Вътрешният страх

Беинса Дуно - Учителят

" Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. 

Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх.

За пример, някой е богат, страхува се, че утре може да осиромашее. Някой е здрав, страхува се, че може да се разболее. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош. Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си, да стане невежа. Този е неестественият страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх – страхът от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал. Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас.

Според мене, като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма, какво да яде и да пие. Той се страхува да не изгуби здравето си, да не може да използува живота с всички негови удоволствия. Той се страхува да не стане лош, за да не изгуби доброто мнение и разположение на хората."

Беинса Дуно "С человечески езици" 1935 г.

Учителят. Великият Учител на любящата мъдрост, Беинса Дуно. Поклон пред Учителя!

Има нормален страх и страхуване. Нормално е човек да го е страх от огъня, от височини, от външни фактори. С мярка, страхът е полезен – при нивото на съзнание, в което живее съвременният човек, страхът е нормален механизъм, спомен за болката е. Спомен, тлаксащ към оцеляване, развитие и промяна. 

Ще дойдат времена, когато човекът ще живее изцяло без страх. На негово място ще бъде любовта, духовният разум, мъдростта. Засега обаче, човекът е в забавачницата на живота – едва прохожда, пада, става, греши, напипва пътя си, невротизира се или като лошо дете, садистично и егоцентрично унищожава всичко по пътя си...

Ирационалният, невротичният вътрешен страх – когато човек дебилно бяга от уроците му, е злина, изпиваща силите, отнемаща огромна част от потенциала, смисъла и радостта му. Когато обаче се вслуша в посланията му по характерова хармонизация, вътрешният невротичен страх се трансформира от мъчител, в благодетел.

Благодетел, който чрез телесните си и психични симптоми пряко води към характеровите дисбаланси и преработката им до адаптивни, акордирани с ритъма на целокупния живот. Хипохондрикът се научава да се доверява на Бога, тялото, съдбата и Себе си. Социално тревожният усвоява здравото себезаявяване, като външно социална проява на вътрешното му, смирено прегръщане на страха му от отхвърляне. Обсесивно конпулсивният опознава работата на ума си, превръща се в себевладеещ се медитатор. Паникьорът обиква плачещата отвътре му самотна изоставеност, на мястото на която заживява самостойна обич, единна с тази на Живота. Генерализирано тревожният допуска загубата на невротичния си свръхконтрол, за да се понесе с приемащо доверие в потока на сърцатостта си, която вдъхновено заявява в живота си. На зависимия му се налага да се разбере, да ползва въображението и молитвено/ медитативно да се освободи сливайки свободната си воля с волята на Бога.

Такъв психотерапевтичен процес представлява целият човешки живот, в който най-добрият психотерапевт, синхроничната неслучайност на житейската мъдрост, постоянно се стреми да ни синхронира с пулса на любовта.

В защитената среда на психотерапевтичния кабинет, се ползват аналитични, когнитивни, поведенчески, психотелесни, психоенергийни, хипнотични и др. похвати. Необходимо, но недостатъчно условие са при 50-на процента от случаите. При едни около 30 други процента обаче, при всички взаимни старания, усилията „удрят на камък“, докато не се прибави невидимия, диалектичен елемент на по-високата, синтетична визия на любовта. А тя е другото име на Бога... Когато и при споменатите 50% имплицитно и ненатрапливо се добави този вълшебен елемент, към необходимите условия на терапевтичните годности, познания и умения, се присъединява магията на любящата благост, в чийто контекст ползваните прийоми сработват с пъти и пъти по-резултатно.

Както казва Учителят Беинса Дуно: „Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас.“.

...

Винаги съм се учудвал на призивите за страх от Бога. За мен това е странно, или в най-добрия случай, начало на началото на свързването и единението с великолепието на безкрая. Не страх, а любящо единство с Бога, е зрялата позиция на Човека, поел отговрност чрез свободната си воля, едно с тази на Бога. Защото човек без Бог е невеж и жесток примат, нежели същностното величие, което реално е.

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт