Знам, знам че не знам, знам че знам, не знам, че не знам (Кена упанишад)

Забележка: в текста са ползвани извадки от Кена упанишад, синтезирани с Милтън модел.

…………………………………………….

Може да си забелязал, сега докато релаксираш, или пък да се довериш на познанието скрито дълбоко в тялото ти, че всичко истинско, проникващо този свят, надхвърля познатото, както и непознатото. Оставяйки доверието си в нещата каквито са, да те води в това психотелесно отпускане в смисъла, би могъл да осъзнаваш как тихият зов на безмълвието насища жаждата ти за хармония, докато потъваш все повече в осъзнатия транс.

Отвъд познатото и непознатото, в непознаваемото за ума, сега стихвайки в Боготишието, умът на някои хора спонтанно се превръща в тихо езеро, а на други плавно снишава вълните си до спокойното провеждане непознаваемия за ума разум на духа ти. Човек може да не съзнава, че вече познаваш смисъла в тези думи през объркването на его ума и разтварянето в непознаваемия за него любящ разум на свободата на духа ти.

Добре е да се объркаш! Колкото повече малкият его ум се заплита в плоските си лабиринти, толкова повече пространство за спонтанността на духа ти се освобождава. Тази немедитация, естествено правеща живота ти дълбоко импрегниран със силата на смислената жизненост.

Човек може да не съзнава, че колкото и да се опитва да съзнава това, от позицията на обусловения ум е кауза пердута, докато не преживее смирението на тази релаксация през его смълчаването, безмълвно заливащи с Боготишието на същността.

…..

Същинското съзерцание умът не познава. Там не прониква нито окото, нито речта и умът. Различно е от познатото. А също така е отвъд непознатото.

Което е неизразимо чрез речта, но чрез което се изразява речта, ти знай – то именно е Брахман.

Което не може да бъде осмислено чрез ума, но чрез което, казват, „осмислен може да бъде умът“. Ти знай – то именно е Брахман.

Което човек не вижда чрез окото, но чрез което Той вижда очите, ти знай – то именно е Брахман.

Което човек не чува с ухото, но чрез което това ухо е чуто, ти знай- то именно е Брахман.

Което човек не вдишва чрез дишането, но чрез което се насочва дъхът, ти знай- то именно е Брахман.

…..

Човек би могъл да върви към Бога. Би могъл и да си мисли, че върви против или няма отношение към  Него. Когато всичко е Брахман, мислейки си го, оказва се че всеки път води към Бога, по-бързо, по-бавно или още по-мигновено, когато сега се отпуснеш в смирението на телесното его, прозирайки Себе си, отвъд относителността на егото – анатман. Колкото по-малко аз, толкова по-малко проблеми и повече безпределността на Себе-същността изявява любовта, мъдростта и истината през освобождаващото си присъствие.

Така свободен от илюзии, страсти и страх, живееш непреходното в преходността, изявяваш безкрайното в крайното. От тази ти вечност идва всеки истинен смисъл, адекватна себеоценка, мир, хармония, виделина и същинска радост.  Живей ги!

……

Аз не си мисля: „Аз го познавам добре!“ Аз и не зная, че не го познавам. Който сред нас го познава наистина, той не знае, че не го познава.

Който не може да осмисли Брахман, той го осмисля. Който го осмисля, той не го познава. Неразбираем е за онези, които (си мислят, че) го разбират. Разбираем е за тези, които не го разбират.

Когато човек се пробуди, за да го осъзнае, тогава се насища от смисъла му и постига безсъртие. Чрез Атман човек постига силата си. Чрез знанието (на Атман) постига безсмъртие.

Познаеш ли го, живееш във върховната истина. Не го ли познаеш, грандиозна разруха настава. Разпознавайки го във всяко живо същество, щом надхвърлиш визията на този свят, ставаш мъдрец и постигаш безсмъртие.

………

Всичко истински Богочовешко, което носи доволство, смисъл и вечна радост в този свят, надхвърля този все по-безмълвен сега ум. Някои не знаят, че не знаят и в невежеството си, приемат, че всичко знаят. Други знаят, че не знаят и в тях знанието започва да се промъква. Трети знаят, че с ума си знаят, но разширявайки кръга на познанието си, допирните му точки с непознатото стават толкова много, че смирено притихват в тази четвърта позиция на „Не знам, че не знам“. Първите са невежо заспали под ума, а последните литват отвъд пределите му, в простора на Бога. Не можеш да захвърлиш ума, докато не го преминеш целия, ползвайки го докрай, за да се зарееш в съзерцанието на полета над себе си, в Себе си. Джнана йога!

Да, този мисловен отпечатък, привнесен от невежеството на тълпата, наричащ йога телесното кълчене и дихателното пънене сега може да изплува, за да бъде осъзнат и надраснат до преживяването на йога като сливане със Себе си, Богочовека. Кой съм аз? Кой си ти? Кои сме ние? Кой е Човекът в преходния носител на бозайника?

Само пътят, който сега вървиш – този път на любовта, мъдростта и свободата, вече те прониква с реалната смелост, сила, бодрост, свежест, светлина и блаженство. Можеш да го вървиш или да го оставиш да върви през теб, отмествайки се, за да минеш!

…

Орлин Баев