Контролирана глупост или бездействие в действието

 Ако можеш да летиш, случва се да походиш покрай стадата в низините, но общо взето, начинът ти на придвижване е различен. А системата настоява и да пълзиш, че и да ровиш под земята - нали така изисква научЕната посредственост. Ако познаваш силата на полета си, можеш да се позабавляваш и си поиграеш да покопаеш познавателни тунели ведно с невиждащите по-далеч от носа си къртици - но само толкова. Ти можеш да слезеш до тяхното тесногръдие, разбираш го. Но, плоското мислене никак не умее да литне в простора на духа ти. Наблюдавайки го от позицията си на виждащ, знаеш, че къртиците и плоските научЕни червеи вършат добра работа - сляпо структурират почвата. Нека вършат полезната си дейност - стига да не пробват да подрязват крилете ти в опит да те подравнят до собствената си плоскост! Но, дори и да опитват, от теб зависи дали ще им позволиш! 

 Скоро посетих човек в психиатричен диспансер. След като се видяхме, се поразходих наоколо и поговорих с болните. Помислих си: "Боже, колко по-нормални са тук хората от лудите навън, по улиците, в парламента, в съдебните институции...!"... 

В книгите на вдъхновяващия писател Карлос Кастанеда, се използва фразата "контролирана глупост", а в мъдростта на изтока "бездействие в действието". И двете фрази могат да бъдат не толкова разбрани, колкото преживени, през личен опит в спирането на ума, на вътрешния диалог. Тогава се ражда визия логика, която издига човека до метафоричен "Кентавър" (Кен Уилбър) - същност ползваща тялото, но ясно съзнаваща, че е само гостенка в този прелестен тренажор, бинарния живот. Когато егото смирено се стопи до прозрачност, само тогава човек осъзнава недуалната природа на ума си и света. Виждаш, знаеш. Няма как да го изразиш с думите на света, но можеш да го излъчваш с присъствието си. Виждаш, че повечето от житейските цели, ценности, натрапени от някой си силен на деня стойности и посоки, са пълен фалш, евтини мъниста за неосъзнатите умове на дремещото човешко стадо. Глупост, безумие. Но, живееш в този свят, такъв, какъвто е. Затова, синхронирайки до известна степен с наложените от него илюзии, отвътре биваш и следваш Себе си. Докато действаш и изкачваш поредния социален връх, извътре си вече си там, в центъра на безкрая си, едно с всяка звезда, тревичка, мухата на стената и движението на вакуума в безкрая си. Защото преживяваш единството си с всичко! Бездействие в действието! Ако не разбираш, тогава Ти разбираш!

Орлин