Елеазар Хараш - потънкости в духовното учение

Елеазар Хараш: потънкости в духовното учение

Забележка: мислите по-долу представляват извадки от думите на Елеазар Хараш. Умишлено се въздържам от коментари и разяснения, за да ги оставя да въздействат с проницателната си мощ самостоятелно. Определено не са за всеки - силни насоки, изискващи стабилна работа са. Ако такава липсва, досегът до словото на любящата мъдрост изгаря... Така че, ползвай словото на фона на отдаден устрем към Бога, предан на безкрая, чист и силен живот, молитва, медитация, благодарно добротворчество.

..............................................................

В дълбокия смисъл няма път.

Едно от най-важните неща е очистването на словото.

Говориш ли истината, създаваш тишина, а не въпроси.

Човекът, който не прави грешки, става голям престъпник, защото грешките не са го научили. Има хора, които ригидно изнасилват себе си, въздържат се силово, което ги води към горда жестокост.

Любовта към Бога е извън науката и религията. Можеш да се забавляваш с наука или религия ако искаш, но те не са мярка.

Когато ти идват пречки, в безопасност си. Сполетят ли те нещастия, Господ ти е обърнал внимание. Страданието в света е забулената Изида.

Грехопадението трябваше да се случи, за да има път към Бога.

Всеки ден носи благословение. Няма ден без благословение. Понякога приятно, понякога не, но благодатта е давана.

Всичко, което може да се дефинира и докаже, е само сянка на реалното.

Който търси възможното, иска общение с хората. Който се стреми към невъзможното, търси Бога.

Бедност, страдание, мъчнотии с Бога, са добре дошли. Радост и щастие без Бога, са подхлъзване.

Бог е скрит от философа, от астронома, поета, но се открива за децата и чистите по сърце.

Да имаш усет за Бога, това зависи от Него, не от теб. (Мастер Екхарт)

Интуиция = Ин Тау – вътрешният човек.

Любовта е създадена преди света, преди историята, преди живота. Затова животът я търси.

Любовта има силата на един милиард слънца. Душата е създадена от нея и се равнява на сто милиона слънца.

В божествения свят религия не съществува.

Любовта не се учи. Прилага се. Тогава тя те учи.

Любов, която не люби враговете си, е слаба.

Противоречията са в ума. В духа няма противоречия.

Човек може да познае Бога само в големите противоречия и пертурбации в живота си.

Нещата се разбират само в дълбока преживелищност, не в цитати, богословие и поезия.

Страданията са велико благо за човека, понеже развиват. Радостта без Бога, е падение. Радостта, отдадена на Бога, е блаженство. Радост е, когато се усмихваш и на тегобите и се учиш в пътя си към Бога.

Най-дълбоките въздишки, създават най-дълбоката поезия.

………..

Въпрос: Да смятаме ли, че няма дефинирана и безусловна съдба, план?

Отговор: Няма! На дълбоко ниво, човек може да видоизмени всичко. Ако в предния си живот си убил сто човека (просто краен пример, бел. ред.), в този можеш да измениш съдбата си, чрез мощно отдаване на Бога, без да очакваш резултати. Очакваш ли резултати, ще бъдеш разочарован.

…………………………….

Има апокрифни, много силни евангелия от жени-ученички. Църквата ги е унищожила в невежеството си. Жените могат да бъдат изключително преданоотдадени и сърцати.

В живота и на най-големия грешник има по-добри условия за развитие от този на ангелите. Ангелите са чистота, но без дълбини – като заковани са. За да тръгне истински към Бога, ангелът трябва да слезе като човек и оттам да познае Бога.

Където Бог взема участие и най-мъчните неща се разрешават лесно.

За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Това е голготата на егото и възкресението на духа.

Смисълът е Бог. Единството с Бога е смисълът.

Който може да управлява сиромашията, може да управлява и богатството. Бедността е красива, когато изработваш смирено доволство, вътрешно богатство и честност. Богатството е дадено, за да изработиш разумна щедрост, алтруизъм.

Каквото и да ви се случи, понасяйте го със съзнанието, че ви е от Бога изпратено. Има само една воля, няма друга воля.

Приемането на малкото зло с благодарност, те избавя от голямото.

Вярвай, че и при най-големите мъчнотии, ще излезеш на добър край. Учителят

Не знаещият, а благодарният се развива. Учителят

Религиите ще се загубят. Те не са важни. Бог е важният.

Всички учения, науки и религии ще си отидат. Вечни са само любовта, мъдростта и истината.

Само когато теб те няма, потича Бог.

Средният ученик търси други, обменя се, търси общуване и подкрепа. Истинският ученик е самотна птица. Той общува с Бога и Учителя. Говорим за голямата преданост – аз я наричам жестока преданост.

....