Добро, зло или цялостност

 На добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Нима не е така?! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто. Това наблюдаваме сега в очевидно деградиращата социалност на глобуса ни. Злото е огромно, но и доброто е така светло и силно, както едва ли е било нявга в еоните на развитие, дори и в предходни периоди - атлантида, лемурия, хиперборея...

Сега злото е не някакво стихийно, а осъзнато зло - това е неговият най-деструктивен вариант. Но и доброто е така мощно, както никога! Освен в световен мащаб, играта добро-зло, се случва в индивидуалната психодинамика на всеки човек. Когато, поради опити за компенсация на травми и под силната социална сугестия някой оформи психиката си в социопатна посока - е избрал злото. Когато човек избере справяне със собствените си болки и житейски трудности с помощта на човещината си, тогава е избрал доброто.

В този свят, какъвто е сега, психопатията и по-специално социопатията, буквално се култивира. Примитивните, натрапени от едно глобално болно общество цели, свързани с елементарен материализъм, с илюзията "аз и мое" на крайния, откъснат от законите на Живота индивидуализъм, с чудовищните престъпления на компенсиращата ужаса на бездушието властова невроза и психоза, оправдават всички кошмарни средства за постигането им. Мнозина в този свят правят този избор - сугестии в тази посока са навсякъде в медиите, в самия начин на функциониране на икономическата система, в култа към силата и т.н.

По-малко, но по-качествени хора правят другия избор - на човещината, на живата връзка с Бога и следване на законите на Битието (Дхарма) в живота си. Защо обаче по правило животите им са наситени с много перипетии, злополуки, трудности?! Защото, както казахме, когато се увеличи доброто, се увеличава и другото в живота на човека, на всяка цена стремящ се към светлината, но изтласкващ и борещ се с тъмнината в ... себе си . Ако даден човек е добър, но не познава злото, тоест сенчестата си страна, колкото е по-добър, толкова повече тази сянка ще се стоварва върху му - чрез невротизиране, но и през обективни социални и битови неудачи. Защото е "хоризонтално" добър, част от дихотомията добро-зло. Когато обаче осъзнае и прегърне и престъпника и убиеца и мутрата и лъжеца и т.н. в себе си осъзнато, с любов и приемане, тогава положението се променя. Не че става лош, напротив...

Диалектичен синтез и надхвърляне на доброо и злото в спиралата на развиващото се съзнание

Тук идва ред на метафората с ботаническата присадка, давана от Учителя Беинса Дуно. Когато едно плодно дръвче се присади върху дива подложка, върху диво дръвче, то става здраво, не боледува, силно и жилаво е. Соковете на дивачката под него са могъщи, но сега служат за образуването на красиви цветове и сочни плодове. Същото е в човека. Когато човек осъзнае и прегърне злото в себе си, то не изчезва, но подхранва със соковете си доброто в него. Това обаче вече е едно различно по качеството си добро - добра светлина, която сянка не хвърля - пораснала, обхванала и противоположността си. Така човек надхвърля махалото на двойнствеността.

На по-високо ниво вече няма добро и зло, а само плюс и минус, слети в единство. Няма борба между противоположностите (каквато има на "хоризонтално" ниво), но има сливане, въздигането им до нещо трето, до цялостност! Когато човек така познава себе си, с обхващане и приемане и на злото, с прихващане на соковете му, тогава нивото на съзнание е съвсем различно. Иначе, когато е просто добър, но отвръща глава от злото, винаги има борба, отричане на злото, било то в собствената му сянка или в света, което неизменно го стоварва преживелищно в живота му! 

Великият Учител Беинса Дуно говори колкото метафорично, толкова и директно описателно, за трите братства - бялото, черното и третото. Това трето братство си служи с методите и на двете, поляризира, за да създаде енергиен заряд. Всички езотерични, вътрешни духовни учения тласкат човека към обхващане на бинарността от една трета, по-висока перспектива, не на борба между противоположностите, а сливане помежду им. Не ядрен разпад, а ядрен синтез, въздигане над и обхващане. Това може в известна степен да бъде осмислено чисто интелектуално, но истинното разбиране идва през преживелищното осъзнаване! 

Орлин, човек