Сърце и ум

Извадки от две интервюта с Джоузеф Хилтън Пиърс за списанията Family life и Wild duck review,публикувани в сп.„Житно зърно” 2/2002 .



Повече от половин век Джоузеф Пиърс, който предпочита да го наричат просто Джо, изследва тайните на човешкия ум. Автор е на книгите: Пукнатина в космичното яйце, Изследване на пукнатината в космичното яйце, Магическото дете, Магическото дете съзрява, Връзки на силата и Краят на еволюцията.и Неговaта страст си остава изучаването на онова, което той нарича “развитие на интелигентността при децата”. Той се е обявил за “иконоборец”, който не се страхува да говори за това как по стотици начини и пътища днешното американско общество лишава от храна интелектуалните, емоционални и духовни нужди и копнежи на младите хора. Отчасти учен, отчасти изследовател, отчасти мистик пътуващ учител, Джо Пиърс поддържа тесни връзки с най-изтъкнатите изследователи, работещи във всяка от интерсеуващите го области. Той синтезира по уникален начин резултатите от техните проучвания и ги предава на достъпен език – един значителен принос в нашето време на нарастваща специализация. Джо пътува по цял свят за да разпространява своята изстрадана мъдрост.



Въпрос: Ще кажеш ли нещо за неврологичните увреждания на съвременните деца, които описваш в книгата си “Краят на еволюцията”?

Пиърс: Преди 10 години написах книгата си Краят на еволюцията и, повярвайте ми, положението от тогава насам се е влошило с 1000 процента. Повечето хора, въвлечени в образователната реформа, обсъждат учебните програми, докато всъщност истината е, че децата, с които те работят, имат увредени способности да бъдат обучавани в пълния смисъл на думата. Обществото трябва най-после да разбере това. Най-ясните резултати относно тези увреждания дойдоха от изследванията на Тюбингенския университет в Германия, провеждани в продължение на 20 години, обхващащи хиляди хора. Те показават три статистически значими извода относно резултата от неспособността да се изгради необходимата за развитието сензорна стимулация. Първо – налице е намаляване с един процент за всяка година на средната сензорна чувствителност на човека и съответно – на неговата способност да получава информация от заобикалящия го свят. Информацията, която днешните деца могат да възприемат или регистрират от околния свят, е 80 процента от тази, която са възприемали децата, които сега са 20 годишни. Това означава, че те просто са с 20 процента по-неосъзнати за това къде се намират и какво става около тях.

Второ – стимулите, които преминават през ретикуларната формация на мозъчния ствол, трябва да бъдат силно концентрирани информационни експлозии, за да пробият. Това означава,че единствените сигнали, които децата възприемат от околната среда, са заредените със силно напрежение бомбастични стимули. Ако това е звук, той трябва да е силен, ако е допир, трябва да е натиск, ако е картина, трябва да е ярка. Слабите сигнали не могат да приковат вниманието им поради намалената чувствителност към заобикалящата ги среда. Едно сравнение: преди 20 години детето или юношата са различвали 360 нюанса на червения цвят, докато сега разделителната им способност е спаднала на около 130 нюанса. Едва доловимите различия са елиминирани и е необходим силен червен цвят, за да проникне през ретикуларната система. Ако надникнем в другите отдели на сетивната система, те също са дълбоко поразени.

Уврежданията в нормалното развитие са причинени от разнообразни фактори – като се започне от родилните технологии и неправилните ежедневни грижи за детето. Най-често истинската грижа се заменя с масирана свръхстимулация – във висша степен неподходяща – дразнители, на които детето е изложено през целия ден, като телевизия или музика, които се смята, че го забавляват или успокояват.

Въпрос: Има ли наистина документирани физически атрофични промени?

Пиърс: Да, има атрофия на цялата сензорна система. Това отговаря и на изследванията на Марша Микулак, за които писах в Краят на еволюцията. Още преди 15 години тя отчете 20 – 25% намаление на сетивната чувствителност на технологичното дете, сравнено с “примитивното” дете от полята или джунглите.

Третият резултат на германското изследване доказа, че мозъкът показва влошена адаптация на равнище, считано за генетичски невъзможно. В мозъците на днешните млади хора няма кръстосване на сензорната информация, т.е. не се осъществява синтеза в мозъка. Зрението, например представлява серии от брилянтни отпечатъци, които не се кръстосват със звука, допира, мириса и така нататък. Влизащият информационен поток от сетивата не образува общ контекст, а всяко е независимо и изолирано от другите. Това обяснява защо децата се уморяват толкова бързо, когато са изложени на изобилен информационен поток.

Когато чува определен звук, детето не извлича от паметта си модели и други сетивни впечатления, които резонират с него. В мозъчните системи се образуват прости къси връзки. Това е разултатът от липсата на естествени стимули и наличието вместо тях на масирана свръх-употреба на изкуствени стимули. Аз и Джери Мандел бяхме в края на седмицата в Нова Зеландия на конференция, провеждана от Д-р Кейт Бъзел върху ефектите от телевизията и компютрите. Вече има невероятно много неврофизиологични изледвания, които показват, че телевизията предизвиква сериозни пробиви в генетичното кодиране. Брус Липтон, клетъчен биолог, един брилянтен човек, показва как емоционалното състояние на тези деца променя коренно структурата на ДНК. Така че не искам да говоря за бъдещите проблеми на образованието и т.н., а за уврежданията, които са причинени на повечето деца в първите три години от живота им и как да променим това. Само ако можем да го преодолеем! Най-важно е с какво подхранваме нашите деца през първите три години.

Има три важни неща. Първо, трябва да разберем, че възпитанието наистина започва от утробата и в 90% се осъществява през първите три години. Второ, никога не си хабете енергията да се обръщате и ангажирате институции, но използвайте всеки бит от енергията си, за да направите всичко, което можете, за най-големия брой деца, които пряко може да достигнете. Вижте насъщните и истински нужди на детето в семейството или около вас.



Въпрос: Казвал сте също, че телевизията е враг номер едно на въображението. Какво е всъщност влиянието и върху децата?

Пиърс: Телевизията в буквален смисъл предотвратява нервното развитие и растежа на мозъка у децата. Когато малкото дете гледа много телевизия, това подтиска способността му да създава вътрешни образи за неща или събития, които не са предоставени на сензорната му система от заобикалящата среда, а това е същността на онова, което наричаме “въображение”. Изследователите в началото мислеха, че проблемът е в програмите, но се оказа, че самата телевизионна технология е увреждаща. С други думи гледането на телевизия само по себе си е пагубно за човешката физиология. Това е дълга история. Началото и е през шeйсетте години на 20 век, когато било установено, че мозъкът на малки деца, намиращи се пред екрана, изпада в кататонно състояние. Тази мозъчна реакция се дължи на радиантната светлина, която е светлинният източник както при телевизията, така и при компютрите. Механизмът е доста сложен за да го обяснявам тук, просто ще кажа, че мозъкът се изключва при този вид светлина. Ние можем да видим как телевизорът хипнотизира децата, когато го гледат продължително време. Най-страшното е, че телевизионната индустрия, като отчита този ефект, въвежда така наречените “ сепващи стимули”. “Сепващият ефект” създава в мозъка усещането за опасност и го събужда като целта е да бъде поддържано будно вниманието. “Сепващите ефекти” са резки и внезапни светлинни ефекти или звуци, промяна в тембъра, бърза смяна на гледната точка на обектива. Мозъкът, обаче, евентуално започва да се приспособява към тази ситуация, отчитайки я като фалшива тревога и започва да се настройва към нея. В резултат на това всеки десет години телевизионната индустрия се принуждава да усилва “сепващите ефекти”, докато накрая имаме периодични взривове от насилие в детските анимационни филми и др. като се достига до средно 60 бита от насилие на всеки половин час. Тук има значение вече естеството на програмата. Докато мозъчната кора, или неокортексът осъзнава, че телевизионните образи не са реални, долните мозъчни отдели, или “рептилийният” мозък не осъзнава това. Това означава, че когато едно дете гледа насилие по телевизията, неговият рептилиен мозък изпраща серии съобщения за опасност към емоционалния мозък, който от своя страна веднага се свързва със сърцето. В момента, когато сърцето получи знак за опaсност или отрицание, то излиза от присъщото му хармонично състояние и става не-кохерентно, като предизвиква освобождаването на един от най-употребяваните хормони в човешкия организъм, наречен кортизол. Кортизолът веднага активира мозъка и го кара да осъществява трилиони невронни връзки за да подготви индивида да посрещне надвисналата опасност.

По-късно, когато сърцето получи послание, че хоризонтът е чист, се освобождава друг хормон, който разрушава излишните нервни пътища, които не са били използвани в тази бърза реакция към заплаха. Проблемът с “телевизионните” деца е, че в мозъка им не настъпва втората фаза на отпускане.Така мозъкът на американското дете, което до възрастта 4-5 години е изгледало около 5 – 6000 часа телевизия, е в пълно объркване. Масивната свръхстимулация от телевизията води дотам, че мозъкът не може да се приспособява по нормалния начин, описан по-горе. Настъпва истински срив на всички нива от нервната система.



Въпрос: Но вече има толкова много компютри. Как да учим младежите да боравят с компютъра и едновременно да се пазят от него?

Пиърс:Всичко е въпрос на възраст. Най-напред трябва да научим детето да мисли и след това да го насочим към компютъра. Ако насочите детето към компютър, преди да се е стабилизирал процесът на мислене, той изобщо няма да се развие.


Въпрос : Вие твърдите, че творческите личности никога не могат да бъдат насилници?

Пиърс: Ами това е твърдение на група шведски лекари. Техните проучвания показват, че деца, които имат огромен капацитет да създават образи и картини във вътрешния си свят, никога не са насилници. Освен това, когато се сблъскат с насилие, те са в състояние да измислят и предложат алтернативни разрешения.


Въпрос: Съвременните неврофизиолози направиха някои смайващи разкрития за човешкото сърце. Можете ли да ни кажете нещо повече?

Пиърс: Идеята, че можем да мислим със сърцето си вече не е само метафора, но съвем реален феномен. Това личи от комбинираните резултати на няколко изследвания, които доказват, че сърцето представлява голям център на разумност у човека. Молекулярните биолози откриха, че сърцето е важна жлеза с вътрешна секреция в организма. Като откликва на нашите преживявания с външния свят, то произвежда хормона сърдечен предсърден фактор, който основно повлиява работата на лимбичните структури на мозъка, наречени “емоционалният мозък”. Това включва хипокампалната обаст, отговорна за паметта и обучението, а също и центровете, контролиращи цялата ендокринна система. А неврокардиолозите установяват,че всъщност 60 –65% от клетките на сърцето са нервни клетки, идентични с нервните клетки на мозъка, работещи по същия начин като мозъчните нервни клетки, със същия вид връзки и със същите невротрансмитери.*

С други думи, буквално сърцето притежава “мозък”, свързан с всеки голям орган на тялото, с цялата мускулна система, което позволява на човека по един уникален начин да изразява емоциите си. Приблизително половината от нервните клетки на сърцето осъществяват предаването на информацията, която постъпва до тях от цялото тяло, и по този начин поддържат хармоничната работа на тялото като единно цяло. А другата половина изграждат много дълги, не-опосредствувани невронни връзки с “емоционалния мозък” в главата, и провеждат 24 часов диалог между сърцето и мозъка, който ние дори не осъзнаваме.

Междувременно биофизиците са открили, че сърцето в същото време е много мощен електрически генератор. То образува електромагнитно поле, обгръщащо цялото тяло и излизащо 8-15 стъпки извън него. То е толкова мощно, че позволява да се направи ЕКГ запис на 3 стъпки навън от тялото. Това поле, създадено от сърцето е холографско, т.е. вие можете да получите информация за цялото поле от всяка точка на тялото, от всяка точка вътре в самото поле, независимо колко микроскопична е тя. Интересното тук е колко дълбоко това поле повлиява мозъка. Всички данни сочат, че то доставя целия спектър на радиовълни, от който мозъкът извлича материала, за да изгради нашето вътрешно преживяване на външния свят.

Може би най-важното, което знаем сега, е че този радио-спектър на сърцето е дълбоко зависим от нашия емоционален отговор към света. Емоционалният ни отговор променя сърдечния електромагнитен спектър, който на свой ред подхранва мозъка. Следователно всичко в живота ни зависи от нашия емоционален отговор на различни събития.



Въпрос: Как това ново знание може да се приложи по отношение на децата и тяхното правилно развитие?


Пиърс: Емоционалното развитие на децата, това как чувстват себе си и света около тях има огромно влияние върху растежа и развитието им. Това е основата, върху която се градят цялото им учене, памет, здраве, благополучие.

Ако емоционалната структура у детето не е силна и позитивна, никакъв вид развитие не би се осъществил цялостно. Развитието в една или друга област би било само една компенсация на другите липси. Така че първото и най- важно нещо, ако искате да имате умно, успяващо и здраво дете, е то да има позитивни емоционални преживявания. Зад това твърдение стоят резултатите, получени в места като Харвардския университет, Медицинския университет на Аризона и др., от учени като Щварц и Русик, Heartmath в Калифорния. Всичко започва с това, детето да се чувствува безусловно прието, обичано и желано. Това е ключът на всичко. Може да имате всичко останало – висок жизнен стандарт, най- скъпите училища, най-добрите учители в света, но ако на детето липсва това първо условие да усещат, че са безусловно обичани поне от един човек, ако не се чувствуват сигурни и в безопасност в учебната среда, нищо много добро не може да се очаква.

Въпрос: Смятате ли, че след зачатието нашата генетична структура търпи промени?

Пиърс: Абсолютно. Например на около 11 годишна възраст мозъкът претърпява фина пренастройка и решава в коя посока ще се развива. Започват да се разпадат излишните нервни връзки или предимно в древния рептилен мозък, или в новите интелектуални области. Къде ще останат повече връзки зависи от жизнената ситуация на детето до това време. Въпросът дали детето се е чувствало обичано и сигурно, или е трябвало да се защитава срещу враждебния свят оказва огромно влияние върху неговата интелигентност. И отново всичко опира до сърцето. Децата за които говорим, са лишени от адекватно сърдечно – мозъчно подхранване. Те са се движили в среда на лишения и единственото, което можете да направите за тях, е да ги поставите в любящо и подхранващо ги обкръжение. Знам, че звучи опростенчески, но наистина това изчерпва всичко. Младият човек се нуждае от слухово-гласово общуване, емоционално подхранване, игри, движения на тялото, визуален контакт, нежни звуци и топъл допир на физическо ниво.

Въпрос: Нека се върнем към идеята за интелигентността – както Вие я разбирате – като функция между тялото, мозъка и сърцето.

Пиърс: Да, за мен най-вълнуващото в тази история, която съм изложил и в книгата си, е ролята на сърцето. Медицинският и научен свят вече дава доказателства за нещо, което съм изследвал в последните си три книги – интелигентността на сърцето. Доста изследователи, включително и Националният институт за умствено здраве бяха напълно игнорирали тези въпроси.

През 1955г. се обърнах към Института по сърцето в Боулдер Греек, Калифорния и разбрах, че те са събрали всички изследвания в тази област от цял свят. Те ми предоставиха данни от неврокардиологията – така се нарича тази най-нова медицинска област. Оксфордският университет издаде огромен том, в който под името Неврокардиология, са събрани медицински изследвания от цял свят, включващи и непубликувани до момента статии. Повярвай ми, изследванията в неврокардиологията са много по-впечатляващи от тези в квантовата механика. Това е най-голямото изледване на века, но засега не е схванато в същността си от обкновената аудитория.

Преди един век Рудолф Щайнер е предсказал, че най- голямото откритие на 20 век ще бъде, че сърцето е нещо много повече от помпа, и предизвикателството на новата епоха на човечеството ще бъде да оставим сърцето си да ни научи да мислим по нов начин. Това звучи съвсем окултно, но налице са преките биологични данни.

Това потвърждават цяла поредица от изследвания. Например тридесетгодишните проучвания на Карл Прибрам и ни изправят пред най-голямата загадка, която изобщо сме срещали.

Роджер Пенроуз в Англия наскоро излезе с нови математически данни за да докаже, че местата, където дендритите се срещат в синапси – а те са трилиони в нашето тяло и мозък, съставят електромагнитна аура. И ние намираме, че електромагнитното поле на сърцето, холографски е идентично с полето, произвеждано от нашата Земя и от слънчевата ни система. Сега физиците започват да разглеждат електромагнитната аура просто като организация на енергията във вселената. Всички тези полета работят на холографския принцип – тоест на миниатюрни, невъобразимо малки пространства между дендритите в синапсите, тялото, Земята и извън нея. Всичко това действа холографски и селективно.

Другото откритие е пряката, непосредствена връзка между сърцето и лимбичната система – “емоционалният мозък”. Учените откриха, че невронните връзки се отправят директно през амигадаларното ядро към пре-фронталните лобове. Префронталните лобове или неокортекса, са последното еволюционно образувание на мозъка. Те са били рудиментарни преди около 40000 години. Наричаме ги “ безмълвните” мозъчни полета, защото засега изпозваме само най-долната част от тях. Висшите части на фронталните лобове продължават развитието си до 21 годишна възраст, т.е. около 6 години, след като целят останал мозък е завършил развитието си. В своята нова книга Грешката на Декарт Демазио пише за ролята на емоцията при разума и за низшите отдели на пре-фронталните лобове.

Пол МакЛиън от национални институт за умствено здраве, който е един от най- ярките изследователи на мозъка в последните 50 години и продължава да работи на своите 80 години, говори за префронталните области като за “ ангелските лобове” като източник на най-висшите човешки ценности. Това е същото, което изтъква и Демиазио, но и двамата се спират само на нисшите отдели на префронталните лобове, развиващи се през първите три години, но не и на висшите им отдели, които завършват развитието си на 21г. Затова аз съм свръх-оптимист.

Разбира се, цялата ни космология драматично ще се промени, когато раберем,че имаме холографско сърце. Но виждаш, че същеверемнно преминаваме през период на тотален колапс и хаос. Мисля, че Иля Пригожин коментира, че докато една система е стабилна,или в равновесие, вие не можете да я промените, но когато попадне в хаос, най-малкото количество кохерентна енергия може да доведе до нови структури. Може би хората, които се хармонизират със света са малко, но те ще бъдат и островчетата от кохерентна енергия, която ще допринесе за нова ситуация.


__________________________

*Невротрансмитери – вещества, предаващи нервния импулс от клетка на клетка