О‘к, ето ни със съпругата в Малта. Приятели ни поканиха,
купихме билети и хоп, здравей Малта. Преди десетина години, по време на
моряшкия си живот, бях посещавал няколко пъти Валета, столицата – тогава обаче
бях от „другата страна“, работех на туристически кораб, докато сега туристи
бяхме ние.
Обратното движение
Първото, което просто ме „шамароса“, бе обратното движение.
Бях го забравил… Звучи простичко – какво толкова, просто едно каране в лявата
лента, с волан отдясно. Да, но когато цял живот си свикнал при пресичане да
гледаш наляво, а в Малта всичко е наобратно, ти се налага да бръкнеш дълбоко в
софтуера си, за да прекодираш настройките. Ползотворно пренареждане, понеже
въпросните настройки за движение са заложени още в най-ранните години и
затвърждавани цял живот. Когато пробваш да ги преобърнеш, усилието прониква в
дълбините на дългосрочната памет. В най-дълбоките кътчета от несъзнаваното поле
на паметовата матрица. А в нея са програмирани и всички основни вярвания и
сценарии, определящи възприятието на живота ни Сега! Разбира се, такъв достъп и
възможност за съзнателно препрограмиране на пиещи енергия и отклоняващи от
призванието убеждения се случва, когато човек вече има известна съзнателност и
готовност за това. Усилието по промяна на пътната перспектива така се явява
само отключващ механизъм. Поне при мен се случи така. Десетината дни ваканция в
Малта ми бяха като рестарт, плюс доста силна вътрешна работа в голяма
дълбочина. Работа по пренареждане и изчистване на енергийното ми поле от
бурените на заложени още в ранното ми детство вярвания … През всеки ден от
ваканцията си чувствах как в мен настъпва трансформация, която отдавна търсех. Уж случайно ни поканиха, а ние без много да му
мислим тръгнахме. Но случайности няма!
Иска ми се да бъда по-мек в изказа си… Обаче съм бил в
държави като Канада, както и в 50-на други. А и съм българин, роден в България
– страна с удивителна природа. В сравнение с величествените планини, тучни
долини, гъсти гори и изобилен див живот, които познавам, малтийската природа ми
се стори като … липсваща. Голи скали, чукари с тук там някое ниско храстче и
дръвче, предимно отровни такива. Впечатление ми направи малтийската мащерка.
Или по-точно нещо межди чубрица и мащерка (thymus) - цели храстчета,
високи до половин метър, с прекрасни цветчета и удивителен аромат. Дори зърнах
някоя и друга пчела по тази чубрико-мащерка. Единствените птици, които видях,
бяха врабчета и гълъби, а много рядко, няколко патици. Липсват гларусите,
кормораните, пеликаните, пойните птички… Разбира се, на трите малтийски островчета, дори някога
да е имало някоя и друга сърничка, понастоящем няма какъвто и да е див живот - визирам едри бозайници…
Дали прогресът е регрес или регресът в човещината, замазан с техническо
развитие, е деволюция, не знам. Знам обаче, че малтийската природа сравнена с
тази на една малка България, е като счупено детско колело пред самолет стелт. А
спрямо природни дадености като тези в Канада, като ръждясала тротинетка пред
космически кораб.
Опунция |
Маската на туризма
На втория си ваканционен ден научих, че 70% от малтийските
приходи се дължат на чуждестранни и офшорни финансови движения. Данъците в
Малта са наистина символични, а ниските такси я превръщат в желана почти
безмитна зона. През 1964 год. Малта се превръща в независима държава. На
практика обаче и досега си остава английска колония, в огромна степен зависима
от инвестициите, присъствието и решенията на големия си английски брат.
Над централната офшорна функция на английските (предимно)
финансови интереси, се кипри маската на една изкуствено раздута и добре смазана
машина за туристическо цедене на пари. Напомпена с компресора на илюзията
маска, продаваща нищо за много нещо. Пустинни чукари за райска обител. Минаваш
със сайтсиинг автобуса и виждаш десет лозови пръчки. Гласчето в слушалката
обаче ти говори за превъзходните малтийски лозя и вина. Ти обаче вече си
обиколил навсякъде, гледал си, виждал си и знаеш, че голата пустош в цяла Малта
може да роди вино не повече от кое да е село горно нанадолнище в България -
стига да има кой да го произведе, разбира се. Минаваш покрай изкуствена водна
канализация в малтийската пустиня и гласът в ухото ти казва, че тук трябва да
живеят огромни ята от птици. За цялото време обаче съзираш една единствена
патица…
Природните
забележителности
Лазурниятт прозорец на о-в Гозо |
Гозовска котарарана |
И все пак, дори в скалистата пустиня си има чар,стига да
умееш да го видиш. На остров Комино немски професор, живеещ отдавна в Малта, е
открил две древни светилища. Или по-скоро, места на силата! Едното, свързано с
мъжката, а другото, с женската енергия. Места на трансформиращ заряд и наситено
фино присъствие! Чарът на Малта е плутонов. Ето, Плутон е малка, но много
влиятелна в личния хороскоп планета. Така и природата в Малта – видимо е
нищожна по отношение на други кътчета от синия ни глобус. Силна е енергията ѝ!
Тя именно е, която си струва престоя. Енергия на трансформация, сексуалност, преобразуване,
пренареждане, преосмисляне, рестарт и ново начало. Така че, струва си да
потуристува човек в Малта – понякога, за малко и ако знае защо го иска. Или ако
съдбата го заведе там - уж случайно!
Българският и малтийският туризъм и природа
Наблюдавайки как в Малта "туристическият цар" на природните дадености ходи гол, но зомби сугестираните туристи възхваляват "дрехите" на липсващите или свръх оскъдни забележителности, представяни за елизиум, неволно в съзнанието ми изникваше природата и на България. Да, прекрасна такава има в много кътчета на света, но ето, в една мъничка България наситеността от уникалности е огромна. Скалните манастири до Варна и по Дунава, побитите камъни, хилядите наистина сини лагуни и местенца по крайбрежието, изобилието от реки и потоци, прекрасни планини, гори, дефилета, горещи лечебни извори, дълбоки и дълги пещери сухоземни, но и морски такива... Всяко едно българско селце в Родопите, Стара планина, Рила и Пирин, със заобикалящите го планини, гори и местна самобитност, предоставя засега неизползвани възможности за мащабен туризъм.
В ума ми проблесна спомен за вечно горящия огън в Камен бряг... Ако това огънче беше в Малта, щеше да бъде по всички брошури и би било показвано като изключителна забележителност. Разбира се, облечено в подходящите рекламни послания, през някое и друго митологично име и легенда, носещи полъха на древна мистичност... Защо малтийците продават изключително успешно пустинята си, докато българите буквално живеем върху феноменални природни съкровища, но дори не ги и забелязваме, нито умеем да ги пласираме?! Отговорът до голяма степен е в самия въпрос. Не забелязваме и не оценяваме собствените си душевни и интелектуални стойности, а оттам не виждаме и трезорите, в които живеем! Е, как да правиш маркетинг на нещо, което вътрешно приемаш за незначителна даденост, както затрупваш и собствения си дремещ потенциал под скалите на комплексите си?! Каквото вътре, това и отвън...
А малтийците - явно са добри търговци, представящи позлатените от раздута реклама ръждиви камънаци за чиста златна руда... С помощта на английското си колониално присъствие, разбира се, но все пак...
Иска ми се още веднъж просто да изкрещя: ей, българино, трилионер си на духовни, интелектуални и природни стойности! Хайде вместо да компенсираш маладаптивно комплексите си чрез грубост, насилие и краен индивидуализъм, да вземеш, че да ги преработиш, за да видиш най-сетне, че Господ като давал, направо се е забравил, що се отнася до българин и България...
Българският и малтийският туризъм и природа
Наблюдавайки как в Малта "туристическият цар" на природните дадености ходи гол, но зомби сугестираните туристи възхваляват "дрехите" на липсващите или свръх оскъдни забележителности, представяни за елизиум, неволно в съзнанието ми изникваше природата и на България. Да, прекрасна такава има в много кътчета на света, но ето, в една мъничка България наситеността от уникалности е огромна. Скалните манастири до Варна и по Дунава, побитите камъни, хилядите наистина сини лагуни и местенца по крайбрежието, изобилието от реки и потоци, прекрасни планини, гори, дефилета, горещи лечебни извори, дълбоки и дълги пещери сухоземни, но и морски такива... Всяко едно българско селце в Родопите, Стара планина, Рила и Пирин, със заобикалящите го планини, гори и местна самобитност, предоставя засега неизползвани възможности за мащабен туризъм.
В ума ми проблесна спомен за вечно горящия огън в Камен бряг... Ако това огънче беше в Малта, щеше да бъде по всички брошури и би било показвано като изключителна забележителност. Разбира се, облечено в подходящите рекламни послания, през някое и друго митологично име и легенда, носещи полъха на древна мистичност... Защо малтийците продават изключително успешно пустинята си, докато българите буквално живеем върху феноменални природни съкровища, но дори не ги и забелязваме, нито умеем да ги пласираме?! Отговорът до голяма степен е в самия въпрос. Не забелязваме и не оценяваме собствените си душевни и интелектуални стойности, а оттам не виждаме и трезорите, в които живеем! Е, как да правиш маркетинг на нещо, което вътрешно приемаш за незначителна даденост, както затрупваш и собствения си дремещ потенциал под скалите на комплексите си?! Каквото вътре, това и отвън...
А малтийците - явно са добри търговци, представящи позлатените от раздута реклама ръждиви камънаци за чиста златна руда... С помощта на английското си колониално присъствие, разбира се, но все пак...
Иска ми се още веднъж просто да изкрещя: ей, българино, трилионер си на духовни, интелектуални и природни стойности! Хайде вместо да компенсираш маладаптивно комплексите си чрез грубост, насилие и краен индивидуализъм, да вземеш, че да ги преработиш, за да видиш най-сетне, че Господ като давал, направо се е забравил, що се отнася до българин и България...
Към 2016-та година, по неофициални данни, в Малта през
туристическия сезон пребивават около 30000 българи. Ведно със събратята си от
Турция, Румъния, Сърбия, Македония, Латвийските държави, Африка и хора от целия далечен
изток, българите в Малта работят. Работят масово като обслужващ персонал – в ресторанти,
магазини, хотели. Сервират, готвят, принасят и донасят, домъкват, примъкват и
обслужват западните туристи, правят им кефа, докато те самите се пържат в огъня
на напрегнатото си, сервилно ежедневие… За един пробит долар, тоест за хиляда-три
хиляди евро месечно, българинът оставя дом, семейство, родина, любима и отива
да прислужва и подслугува на великийо западняко. Една вечеря за двама в
нормален ресторант в Малта е 50-100 евро. Стандартът е изкуствено надут от английското
неформално, но всъщност реално колониално присъствие. А това позволява, през
маската на туризма, да бъдат отворени стотици хиляди работни места за ниско
платени гастърбайтери от третия свят. Да, формално България е равноправен член
на европейския съюз. Реално обаче това членство е един от факторите на
актуалното превръщане на българите в източна колония на западните „велики" сили,
с изкуствено смазвана икономика, подривана култура и реален геноцид. Западът няма интерес от силни източни държави,
а когато психопатите в парламента през социопатното си възприятие обслужват
интересите на „великите“ сили, включващи и икономическото сриване и факти и
манипулации, които не са обект на тази статия, тогава ето, имаме прекрасен
резултат. Влизаш в ресторанта и хоп, българска реч – сервитьорката, готвачът,
момчето с метлата… Да, приятно е да си поръчаш на български. Обаче не е особено
вдъхновяващо да знаеш как 50% от българите са избягали от родината си, за да
захвърлят потенциала, дипломите, познанията, интелекта и уменията си, за да слугуват
на червенадалести английски шлосери, френски фермери, италиански бюрократи,
немски колбасари и шотландски дрогиращи се с алкохол националисти, компенсиращи комплексите си с
пиянски шовинизъм… Английски шлосери и пенсионери, хапващи си телешка порция за
50 евро, докато българският брат къта стотинки/ центове и ръфа джанк фуд, за да
спести за джип осма употреба… Да, има и българи предприемачи в Малта. Хапнахме
в превъзходния български ресторант „The brothers” в градоквартала Буджиба (изключителна храна – силно
препоръчвам!), пихме кафенце в държана от българи лавка… Капка в морето от
служещи по 12-16 часа на ден, работещи нископлатена обща работа българи,
пестящи бели пари за едно мечтано по-добро бъдеще! Искрено го пожелавам на цялата
ни държава и етнос! Няма срамна работа, когато е честна и хлябът е ваден с пот
на челото. Човек си прави някои изводи обаче, а фактите се набиват в очите.
Относно българските туристи в Малта, има ги и тях, ноо -
бели лястовички са...
Като цяло – тихи, любезни хора. Работят бавничко, не бързат за никъде. Не дай си Боже да те обслужва малтиец – това едно кафе се носи три дни път с камили, а сметката идва като бавен нет, след многократно забиване, презареждане и повтаряне. За къде да бързат хората, надвили са си масрафа. Живеят естествено, имат силни духовни стойности, които да ги водят, радват се на простичките неща. Готинияци! Езикът им е манджа, забъркана от 70-на% арабски, подправена изобилно с италиански и гарнирана с английски.
Заговорихме един местен на улицата – хранеше котенце. От
девет години, същото котенце. Както и много други. Храничка и водичка. Добър
човек. Поговорихме за любовта, за свързаността, за истинските ценности, давани
от вярата. В това отношение, малтийците са светлинни години изпреварили
българина. „Какво е да си човек?“, запита риторично малтиецът. „Това е да
обичаш. Не да ходиш по църквите и после да служиш на егоизма си. Не, да си
човек и да вярваш в Бога, това е да обичаш. Да почувстваш, че ти и това котенце
сте едно цяло, че Бог живее и през теб и през него и сте едно. Това е да си
Човек!“…
Рамла бей хотел
След първите четири дни гостуване, решихме да се възползваме
от хотелските услуги в Малта, да се вживеем в ролята на баш туристи – насочихме се
към хотел Рамла (означава пророчица на арабски) в градоквартала Мелиха. Срещнахме
Борис.
Ето коментара на съпругата ми:
Ето коментара на съпругата ми:
Хотел Рамла |
Оборудването вътре е старичко, повече от двадесет годишно, макар и добре поддържано – в България с такава мебелировка хотелът би бил 2-3 звезден, не повече. В съседство текат строителни дейности, поръчани вероятно от собственика на хотела – стърчат и се въртят два огромни крана, ръмжат шмиргели… Като цяло, тих строеж – вероятно работниците са инструктирани да спазват максимално тишина, а крановете са наистина безшумни. Да, но стърчат и загрозяват, което за четиризвезден хотел е недопустимо. Плажчето на хотела е двадесетина метра дълго, дори е с пясък, което за Малта е просто фурор J . Влизането в моренцето си е жива трагедия обаче – ако не обуеш китайските гуменки, произведени специално за тази цел, се налага да еквилибрираш неприятно по камънаци, докато стигнеш дълбокото и поплуваш. Но, това е Малта… Дотук с минусите. Плюсовете са много. Персоналът (сърби, балтийци, румънци, азиатци, дори и едно чудесно българско момиче) е много любезен, усмихнат и услужлив. Сноват аниматори и пробват да те забавляват всячески. Има безплатна водна аеробика и йога клас. Фитнесът е чудесен, а сауната и парната баня класни. А храната – просто кърти всички представи за качество. Най-изисканата френска и средиземноморска гурме кухня. Изобилието и опасността от оформяне на поясните възглавнички – това е ясно J . Но, качеството е автентично уникално. Смея да твърдя, че по отношение на храната, френската кухня е водеща на глобуса ни. Познавам я от моряшкия си живот на туристическите лайнери – тогава обаче нито я забелязвах, нито я оценявах. А освен изумителното богатство от начини на приготовление и деликатни съчетания на вкусове, френската кухня е и изкуство, а готвачът ѝ е артист, извайващ скулптури от хранителни благини…
Малтийски кръст |
С обич, Орлин
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!