Хипнотерапевтични случаи

 Tерапевтични случаи с активно ползване на хипнотерапия

Забележка: по-долу описвам терапевтични случаи, като структурирам представянето в два поддомейна: оценка, формулировка и терапевтична промяна/ реструктуриране. Оценката и формулировката могат да бъдат видени като психотерапевтични аналози на медицинските анамнеза и епикриза, а когнитивното реструктуриране, на терапевтичните интервенции. В статията ползвам термините хипноза и хипнотерапия в две понятийни модалности. В първата, визирам по-класическия подход към хипнозата: „Затвори очи, отпусни се…“, докато във втората, имплицитно дефинирам хипнозата като основна „червена нишка“ в хода на което и да е терапевтично взаимодействие – т.н. разговорна, индиректна и недирективна хипноза. В работата си ползвам и двата вида. Имената, които споменавам в статията, са променени, с цел конфиденциалност. Основната ми терапевтична насоченост в ежедневната ми работа са тревожно – депресивните, соматоформни и афективни разстройства. В долния текст умишлено излагам три различни, по-модерирани като тежест, но по-богати като творчество и артистизъм случаи.

Марния

Оценка и формулировка:

 Току що навършила 18г. Никога не е приемала психофармацевтични медикаменти. Не се е обръщала към колега психиатър, но е ходила неуспешно (с незадоволителни резултати) на психотерапия. В езика на тялото и се наблюдава фина ажитираност, невписваща се в невротични диагнози, но по-скоро в телесен темперамент, свързан с фина чувствителност. Терапевтичната заявка на Марния е трансформиране на повишената и фонова тревожност, както и желанието и за себепознание. Има един сиблинг – брат по-малък от нея с две години. Като дете е ревнувала, когато майчините грижи са се отклонявали от нея към брат и. Съзнава, че и понастоящем е склонна към преувеличена ревност, пречупвана през базисните и вярвания за отхвърляне, непредсказуемост и нараняване, които вижда и търси начини да преработи. Майка и е дистанцирано студена. Взаимоотношенията с баща ѝ и брат ѝ се характеризират с взаимна раздразнителност. Родителите са в постоянен дребнав скандал „откакто се помня“, твърди тя. Марния пренася интернализираните в нея родителски взаимоотношения и интроекти в обектните си социални отношения. Към жените е доста студена и предпочита компанията на момчета и мъже, макар и често да има противоречия с тях. Девствена е. Интелигентността и надхвърля средната с десетки и десетки единици. Характеровото ми сканиране стига до интересни резултати – чрез директни въпроси и наблюдения, както и чрез проследяване на автобиографичната памет. Върху една „подложка“ от домейн разделение и непредсказуемост (по Джефри Йънг) или творческа дълбочина/ шизоидност (Райх, Лоуен, Бернаскони) – върху тази базисна „подложка“ се наблюдава изумително богатство от характерови динамики, сложност на психичните движения, преплетеност която креативно променя формата и структурата си във всеки един съзидателен акт и миг. Имам чувството, че в общуването си с нея съзерцавам един метафоричен характеров кристал, който невероятно пластично, почти до гениалност прелива формата и структурата на кристалната си решетка динамично, като във всяко мигновение създава уникални и неповторими съчетания от когниции, фина прецизност и бързина на логиката, зад която се простира безбрежно небе от съзидателно вдъхновение. Марния е от хората, с които като терапевт за мен е истинска привилегия да общувам. Да следваш такъв ум и креативен потенциал е предизвикателство. Девойката е пробвала да ходи на психотерапия, но по обективната и преценка, колегите не са успявали да следват и разбират мисълта и цветността на душевността и. Споделя това искрено, отвъд невротичните рационализации над евентуални несъзнавани вторични печалби. Марния рисува, пише, смята да продължи висшето си образование извън България в тази посока. Не се вписва в коя да е диагностична рамка на синдром или разстройство. Има стабилна връзка с реалността. Извън чисто биологичната перспектива, в нея сякаш се пресичат два силно наситени с потенциал потоци. От една страна, мощният ѝ творчески потенциал, озадачаващ и разчупващ сивата норма, но при добра свързаност с консенсуса за социална реалност. А не е ли именно такава психичната конституция на всеки талантлив и носещ силно изявен творчески гений човек?! Следването на когнитивния и поток може буквално да бъде пособие по директно проследяване на архетипни метафори и образи от личното ѝ, но и от колективното несъзнавано, до което тя очевидно има свободен достъп. Мисленето и е едновременно абстрактно и серийно, като на ювелирен майстор на мисълта мигновено проникновено, в прецизна детайлност логическо, така и изумително ярко образно и паралелно интуитивно. На фона на такава достойна за възхищение гениалност, присъства и другият когнитивен поток – заложените в хода на възпитанието и израстването и базисни сценарии за нараняване, отхвърляне и непредсказуема несигурност. Марния сама е прочела много от аналитичните, хуманистични и когнитивни автори, както и собствените ми статии. Чете книга за часове, както и ясно, визуално и семантично си спомня наученото. Умее да анализира и синтезира огромни количества информация. От тези рядко посещаващи кабинета на психотерапевта пациенти е, които когато бъдат подпомогнати в разбирането на това защо и какво се случва в тях, дори не питат как да го променят, тъй като сами намират подходящите начини чрез богатството на гения си. Марния балансира естествената си творческа интравертираност с качествена екстравертност в социална среда.

Терапевтична промяна

Когато терапевтът преживява радостта да работи с човек с високо ниво на съзнателност, малките теоретични и приложни терапевтични определения и практики придобиват различно измерение – надхвърлят себе си. Така и хипнозата от техника и червена нишка, ползвана в резултатната психотерапия, в случая се превърна в разширено състояние на съзнанието. Състояние на повишена осъзнатост, при което дали като фон на терапевтичния разговор или в интенционално интравертно водена работа с транс, както в пациентката, така и в мен самия се индуцираше единно поле на променено творческо състояние. При това в случая хипнотерапията винаги бе диалогична. Пациентката умееше да вербализира преживяванията си, да поддържа връзката с мен и околната реалност, докато бе в дълбок транс. Колко типично за дълбокото творческото състояние!

Докато изследвахме автобиографичната и, епизодична и семантично – емоционално наситена дългосрочна памет, тя влизаше в дълбоко трансово състояние, в което детайлно преживяваше и описваше елементи от миналото си. Стигнахме дори до утробата на мама, в което преживяване Марния преживя противоречиви усещания от спокойствие, майчините си страхове, стигащи до нежелание да продължи бременността, депресивността и, честите липси и изневери на баща ѝ и болезнената реакция и страхове от отхвърляне на майка и при тези случвания. В последваща хипнотерапевтична сесия с индуциран дълбок транс, Марния съвсем естествено се пренесе в Бардо, в състоянието отвъд физическите животи. Срещна духовния си водач, сродната си група от резониращи с нея души. Въпреки опита ми да я тласна до по-високи нива, това не и бе разрешено, а посланието на водача и бе, че на този етап това знание е достатъчно за присъствието и в земния живот, докато съзнателния допир до по-висшите сфери и йерархии дори биха попречили, поради контраста между тежестта на земното съществуване и съзнанието там (условно казано „там“, тъй като говорим за състояние на съзнанието). 

Марния получи потвърждение за насоката си в областта на изкуството и уверение, че много творчески капацитет очаква да се прояви през нея. Лекотата, с която проникваше в дълбок транс, при запазена съзнателност за физическата реалност, бе поразителна. В този по-фин свят, тя виждаше поредицата от физическите животи, през които бе минала. Някои по-смътно, други по-ярко и открито. Бе и позволено да преживее основните събития, тоналност и опитности от предното си земно съществуване, напреженията и кармичните взаимовръзки, които понастоящем имаше да преработва с близките си (не ми е разрешено да опиша по-подробно). Тези и преживявания и дадоха една висока и цялостна гледна точка на смислена неслучайност на всяко от житейските ѝ събития сега, както и на характеровите ѝ вярвания и страхове, които вече метаморфозираше в мъдрост.

Иска ми се да поясня. Заложбите на човека, потърсил психотерапия, могат да бъдат видени изцяло в настоящето, по характеровите му наличности и психични движения сега. Когато обаче експлицираните характерови убеждения бъдат проследени до възпитателните родителски модели и автобиографични преживявания, контекстът на разбиране става по-цялостен. Регресията в минал живот, както и свръхсъзнателните преживявания във финия свят, разширяват този познавателно – смислов контекст и насищат терапевтичния процес с мъдрата сила на една особена и любяща светлина – виделината на познанието на Себе си като вечна Същност. С помощта на такова себепознание стандартните терапевтични техники, когнитивно поведенчески, нлп и хипнотични прийоми, психотелесни опити и ролеви игри, стават истински резултатни.

С помощта на когнитивна работа с вътрешния диалог и проследяване на автоматизираните когниции до източника им, базисните характерови вярвания, дали в пряка работа с транс или в процеса на разговорно воден и емпатийно наситен взаимообмен, Марния започна да дезавтоматизира възприятието и реакциите си, промени отношението си към близките си, прости, превърна го в благодарно и смислено доверие. Довери се преди всичко на Себе си, на смисъла на пребиваването си в земното училище и на призванието, напиращо през нея с огромен дебит. Последните от общо 12-тте сесии приключихме с нлп и хипнотична работа с транс, целяща затвърждаване на самоувереността и. Тревожността се превърна в тласкащата и мотивираща я сила на потенциала и!

Петър

Оценка и формулировка:

Петър е джентълмен в късните тридесет години. Притежава международен многомилионен бизнес. Ходил е с години на психоанализа, научил е много за себе си, научил се е да проследява и осъзнава умствените си движения. Както сам казва обаче: "Седем години анализа - разбирам доста неща, но съм си същия!...". Заявката му е работа с хипноза върху вътрешните му противоречия. Преработен до позитивните му потенциали шизоиден характер, с богата обща култура и висока интелигентност. Семеен, с две деца. Основният заявен проблем е повтарящият се патерн: нужда от влюбване à преживяване на красива интимност à когато взаимоотношенията преминат от неангажиращото и красиво влюбване в дълбока и изискваща себеразкриване и характерова оголеност интимност, в него се появява нарастващо чувство на „изстиване“ à отхвърля любовния обект à поява на нов любовен обект и повторяемост на патерна. На съзнателно ниво Петър отдавна не желае такава, типична за по-ранна възраст повторяемост, но въпреки това я повтаря, воден от несъзнавани и зад привидната му успеваемост, измъчващи го мотиви. Този модел се отразява и в семейните му взаимоотношения. От една страна, му е трудно да постигне истински дълбока близост и емоционално доверие със съпругата си, от друга въпросният модел периодично създава в него желание за отхвърляне и развод или поне разделяне, а от трета страна, съпругата му не се чувства удовлетворена сърдечно, както и, досещайки се за похожденията му, преживява страха си от изоставяне, но автоагресивно изтърпява всичко…

При проследяване на преживяванията през ранните му години, осветлихме причините. Баща, отделил се от него, брат му и майка му след първите няколко години съжителство. Без да има официален развод, бащата навестявал семейството и децата си, но живеел в съседно село, като имал любовници. Типичен пример за повтаряне на семеен модел на поведенческо ниво. В същото време като малък, Петър е съпреживявал дълбоко майчините чувства на отхвърленост и е проявявал към нея поведение на спасител и закрилник. Настоящият резултат се изразява в това, че най-често се явява спасител и закрилник на всяка следваща изгора. В същото време обаче, при въпросното сближаване, преживява страха си от отхвърляне и сам отхвърля, уж за да не бъде отхвърлен. Докато отхвърля обаче, изпитва съчувствие към любовния си обект. Въпреки това обаче, страхът надделява и отхвърлянето се случва. На съзнавано ниво Петър рационализираше това си поведение със стремежа си към естетическото преживяване и поезията на влюбеността. Същинската причина обаче бе в автоматичната повторяемост на бащиния модел и майчиния страх от отхвърляне, интернализирани като несъзнавани когнитивни схеми.

Терапевтична промяна:

Хипнотичните сесии с Петър протичаха интензивно и дълбоко преживелищно. Бидейки човек с богато въображение и способност за метакогнитивна самосъзнателност, Петър всеки път потъваше от сомнолентен, до сомнабуличен средно дълбок, до дълбок хипнотичен транс. В началото на сесиите ползвах и дихателни методи (бхастрика, огнено, нади содхана, коремно дишания…), като част от индуцирането на транса.

Психотерапията далеч не е механичен процес. Това, което някои наричат хипнотичен синхрон и водене, а други просто дълбока и сърдечна междучовешка, емпатична връзка, създава терапевтично пространство, на фона на което ползваните хипнотични, нлп, когнитивно поведенчески, трансперсонални и психотелесни похвати придобиват истинска проникновеност и сила на въздействие. Отвъд хипнотичния рапорт, в самата основа на всяка успешна психотерапия, по наблюденията ми стои именно този дълбок емпатиен резонанс между пациент и терапевт. Той е който създава доверието, през което по-външният телесен и интелектуален синхрон (разбиране), както и ползваните техники, преминават границата на механиката, но се въздигат до преобразуващата сила на любовта. Да, любовта. В психотерапията я наричаме емпатия, но това е само друга дума за същия принцип и състояние на приемащо и прегръщащо, сърдечно съзнание, с което терапевтът обгръща пациента си, както и индуцира същото в него. Говоря за непривързаната и безусловна, истински човешка и дори божествена обич, определящи човека като такъв. Понастоящем зад гърба си имам над 6000 обучителни часа в доста терапевтични модалности. Ползвам похвати практически от всички съществуващи пси парадигми и от десетки конкретни терапевтични направления, разбира се, в холистична, преминала през личностовата ми опитност и цялост интегралност, не и през примитивна еклектичност.

През годините научих, че това което прави и най-посредствения метод истински ефективен, е именно емпатичното, резониращо със самата сърцевина на човека терапевтично взаимодействие. То превръща и разговорната и класическата клинична хипнотерапия, когнитивните и трансперсонални методи в приложно трансформиращи. Липсва ли любовта, липсва ли това сърдечно и емпатично приемане, дори и най-добрият метод губи силата си. Затова класическите научни, двойно слепи експерименти с експериментална и контролна групи, уж тестващи дадена методика, в областта на психотерапията, са нерелевантен способ за изследване на терапевтичните процеси. Защото не методът, а терапевтът прави който и да е метод и самата психотерапия успешни!

Петър бързо и преживелищно осъзна отхвърлящия негативен пренос, който правеше в партньорките си. В течение на 10-на сесии, с помощта предимно на дълбок транс през Ериксонова хопнотерапия (НЛП Милтън модел), това което повече от седем години психоанализа не бе дори докоснало, бе променено качествено. Взаимоотношенията със съпругата му се подобриха драстично. Дискутираният модел бе преустановен при раздялата с последната любовница, а нуждата от нови такива бе сведена до нормалните, чисто нагонни импулси и сведена до минимум.

Любомира и Христо

Оценка и формулировка:

Съпружеска двойка в късните двадесет. Заявени проблеми: еректилна дисфункция и преждевременна еякулация. В двойката се виждаше известно размиване и преобръщане на половите роли, дължащо се на възпитателни модели и интроекти. Христо имаше по-пасивно и фемининно поведение, докато Люба, по-агресивно и маскулинно. Причините – при Христо, доминираща майка и пасивен баща, чийто модел той бе интернализирал. При Любомира – възпитавана от майка от типа „амазонка“, без присъствието на мъжка фигура. Макар и в такива преобърнати полови роли, двамата се допълваха чудесно.

Терапевтична промяна:

В ролеви игри, събуждащи здравото себезаявяване при Христо и смиреното доверие и женствена, нормална пасивност при Любомира, както и в семейна хипнотерапия, в двамата бе индуцирана нова психоемоционална и поведенческа посока. Направени бяха осем сесии, като три от тях с двамата партньори, а останалите, само с Христо. Еректилната дисфункция бе изцяло психогенна, дължаща се на конфликта между силното желание за добро представяне и страха от провал зад него, причиняващо симпатикотонична импотентност. В серия от хипнотерапевтични сесии, както и с помощта на подкрепящото и приемащо отношение на партньорката, този конфликт бе разрешен, чрез допускане на провала, на принципа на парадоксалното намерение. Дисфункцията изчезна. 

Остана обаче преждевременната еякулация. Тя на свой ред бе отработена до нормални сексуални възможности чрез даоските и тантрични техники за циркулация на биоенергията при задържане и сублимация на еякулацията и развиване на способността за многобройни оргазми, чрез практиката на водена медитация и хипнотерапевтично залагане на нови ментални установки по отношение на секса и оргазма. Психотерапията приключи чудесно, с думите на Любомира: „Благодаря ти, нови хора сме!“.

Орлин Баев