Психичната сила

Психична енергия

Аудио запис на медитация върху психичната сила

Ето някои наименования на психичната енергия: харизма, чар, прана, ци, манна, сила на волята, психо-магнетизъм, либидо, оргонна енергия…

Какво е силата в нас. Как да я осъзнаем! Каква е връзката между съзнание и енергия? Какъв живот да водим за да намалим разходите на силата на съзнанието? Как да я поддържаме и развиваме?

Всичко е енергия - всичко е вибрация! Целият ни живот е свързан с количеството и качеството на вътрешната сила, която притежаваме. Щастието и Любовта ни зависят от силата в нас, както и обратното! Остаряваме, понеже изтича силата ни. Според Мъдреците, целият духовен път всъщност представлява развитие на силата - на тялото на силата - безсмъртното енергийно тяло в което Ученикът се новоражда – алегорично или кой знае…! Говоря преди всичко за методите и практиките на Белия Път, на пътя със сърце!


Чистота и добродетели

През милениумите чистотата и добродетелите винаги са били основни стожери в пътя на развитие на силата! Добродетелите са част от чистотата! Как да имаме чистота обаче, след като подсъзнанието ни неспирно бълва нагонните импулси на страстта и агресията и колкото по-нависоко стигаме в пътя си към добродетелите, толкова по-надълбоко задълбаваме и в подсъзнанието си - този двойнствен процес протича автоматично щом се устремим нагоре ! Тези изключителни трансперсонални психолози, Петър Дънов и Михаил Иванов, предлагат една ключова метафора за решаване на този преживяван от всички посмели да вървят по пътя на силата казус: духовната присадка. Както благородното дръвче се присажда на дива подложка, така и свръхсъзнанието се присажда върху мощните сокове на подсъзнанието! Няма битка, няма противопоставяне, а приемане, усвояване, здраво усилие (но не и насилие), канализиране и трансформация!

Емоции

Основен консуматор на психична сила са тежките емоции - страх, гняв, обида, завист, ревност, похот, страст, алчност, егоизъм и краен индивидуализъм, мазохизъм, вина и самосъжаление, вкопчена привързаност и зависимост, злонамереност и болната агресия на насилието, ригидни табута и „трябва‘... Проблемът е, че подсъзнанието ни, което е свързано с това на всички други хора в колективното несъзнавано, постоянно бълва тези емоции - не можем да се отървем от тях - дори и висши йоги да сме – нужно е да умеем да работим с тях. Тоест да насочваме импулсите им към Божественото, към свръхсъзнанието, да ги сублимираме. Така използваме енергията им, без да им се поддаваме!!! Когато можем да сублимираме емоциите си, тогава можем истински, продължително и всекидневно да преживяваме, да вибрираме на честотата на възвишените чувства като любов, фина радост, вдъхновение, творчество и възхищение на всемира и в най-малките му проявления, сърдечен възторг и празничност във всеки ежедневен миг, братолюбие и емпатично съчувствие, алтруизъм и свързаност с тъканта на вселената, свързаност с божественото извътре и с това във всеки човек и чувстващо същество. Емоциите са на кръстопът между тялото от една страна и менталността и божествената ни природа от друга страна. Затова начинът за работа с тях е през тези три заобикалящи ги психични институции. Чувстваме това, което усещаме и преживяваме с телата си – затова има цяла школа в психотерапията: психотелесна анализа, в която чрез ролеви игри и психотеатър, поведенчески експерименти, биоенергийни дишания и др., се въздейства върху емоциите и чувствата. Тялото, с неговата инстинктивно-нагонна природа обаче, макар и индиректно, е подвластно на менталния ни и интуитивен (духовен) живот. В психотерапията се казва „чувстваш това, което мислиш“. Аз бих добавил „чувстваш това, което интуираш“. И тук стигаме до връзката между психичната енергия и ментално – духовния ни живот.


Менталност

Друг консуматор на енергия са тесните мисли, затворените ограничени концепции - а от тях следват и горните тежки чувства! Тези мисли имат някакво място в бита на ежедневието - те ни приземяват и карат да функционираме приемливо в невротизирания ни и отдалечен от природата социум – но само ако ги ползваме съзнателно, без да се отъждествяваме с тях.Ако не успеем да разширим визията си отвъд тесните мисловни рамки на обществото, няма да успеем и да увеличим енергията си! Мощен инструмент за разчупване на менталните и емоционални стереотипи е психотерапията и качествените методи за личностово развитие. Ограничаващите силата ни концепции и вярвания могат да бъдат интернализирани в ранните ни години при родителското възпитание, но и по-късно, в хода на психосоциалните интеракции. Това са табутата на изкуствено наложен обществен и религиозен морал, на „така трябва“, ригидността на перфекционизма и нездравата критика и негативизъм, свръхконтрол и напрегнато недоверие в себе си, света и другите. Такива концепции могат да бъдат вярванията за катастрофа и провал, за отхвърляне и излагане, за свръхважността на „какво ще кажат хората“, излишното саможертване и болно подчинение на мазохизма, вярвания за злоупотреба и нараняване, предателство и лъжа, за убедеността в собствената неспособност при липса на външна подкрепа и т.н. и т.н. Чувстваш това, което мислиш. Даден емоционален живот съответства на предхождащите го ментални движения и заложености. Когато човек успокои достатъчно ментално – емоционалните си пертурбации и в молитва и медитация осъзнае единството си с Битието, интуитивната и дълбоко преживелищна свързаност с безкрая му от възможности се явява както основен инструмент за реструктуриране и сублимация на мислите и чувствата му, но и източник на сила! Психична енергия, идваща от извора на Човечността ни.

Действия

С действията си можем да намалим и да изразходим силата си и да я увеличим! В това число влизат храненето, движението, сексът, работата... Една чиста храна спомага за поддържане на добро енергийно равнище, докато тежката месоядна диета съсипва вътрешната сила, както и интуитивната чувствителност и свързаност с вибрацията на Живота! Един умерен полов живот без излишества, т.н. свещена сексуалност, може да способства за балансирането на енергията, но прекаляването, особено при мъжа, директно води до съсипването и прякото прахосване на вътрешната сила! Ако обичаме работата си, ако тя е нашето призвание и я вършим с радост, вътрешната ни сила ще процъфтява, но ако мразим дейностите си, скоро ще се разболеем! Редовното упражняване на тялото - без прекалености също води до увеличаване на вътрешната сила, но застоялият живот погубва и силата! Една прекрасна помощ на развитието на силата са дихателните упражнения и вътрешно-енергийните практики. Наблюдаването на изгрева и залеза е директен източник на енергия, съзерцанието!

Партньорство и психична енергия

Добре би било сърдечният ни повик да е насочен преди всичко към Истинския Любовник или Любовница - Към Него/Нея - висшият ни принцип, Бог, Истината, Душата и Духа ни! Той/Тя винаги споделя Любовта ни! Тогава имаме любов и за човека до нас, без да го задушаваме и се вкопчваме в него и да я търсим от него. Ако ни обича, хубаво - ако ли не - пак хубаво! Независимост, вътрешен detachment! Ако не сме свързани с Извора на Любовта, каква любов може да се очаква да дадем на другия? Ще сме като една опаковка сок с няколко глътки живот(любов) в нея. Истината за семейството е, че вместо двамата да се ядат и пият взаимно в безконечни очаквания един от друг и вампиристични скандали - трябва да вървят към Бога/Истината като партньори, приятели, ясно съзнавайки несъвършенството и ограничеността си при липса на връзка с Центъра в себе си и търсенето му в другия. Истинската Любов може да бъде намерена само в Истината и в нейните посредници - в малките мъжки или женски индивиди има само няколко нейни капки, които бързо свършват ако вместо свобода за развитие по пътя индивида получи зверски обсебващи изисквания от партньора/ката си!

Мисли, чувства и действия - три нива, които в живота ни функционират заедно - неразделно!

И така, как да бъдем преливащи от сила и жизненост? Четенето на вдъхновяваща литература, общуването със светли и позитивни приятели са неразделна част от външните методи за развиване на силата. Преодоляването на менталните, емоционални и поведенчески зловредни навици и поддържане на добра дисциплина и начин на живот – също. Умението да оцялостим съществото си, да впрегнем в колесницата на цялостната си личност (АЗА си) психодинамиките на сянката, контрасексуалните си комплекси, нагонните си импулси, да помирим всички противоречиви части от естеството си! Развиването на навик за жизнен оптимизъм и мъдра висока визия. Външните източници на сила – дишане, хранене, виделината на изгрева и залеза – също така. Но ядреният метод, за който всички останали се явяват просто подготовка, е разтварянето за извора на силата извътре. Изворът, бликащ от безкрая от любящ потенциал и вливащ се в живота на малките ни личности – „еднодневки“. Тази директна слятост (йога) се постига в тихата сърдечна молитва, в съзерцанието, пренесено от изкуствените седящи сесии, във всяко действие от малките ни животи. Тази свързаност с Живота носи една истинска самостойност, която дава любов и светлина не заради, а въпреки, безусловно. Светлина, която се захранва от източника си отвътре и подарява лъчите си там, където има мрак и невежество, любовта си там, където има мъка и силата си там, където има обсебена слабост.
Силата е всичко - няма сила - няма и Любов, няма и Светлина. Силата, Животът са в основата на всичко. Когато едно бебе се роди, то няма познания, няма обич - но има живот - той е всичко което има, и той е зародишът на всичко останало - имаш ли живот - другото следва естествено. Любовта е велика сила - но ако я няма тази изначалната сила - просто силата, неутралната сила, там долу в стомаха и по-надолу- Любовта угасва и се заменя от чернотата. Тази сила изисква известни жертви - но те са радостни жертви - в огъня на радостта се хвърля горивото на глупостта и невежеството. Пътят е радостен - понякога е трудно - но следването му е единственото, което си струва в този така кратък и илюзорен, ако е живян откъснато от Познанието живот!

Орлин Баев, психолог - психотерапевт