Вината е излишна. Тя е паразитна част от поддържането на неадаптивното поведение. Да нямаш вина не означава да не забелязваш отклоненията си от любящата мъдрост, а активно да ги коригираш с помощта на здравия разум и мъдрото усилие, подчинени на любовта.
Отношението е важно! Японците казват: Седем пъти падаш, осем пъти ставаш. Понякога, за да научиш ключов урок, 999000 пъти падаш. Важното е да продължиш да ставаш - не с вина, а с осъзнаването, че си на пътя, без никога да спираш да опитваш. След дълбоко изстрадване, идва една естествена воля, свобода, резонантна с любящата мъдрост. Тогава се задържаш в чистотата спокойно.
Падението е корени. Въпросът е от земно гниене, да се превърне в свързано с безкрая, със ствола, клоните, листата, цветовете и плодовете на великото дърво на живота. Тогава всичко идва на мястото си, в целостта. Няма велик светец, който да не е бил велик грешник. А мъдрият е и над двете. Не съди, за да не бъдеш съден - нито знаеш миналото на светеца, нито бъдещето на грешника. А е казано: Бъди горещ или студен, нежели хладък. Хладкия нормиран сивушко и дяволът не го иска...
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!