, и сега са готови за тяхна по-фина изява. Но колцина са такива? Показателни са фактите, които говорят за извращенията на монасите от всички духовни направления, както и за постоянните безплодни борби на искрените, но невъоръжени с правилния метод ученици от езотеричните школи.

            Когато мъжът или жената овладеят оргазма си, в тялото и психиката им протичат процеси, твърде различни от тези при обичайния акт. Сексуалният драйв всъщност е в основата на цялото ни биологично и психично функциониране. Същите импулси, които ни тласкат да се стремим към удоволствие и да избягваме болката, при сублимация се проявяват като безкористна Любов и алтруистична помощ. В трансперсоналната психология, такава каквато се преподава в школите по света, основна база за по-нататъшното развитие на Ученика в духовната школа, се явява целомъдрието, брахмачария. То обаче може да бъде пълно въздържане от полов контакт, както и овладян напълно и контролиран полов акт.

Това, което пиша, се явява преди всичко плод на личния ми опит и нямам никакви претенции да представям по никакъв начин която и да е школа. Книгите и школите, от които съм черпил вдъхновение, са различни, но те винаги са били само основа за личната ми вътрешна работа и процес на търсене, а подходът ми е по-скоро научен, като обхваща, анализира и синтезира всички учения и системи, до които съм се докоснал, за да стигне до Учението на собствената ми вродена пътечка, която ме води по пътя на личната ми емпирия към познание. Винаги съм бил привърженик на сравнителното изучаване на различните световни психологически, научни и религиозни системи, а не единствено на отделна школа или направление. Когато човек има глобална визия, той стига до извора на всички системи, които са различните потоци, водещи началото си от един и същ извор – Познанието. Ако споменавам различни учения, то се позовавам преди всичко на техните вътрешно имплицитни напътствия и смисъл, а не на външната им популярна страна.

                                   Каква е връзката между състоянието на съзнанието и секса?

Директна! Според развитието на съзнанието си, преживяваме и секса или като грубо животинско проявление, или като естествена проява на Любовта ни. Вярно е и обратното – един или друг начин на правене на секс може да ни огруби, разболее, да погуби блясъка в очите ни, а може и да послужи като трамплин за преживяване на прекрасни свръхсъзнателни опитности, както и да ни докосне до сфери на Любов и хармония, които да ни заредят и ни съпътстват дни след самия акт.

            Истината е, че ако човек овладее гореописаните сексуални техники, както и други окултни похвати, но няма нужната висота на съзнанието, същите техники, които при друг човек биха довели до приказни недуални висши състояния, при такъв човек ще послужат единствено за да задоволяват егоистичните му нужди и мотиви. В източните вътрешни психологически школи и досега, сексът е включван в цялостния процес на развитие на съзнанието едва след дълги години тежка дисциплина, овладяване на тяло, ум и дух при тежки изпитания и разцъфването на безкористната космическа Любов в душата на Ученика. Сексът е в ядрото на човешката същност. Той е основният елемент в него. Ако бъде преживяван на ниско ниво – той буквално изгаря нервната система, изпива силите, изчерпва цялостния психо – физически организъм, стеснява съзнанието и оставя любовниците в ограбено състояние. Състояние, в което кратките вулканични изригвания на грубата страст биват неизбежно последвани от техните противополюсни съответствия – омраза, раздразнение, слабост, страх, отчуждение, сивота и делничност! Сексът е мощно гориво. Единственото гориво, което имаме. От нас зависи как го използваме. Дали го използваме, за да го впрегнем в природната си психична, душевна и енергетична система, или да го излеем в огнището на страстта си, в което това гориво бурно, но краткотрайно ще ни стопли, за да ни остави в празнота и тъмнина, обгорени от пламъците му. В нас, на фино енергетично ниво, има сложна система от канали, които са част от структурата на финото ни енергийно тяло, тялото на светлината. Ако изпълняваме сексуалния акт по регулярния, общоприето безумен начин, горивото на сексуалната ни сила никога не достига тези канали, а бива използвано единствено в отправната му точка, в суров вид, в най-ниската си точка на проявление. Когато се научим да използваме единственото гориво в нас – либидото – така, че да подхранва енергетичното тяло в нас, като по този начин усилва жизнеността, радостта и светлината на ума ни, тогава получаваме възможността да преживеем секса, а оттам и целия си живот въобще, на едно още по-силно и радостно ниво, да издигнем съзнанието си до нови предели, тези на развиващата се когниция и обич.

            Когато човек има вътрешен устрем към Истината и чувства, че „нормалният” начин на преживяване на секса, в който е потънало зомбиподобното човечество, възпрепятства устрема му, тогава той полага усилия и изучава физическите похвати, които описах по-горе. Те са просто техника – просто похват, който не е нищо повече от инструмент. Този инструмент обаче е важен, защото без него, колкото и искрени да са поривите ни към светлината, те винаги ще бъдат пресичани от процеси от енергетично и биохимично естество. Техниките са подробно описани в много книги и не мисля да се спирам повече върху тях. Така, както ги описах по-горе, те спокойно могат да спестят тонове от литература, в които тези техники са забулени зад символични и иносказателни теории.

            Когато техниката е овладяна и двойката влюбени владее оргазмите си, енергията им бива насочвана от гениталиите през гръбнака към мозъка, който насища, към органите, които лекува и изпълва с радост. Вътрешните органи, според съвременната физиология, както и според древните йогийски системи, са свързани с определени емоции, позитивни или негативни. Те са като техни складове. Либидото, при случай на холотропен (насочен към цялото, медитативен) секс, не се губи, а балансира емоционалното състояние на влюбените, изчиства негативните емоции в органите, като ги заменя с позитивните им еквиваленти, на все по-фино ниво. Мозъкът се изпълва с живителна енергия, висшите когнитивни функции разцъфват и се развиват, нервната система балансира енергетичните си потоци. Страстта, която е била първоначална точка в пътешествието на мъжа и жената, се издига по един естествен и непринуден начин до все по-висша Любов. Енергетичният обмен в такава двойка придобива съвършено различен вид от този на ординарната двойка, оставаща на нивото на страстния секс. Енергиите на двамата се преплитат до степен, че стават едно цяло. Съзнанието преживява това енергетично единство като пълно сливане с другия, загуба на личните граници. Любовта към партньора става толкова наситена и фина, че телата, душите, съзнанията и духът на двамата стават ЕДНО. В Трансперсоналната Психология това се нарича състояние на Дуално Единство. Аз бих го нарекъл по-скоро обаче “Недуално Единство”, тъй като всяко чувство за отделност от партньора се губи в прегръдката на фината Любов. Това състояние може да бъде преживяно и при ординарна двойка, преди всичко в ранните етапи на връзката й, когато още не са стигнали до сексуалното общуване – при състоянието на влюбеност. Когато обаче се впуснат във вихрите на секса, при липсата на познание за истински човешкия начин за изпълнението му, въз основата на енергетични, хормонални и мозъчно трансмитерни промени в психофизичните им организми, това чувство се губи за броени седмици и дори дни!

            За разлика от примитивния начин на изпълнение на секса, сублимационният секс, или coitus sublimatus, хармонизира вътрешно енергетичните либидни движения, като ги доближава до източника им, до чистата висша Любов, която обхваща всичко и всички, Любов, която е състояние на съзнанието! След такъв акт на сублимация, вместо раздразнението и отдръпването, които следват след насочения “надолу” секс, Любовта се пренася в самия живот, в ежедневието на влюбените. Любов и красота, която те преживяват във всяко свое действие и сфера на изява.

            В по-напредналите степени на алхимичното изкуство, такъв любовен акт не само хармонизира емоционалния, когнитивен живот и здравето на телата на практикуващите го, но директно подхранва финото енергетично тяло в тях. Това тяло, което в школите на северния будизъм се нарича Нирманакая, тялото на дъгата, на светлината, на Бодхисатва. В християнските мистерии то се нарича тяло на славата – в което Йешуа (Исус-гр.) се явил на Учениците си след разпъването на кръста. В Даоската Алхимия този носител на съзнанието се нарича безсмъртно тяло, защото в него цикълът раждане – смърт, бива спрян, а нишката на съзнанието повече никога не прекъсва. Но, това е един по-висш етап, към който много от нас засега само се стремят..

                                                           Сексът като енергия

            Сексът е единствената енергия, с която човек разполага. Енергията винаги е сексуална, двуполюсна, проявявана през различен по качеството си носител на съзнанието. Сексуалната сила се нарича още нервна, психична, сила на волята, сила на ума, сила на обичта. На каквато и степен на съзнание да се проявява, силата винаги е сексуална в основата си. Всяка идея би останала безплодна ако не бъде задействана и тласкана от една напираща и подхранваща я сексуална сила. Всяко чувство деградира по качество и се превръща в антипода си, ако не бъде захранвано от живеца на бликащата сексуална енергия – Любовта се превръща в страст и омраза, радостта в страх и сива безнадеждност.

            По принцип всички земни тела – органични и неорганични, са сгъстена енергия, кондензирала слънчева светлина. Намаляването на силата в органичната система на човешкия организъм подкопава съществуването му из основи и води до болести, остаряване и смърт. Според трансперсоналната психология, физическото тяло на човека с неговата генетична програма е само един от възможните носители на съзнанието. Съществуват възможности за проява на човешката когниция много по-качествени и широкообхватни по границите си на перцепция, възможности за познание и реализация на същински човешкото в човека. Това са потенциални възможности за себереализация на човешката когниция в по-фини, енергетични проводници на съзнанието. Мъдрите експериментатори от трансперсоналните психологически школи по света ни казват, че тези проводници – тела и тяхното развитие и проява в хода на краткия ни живот, определят степента на здраве, продължителността на жизнения ни цикъл, силата на ума, качеството на емоционалния ни живот и силата на волята ни. Метафорично тези седем тела се уподобяват на руската кукла матрьошка, с нейните седем заложени едни в други компоненти. Тези носители на съзнанието са енергетични, като всяко следващо проявява енергията на по-висша октава и по-бърза вибрация.

                                                            Сексът като емоция

            Едно от основните понятия, които се свързват със секса, е либидото. В психологическите среди обикновено либидото е синоним на психическата енергия. Това е точно така, разбира се, но думата либидо има още едно значение. В буквален превод от латински език либидо означава желание, емоция. Етимологията на понятието либидо действително е свързана твърде удачно със семантичната наситеност на думата.

            Сексът и емоциите в нас са неотделими. Те са едно цяло. Качеството на сексуалния ни живот и качеството на емоционалния ни живот са преплетени дотолкова, че практически са едно цяло. Доколкото осъзнаваме и преживяваме секса по грубо животински път или в сублимиран вид, дотолкова емоционалният ни живот се проявява или като примитивна афективна нагонност и първичен нарцисизъм, или като емоционална интелигентност, хармония и щастие.

            На церебрално ниво, базисната емоционална дихотомия: страст  - агресия/страх, се задейства от същите структури, които ръководят сексуалния удоволствен нагон. Сексуалната страст и нейният продукт – стремежът към удоволствие, в мозъка корелира с веригата на удоволственото възнаграждение в ядрата на септума в лимбичната система. Тази верига е пряко свързана с амигдалата  - друга структура в лимбичната система, която ръководи първичната нагонна бинарност: борба (агресия) – бягство (страх). Когато, поради невежа сексуална злоупотреба във веригата на удоволствието, се задейства допаминов срив, амигдалата подава първичните си команди за агресия/страх. Когато допаминовата верига на удоволствието функционира в плавен режим, породен от качествено различно преживявания полов акт, импулсите на амигдалата се сублимират от страха и неговото друго лице – агресията, до съзидателно творчество. Споменатите структури са висшите регулаторни центрове на вегетативната и хормонална системи, като действието им променя качествено и количествено хормоналния баланс и наситеността на кръвната плазма. Биологичният корелат на емоциите в човека се явява именно вегетативната и хормонална система, старите мозъчни структури на подкорието и най-старият дял на кората – лимбичната система. По този начин качеството на преживявания сексуален живот директно определя и качеството на емоционалния живот на човека.

           Сексът и висшите когнитивни способности

От филма "Limitless" - "хапчето" на променената биохимия!

                      

            Личната емпирия на автора на тази книга, подкрепена от опита на хилядите трансперсонални изследователи на съзнанието, категорично доказва пряката връзка между висшите когнитивни способности на индивида и качеството на преживявания сексуален живот. Ще отбележа трите степени на преживяване на секса и тяхната връзка с когницията на личността.

1)      Ординарен полов акт с примитивен оргазъм.

При ординарния полов акт половата енергия се употребява в суров вид, а емоционалността бива поддържана в грубо зачатъчно състояние, при което интересите и целите на индивида качествено не се отличават от тези на кой да е животински вид. Любовта се принизява до похот, креативността до агресия, смелостта и щастието до страх и прозаичност.

      Когнитивните способности при този начин на преживяване на сексуалността винаги остават в рамките на баналността, на средно статистическата стадна маса от хора – марионетки на съдбата си. Редките пикове на когницията биват бързо заглушавани от биохимичните, емоционални и поведенчески патерни, предизвиквани от стандартния сексуален процес.

2)      Coitus Sublimatus (холотропна/свещена сексуалност)

Холотропната сексуалност дава възможност на процеса, наречен човек, да функционира в по-оптимален хормонален режим, който предпоставя възможността за развитието на хармонична емоционалност, на емоционална интелигентност, която да служи като стабилна база за устойчиво развиващата се когниция. Съзнанието на практикуващия холотропна сексуалност индивид естествено се изпълва със светлината на висшата когниция. Неразработените дремещи дотогава мозъчни зони започват да се събуждат, а самосъзнанието да разширява пределите си.

     3)      Целомъдрие

Когато човек узрее по съзнание дотолкова, че успее да съчетава психичните си противополюси имплицитно, процесът на индивидуация (Юнг) напредва дотолкова, че индивидът постига нова степен в пътя на хармонията и себеразвитието. Той слива вътрешните си мъж и жена, Анима и Анимус, лява и дясна мозъчни хемисфери в хармонично единство, което издига съзнанието му на по-висша октава на функциониране. Когнитивните функции започват осезателно да развиват количествените и качествените си параметри. Работната памет (RAM еквивалента на изкуствения интелект) повишава мощността си. Дългосрочната памет става все по достъпна и отдавна забравени събития могат да бъдат припомнени от конструктивната памет. Запечатването на нови паметови следи става с пъти по-дълбоко и бързо. Аналоговите мисловни процеси на човешкия процесор – мозъка – протичат интензивно и бързо. Перцепцията на стимули подобрява качеството си и, съчетано с оптимизираната памет и мисъл, позволява моменталната обработка и на най-незначителните детайли на човешката невербална комуникация, както и на всички промени в контекста. Волята, висшите корови задръжни функции встъпват в предопределената им роля на главен психичен интегративен център!

     Въпросните когнитивни промени имплицитно се съпътстват с появата и амплифицирането на вътрешната светлина – светлината на съзнанието. Тази светлина е не абстрактен символ, а представлява реално присъствие във вътрешнопсихичния живот на индивида. Светлина, наситена с радост и жива сила.

  

                                                                  Хормони и хармония

Нервна система, енергийни канали, хормони и невротрансмитери

            В процеса на изучаване на древните системи за психологическо развитие и съвременната наука забелязах множество съответствия и аналогии между тези двете. Изучаването ми продължава и ще продължава, до последния ми дъх на този „грешен” свят. Но, ето някои аналогии, които изплуваха в полезрението на ума ми.

            Дървото на живота, Астрологичната мандала, Йогийската, Тантристка и Будистка  системи от центрове, канали, енергийни центрове – от една страна и от друга – съвременното описание на човешката анатомия и физиология. Знаем, че горните древни системи описват символично и схематично както целия Космос на едно ниво, Слънчевата ни система – на друго, като макрокосмос, а от друга страна човешкия микрокосмос – като тяхна пряка аналогия. И не само това. Въпросните древни системи обрисуват както микрокосмоса на човека, така и макрокосмоса на Вселената, на много различни по вибрациите си нива, които също са символизирани в мандалите и схемите на астрологията, дървото на живота и другите езотерични системи.

            Това, което ми направи впечатление обаче, бе пълната аналогия на съвременната физиология, с гореспоменатите схеми. Например: централният канал в езотеричните системи – сушумна, както и централният стълб в дървото на живота, е пряко съответствие на гръбначния мозък в човешкото тяло. Двата странични стълба в кабалистичното дърво на живота, както и двете нади – ида и пингала – пряко съответстват на гръбначно-мозъчните нерви, които са преплетени точно по същия начин, както в описанията на каналите, дадени в йога и тантра. Нещо повече – в будистките и в някои йогийски школи, страничните канали са обрисувани като прави, а не преплетени. В анатомичната структура на човешкото тяло, те могат да бъдат съпоставени с двата трункуса на симпатиковата система от двете страни на гръбнака... Мозъкът все по-пълно се изучава понастоящем. Все още обаче се знае малко за по-висшите му функции. Неслучайно например в символа „жезълът на Хермес” мозъкът е изобразен като две крила. Наистина, развитието на висшите ни мозъчни функции, които съвсем не се ограничават до конкретно-операционалното логическо мислене, ще дадат крила на човека. Крилата на духа му. Защото всички душевни и духовни преживявания, процеси, тела и сфери на функциониране и изява на живота, имат еквиваленти в биологичното ни тяло. Може би, диаграми като дървото на живота или езотеричните схеми и мандали, на едно ниво са изобразявали именно човешката физиология. По един доста грубо нахвърлян начин, без да имат претенциите на невероятната прецизност на съвременната наука, те са давали представа за вътрешното устройство на човека. Това, в което съвременната когнитивна наука и медицина ги надхвърлят, е детайлното картографиране и изучаване на всички телесни структури. Но – като цялостни схеми, които изразяват проявите на живота в целостта му, на всички нива на вибрация, както и връзката между вселенския макрокосмос и човешкия микрокосмос, древните учения и техните репрезентации засега са незаменими и ненадминати! Съвременната наука за съзнанието – психологията – за щастие, все повече се доближава до мъдростта на древните науки, като ги свързва с изключителните постижения на съвременните дисциплини.

            Сексуалната енергия е спойката, силата, която задвижва процесите в микро и макрокосмоса на всяко ниво от функционирането им. Тя е силата, която осъществява двуполюсните ядрени реакции на слънцата, която кара планетите да се привличат около звездите си, която тласка умовете и сърцата на хората, която дава живот и радост в сърцата им и светлина в умовете им. Тя винаги е дихотомна (двоична) – ин/ян, мъжко/женска, плюс/минусова... Овладяването на тази сила в човека е от фундаментална значимост за благоденствието и развитието му като съзнание, а оттам и като социално проявени процеси и колективна хармония.

            Преди време ми направи впечатление близостта на думите Хармония и Хормони. Запитах се – дали духовната, душевна, психическа, когнитивна, афективна и телесна хармония не е реципрочно свързана с действието на ендокринната му система? Всъщност, от гледната точка на медиците, хормоналният баланс и хармония са еквивалент на емоционалната, ментална и духовна хармония. Аз бих казал, че хормоналният баланс и психическият баланс са тясно свързани и взаимозависими, без да приравнявам единия от тях до процесите на другия. Според съвременната наука съзнанието е страничен продукт от биологичните процеси на тялото. Древната наука обаче ни казва, че по-скоро е обратното. Всъщност, тялото и духът са просто различни степени на вибрация на едно и също нещо – животът! А връзката помежду им е пряка. Когато променим менталната си настройка, веднага се променя и хормоналната продукция. Също така, когато се променят сложните функции на ендокринната ни система, мигновено се променя и емоционалното и когнитивното ни състояние. По отношение на секса, както казах, вариращото по широта и проникновение в мистериите на живота съзнание преживява секса на едно или друго ниво, като той може или да го въздигне, или да оскоти съзнанието му. Хормоналните и психическите процеси са толкова преплетени, че всяко тяхно разделяне е условно.

                                                    Биохимия на ординарния Секс

            Съвременната наука все по-смело крачи напред и постепенно излиза от инфантилното си високомерие. Малко по малко тя оценява мъдростта на мъдрия си родител – древната извечна езотерична наука. Нека видим какво се случва, когато мъжете и жените “правят любов” по широко приетия примитивен начин...

            Оргазмът силно прилича на хероинова инжекция. Задействат се идентични биохимични процеси. По време на оргазма нивото на допамина рязко се покачва, произвежда се окситоцин и ендорфини. На психическо ниво този процес отговаря на максимална страст(допамин), която се транслира в блаженството на окситоцина, ендорфините и енкефалините. По същество това е хормонална и психическа сублимация от страст към блаженство и любов. Тя обаче продължава за няколко кратки мига или минути. След тези минути, нивото на допамина (страстта), а заедно с него и ендогенните опиати (ендорфини и енкефалини) и окситоцинът (нежната чиста любов и радост) рязко спада, като се замества от отблъскване и дистанцираност от партньора, раздразнителност, депресивност, страх и слабост. Тези психични следствия от „нормалния” оргазъм се диктуват от следната хормонално- медиаторна верига, идентична с тази при наркотичната зависимост. Отделя се Cyclic adenosine monophosphate (cAMP), който активира CREB (cAMP response element binding) протеините, които са транслиращ фактор за динорфина – злият братовчед на ендорфините, както го наричат в медицинските среди, тъй като има противоположно на тях действие. Динорфинът рязко намалява нивото на допамин, окситоцин и ендорфини и потиска цикъла на удоволственото възнаграждение в дяла на лимбичната система, който осъществява на най-висше ниво емоционалната и хормонална регулация – ядрата на септума. Когато цикълът на възнаграждение бъде спрян от динорфина, амигдалата подава команда на хипоталамуса, който регулира хипофизата, а оттам хипофизата задейства всички останали ендокринни жлези в режим борба или бягство, задейства стресовия механизъм. В резултат на това надбъбречните жлези отделят адреналин и кортизол – стресовите хормони. Голямата страст и удоволствие на оргазма е последвана от рязък спад на хормоните, които отговарят за радостта (ендорфините и енкефалините), любовта от висш тип (окситоцин) и страстта (допамин). Това пряко рефлектира в един повече или по-малко съзнаван срив в настроението, който бива хормонално подсилван от динорфина и задействаните от него стресови хормони – адреналин и кортизол. Това се случва след обикновения оргазъм и при двата пола (при жената по-фино имплицитно и несъзнавано). При мъжа процесът се подсилва от загубата на тестостерон, която загуба също предизвиква и задейства отделянето на стресовите хормони, които задействат активиращ процес по възстановяването му. На емоционално ниво тестостероновата липса се преживява като раздразнителност, повишен страх, снижена воля, пречупена амбиция и инициативност. Разликата след преживяване на обичаен оргазъм при двата пола е, че при мъжа емоционалният спад, вследствие на хормоналните реакции, е по-рязък и дълбок. При жените медиаторните и хормонални процеси при оргазъм (оргазми) протичат по-плавно, спадът в настроението е по-поносим и по-малък и често се преживява повече на подсъзнателно ниво, откъдето действа като несъзнавани импулси в съзнанието на жената! Поради по-финия механизъм на действие на процеса, повечето жени рядко правят връзка между „нормалния” си оргазъм и импулсите, които по необяснима за тях причина ги правят раздразнителни, заядливи и депресивни. Мъжете в средна възраст обаче, колкото и да не искат, обикновено успяват, повече или по-малко съзнателно, да прозрат директната връзка между психичната слабост, пониженото си настроение, страха и загубата на тонус - и секса. Успяват, защото тази връзка става все по-очевидна с напредването на годините, намаляването на енергийните резерви на организма и снижаването на хормоналната му наситеност...

  

                                   Адиктивно Действие на „Нормалния” Оргазъм

            Едновременно с отделянето на динорфин, се продуцира друг транслиращ фактор, Delta FosB, който причинява обсесивна жажда за действието или веществото (секс, наркотик, храна, власт и т.н.), което е предизвикало удоволствените преживявания на покачването на допамина, ендорфините и окситоцина. Действието на Delta FosB, тоест компулсивната жажда по субстанцията или акта, предизвикал удоволствието, продължава седмици и месеци след затихване действието на динорфина и осъществения акт. Процесът е идентичен на наркотичната зависимост. И при двете лимбичната церебрална система регистрира оргазмено удоволствено преживяване от върхов тип.

            Като резултат от тази обсесивна жажда, човек търси още и още сексуални стимули, които му носят моментно облекчение, последвано от продължителен хормонален и емоционален дисбаланс. Процесът води до развитието на сексуална зависимост. Поради общата физиологична и хормонална база в процеса на развитието и поддържането на зависимостите от всякакъв род, тази сексуална зависимост лесно поражда други зависимости, прелива се в тях, тъй като те са само външен израз на един и същ мозъчен биохимичен механизъм – имат общ соматичен корен! По този начин човекът изпаднал в сексуална зависимост лесно развива хранително и алкохолно пристрастяване и е предразположен към злоупотреба с психоактивни вещества. Странно е как човек толкова малко се замисля над тези отдавна известни на древната мъдрост факти.

            От гореказаното следва, че самият процес на оргазмено преживяване, изпитвано по начина, определен от телесната ни природа, предпоставя силна тенденциозност към развиване на една или друга зависимост. Когато мъжът еякулира по „нормалния” начин или жената изпита „естествените” си оргазми, в зависимост от съзнателността им, психологическата реакция, която настъпва няколко часа след това е повече или по-малко осъзнавано раздразнение, гнетяща и тласкаща нужда от ново удоволствие с цената на всичко, повишаване нивото на тревожността и невротичността, нерешителността и снижаване чувството на увереност в себе си.

            Успоредно с отделянето на Delta FosB, рязко се повишава количеството на отделяния пролактин. Пролактинът има много функции, като някои тепърва се разучават. Изглежда, че една от функциите на пролактина е да регулира сексуалното желание. Според научните изследвания (Kruger, 2003), след рязкото спускане на нивата на допамина след полов акт с обичаен оргазъм – и при мъжете и при жените рязко се покачва равнището на пролактина. При изследванията с плъхове – до две седмици след копулацията равнището на пролактина е завишено (Polston, 2001). Пролактинът има обратното на допамина действие, като въздейства депресиращо и потискащо. Повишеното ниво на пролактин корелира с чувството за отчаяние, безрадостност, безнадеждност, сексуална импотенция, депресивност и липса на мотивация. При злоупотреба със сексуалната функция екстремното завишаване на този медиатор и хормон води до тежки разстройства в настроението. При по-умерена употреба на „нормалния” сексуален оргазъм, психическото преживяване отговарящо на наситеността с пролактин е чувството за сива делничност, досада и загуба на онази приказност на живота, характерна за човек с качествено различен хормонален баланс. Доказателства за горните твърдения намираме в експериментите на  (Suleman, 2001) – веднага след затварянето на клетки на диви маймуни, докато те се опитват активно да избягат, в тях се повишава нивото на кортизола. Когато обаче след няколко дни се предадат и откажат от опитите си, в тях се повишава пролактинът, а настроението им се променя в тиха безнадеждност и депресия. Изследванията сочат (Heaton, 2003), че състоянията, които се свързват с повишаването на равнището на пролактина, са загуба на либидо, променливо настроение и депресивност, враждебност, тревожност, главоболие, безплодие, натрупване на килограми.

            Лошата новина е, че за да заглуши негативните емоционални реакции, човек се хвърля отново към моментните преживявания на секса с върхов оргазъм. Докато го върши, емоционалният дисбаланс стихва, но само няколко десетки минути след приключване на акта, хормоналният дисбаланс се задълбочава. Допаминът спада още по-ниско, пролактинът се покачва още повече, а жаждата, причинена от Delta FosB се усилва до болка. Емоционално процесът се преживява като силен спад на настроението, депресия, тревожност и агресивност. Жаждата за удоволствено преживяване и спиране на негативните емоционални състояния става непреодолима, а цялостното психично състояние незавидно. За да компенсира причинената дисбаланс, човек започва да изпитва нужда от други дроги, които временно тушират дискорда в него: алкохол, сладки и други висококалорични храни, дрогата на агресивното поведение и насилието и т.н.

            Оказва се, че обикновеният върхов оргазъм има мощно въздействие върху настроението ни и не е по-различен от който и да е друг химически наркотик. Ординарният оргазъм, както всяка друга дрога, представлява временно облекчение, което само усилва порочния кръг от емоционални и хормонални пикове и сривове. Лимбичната верига на удоволственото (оргазмено) възнаграждение, която контролира сексуалния нагон, е тази, която ръководи и всички останали пристрастявания. По този начин неправилната употреба на сексуалната ни функция може пряко да ни тласне към развитието на наркотична, алкохолна или хранителна зависимост. Експериментите показват, че хамстерите след копулация са много по-податливи на амфетамини от все още девствените хамстери (Bradley, 2001). При полово активните тийнейджъри се наблюдава по-високо ниво на употреба на наркотици отколкото при сексуално неактивните (Columbia University, 2004).

            Животинските импулси в древната част от мозъчната кора – лимбичната система – които командват голяма част от биохимията и емоционалния живот на съвременния човек, са програмирани така, че да служат на оцеляването на човешките гени, като поставят благосъстоянието на индивида на заден план. Древните импулси, тласкащи човека към сексуален акт, целят прокреирането на рода. Те осигуряват предаването на гените, без значение конкретното състояние на индивида. Но – дали в съвременните условия на пренаселена планета имаме толкова голяма нужда от „плодете се и се множете” линия на действие? Въпросът е реторичен... За да прояви и развие човешкото в себе си, човекът трябва да осъзнае процесите на взаимовръзка между него самия, тоест висшите чисто човешки познавателни структури и първичните нагонни и афективни импулси на подкорието си. Да ги осъзнае, да впрегне силите на животинското в себе си така, че то да служи на човешкото в него, а не обратното!

                       

                        Биохимия на Coitus Sublimatus

            Какви биохимични процеси протичат обаче, когато човекът, заслужил названието си Sapiens (Разумен), осъзнае мощното въздействие на сексуалния акт, правен така, както е тласкан от природата на животното в него, и го насочи към по-висшите еквиваленти на тази природа, към първоизточника му?

            Допаминът отново се покачва, започват да се отделят окситоцин и ендорфини, т.е. енергията на страстта в нас бива сублимирана до състояние на радост и блаженство. Но – този процес не бива грубо прекъснат от оргазма, а бива задълбочаван и продължаван. Отделянето на окситоцин и ендорфини продължава, което постепенно предизвиква настъпването на състояния на все по-фино и мощно блаженство, любов, радост и хармония, на единство и центрираност.

            Тестостеронът и допаминът не биват освобождавани и губени при постигане на върхов оргазъм, за да бъдат заменени от стресови хормони, а биват използвани като гориво, което тласка производството на окситоцин, енкефалини и ендорфини. След време тестостеронът и тласканият от него допамин намаляват плавно, като се заменят от окситоцин и ендогенни опиати. Тези медиатори и хормони на безкористната любов, щастието, чувството за приказност и красота, продължават да циркулират в организма дни след такъв акт. През това време човек се чувства балансиран, спокоен, уравновесен, пребивава “тук и сега”, естествено се наслаждава на мига. Тестостеронът, подобно на допамина, също намалява по време на акта. Ако мъжът еякулира след, да кажем двучасов такъв акт, течността ще бъде малко, рядка и безцветна. Секретите на тестисите и простатата са преминали в кръвотока, трансформирали са се в други вещества и елементи. В източната алхимия този процес се нарича изпаряване на семето. Резкият спад на допамина и тестостерона – медиаторът и хормонът на страстта, жизнеността и енергичността, на младостта и силата – бива избягнат и се превръща в постепенна сублимация в хормоните и трансмитерите на щастието.

            Според изследванията на трансперсоналните психолози, привеждането на телесната биохимия до подобен баланс от практици от източните и западни езотерични школи, е подобрявало  здравето, имунитета, психическото благоденствие и визия, както и драстично е увеличавало продължителността на живота.

            Тези мои разсъждения се основават на скромния ми опит в това поле на действие, знание за процеса, така, както е представян от трансперсоналните психологични школи на изтока и запада, както и на съвременната биохимия и неврофизиология. Засега пълноценни психологични и медицински експерименти в тази сфера липсват и предстои да бъдат проведени. Такива експерименти трябва да бъдат проведени съвместно с психолог и лекар, с директно измерване на телесната биохимия в двойки, владеещи акта на сублимацията и в други, които изпълняват обикновен секс. Идеите за такива експерименти назряват по цял свят и ще узреят в практическото научно доказване на тези извечни истини.

                                                   Психологични Процеси при Coitus Sublimatus

Чувството, което се преживява в този процес, е следното: страстта е добре дошла. Страстта е нужно и задължително гориво. Повече страст (либидо) – повече възможности за издигане в каузалните, недуални сфери на съзнанието и битието. При сублимацията страстта не се изразходва по конвенционалния начин, а се впряга на работа. Партньорката/партньорът става единственото нещо на света, единственият обект в полезрението на съзнанието.    Концентрацията в него/нея, водена от страстта, става толкова пълна, че ставате едно. При тази динамична Бхакти Йога, възлюбеният се превръща в нашата вселена. Това е концентрация, водена от сърцето. Няма насилствени скучни упражнения, а тласкан от душата процес на идентификация и цялостност. Хормоналната нагнетеност, количествената концентрация на страстта достигат предела си и преминават на качествено нова плоскост – тази на чистата любов, блаженото съзерцание, пълната еднонасоченост на съзнанието към един обект, тук и сега. Жената/мъжът, с която/когото се сливаме, се превръща в свещена богиня/бог, в единствен обект на ума и сърцето ни. Силата на страстта се канализира в по-фините състояния на съзнанието, в преживяването на чиста безкористна Любов. Любовта изпълва двамата до предела на съществата им, прелива и се излъчва от тях. Те стават едно цяло същество. Тази любовна слятост е реално преживяване в свръхсъзнанието им, в което се осъществява. Съзнанието се разширява и обхваща свръхсъзнанието. След такова преживяване, дори да се случи само веднъж в живота на човека, той ще знае, че светът и собствената му душевност съвсем не се ограничават до пределите, които му предоставят ортодоксалните разбирания. Когато човек се стреми към разширяване на съзнанието си, тази практика на любовно единство става прекрасен инструмент, който катапултира преживяванията до висините на вътрешнния му небосвод. С времето на практикуване на медитация и любовно сливане те двете стават едно. Медитацията става любовен процес, а любовният акт става медитация. Тогава, ако човек сметне за нужно, може да изостави секса. Но, може и да продължи с него. Зависи от индивида. Строгите правила са за масите. Дори и в езотеричните учения. С времето на практиката, състоянията, достигнати по време на акта, стават спътник по време на ежедневието, като фон на всички дейности. Човек не става съвършен. Не знам какво е съвършенството и дали и Господ е съвършен… Характеровите особености и поведение се запазват, но зад действията, чувствата и мислите все по-силно започва да прозира едно тихо безмълвно състояние на сърдечна връзка с нещата, на нежност и красота. Това състояние с времето на стремеж и търсене се засилва, а когницията, чувствата и поведението стават все по-прозрачни и овладяни от този тих вътрешен свидетел. Свидетел толкова нежен и фин – като далечен звезден шепот, който обаче става най-близкият ни приятел и любим.

Когато страстта се издигне до любов и сърцето се отвори, умът утихва в прегръдката на светлото спокойствие на интуитивната мъдрост и прозрение. Карл Юнг би казал, че при такава сублимация човек постепенно се издига до все по-висши нива на контраперсоналния си комплекс: Анима/Анимус. Изтласканите репресирани пълнежи на сянката (или “ТО”, по Фройд  /психоанализата специализира в проявленията на сянката, но не стига по-далеч от нея/ ), отхвърлени при борбата на аза с нежеланите и неприемани от него желания, сега биват осъзнати и интегрирани, извисени до техни по-висши еквиваленти. Тук се крие и огромната психотерапевтична стойност на медитацията на свещения секс. Примитивният човек обикновено е много здрав психически, защото никога не се бори с импулсите си. Няма угризения, няма морал, който да му поставя цивилизованото общество, няма съжаления за постъпките си. Но той е дивак. Разумът му е застинал на предоперационален митичен стадий. Цивилизованият човек, поставен в рамките на определени изисквания на обществото си, както и на собствените си стремежи и морал, изтласква желанията, стремежите и потребностите, които не приема, бори се с тях, при което те преминават в подсъзнанието му. Озовали се в несъзнаваната му сянка, в “ТО”, тези импулси се проявяват във вид на неврози, психози или в по-леки случаи, като променливи настроения. Свещеният полов акт в частност и медитацията като цяло, действат другояче. Страстите, омразата и гнева, алчността и похотта не биват презирани. Човек не се бори с тях. Той знае, че те са неразделна част от животното в него, от старите му мозъчни структури, от сянката му. Човек просто ги осъзнава със събудената в него светлина на разширеното си съзнание и ги сублимира. Сублимира страстта и похотта в любов, омразата в съзидателен устрем към творчество. Ключът е осъзнаването и пренасочването, а не потискането.

                               
                               

                     Психоенергетика на  Coitus Sublimatus                           

                          

            Ако пожелаем да се вместим в рамките на разбиранията на съвременната материалистична наука, ще трябва да представим необятността на океана чрез калта на блатото... Тъй като не съм съгласен с редукционисткия подход на съвременната наука и не успявам да се огранича дотолкова, че да се вместя в кошмарно тесните й рамки, позволявам си да включа, разширя и конкретизирам в описанието си на coitus sublimatus понятието за психичната енергия.

            Всеки, който осъзнава психичните си процеси и състояния, осъзнава огромната важност на психичната енергия, огъня в него! Енергията ни дава здравословна амбиция, която задвижва живота ни, тя стои и зад страстта, и зад любовта, тя задвижва когнитивните процеси на мозъка и менталността ни и захранва знанието и мъдростта. С остаряването енергията в нас си отива бавно, но сигурно. Някои специалисти по боравене с вътрешната енергия съумяват да спрат процеса на загуба и да развият духа в себе си. Но дори да не успеем да достигнем до такъв висш контрол над тялото и съзнанието си, хармонизирането на психичната енергия в нас със сигурност води до положителни промени. Енергията е директно свързана със съзнанието и когато успеем да я нагнетим, да движим равномерно потока и, да я рафинираме, тогава качеството на съзнанието ни става различно. Емоционалното и енергийното състояние са преплетени в единна верига. Ако силата намалее или ако се подпуши поради психическо потискане, неприемане на определени емоции, настроението ни веднага се променя, телесната биохимия превключва на друг режим, когницията се замъглява, погледът се навежда надолу, походката и езикът на тялото стават съответни, настъпват депресивни и агресивни състояния, а любовта и здравословният стремеж се заменят от страх и раздразнителност. Човек започва да избягва социалния живот, невротизира се и страни от обществените интеракции. Основни причини за загубата на сила и неправилното и протичане, са следните:

      -     Липса на връзка с извора на живота, с духа, с трансперсоналните, каузални и недуални сфери на битието и съзнанието

-          Неправилно мислене, погрешни концепции, тясно съзнание

-          Песимизъм, негативна емоционална нагласа

-          Енерго – разхищаващо поведение – животински „нормален” секс, прекалено количество некачествена храна, обездвижване

-          Некачествен социален обмен – липса на такъв; прекалено отдаване; енергиен вампиризъм

Свещената сексуалност е свързана с всички тези сфери и взаимоотношенията помежду им. В идеалният случай е добре, преди човек да пристъпи към акта на сексуална сублимация, няколко години да е спазвал въздържание, да е устремявал съзнанието си към източника и да е установил вече съзнателни връзки с този източник, така че да може да „прикачи” и сексуалността си към тях, да я насочи по вече установените канали към извора на Любовта. Така се практикува в езотеричните школи. Ако няма вече донякъде отворено съзнание и връзка с дебрите на собствената душевност, има опасност актът да бъде опошлен и страничният ефект от времевото му удължаване да бъде използван единствено за раздухване на страстта и удовлетворяване на егоистичните стремежи към удоволствие. И резултатът от така преживявания на хоризонтално ниво акт ще е психическа и хормонална адикция и физическа злоупотреба и изтощение. Разбира се, не можем да очакваме, че когато човек пристъпи към свещената сексуалност, той ще е овладял напълно съзнанието си, ще е постигнал самадхи на едно или друго ниво... Но, за да може половият акт да бъде качествено преживяван различно и да тласка към висшите сфери, е нужно вече да има едно донякъде отворено съзнание и известна връзка с тези висши сфери, постигната чрез молитва, медитация, чист и дисциплиниран живот. Тогава енергията, отключена при алхимичния процес на взаимообмен, естествено ще се влее в устрема ни към Истината. Енергията на половия акт се превръща в силен приток към реката на сърдечния ни стремеж към Любовта и след приключването му, вместо печалното чувство на ограбване, характерно за общоприетия секс, се чувстваме тотално различно. В нас се събуждат слоеве на съзнанието, с които сме загубили досег още през детските си години. В нас заживява отново радостната приказност на живота и умът ни се научава отново да преживява настоящия миг с искрена благодарност и отдаденост. И, за да не оставя някой профройдистки настроен психолог с погрешното впечатление, че процесите, които описвам, представляват „Регрес на либидото и фиксиране в инфантилен стадий от развитието му...”, ще добавя следното: подобни преживявания, при пълно осъзнаване и присъствие на Аза (Селф), който разширява границите си, са ярък пример не за регрес, а за прогрес на либидото и свързаните с него психични компоненти на егото, супер-егото (предсъзнаваното), “ТО”, тяхното пълно осъзнаване  и включване в границите на аза. Тоест, извършваният процес е практическо изпълняване на препоръката на хер Фройд: „‘То’ трябва да стане Аз!” Импулсите на подсъзнанието биват разкривани и осветлявани от съзнанието, дотолкова, доколкото то (съзнанието) получава светлината си от проникването си в пределите на свръхсъзанието.

            Както виждаме, процесите на медитативната сексуалност далеч не се ограничават с компонентите на психичната картография, така, както са представени от класическата съвременна психология. За свръхсъзнанието, до което емпирично достига изследователят на съзнанието си, говори интегралната психология на Карл Густав Юнг, Кен Уилбър, както и трансперсоналната психология на Станислав Гроф, Роберто Асаджоли и др.

            По време на свещената интимност, в двойката обичащи се протича обмен на всички нива от съществата им.

            На физическо ниво, мъжът и жената овладяват силата на оргазма си, с което създават предпоставка и база за по-нататъшна работа. Хормоналната секреция и мозъчната медиация превключва от режим на загуба, хормонален срив, водещ до стресовата реакция борба или бягство, с последващо бавно и мъчително възстановяване и емоционален дисбаланс, в режим на прогресиращ хормонален синтез, хармонизиране и баланс.

            На фино физическо, енергийно, или етерно ниво, либидният пълнеж бива съхраняван и канализиран във вътрешно телесната енергийна мрежа, където протича през нейните канали. Тези канали са прекрасно обяснени в огромен обем литература, затова тук ще посоча само личните си преживявания.

            В първите месеци и години от опита да се почувства, визуализира и насочва енергията, човек е склонен да полага прекалено големи умствени усилия, с което всъщност блокира хода и ясното й възприятие. Но това е нужен етап, за да се установи ментален праксис, навик за положението на каналите, методите за работа и концентрация. В зависимост от школата, която човек следва, има разлика в акцента на работа с различните канали, като тези, с които не се работи съзнателно, участват индиректно и автоматично. В тантрическите школи движението на енергията е само по гръбнака, в даоските – в задния, мъжки, възходящ канал, и през предния, женски, низходящ канал. Винаги при вдишване енергията се насочва нагоре, към мозъка, а при издишване, надолу. Добре е за известно време вниманието на практикуващия да бъде насочено предимно върху движението на енергията през торса и главата, а след примерно година или повече практика, да бъде осъзнато нейното движение и през ръцете и краката. След това започва осъзнаването й дори извън тялото.

            Упражненията за осъзнаване на енергийното движение могат да се изпълняват навсякъде и по всяко време. На опашка в магазина, в автобуса, както и в специално отделени за това сесии, у дома, в спокойна атмосфера.

            На анатомично ниво, движението нагоре през централния канал, отговаря на лемнисковия сензомоторен път през задната част на гръбначно-мозъчните рога, през ствола и междинния мозък, към мозъчната кора. Движението на енергията надолу, физиологично погледнато, отговаря на пирамидалните пътища от мозъчните структури, през предната част на гръбначно-мозъчните рога, към моторна активация на цялото тяло. Пирамидният път е свързан и с вегетативната нервна система, с нейните плексуси в предната част на торса, което, мислейки по аналогия между енергийната система и телесната физиология, заличава разликите между гореспоменатите даоски и тантрични системи за протичане на енергията.

            С времето човек разбира, че прекаленото концентриране върху отделен канал или център само спира възприятията му за потока на енергията като цяло. Вместо да използва ума си, за да се опита силово да придвижи енергията тук или там, човек започва да осъзнава естествения й теч. Участието на умствената концентрация става по-фино и нежно. За да се насочи енергията някъде, е достатъчно единствено да се насочи умът натам, естествено, леко и непринудено, спокойно и без насилие. Основната работа се прехвърля от концентрацията в определени центрове и канали, в цялостно осъзнаване, в чувстване и преживяване на потока на силата в цялото тяло, дори и извън него. Единственото волево концентриране през цялото време си остава усилието на ума за пренасочване на енергията по време на половия акт нагоре. Ако следва естествения ход, заложен от природата, при този акт силата има склонност да изтича надолу и навън, през половите органи, както и да материализира съзнанието, да го впримчва в прегръдките на страстта, да го насочва към външния обективен свят, да го огрубява. Като насочим ума и съответно енергията към мозъчните центрове, ние обръщаме потока на силата нагоре, към фината енергетична мрежа в тялото, както и обръщаме посоката на съзнанието навътре, към висшите сфери на медитативната когниция, към чувството за красота и хармония, накратко, към Любовта, Мъдростта и Истината в нас.

            Обмяната между партньорите става на всяко ниво от физическото и енергийното тяло, както и на емоционално, ментално и каузално равнище. Половият акт е пълен обмен и оставя незаличим отпечатък върху енерго – информационното поле на двамата. Затова безразборният секс винаги води до морален и духовен упадък. С всеки човек, с когото правим любов, ние се свързваме енергетично с невидими, но здрави съдбовни нишки.

            Често се случва по време на акта жената да симулира възбуда и оргазъм. За да се случи динамичният процес на взаимен обмен, за да станат двамата динамо – трансформатор, който излъчва енергията си към свръхсъзнателните региони на битието, за това съществена предпоставка е и двамата партньори да бъдат в оргазмено състояние. Състояние, което медитативно вливат в разширяване на съзнанието си!

Енергията се прелива между двамата любовници, през всяка част от телата им. Когато оргазмът се овладее, енергията потича по енергийната система и като следствие от това, чувствителността на цялото тяло драстично се увеличава. Цялото тяло става един полов орган. Двамата дават енергията си един на друг, като колкото повече дават, толкова повече получават от партньора си. Дават енергия, Любов и Светлина. Двамата стават едно цяло. И не само символично, а буквално преживявано състояние на цялостност – на енергетично, емоционално и ментално ниво. Сливат силата на Любовта и Светлината си. Сливат вътрешния си огън в един общ, по-силен и мощен, единен пламък. Мъжът чувства енергията на жената като мека и влажна. Жената чувства силата на мъжа като гореща и огнена. Магнитно – електричните полета на двамата могат да се сравнят с турбина, която произвежда електромагнитен поток – електричество, което се насочва в посоката, определена от съзнанията на влюбените.

            При обикновения акт съзнанието е концентрирано в гениталиите, респективно съзнанието се свива до грубото преживяване на тежка животинска страст и преследване на максимално удоволствие. В Coitus Sublimatus, удоволствието се сублимира в чиста Космична Любов, в необятно звездно съзнание! Или поне се отварят дверите на възможността за такава насока и цялостният процес работи за развитието на човешкото в човека. Енергията потича по гръбнака, като буквално окъпва мозъка в блажен водопад от мощни заряди. При овладян оргазъм, всичко, което е нужно, е да се наблюдава процеса. При наближаване до оргазма, половите жлези започват да пулсират, като изстрелват канализираната енергия по енергетичната мрежа, по цялото тяло, в мозъка. Вътрешните органи, които са хранилища на определени емоции, се хармонизират. Както казват китайците, протича сливане на елементите им – тоест хармоничното им здраво взаимодействие, проектиращо се в чувство за баланс и благосъстояние. Енергията, както и съзнанието, на което тя е носител, се разпростира и през енергетичната мрежа на партньора ни. При това обменът е така пълен, че чувството за отделност изчезва. Балансът на Ин/Ян в тялото се установява. Това води до психично състояние на центрираност, блаженство, преживяване на настоящия миг – „тук и сега”.

            Енергията е жива и наситена със съзнание вибрация. Енергията е носител на информация – при сакралния полов акт партньорите взаимообменят енергията си в сублимиран вид. Първоначалното усещане при проникването е за собствените енергетични движения, предизвикани от сексуалната възбуда. Постепенно собствената ни енергия обгръща тялото и аурата на партньора, разпростира се през неговата меридианна и аурична мрежа. Когницията ни преживява това енергетично взаимно обгръщане и преплитане като сливане на двете съзнания. Възприятието на енергията става по-реално от всякога. Тя е придружена от характерните за свещения сексуален акт чувства на космична обич и единство с живота и конкретно с партньорката (партньора). Както нашата собствена енергия прониква и обгръща тази на партньорката (за удобство ще говоря само от позицията на преживяване на единия пол), така и нейната навлиза в нас – усещаме я като влажна нежна обич, топлота и мокрота – проява на силата на любовта. Мъжката енергия от своя страна е възприемана от жената като гореща, суха и огнена – проява на силата на волята. Обединената сила на партньорите циркулира през телата и аурите им, създавайки онова приказно чувство на единство, цялостност, завършеност, пълнота, блаженство стигащо до неописуем екстаз, траещ десетки минути и часове – т.н. долинен оргазъм. Такъв акт тласка партньорите в дълбоко съзерцание отвъд ординарния когнитивен процес – съзерцание наситено със светлина, блажена радост и мощна сила. Центърът на самосъзнание автоматично се прехвърля в самия Селф – цялостната личност на индивида. Обичайната когниция на малкото его остава, но присъства само като малък незначителен елемент, част от една много по-обхватна и зряла, цялостна свръхсъзнателност.

            Човек осъзнава, че при вдишване, енергията – собствената и тази на партньорката му, се издига нагоре, а при издишване се спуска надолу.

            При издишване енергията преминава през телата и крайниците на двамата и се свързва със земните енергии. От позицията на психологическия процес, това спускане се преживява като слизане в дебрите на подсъзнанието, до дивата страст на нагонната ни природа.

            При вдишване слятата в едно сила на двамата се издига нагоре през телата и главите им и се свързва с необятността на вселената. Психологическото преживяване е за разширяване на съзнанието до сферите на свръхсъзнателността, до космическите структури на безграничните ни човешки потенции.

            Така човек емпирично разширява обхвата на съзнанието си както до свръхсъзнанието, така и до подсъзнанието, тоест практически осъществява процеса на „графтинг”, присаждане на нагонната си дива природа (подсъзнанието, старите мозъчни структури) към висшата постконвенционална когниция на свръхсъзнанието си (висшите церебрални дремещи дотогава мозъчни процеси). Разбира се, това не е абсолютно и крайно преживяване, но само начало на един безграничен път на необятни възможности. Преживяването в източните йога и тантрични системи се описва като Самадхи.

            Когато човек е неопитен, той има склонността да се опитва прекалено грубо да контролира движението на енергията и състоянието на съзнанието си, да влага прекалена авторитарност в процеса. Това обаче само блокира процеса както на енергетичен теч, така и на полет на съзнанието до неизследвани сфери на преживяване. Постепенно човек задълбочава чувствителността си за перцепция на енергията и разбира, че процесът протича спонтанно, като за амплифицирането му е нужно единствено известно леко осъзнато дишане, концентриране на вниманието и фокусиране на очите.

            Енергетичното тяло става по-чувствително и живо и човек започва да усеща енергията и извън физиката си. Енергията на другите хора, на мястото, където се намира, на земята, на космоса. Съзнанието се разширява и връзката с дълбокия вътрешен Аз (Селф) става по-силна и директна. Индивидуацията (Юнг), себеактуализацията (Маслоу), се превръщат от абстрактна цел в реално психично състояние. Символично погледнато: Любовта на жената се слива с Волята на мъжа, за да се роди детето на Мъдростта – разширяването на съзнанието на двамата. Това е колкото интерперсонален процес в двойката, толкова и интрапсихичен процес на сливане с вътрешния мъж или жена – Анима/Анимус. Религията реферира относно този процес като сливане с Божеството. Разбира се, това сливане е на много степени, а развитието е безгранично. 

Орлин Баев, психотерапевт