За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 2 август 2015 г.

Всемирно Бяло Братство - Психотерапия

 Всемирно Бяло Братство - Психотерапия

Забележка (disclaimer): в редовете по-долу правя пряка връзка между учението на всемирното бяло братство, дадено през словото на Беинса Дуно и психотерапията. Твърдя, че хилядите му лекции, беседи и проповеди представляват богата „руда“, от която могат да бъдат извлечени тонове чисто злато от психотерапевтични принципи и конкретни методи, правещи психотерапевтичния процес синхрониращ със закономерностите на целокупния живот, а оттам и истински ефективен. В никакъв случай не заявявам изчерпателност – по-скоро само загатвам, като отново твърдя, че има за вършене работа по извличане на огромния психотерапевтичен потенциал, заложен в посланията на Учителя. Заявявам, че ако тази работа не бъде вършена, ние българите бихме заприличали на просяци, молещи се за коричка хляб, докато седим върху планини от чисто зърно, на жадни и морни пътници, недовиждащи богатството от потоци и извори, бликащи жива вода, през които минават. Или още по-зле, на кучета, обитаващи плодоносна овощна градина, която нито ползват, нито дават на други да го направят… С тези думи заявявам, че запознаването с думите на Учителя е благословия, но и отговорност, която е нужно зряло да бъде поета.

Учителят Беинса Дуно  е уникален и универсален творец, гений от чието слово съвременните и бъдещи наука, изкуство, култура и религия предстои да черпят от необятното словесно богатство, което ни е предоставил в държаните от него лекции, беседи, сказки и проповеди. Но, той е нещо повече. През смиреното боговдъхновение на  личността на пастора Петър Дънов преминава не само заученото познание на човешките достижения, а живата мъдрост на Вселената. Учителят Беинса Дуно, през 30-тте години, в които активно твори, низпослава богата съкровищница от принципни и прагматични послания, касаещи основни сфери на човешкото познание: религия, езотерика, философия, психология, социология, медицина, музика, земеделие…

Ние българите често имаме увлечение както по източните философии, така и по западната наука. Това е чудесно! И от двете има много за учене. Учене, което в даден миг прераства в осъзнаването, че притежаваме достъп до жива мъдрост, която в себе си включва, но и надхвърля коя да е система за духовно и научно познание – учението на всемирното братство, дадено по съвременен и резониращ с епохата начин. В народопсихологията на средния българин е заложено сервилно чуждопоклоничество, почитане на големия брат, както и неглижиране на родното - поради ниско ниво на собствена самооценка и самочувствие... 

Преди време имаше дискусии дали словото на Мъдреца представлява езотерично християнство, или е над всякакви човешки религиозни системи - чист извор, източник и изразител на законите на Битието. По скромното ми мнение, двете позиции не си противоречат, но погледнати през една цялостна (холистична) и висока визия, са част от една по-голяма перспектива. 

В когнитивната наука се ползват понятията отдолу - нагоре (bottom up) и отгоре - надолу (top - down), като обозначаващи процесите за естествено появяване на нови форми, познавателни структури и процеси, на принципа на естественото съчетаване на по-прости елементи (отдолу-нагоре, индукция), водещо до образуването на новост, надхвърляща по качеството си количествената сума от съставляващите я елементи (гещалт принцип) и на принципа на главни понятийни аксиоми и факти, служещи като основа за по-прости конкретни изводи и действия (отгоре-надолу, дедукция). 

Когато учението на Учителя е погледнато отгоре-надолу, то наистина е над което и да е чисто човешко учение и система. Защото източникът му е мирогледът на божествения свят, от който в този физически чертог слизат известни повече или по-малко синхрониращи нему познания. Иска ми се да вметна, че битуващото разделение между науката, религията и изкуството, между съзнателното его - възприятие на реалността и несъзнаваната бездна от непознатост, произлизат единствено от разцепеното, откъснато от корена си западно мислене и култура. Такова изкуствено деление не съществува на изток, нито пък в автентичната природа на световъзприятието, такова каквото е! Неслучайно споменавам това. Когато учението на братството бъде погледнато отгоре-надолу (не само в границите на чисто научното, но тесничко разбиране на този процес), човек осъзнава, че познанието, съдържащо се в източника на посланията му, е в основата на всички човешки познавателни домейни и системи: наука, религия, изкуство, култура, социални и правови норми... Доколко е качествено проведено и доколко изкривено през несъвършените човешки визии, това е друг въпрос. В такъв дух на разсъждения, великото учение на любовта, мъдростта и истината съдържа в семенен вид цялото ни човешко познание, включва в себе си и е източник на всички религиозни системи и научни познания. Защото, надявам се, никой не се заблуждава, че с какъвто и да е метод, бил той научен, религиозен или изкуствоведски, някой открива нещо - не, просто "сваля" вече съществуващо и винаги съществувало познание. Учението на Любовта може да бъде наречено християнско, будистко, ведантиско, научно, социологично, културологично и т.н., но не по буквата на определенията на тези човешки познавателни домейни, а по същината на първоизточника в разбирането им. 

Когато учението на великия Учител Беинса Дуно (1) бъде погледнато отдолу-нагоре, то спокойно може да се нарече езотерично християнско. Петър Дънов е бил методистки пастор, баща му е бил ортодоксален свещеник, в словото му основният източник на цитати е не Бхагавад Гита, Ведите, Упанишадите, будистките сутри или джайнистките проповеди на Махавира, а именно библията! Основен символ, обозначаващ семантично разумната основа на Битието, е Христос. Учителят ползва както основни понятия, аксиоми, принципи, така и методи и техники от изтока, от теософията, от йога - но все пак основната идейна и практическа локализация на принципите и методологията му се базират основно на Христовите слова. Тук ми се иска да отбележа една главна демаркационна линия - Учителят Беинса Дуно ползва словата на библията, но прави ясно разграничение между църковността и истинната духовност. Така, погледнато през когнитивения принцип отдолу-нагоре, учението на братството може да бъде наречено езотерично християнство. Това обаче по никакъв начин не го свързва с институционализираните църковни деноминации. Свързва го с ядрено - същинския дух на Христовото учение!

По такъв начин размишлявайки, двете гледни точки образуват трета, холистична перспектива. Учението на братството може да бъде наречено езотерично - християнско, но не в догматично - институционализиран и църковен, а в изначалния смисъл на христовото слово дух. Този същият дух присъства в основата на съзерцателното сливане с Браман на хиндуиста толкова, колкото и в молитвено - сърдечния устрем на бого-преживяването на християнина или суфиста или в медитативното преживяване на шунята на будиста. Присъства и в творческия, чисто медитативен пробив в познанието на учен на високо ниво.Твърдя го! 

През погледа на холистичната, трансперсонална и интегрална психология, Учителят Беинса Дуно може да бъде видян като велик душевед и душелечител (психолог и психотерапевт), изповядващ и следващ духовните, но и прагматични ценности и разбирания на една целокупна и всеобхватна, холистична парадигма, въплъщаваща в земния човешки живот познанието на безкрая, но и въздигаща го до божествения му потенциал. Учителят всекидневно е приемал хора, на които е помагал чрез подходяща обратна връзка, присъствие, боголюбна емпатия, разбиране и мъдрост, събуждаща огромна мотивация за промяна и синхрон със законите на Битието, Дхарма. Тоест, Беинса Дуно ежедневно, през по-голямата част от времето си, се е занимавал с психотерапия – душелечение.

Съвременната психотерапия представлява богато поле от приложно-конкретизирани в практиката на душевно лечение парадигми, методологии и конкретни прийоми. Съществуват аналитични, хуманистични, когнитивно поведенчески, интегрално – холистични и трансперсонално ориентирани психотерапевтични подходи. Някои директно свързани с духовността трансперсонални методи са например будистката и християнската психотерапии. Разглеждайки учението и мъдростта на бялото братство отвъд хтоничната перспектива, твърдя че то присъства в самата същност както на световните религиозни учения, така и в познанията на вдъхновения научен пробив и гений, изкуство и култура. Защото земното движение „Бяло братство“, е само пожелателно отражение на едно космическо братство на съзнателност, виделина, на любов, мъдрост и истина, участващо в закономерните неслучайности на всяко ниво в бита на мултивърса.

Човешката душевност е средоточие, извор от който произтичат всички познавателни и социални домейни, области на човешки съзнателни усилия и стремежи. На свой ред, човешката душевност е нищо без първоизточника си – йерархията от съзнателност, пропиваща великото дърво на живота. Дървото на живота е древна метафора, олицетворяваща съзнателната същност на персоналните и имперсонални нива от съзнателност и любомъдри закони на един всеобхватен Космос, от който човешкото разбиране, научни и творчески достижения се явяват една малка и желателно свързана с цялото частица, житно зрънце. Житно зърно/ човешко познание, на което тепърва му предстои да осъзнава единството си с другите зърна – познавателни домейни, поставени в класа на великото поле на битието. 

В горния дух на разсъждения, психиката на човека е централен ключ, разтварящ врати на любов, мъдрост, истина, свързаност с потенциала на безкрая и единство с великия организъм на Бога, в който съзнателността ни е потопена. Този психичен шперц обаче намира и отключва ключалките на хармонията между добродетел, правда, истинност, мъдър и любящ смисъл, само когато човешката душевност е здрава. Здрава е, както учи прагматичната психотерапевтична мисъл, когато от нея се премахнат когнитивните изкривявания, невротични и психотични защитни механизми, изкривяващи човешката мисъл и ценностна система до жалки подобия на собственото им величие. Когато, в процеса на психотерапия, тези логически и психодинамични изкривявания и когнитивни грешки бъдат преодолени, психичната система бива привеждана до нормата на адаптивното социално включване и функциониране. Ако обаче спрем разсъжденията си дотук, превръщаме човека в механична биологична система, биоробот, чиято когниция се явява не повече от страничен продукт, появил се (emergence)в хода на една сляпа еволюция. Холистичната визия вижда различно нещата. Няма противопоставяне между еволюционизъм и креативизъм – напротив. Еволюцията е виждана като задвижвана от творчески импулси, произтичащи от закономерностите на целокупния живот, от съзнателната благомъдра йерархия на великото „дърво на живота“. Такава панорама вижда човешката душевност като кръстопът на чисто биологичните еволюционни и социални процеси и безсмъртната природа на вътрешния човек.  Именно този вътрешен човек, частица от Бога, е Човекът. Ако сме лишени от такова разбиране и познание, живеем в свят на сенки и илюзии, откъснати от изначалието на смисъла, доброто, което сянка не хвърля, човещината и призванието си като временно обитаващи скафандрите на телата си в плътния физически чертог.

Така следвайки потока на боговдъхновената мисъл, за да бъде човешката душевност здрава, е нужно да резонира първо и преди всичко с божествената, непреходна реалност. Само тогава социалната земна реалност, отразявайки право виделината на една по-цялостна реалност през синхронираща с нея ценностна система, може също да служи като качествен ориентир за психичното лечение и функциониране в норма.

През вековете и хилядолетията всемирното бяло братство е проявявало знанията си през различни системи за психодуховно развитие на човека. И досега на изток наука, религия, изкуство и култура представляват единен монолит, така както стоят нещата в по-фините планове на битието. Макар и западното невежество да ги разделя, мъдростта на бого и себепознанието винаги е познавала единството им.

Ситуирайки психотерапията на фона на такива разсъждения, стигам до следните изводи:

-          Психотерапията може да бъде реално лекуваща човешката душа, когато се случва в контекста на познанието за дихотомната структура на човека както като биологично, така и като духовно същество, функциониращи като единно цяло.

-          Ефективната и качествена холистична психотерапия е нужно да базира теорията и практиката си както на емпирична, твърдо научна база, така и върху познанието на вътрешните, духовни науки, функциониращи в полето на същностната човешка природа – богопознанието и познанието за Себе си като божествена искра, идентична с Бога.

През словото на този велик проводник на познанието на всемирното братство, Беинса Дуно, протичат както главните принципи и закони на битието, така и практични насоки за справяне с когнитивни, афективни, социални, междуличностови и поведенчески проблематики. Това идва да ни каже, че в думите на Учителя е едва – едва прикрит огромен психотерапевтичен потенциал, който ни предстои да извлечем и ползваме. Бидейки българин, мога да кажа, че имайки неимоверното и безмерно съкровище, дадено ни от Небето чрез Учителя, но неползвайки го, бихме се оприличили на просяци, несъзнаващи, че са седнали върху планина от богатства. Или на жадни и морни пътници, слепи да видят и чуят бистрите води на несметните езера и кристално чисти потоци, които ги заобикалят…

Отчитайки централната роля на психиката в който и да е социален и житейски домейн, през визия, определяща целта на краткия живот в земното училище като психотерапевтичен/ душелечебен път по постигане на синхрон със законите на любовта, мъдростта, истината и приложението им в ежедневието („…царството божие на земята…), твърдя че една такава широко, дълбоко и високо схващана психотерапия е цел на живота на всеки истински съзнателен човек. Твърдя, че видяно през такава призма, учението на всемирното бяло братство, давано през милениумите през различни психодуховни системи като цяло и конкретно, през съвременното боговдъхновеното  слово на Беинса Дуно, в същността си представлява психотерапевтична система!

Психотерапевтичният потенциал в словото на Учителя е буквално неограничен. В беседите му можем да намерим и много конкретни психотерапевтични методи, които съвременните психотерапевтични модалности ползват: излагане на стимули и превенция на отговор, наводняване (имплозия), преформулиране и прерамкиране, парадоксално намерение, систематична десензитизация, внушение и самовнушение, работа с мисленето (права мисъл) и значението на мисълта като тригер на емоционална хармония или дисбаланс ( „чувстваш това, което мислиш!“ – главен принцип в когнитивната терапия), сублимираща методика при справяне със зависимостите – т.н. в учението на братството духовна присадка. Учителят дава множество психотелесни опити и упражнения, визуализации, работа с цвят, глас и музика, молитва, съзерцание и т.н. и т.н.

По скромното ми мнение, истински обогатяващият психотерапията принос в словото на Учителя, са не само конкретните методи, но преди всичко принципите, закономерностите, системата от ценности, глобалният начин на мислене и живот, резониращ с Бога. Те са диамантите, от която ни предстои да конкретизираме бижутата на фокусираните в решение и насочени към определени проблематики, симптоми, синдроми и психиатрични нозологични единици методологии. Защото методите могат да бъдат най-различни, но за да бъдат резултатни, е необходимо да бъдат практикувани в контекста на цялостно и дълбоко човекознание, Богознание и  познание за мястото на човека в битието, за смисъла и целта на краткия земен път. Познание, от което протича дълбок и извечен смисъл, принципна структура на ценностна система, предопределяща причинно следствени взаимовръзки, започващи от безкрая, преминаващи през човешката интуиция, права мисъл, чувство, емоция, поведение, социалност и бит. Ще щрихирам някои главни психотерапевтични принципи, присъстващи в учението на бялото братство. Принципи, в контекста на които практикувана, психотерапията се превръща в резултатна и практически, действено помагаща.

Някои глобални психотерапевтични принципи в учението на бялото братство

Разумна радост и разумно страдание

 "...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" 
Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.

Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?!

Какво разбиране е това, в което виждаш себе си като нещастна и случайна жертва, недoвиждайки, че именно жертва на малките ти его компенсации е нужна, за да преобразуваш страховете си до силата на любовта. Жертвата на гордия, невротичен свръхконтрол в огъня на доверието на неслучайната закономерност в преживяваната трудност. Гордост, изразена в натрапливо и черногледо мислене, състояние на нащрек, неразбираща битка с и бягство от страховете ти, сякаш от малката ти социална личност, пречупен външен образ на вътрешното ти величие, зависят всички фактори в живота и съдбата ти. Не, от Теб зависят - а, за да се познаеш, е нужно да минеш по пътя на героя, да спасиш принцесата на Любовта си, освобождавайки я от дракона на страховете си, чрез меча на любоволието си. 

Когато си позволиш да спреш бягството в невротичните механизми на интелектуализацията, катастрофизацията, проекциите на собствените нежелани наличности в света и другите и формирането на реакции против сламките в очите на другите, невиждайки гредите в собствените си очи - тогава заставаш лице в лице и очи в очи със страховете си. Не е лесно, има страдание в процеса - но, кой казва, че само меко и леко има в живота? Страхуваш се, трудно е, страдаш - докато осъзнаеш, че страхът в теб не е нищо друго, освен плачът на едно мъничко, уплашено бебче, твоята собствена, дълбока емоционална природа. Когато с великодушното си и пълно със смирено разбиране търпение се научиш да го прегръщаш, страхът се стапя, както бебчо се успокоява, сляло се с майчината гърда на любовта. Любовта, която в смиреното си приемане на даваното ти житейско предизвикателство, провеждаш все по-пълноводно и естествено. 

Тогава, в теб се ражда виделина, която се учи от страданието и го приема с разтворени обятия, като стъпала на растежа по стълбата на съзнанието ти. Виделина,която приема и удоволствието от малките житейски благини и в тях също намира проява на божествената любов, без обаче да прилепва към него. Страдание и удоволствие. Ден и нощ, мъж и жена, единица и нула. Когато видиш противоположностите през третата, надхвърляща ги позиция на диалектичния наблюдател на душата си, тогава се учиш и от едното и от другото, знаейки, че са само предметни уроци в земното училище. В даден миг започваш да осъзнаваш, че страхът е най-добрият ти приятел, когато се довериш на уроците, вложени в него. Зад външната му, груба, изкривена и бодлива маска, започват да прозират чертите на ангел, на водач в пътя на целостта ти. Тогава знаеш, че няма нужда да потискаш и по този начин, да препораждаш страховите си програми, когато можеш с обятията на същностната си природа да ги прегърнеш с благостта на мъдрото си сърце! 

В западния свят битува едно твърде примитивно, невежо отношение към бинарността удоволствие – страдание. Западният човек, загубил насоките на законите на битието, от люлката си още е учен, че страданието е нещо лошо, а целта на живота е удоволствието. Обаче не е – смисълът (Логосът) е целта! Най-сигурният начин човек да увековечи мъките си, е като се привърже към удоволствието и отбягва трудностите. Устройството на живота е такова, че точно тогава трудностите стават все повече и се превръщат в мъчение…  

Отношението на Учителя към страданието и радостта е диалектично. Човек не бива да бяга от трудностите. Защото не са случайни, а предоставяни от живата мъдрост на живота така, че да послужат за растеж. Когато са приемани с благодарност, от мъка те се превръщат в разумно страдание, в стъпала на издигане по пътеката на свободата, по пътя към Себе си. Нямаме и прилепване към удоволствието. Тогава то се превръща в радостта от съзерцанието величието на Бога и сърдечно вдъхновение. Радостта и страданието така са като левият и десният крак на човека, на една свободна воля, съзнателно вървяща към разширяване на потенциала си. Как може въгленът да се превърне в диамант, освен минавайки през нужното му налягане?!

Любовта

Любовта е, която дава смисъла. От нея идва призванието, мотивацията за продължаване и постигане, щастието, доволството, благотърпението, постоянството на мъдрата последователност, благодарността за радостта и страданието поравно. Любовта е „лепилото“, което залепва тъканта на битието, прави всичко свързано, част от единен организъм, от великото тяло на Бога.

„...Любовта е една Първична сила, която дава тон на човешкия живот. Всеки, който влезе в Любовта, неговите работи се оправят. Любовта не произвежда никакво нарушение на ума. Някой казва, че откак се е влюбил, умът му не работи. Това са чувства. Понякой път те са носители на любовта, но те нямат нищо общо с любовта. Любовта е съвършено отделно от чувствата. Чувствата са проводници на любовта. И всеки един, който и да е – млад или стар, дойде ли в областта на Любовта, проявява следното: В Любовта има едно свойство. Тя възкресява съзнанието. Възкресението зависи от Любовта. Мъртвият щом го докосне Любовта, той възкръсва. Глупавият щом го докосне Любовта, той поумнява. Това е магическо действие на Любовта. Ако вие нямате това понятие за Любовта, вие не я разбирате.“ 
Беинса Дуно, Даване и вземане - МОК 01.07.1932 г.

Любовта е, от която произтича сексуалността, но без нея последната е нищо, докато с нея се превръща в част от пълнотата и организмичното сливане с онзи сърдечен разум, който единствен знае.

Любовта може да се проявява в междуполовите взаимоотношения, но е същинска само когато е постоянна и неугасваща. А е такава само божествената любов. Любовта, идваща от Бога и възкачваща се отново до него в пътя ни като безсмъртни души, в процеса ни на себепознание, в който Божественото познава себе си през ограничеността ни. В тази божествена игра на живота всичко е любов, задвижва се от любовта, осмисля се и се насища с мотивация от нея.

„Всякога, когато може да внесеш най-малката радост в едно сърце скръбно, всякога, когато може да внесеш най-малката светлина в един ум, всякога, когато може да внесеш най-малката сила в едно тяло на един болен човек, туй е обич. Всякога, когато хората внасят най-малката светлина в нас, най-малката топлина и най-малката сила, то е любов…
…Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете...
…В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта…“ 
Беинса Дуно, Да дойде при мене

В психотерапията осъзнах, че обратното на страха и това, което го лекува истински, е именно любовта. Мощната вяра в себе си като част от Бога, съградена чрез права мисъл, в даден миг се превръща в интуитивния и проницателен полет на мъдролюбието, отвъд думите, отвъд малката логика – дзен, майндфулнес, съзерцание, в които духовното сърце на човека започва да пулсира в ритъма на Вселената.

Любовта може да бъде истински разбрана преживелищно едва когато човек живее диалектично и вижда както болката, така и удоволствието, както радостта, така и страданието, като еднакво добри уроци в пътя си на безсмъртна душа.

Ненасилие, но здраво усилие

 "Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." 
Беинса Дуно, Мисъл за деня от http://beinsadouno.com 

Велика мисъл, наситена с психотерапевтичен заряд от ключови принципи! Не се бори със себе си! Учителят казва ясно и простичко: "колцина са се преборили със себе си, когато насила са решавали да се променят?" Никой. Защото дори и да бъде приложена такава псевдо воля (а всъщност невротичен инат), въпросната симптоматика, тревожност или навик не са решени, а единствено потиснати, което от позицията на отричането им в несъзнаваното, ги прави многократно по-силни! В процеса на справяне определено е нужна воля. Но, любяща и наситена с мъдро смирение воля, не и насилнически инат, пълен с изкривявания и невротични механизми. Нужна е здрава воля, добронамерена и спокойна решимост, здрава твърдост във възнамеряването за промяна - но с разбиране, смирена жертва, приемаща неизбежното страдание в процеса на справяне като благословия по израстване и ... обич! 

Когато преодоляваш дадена тревожна и зависима проблематика, първата стъпка е да поразсъждаваш в точната посока, да анализираш и си извадиш поуките към какво те води състоянието ти. Погледнато така, то винаги е добър път към добра характерова промяна и съзряване в посока синхрон със законите на Живота. Няма жестока битка, няма само-изнасилване, няма борба или бягство. Има мъдрост, смирено и любящо волево усилие в разумната посока, вече присъстваща в посланията на неслучайните симптоми на тревожното или зависимо състояние или пък на неадаптивните характерови процеси, вчерняващи живота. Защото през характера си пречупваме възприятието на живота си, през него мислим, чувстваме, действаме - тоест, оказва се, че дълбоко гравираните в характера ни убеждения (програми, интроекти) определят, градят, но и когато са осъзнати и интенционално променяни, преизграждат кармата/ съдбата на човека! 

Ето, някой получава панически атаки или е постоянно тревожен (генерализирана тревожност). Започне ли да се бори със състоянието, сякаш е нещо външно нему, сякаш е жертва на сляпа случайност, автоматично страховете биват потискани и така увековечавани невротично, ако ще и да се залива с психофармация човека... Ако обаче човек осъзнае смисъла на случващото се, това че то иде неслучайно и че е точна закономерност, водеща го към характерова хармонизация със законите на Битието, тогава се променя всичко. Появява се една по-широка визия, в чийто мироглед вече живее доверие в случващите се уроци. Отношението към ставащото се променя в благодарно и смирено приемащо. Случва се сприятеляване с мъдростта, скрита в привидно тежките житейски уроци. Човек се превръща в съзнателен творец на живота си! 

Сила, слабост и психопатия

 "Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение." 
Беинса Дуно, Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе

Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби.

При психопатиите такава его гордост се явява компенсация на дълбоки травми и страхове. Компенсация, изразяваща се в това, че сянката окупира, завладява, залива и сякаш "изяжда" его структурата и моралните/ нравствени (суперего) стремежи и ориентири за смисъл и качество на живота. Визирам основно нарцистичното, параноидно и социопатно личностови разстройства (наричани преди време в психиатрията психопатии/ характеропатии). 

Въпросното обсебване на сенчестата страна и настаняването и във вътрепсихичния и социален живот на егото и личността, присъства и при другите личностови разстройства, но при тези трите, в особено поразяващ вид. Човек губи Човека, прерязва връзката с душата си. Прави го поради (1) дълбоки вътрешни травми, (2) стремежа към преодоляването им, както и (3) под влияние на внушенията на преобърнатата нравствена, социална и религиозна ценностни системи в социума. По правило, личностните разстройства рядко се срещат в чист вид. По-често се преливат от едно към друго, като едно е водещо, но други "букетно" присъстващи. Поради дълбоки емоционални травми, човек става параноичен, в стремежа към справяне с ужаса си, се превръща в нарцистично социопатен иднивид, неспособен на вина, съчувствие, сърдечна емпатия и истинска близост. Дълбоко в такъв откъснал се от Същността си човек, се е свило едно мъничко, ужасено детенце, мъничък треперещ аз, дълбоко потиснат под външния стремеж към социална сила и власт. Развива се властова психопатия. Култ към силата - мускули, интелект, власт, социален статус, пари, вещи и имоти, влияние, контрол - огромна гордост! Великият Учител казва: "...когато си мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност!". При описваната психодиманика угрозата вече е превърната в реален факт - човекът е загубил ... Себе си. Защото, "...какво те ползва, ако имаш целия свят, ако загубиш душата си?", пита юдейският пророк. Психопатът се е превърнал в раково образувание в присъствието си в социалния организъм. Отвътре празен, се стреми чрез външните власт, сила и контрол да насити бездната от ужас и безсмислие извътре си. Уви, това е кауза пердута, което прави стремежа му към властта на всяка цена, оправдаваща всяко средство за постигането и поддържането си, ненаситна. Като в криво, черно огледало, загубените човешки добродетели се превръщат в изкривените им сенчести противоолюси. Любовта се првръща в похотливо прелюбодейство, смирението и подвигът в името на светлината, в гордостта на безмерната алчност. Безкористието на себеотречената, подвижническа жертва ("Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби..."),  носеща сливане с вечната Същност на Богоприсъствието, се превръща в тщеславен, незадоволим нарцисизъм, искащ още и още признание и внимание. Когато не бъдат получавани, психопатът прилича на малко дете, което чрез бели и опакост, все пак получава липсващото му внимание. В бездушието си, когато е в социално властова позиция, на принципа на проективната идентификация*, повлича и масите в оскотялата си деградация.

* Проективна идентификация - проекция на собствени психоналичности в другите и идентификацията им с тях.

Учене от погрешките

 "Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро.“ 
Беинса Дуно

При огромна част от психичните разстройства имаме един базов механизъм, с който продължавам да се сблъсквам и да се учудвам от детерминираната му болестна универсалност. Това е едно свръх желание за контрол, ред, чистота, справяне, максимализъм и перфекционизъм. Едно голямо ТРЯБВА. Всичко ТРЯБВА да бъде както "аз си мисля, че ТРЯБВА да бъде". Ако не е такова, веднага се задейства помитаща болезнена тревожност, която при някои прераства в паника. Една невъзможност за приемане на нещата и живота, на самия себе си несъвършени. Или по-скоро неспособност да се види съвършенството в несъвършенството, как всичко си е на мястото, но погледнато по-отвисоко.

Този характеров перфекционизъм, ригидно свръхнапрягане на мисълта (болезнено напрегнато анализиране, често прерастващо в натрапчиво мислене), емоциите и тялото в едно постоянно състояние на "НАЩРЕК" всъщност се пораждат от по-дълбоки и трудно видими от самия човек когниции. От една базова прекомерна ранимост, страх, вина и когнитивни убеждения от сорта на "Този живот е по презумпция ужасно място, а хората са зли по природа!", "Ако съм щастлив/а и спокойна, ще се проваля на всяка цена!", "Не ти вярвам, защото ще ме нараниш!", "Не си вярвам - не вярвам на тялото си - то непременно ще ме подведе и ще се разболее от смъртоносна болест!", "Не вярвам на чувствата си - те са проява на слабост и са лъжливи винаги!", "Не вярвам на душата си и духа си!", "Не мога да си позволя да обичам - нито себе си, нито другите. Ако обичам, задължително ще бъда излъгана и наранена жестоко!" и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.

Ригидна компонента - независимо дали като основна характерова структура или на по-външно ниво, като маска, свръхнапрегнато усилие за контрол над емоциите, тялото си, над другите, тоест перфекционизъм, садо-мазо емоционалността, която винаги го следва, са само невротична ЗАЩИТА, защитни механизми в характера на човека от горните и подобни на тях базови когнитивни убеждения и емоционалност. При такъв психичен механизъм човек се центрира изцяло ментално, в главата - аналитичната му мисъл се развива силно, но се губи връзката между мозъка и тялото, между мозъка и емоциите, между когницията и дълбоката душевност, Любовта и спонтанността, ДОВЕРИЕТО в мъдростта на живота и СЕБЕ си.

Горният механизъм е буквално ключ - в самата сърцевина на широк кръг от психопатологии е. Има го при всички тревожни разстройства: обсесивно компулсивното, паническото р-во, фобиите, при генерализираната тревожност. Има го при хранителните и психогенните сексуални разстройства. Има го при конверзионните (хистерия) и соматоформните разстройства (хипохондрията). Има го и при депресията, но там е в още по-задълбочен вид, като жилото на агресията вече е обърнато към себе си като автоагресия, мазохистична вина и пасивно бягащо отчаяние.

Огромният страх от провал кара човека да си забрани възможността за провал и грешки. Последствието е, че той се свръхнапряга при поемане на риск и отговорност. Защото го е страх, че няма да се справи. Затова се престарава, държи се свръхотговорно и авторитарно контролиращо. Или въобще бяга от поемането на риск и трудност, на отговорност - за да не се провали, от което силно го е страх.

В психотерапевтичния процес, през ролеви игри, промяна на мисленето, поведенчески експерименти, предизвикващи загуба на невротичния контрол дихателни практики и т.н., човек е учен да сваля уж защитния, свръхконтролиращ перфекционизъм и преобразува тревожните вярвания зад него. Специално място в тази работа има медитацията - по фин и естествен начин, базисните програми биват заливани с присъствието на духа, неутрализирани и преобразувани до спокойна мъдрост! 

В този дух, мисълта на Учителя е тотално психотерапевтична, защото засяга именно този ключов когнитивен механизъм и дава насоки за неутрализирането му!

Бог, божествен живот, жива разумност и неслучайност

„Под думата „Бог”, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика Разумност прониква цялото битие и действува отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата Разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи, на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва, че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата Разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, скърбите се превръщат в радост. Крайната цел – това е съвършенство в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми.“ 
Беинса Дуно, „Новият ден”, ООК „Вътрешният господар”, 1939-1940 г.

Когато психотерапията  се постави в идеационния контекст на разбирането за живота като дълбоко разумен, синхронично свързан и единен, визията за преживявания когнитивно – афективен проблем се преобразува. Човек вече не е жертва на обстоятелствата, а ученик в школата на живота. Свободен творец, знаещ че няма злощастни случайности, а трудността през която преминава, е неслучаен и добър урок, случващ се чрез мъдростта на битието, но заявен чрез собствените му мисли, чувства и дела.  Такава една творческа перспектива променя изцяло отношението към тревожното, натрапливо, депресивно и пр. състояние и представлява съществена част от преобразуването му до любящ и пълнещ чашата на душевното ни сърце опит.

При някои характерови структури, човекът се чувства сам, изоставен, безлюбно лишен от вътрешен център. От такива характерови програми започват да експлодират панически атаки, ревностни пристъпи, хистерично поведение… 

Единствено преживелищното осъзнаване на собствената и на живота божественост  спомага разтапянето ледовете на тези страхове и познанието, че в дълбочината на потенциала никога не си бил сам и необичан. Напротив, ражда се съзнание за жива свързаност и единство със самата същност на всяко живо същество. А има ли нежива природа въобще?! Когато, в процес на когнитивно реструктуриране, молитвено вдъхновение и съзерцателно себеразтваряне за любовта на живата природа – когато така човек ресвърже (религаре, ресвързване – същността на религията) потопената в тяло себесъзнателност със съзнанието на Бога, дори и по средата на сахара да бъде, е невъзможно да се чувства сам, самотен, безлюбен.

При други характерови наличности, човекът гордо смята, че единствено от малкото му, откъснато от Живота его зависи здравето, болестта, живота или смъртта му. Когато хипохондрично се вкопчи в свръхнапрегнатия контрол, мислене и ритуално проверяване на здравословното състояние, вече е налице здравна тревожност. В годините практика на психотерапия осъзнах, че всички методи тук са резонни, но централното психотерапевтично случване, решаващо проблема, се явява възстановяването на връзката с Бога. Да, с Бога, с вътрешната разумност, през която знаеш, че „…и космите на главата ти са преброени…“.

Истинският човек

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си състояние.

Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия,първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките.

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.“
Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев . Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992

Животът на процеса, наречен човек, може да бъде видян като психотерапия! Като лечение на душата му, в посока синхрон с духа ми. Цялото земно съществуване представлява предметни уроци, поредица от бинарни задачи по съвместяване на противоположностите (диалектика) от радост и страдание (метафорично изразени като „дървото за познаване на доброто и злото“). 

Това, което наблюдавам в психотерапията и сега описвам, спокойно може да бъде съотнесено аналогично към коя да е житейска област и процес. Защото психиката е в основата на всичко.
Когато в кабинета един резултатен психотерапевт помага на човека да си помогне, той общува от собствената си позиция на Човек, с Човека пред себе си. Терапевтът, като всеки друг човек, има слабости, греши, обикновено и несъвършено същество е. В психотерапевтичната комуникация обаче, се създава особено терапевтично пространство, медитативно присъствие, при което терапевтът застава зад малките си личностови и характерови диспозиции, в ядрото на центъра си, на Човека, на сърдечния си разум, през призмата на който чува, вижда, разбира пациента си. Когато терапевтът, през годините опит в молитва и медитация, умее да съзерцава от позицията на Човека в себе си, той задейства собствените си паметови механизми така, че да процесират подходящото разбиране, информация, метод. Но, умът в това състояние на присъствие на Човека, се явява само изпълнител. Когато терапевтът общува от позицията на истинната си Човешка природа, той вижда в пациента си преди всичко не толкова и не само невротичната му психодинамика, а Човека в него. Получава се красиво терапевтично поле на присъствие на същинското, на божественото, което индуцира божественото и в пациента. В ординарната психотерапия разбирането за такова присъствие се изразява чрез понятието за емпатия и огледални неврони…

В горните редове само загатвам някои от посланията на Учителя, придаващи истински лечебен контекст на ефективната психотерапия. Защото, за да бъде ефективна, е нужно да лекува Човека! Ще ми се да повторя – учението на всемирното бяло братство, дадено от Беинса Дуно, представлява необозримо пространна съкровищница, от която в бъдните дни, години, столетия и хилядолетия човечеството има да черпи и ще черпи!

Някои конкретни методологични пособия, дадени от Учителя

Когнитивно реструктуриране

"Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. Казвам: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начин да си помагате взаимно един на друг. Мисли ли всеки от вас правилно, ще може да си помагате взаимно. От вашата мисъл зависи дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодействате. Това е с всички ученици от един и същи клас. Насочвате ли мисълта си правилно, пътят, по който вървите, ще се оправя и пътуването ви ще се улесни." Беинса Дуно

Има съвременна школа в психотерапията, при това една от най-научно обоснованите и уважавани школи, рационално-емотивна психотерапия. Авторът и, Албърт Елис твърди, че емоционалните невротични преживявания се дължат на липса на здрава логична връзка с твърдата реалност. В психотерапията се работи за възстановяване на тази връзка чрез осъзнаване и промяна на вътрешния диалог така, че да съдържа здрава логика. Премахват се когнитивните изкривявания, осъзнават се и се променят дотогава несъзнавано случващите се защитни механизми. Подобно, в невро лингвистичното програмиране съществува т.н. мета модел, който по същество представлява премахване на когнитивните грешки, вторична печалба и т.н., примерно чрез сократови въпроси/ диалог. Виждаме, че тези методи съществуват от римско и елинско време в западния свят. На изток в индуизма и будизма има изключително силен акцент върху логиката в пътя на обучение. Докато ученикът не докаже силна способност за следване на логически връзки, високо ниво на интелект и визия, не се допуска до медитативните стъпала на духовната си линия. 
Виждам пряка и пълна аналогия между думите на Учителя и съвременните психологични методи! 

Парадоксално намерение, систематична десензитизация, наводняване с прерамкиращо отношение

„В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо ученикът трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? – Няма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силите, с които действа; има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. А вие знаете, че всеки чук може да произведе своя ефект само в една разумна и силна ръка. Иначе някой може да вземе този чук от ръката ти и с него да ти разбие главата. Чукът или каква да е сила в ръката на слабия човек е в негов ущърб. Ние виждаме това и в съвременната култура. Мнозина хора, на които умовете не са приготвени, като добият малко знания, не могат да ги използват и това знание вече е в техен ущърб. Ето защо вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си – да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправите. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат; някои се знаят, някои не се знаят. Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. За да прекарате един разумен живот на Земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силна воля пък е разумната воля.

Ще ме питате: „Как можем да уякчим волята си?“ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. 

После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх.

Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате.

Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? – Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност.

Въпрос: Ами ако ни ухапе?

Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще Ă кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът – и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото вие си мислите.

Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други – от мишка, трети – от жаба, и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения.

Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето Аз. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия?

Отговор: Автономни.

Например биенето на сърцето не е волеви акт. Та когато кажем, че можем да направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем да ги направим, подразбираме действия, които не са волеви. Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека.“
Беинса Дуно, Направление на енергиите, МОК, 4 януари 1925 г.

Съвременната когнитивна наука рядко ползва думата воля. Най-близкият еквивалент е мотивацията. А един по-разговорен термин – намерението, също резонира силно със смисловия заряд на понятието воля. В масовата представа, волята е равна на някакво жестоко напъване. Дори при представата за воля, човек неволно притаява дъха си, незабележимо пристяга корема и врата си, сякаш готов да тегли ярем. Воля обаче означава свобода. А свобода не може да има там, където няма любов и мъдрост. Учителят говори в тази посока – за да прояви воля, а не его инат, в здравото усилие е нужно да присъства мъдро разбиране и блага обич към промяната. Именно към промяната, тъй като в живота застиналостта бързо се превръща в заблатяването на деградацията, а развитието изисква постоянно следване на здраво волево усилие. Да, има усилие, но идващо от посоката на сърдечната мъдрост и благословено от присъствието на любящия смисъл! Това именно усилие е основното, което води психотерапевтичния процес към следване и научаване житейските и характерови уроци, вложени в невротичното състояние, върху което се работи. Мотивация! Липсва ли устойчиво присъстваща вътрешна мотивация, идваща от решителното намерение за промяна, никакво реално случване на терапевтичен резултат не е възможно в стратегически устойчиви времеви параметри. Външната мотивация и вдъхновение, придавани и възпламенявани от терапевта служат единствено за разгаряне на самостойната вътрешна мотивация, воля за растеж и промяна в пациента. Тази същата вътрешно локализирана мотивация, е тази, която при присъствие на познание за учения урок и подходяща посока и смирено обикване на преживяваната трудност, е силата, която придвижва зависимостта, тревожното, афективно или соматоформно разстройство до здраво психосоматично функциониране!

Горните цитати от Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият  постепенен или директно имплозивен сблъсък с най-страхуваните ситуации в когнитивната наука се наричат съответно систематична десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор (наводняване). Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво, в ролеви игри, психотеатър и поведенчески експерименти в реална среда. Извън главните похвати, Учителят говори и за промяна на отношението от бягство (
avoidance behavior), в смирено, любящо приемане на страхуваното. Принципът и следващите от него многобройни хипнотични, медитативни, когнитивно поведенчески, психотелесни и т.н. многобройни техники, са приложими както при работа с монофобии, така и при тревожни разстройства, зависимости, гняв. При тревожните р-ва, след структуриран анализ на характеровите, автобиографични заложености, се установява, че зад външните маладаптивно компенсаторни защитни механизми, лежи тревожността на характерови базисни вярвания. Във водена визуализация/ транс, а впоследствие и в ролеви игри и поведенчески експерименти, тези вярвания се адресират чрез подходящо насочена работа по досег с тях и преобразуването им до адаптивни вярвания и афективна самоувереност.

При зависимостите винаги присъства т.н. орална компонента, характерово прилепване, идващо от базисни вярвания за липса на автономност и липса на самостоятелно справяне и самостойност. Тези вярвания продуцират тревожност, която често се облича с тъга и още по-външен афективен слой от псевдо защитен гняв. В основата отново лежи страха и основните когнитивни принципи за преработката му, към които и Учителя и съвременната наука водят, важат с пълна сила, макар и работата да е много по-изискваща и от двете страни (терапевт и пациент), дълбока и по-продължителна от тази при тревожните състояния.

Учителят споменава и справянето с маладаптивния гняв. Както споменах, външният гняв често прикрива тъга, а на още по-дълбоко психично ниво, страх! Работата с него започва чрез осъзнаване на тревожно наситените програми/ убеждения зад него, когнитивната им, а в последствие визуална и актуално поведенческа преработка! 

 Колко преки аналогии между съвременната, резултатна психотерапия и думите на Учителя могат да бъдат намерени в словото му! А ги е казал още в зората на съвременната психотерапия, при това не като резултат от обучение в психотерапия, а на базата личен опит и жива, извираща от допира му до безкрая мъдрост!

Ето някои методи, дадени от Учителя Беинса Дуно, които психотерапията внедрява директно в оригиналния им вид:

1)      Работа със светлината – всеки цвят е носител на определена вибрация, дължина на вълната и има специфично въздействие върху човешкия психо-физически организъм. Червеният цвят е носител на жизненост и енергия; оранжевият на индивидуализиране и самостоятелност; жълтият на интелект, логическа аналогова когниция, на здраво себезаявяване; зеленият е проводник на здраве и богатство; синият – на духовност и вяра във висшите идеали и космически порядък; виолетовото е цвят на чистата духовна мощ и воля.
Всеки цвят отговаря на определен енергиен център и телесни структури, а визуализацията му директно въздейства на тези структури.
Един необозримо мощен и комплексен метод за работа със светлината е „Заветът на цветните лъчи”, комбиниращ работа със светлината и подбрани от Беинса Дуно формули от библията, въздействащи върху дезадаптивните психични модели, символично казано като микроядрени взривове. „Заветът на цветните лъчи” може да бъде сравнен с ледоразбивач, разчупващ негативните психични комплекси с неимоверна сила – сила, въплътена в думите на формулите, идваща от недуалните сфери на битието.

2)      Пост – лечебният пост е древен и необичайно ефективен метод за психофизическо пречистване и хармонизиране. При практикуването му се лекува не само тялото, но психиката се центрира около ядрото на вътрешния си интегративен център, висшия си Аз, като „тежките” и болезнени психични комплекси, зависимости и невротични процеси естествено се откъсват и дезинтегрират, освобождавайки жива психична енергия.

3)      Психическо съответствие на телесните органи и системи и функционирането им

Учителят Беинса Дуно говори много за Любовта, Мъдростта и Истината, трите качества на огъня: топлина, светлина и сила. Учителят разделя условно тялото на три зони: глава – Мъдрост, светлина; Сърце и бели дробове – Любов, радост, топлина; Стомах (от диафрагмата до половите органи) – Истина, Свобода, воля, сила, живот.
Учителят говори за психичните функции или дисфункции на всеки физически орган и система, които практически определят здравословното или болестното им състояние.

4)   Дихателни похвати – Учителят Беинса Дуно дава множество дихателни упражнения,          съобразени с психическата и физическа конструкция на европееца, като подчертава тясната връзка между когнитивния и афективен живот на индивида и дишането и огромния лечебен потенциал на съзнателно изпълняваните дихателни методи!

5.)    Молитви, формули, утвърждения – молитвата е извечен метод за връзка на човешката личност с целокупността на космическия живот, висшите сфери на битието, със собствения вътрешен център – висше Аз, Селф. Лечебната психотерапевтична стойност на искрената, съзнателна и качествено преживявана молитва е поразителен. Удивително е невежеството на съвременната наука, която с лека ръка отхвърля всичко, което не успява да обеме с примитивните си пособия и разбиране. В този контекст, скромното ми мнение е, че е време в полето на действената психотерапия да бъде въведен този универсален древен, съвременен и вечен метод. Виждането ми по въпроса е, че дадените молитви, формули и утвърждения трябва да бъдат оставени непроменени в настоящия им вид и използвани в такъв вид при работа с хора, споделящи изначалните им принципи. Доколкото обаче е нужно известно „приобщаване” на религиозния език и понятия към научната психология и психотерапия, запълване на процепа между съвременната психология и древната психология на религията, както и поради нуждата от приспособяването на словото в достъпен за широк кръг клиенти вид, смятам за удачно успоредно с използването на молитвите в оригиналния им вид и тяхното транслиране в психологически стил, концепти и терминология. В психотерапията, при работата с конкретен пациент, терапевтът създава персонално насочена структура на терапевтична молитва, вплитаща лекуваните когнитивните механизми и преобразуването им до здрави такива.

6.)    Паневритмия – танцът на космическия ритъм, с бавния си отмерен темп, танцуван сред природата, прилича донякъде на източната медитативна гимнастика Тай Чи. Също се практикува осъзнаване на психо-енергетичните движения в тялото, връзката със земята и небето. С напредването на упражненията, фокусът се прехвърля във висшето медитативно осъзнаване на единството на живота. За разлика от източната медитативна гимнастика тай чи, паневритмията се играе по двойки: мъж-жена в групов кръг, което увеличава заряда й многократно. Терапевтичната и психо-профилактична сила на паневритмията бива оценявана все по-силно. Понастоящем динамичната медитация на този свещен танц се практикува в повече от 30 държави по света.

Добро и зло, видени през диалектиката на целостта. Духовната присадка.

На добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Нима не е така?! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто. Това наблюдаваме сега в очевидно деградиращата социалност на глобуса ни. Злото е огромно, но и доброто е така светло и силно, както едва ли е било нявга в еоните на развитие, дори и в предходни периоди - атлантида, лемурия, хиперборея...

Сега злото е не някакво стихийно, а осъзнато зло - това е неговият най-деструктивен вариант. Но и доброто е така мощно, както никога! Освен в световен мащаб, играта добро-зло, се случва в индивидуалната психодинамика на всеки човек. Когато, поради опити за компенсация на травми и под силната социална сугестия някой оформи психиката си в социопатна посока - е избрал злото. Когато човек избере справяне със собствените си болки и житейски трудности с помощта на човещината си, тогава е избрал доброто.

В този свят, какъвто е сега, психопатията и по-специално социопатията, буквално се култивира. Примитивните, натрапени от едно глобално болно общество цели, свързани с елементарен материализъм, с илюзията "аз и мое" на крайния, откъснат от законите на Живота индивидуализъм, с чудовищните престъпления на компенсиращата ужаса на бездушието властова невроза и психоза, оправдават всички кошмарни средства за постигането им. Мнозина в този свят правят този избор - сугестии в тази посока са навсякъде в медиите, в самия начин на функциониране на икономическата система, в култа към силата и т.н. По-малко, но по-качествени хора правят другия избор - на човещината, на живата връзка с Бога и следване на законите на Битието (Дхарма) в живота си. Защо обаче по правило животите им са наситени с много перипетии, злополуки, трудности?! Защото, както казахме, когато се увеличи доброто, се увеличава и другото в живота на човека, на всяка цена стремящ се към светлината, но изтласкващ и борещ се с тъмнината в ... себе си . Ако даден човек е добър, но не познава злото, тоест сенчестата си страна, колкото е по-добър, толкова повече тази сянка ще се стоварва върху му - чрез невротизиране, но и през обективни социални и битови неудачи. Защото е "хоризонтално" добър, част от дихотомията добро-зло. Когато обаче осъзнае и прегърне и престъпника и убиеца и мутрата и лъжеца и т.н. в себе си осъзнато, с любов и приемане, тогава положението се променя. Не че става лош, напротив... 

Тук идва ред на метафората с ботаническата присадка, давана от Учителя Беинса Дуно. Когато едно плодно дръвче се присади върху дива подложка, върху диво дръвче, то става здраво, не боледува, силно и жилаво е. Соковете на дивачката под него са могъщи, но сега служат за образуването на красиви цветове и сочни плодове. Същото е в човека. Когато човек осъзнае и прегърне злото в себе си, то не изчезва, но подхранва със соковете си доброто в него. Това обаче вече е едно различно по качеството си добро - добра светлина, която сянка не хвърля - пораснала, обхванала и противоположността си. Така човек надхвърля махалото на двойнствеността.

На по-високо ниво вече няма добро и зло, а само плюс и минус, слети в единство. Няма борба между противоположностите (каквато има на "хоризонтално" ниво), но има сливане, въздигането им до нещо трето, до цялостност! Когато човек така познава себе си, с обхващане и приемане и на злото, с прихващане на соковете му, тогава нивото на съзнание е съвсем различно. Иначе, когато е просто добър, но отвръща глава от злото, винаги има борба, отричане на злото, било то в собствената му сянка или в света, което неизменно го стоварва преживелищно в живота му! 

Великият Учител Беинса Дуно говори колкото метафорично, толкова и директно описателно, за трите братства - бялото, черното и третото. Това трето братство си служи с методите и на двете, поляризира, за да създаде енергиен заряд. Всички езотерични, вътрешни духовни учения тласкат човека към обхващане на бинарността от една трета, по-висока перспектива, не на борба между противоположностите, а сливане помежду им. Не ядрен разпад, а ядрен синтез, въздигане над и обхващане. Това може в известна степен да бъде осмислено чисто интелектуално, но истинното разбиране идва през преживелищното осъзнаване!

Орлин Баев, психолог - психотерапевт



6 коментара:

  1. Г-н Баев,
    Не можах да намеря директен начин да напиша следните думи, и ги пиша тук, макар че и за текста ще кажа няколко думи.
    Та - информирам ви за това, че пуснах някои извадки от блога ви, във форумите на КАЛДАТА, където вие самия сте участвал допреди 4-5 години. Коректността през моя поглед изисква от мен да отбележа, че текстовете ви са придружени от кратки коментари от моя страна - като увод и съвсем кратки бележки. Не си присвоявам значението на написаното от вас, просто участието ми в КАЛДАТА предполага да съм по-наясно с равнището на таргет групата там. Естествено това е според мен :)
    Лесно можете да намерите публикациите - ако с нещо от написаното или допълненото не влиза в периметъра Ви на приемливост, лесно можете да сигнализирате да корогирам или направо да премахна - най-лесния вариант е на акаунта ми в самия форум, който често поглеждам.
    Благодаря предварително за чудесно свършената работа, която се в частност се отразява и тук, сред блога Ви.

    Сега - относно текста тук:
    Основния проблем на хора като Дънов не са самите те, а тия, дето им се наричат последователи. По-голямата част от "наследството на Учителя" всъщност за вметки, коментари и дописки на самите последователи. Пример за това е лесното замисляне - ако г-н Дънов беше изрекъл всичко това, колко дълъг трябваше да бъде живота му.

    Допълнително добре разбирате че всъщност принципните положения на предаване на послания си остават - според контекста. И тогава, по неговото време, и сега - основното което определя всичко написано си остават самите последователи.
    Така е с всички "учения", така е с всичко ценно и значимо. Социото предлага тясна среда, която да способства да "пренесе" значимото - но според самото социо. Ако нещото в социото се разпознае "да върши работа" да запълва щения или потребности - значи че би било полезно и значимо.
    Всъщност критериите за тия последни две са изключително относителни и зависят отново от камбанарията на частната гледна точка.
    За изследователите - ценното и значимото е самата познавателна нишка. И тя се извежда и филтрира лесно, както вие сам сте направили.
    За последователите и употребителите на ПД - си остават... квото на тях им трябва. И това според тях е "ценното и значимото".
    Според мен - същинското познание е изчистено от "гледната точка," от привързаности или пристрастия. То не се интересува от "интереси" или "отношения", както и от ползи или полезности, морал или етичности. Затова го наричам в моя речник така - ЧИСТО ПОЗНАНИЕ. В използването на познанието - тогава вече му се губи "чистотата". Всъщност - колко и дали би се изгубила, това е вече въпроса до "Ползващия" (го). Колкото се гледа на познанието относно ползата за едно или друго - толкова то вече не е Познание. Съждението е просто - защото ПОЗНАНИЕТО всъщност съдържа комплексност в себе си, и то я изразява. Докато всяко "ползване" орязва от тая комплексност, нужното и угодното за нея си. Така е и със всеки субект, ползващ познанието за "цели", мисии, възгледи или убеждения, естествено - винаги за "добро" някакво си.

    Смятам че всичко изразено носи отпечатъка на всеки негов автор. Включително и тия ми думи - за пишещия ги.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По мое знание, говореното от Учителя е било стенографирано и записвано дословно. Знам го и от преки последователи, които познавах. Има и истории и текстове от ученици, но на фона на огромното богатство, дадено лично от него, не са много. Да, наистина е говорил много и е изрекъл "всичко това", тоест всички беседи и записани сказки. Говорил е смислено, от ниво на съзнателност, която за обикновения човек е като описание на законите на преминаване между паралелните вселени, през червееви дупки, или като понятие за отговора на въпроса :Какво има от другата страна на черната дупка?"... С това само казвам, че обсъждането на словото му през призмата на коя да е човешка философия е като мравчи разговор за законите на живота. Разговор, воден от същества, виждащи на 30 см., непознаващи нито хората, нито животните, нито дори растенията цялостно, но само през твърде ограничената си перспектива... Хубаво е познанието да е чисто... Но, ако не се ползва, това е чистотата на девственица, заключена в непристъпна кула... Или на зърно, което единствено можеш да прокараш през шепите си и му се радваш, но не и да посееш. Направиш ли го, то влиза в калта на земята и да, вече не е чисто. Дори вече не е знанието, което е било - то умира само по себе си. Но само за да роди богатство, което приложно да нахрани с хляба на приземеността си. Защото словото е добро и само по себе си, но неприложено, е пусто, както вярата остава празна без дела.
      Благодаря за коментара най-сърдечно - интелигентен и добър е! За калдата - не пиша там отдавна, но пак благодаря за положителната ви оценка за скромните ми писания.

      С уважение, Орлин

      Изтриване
  2. Извинявам се предварително ако се включвам неадекватно, но...
    Има известно несъответствие в думите Ви. В размишленията и несъответствие в съпоставката, макар че поотделно имат основания и сте са написали.
    Какво имам предвид - от една страна човека е говорил на сказки - пред аудитория. Само за целта на уточнението ще вметна, че който и да дава послания, той го прави винаги в контекста на аудиторията или лично - спрямо конкретния питащ. Главната цел е да се ползва аудиторията за среда, която да пренесе посланието или да акцентира върху различни прийоми - като например даване накъсо в дуалното възприятие. Как би станало това, ако се говори само и единствено от "ниво на осъзнатост, далеч отвъд която и да било човешка философия". В такъв случай - кой на кого е последовател - всъщност можете да се уверите лично кой доколко и какво му е останало от "Учителя"
    ОТ друга страна - излиза че той е говорил от някакво ниво, което сам пишете, че никоя човешка философия не е адекватна за да го интерпретира... Как тогава въобще последователите му схващат какво им е казал... Какво въобще тогава остава при тях, за тях...
    И още - има огромно количество материали - все думи на Дънов. Достатъчно е да видите която и да е книжарница, дори и издателства създадоха за целта. Общия брой на всички книги надхвърля по словесен обем всяка възможност да са изречени от човека, който последователите представят за "автор" на думите. Да не говорим че цялата работа е и просто бизнес... Може би такива са времената... (следва)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има резон в думите ви - донякъде. Наистина огромна част от думите на Учителя звучат до известна степен твърде абстрактно, дори до някъде стерилно откъснати от реалността. Самият характер на Петър Дънов на младини е бил твърде интравертно оттеглен във вътрешната реалност, слабо свързан с експлозиите на либидно-мортидната природа на съществуването в човешко тяло. Това прави лекциите му до известна степен наситени с доста абсолютизирано "трябва", свързани в огромна степен с един много висш живот, но по-слабо проникващи в сексуалността например. А тя е основен "вкоренител"... Това не прави беинса Дуно друго обаче, освен Учител от много висш разред. Според мен на учениците му се предоставя отговорността да сведат словото му до по-приложен вид и конкретни домейни. Учителят, макар и през въпросната абстрактност, е говорел именно за аудиторията си - според проблематиката, която гласно или не е присъствала в моментите на случване на беседите.

      За понятийно - философската интерпретация от по-приземените теологични и философски идейни системи. Разбира се, че може и е добре да бъде тълкуван през тях - така именно неимоверната висота на словото му е свързвана с вече съществуващите човешки идеации. А това приземява думите му до приложността, за която иде реч. Когато казвам, че никоя човешка философия не може изцяло адекватно да го интерпретира, имам предвид, че не може да го вмести, без да го сведе и "окастри" до плоскостта и известен присъщ на всяка такава система редукционизъм и специфична, но не всеобхватна гледна точка. Просто защото словото на Учителя идва от нива и мащаби на възприятие, себе и бого познание, до които цялото човечество тепърва му предстои да се докосва. Разбира се, това е мое скромно и неангажиращо мнение, нищо повече. Но то е, че ние българите, при цялата си народопсихологична проблематика и политико-държавна неоправия, а може би именно и поради тях, сме облагодетелствани, казано метафорично, помазани сме с благословията на слизането на това божествено слово, дадено по такъв висш начин, именно в малката ни държава и на български език. Защото Петър Дънов си носи характеровите особености, но Беинса Дуно, тоест словото идващо от свръхсъзнателни нива, в които едно самадхи, мокша, сатори, таворска светлина и нирвана са само начални проблясъци - това слово, поне според мен, е уникално различно по качеството си. Пак казвам, не ангажирам никого с мнението си, но го споделям - нищо повече. Относно количеството на изреченото слово - да, наистина е говорил много. Факт! Но, записването е правено на мига чрез стенографиране - дословно. За бизнеса - социалният контекст е такъв, да. За да продължи да издава, едно издателство е длъжно да постави определена цена на книгите си, за д апокрие разходите си за печат, разпространение и т.н. А - кесаревото, кесарю, Божието - Богу...

      Изтриване
  3. ...Дори повърхностния поглед върху които и да са материали, лесно е да се изведе огромните стилистични разлики в изказа, насочеността, дълбочината. Особено за вас, тъй като предположително разбирате достатъчно от профилиране по написано слово - анализ на изказа, понятиен, структурен, семантичен анализ ... и много други.
    Ходил съм на 6 събора в Рила. Имам много познати от "бялото братство" - просто така се стече живота ми, от което се възползвах.
    В средите на последователите положението е трагично. Няма никъде ниво, няма стойност, само повтарят словата на Учителя. И от средите на "директните ученици" има типичните човешки отношения - отхвърлят се, карат се, отделят се... За пример ще ви посоча Петьо от Варна - Елеазар Хараш, с когото се видях лично там, на място, преди повече от 7 години.
    Не говоря просто така - общите приказки нямат нищо общо със сериозността, и се ползват по-скоро като нейни заместители.

    Сега... съжалявам ако с нещо накърнявам вяра или предварително приемане. Но аз съм изследовател. Нямам свещености, нямам идоли, нямам вяра или идеали. Нямам убеждения, които да защитавам. Аз съм обикновен изследовател и пиша от гледната точка на такъв. Заради това мога да си позволя да говоря за ЧИСТО ПОЗНАНИЕ. Нямам пристрастия, нямам лични предпочитания. За мен условностите, относителността , вероятностите са нещо обикновено.
    Разбирам добре че това изглежда твърде идеализиран вариант и граничи с диагнози или девиация... Но... това не ми пречи да го представя, а интерпретацията оставям на Четящия. Да живее свободата.

    Сега - последния материал - за ДЪНОВ, е много различен от всичко друго, оставено от Вас. Напълно друг изказ, сложни и полисъставни изречения, няма ясната линия на изложението, толкова характерна за ваши текстове. Чел съм почти всичко тук, защото ми направи впечатление още когато срещнах малкото написано в КАЛДАТА и веднага направих рисърч. Малцина има които ми правят впечатление. Които "светят" сред останалото...
    Вие боравите много добре със словото, имате чудесен изказ, особено когато е отработено и ви е "отвътре". Толкова много примери има, особено на това виртуално място. Обаче точно този материал, е различен - все едно не сте Вие. Липсва нещо... няма го нещо важно, нещо което по принцип ви отличава и ви е толкова... характерно. Има някаква промяна в Орлин Баев, защото всеки текст носи отпечатъка на автора си. Както и всяко друго нещо в което автор влага душата си.

    Благодаря за възможността за контакт. Удоволствие е да се общува с хора които имат "пълнеж", за мен тия хора са специални и ценни сами по себе си... главно защото са толкова редки.

    Ако прекалявам с нещо - изтрийте това. За мен работата е свършена, не играя, не прикривам - точно това пиша, което съм.

    С уважение, Румен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това, че в беседите евентуално могат да се проследи различен стил, се дължи на няколко фактора, не обаче на допуснатото предположение за дописване от учениците му. Дължи се първо на това, че аспектите на същността, която наричаме Беинса Дуно, са много, а земните аршини за стилистично еднообразие не достигат, за да премерят богатството, което в един миг може да се прояви по един, а в друг, по различен начин. Второ, Беинса Дуно работи през Петър Дънов - относително добър, но несъвършен проводник, който освен че поставя траен отпечатък върху провежданото през характеровата си структура, самият той също се променя с времето. В първите лекции си личи силното влияние на теософията - като терминология и вярвания. Впоследствие изказът се променя в собствен, специфичен. Трето, както вече споменахме, Беинса Дуно провежда лекциите си в съответствие със специфичните потребности на аудиторията си, което прави и структурата различна. Но, както писах, мерките за стилистична хомогенност в случая не важат. защото дори един по-артистичен и талантлив, камо ли гениален човек, може с лекота да променя стила си на изказ или да говори през различни свои архетипни аспекти и подаспекти...

      За последователите... Аз пък съм живял в център на братството в Канада, където нивото на съзнание наистина бе изключително, все едно времевите вектори се бяха преплели в особено времево изкривяване, в което съзнанието бе високо като на люде от далечното бъдеще. Дори това високо съзнание не спираше наличието на междучовешки конфликти и "търканици", но осъзнати и ползвани в горнилото на опита и себеразвитието. За българските последователи. Да, има ги всякакви, съгласен съм. Съществува и едно прекомерно отричане и дори духовна високомерност, гордост, промъкваща се през ригидните 'ТРЯБВА", изтласкващи неосъзнати сенчести наличности... Но, има и прекрасни хора. Същото е във всяка една общност, била тя научна, духовна, артистична... Бил съм дълго време в контакт и с будистки общности, с научни среди... Навсякъде хората са различни. Духовните среди често привличат и твърде неуравновесени хора, които в опитите си за справяне или за компенсаторно търсене на духовна среда, намират утеха в дадена духовна група, Бялото братство не прави изкключение. Но това са, както казах, нормални социални факти и идеализираната представа и изисквания за съвършенство във всички, е възможно да се явява перфекционистично потискане и проекция на собствени сенчести черти и наличности... Има изключителни братя и сестри. Както и всякакви други - има зърно, което винаги е по-малко от плявата. Такива са житейските закони.

      За чистото познание. Нали дискутирахме, че ако остане чисто, си остава и безплодно...

      Благодаря за градивната критика - възможно е да пиша по-добре и повече през себе си!

      С уважение, Орлин

      Изтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.