Страници

сряда, 23 април 2008 г.

Трансперсонална психология и психотерапия


Трансперсонална Психология и Психотерапия

Трансперсоналната психология (ТПП) е четвъртият, най-прогресивен, всеобхващащ и интегрален клон на съвременната психология, най-пълно отговаряща на постоянно разширяващите се граници на познанието за същността на човека и вселената. Тя интегрира в парадигмата си първия клон на психологията - психодинамичната, използва успешно прийомите на втория – бихевиоризма (и съвременния му вариант в лицето на когнитивната психология), смело стъпва върху различната перспектива на третия клон – хуманистичната психология и внася неизмеримо богатство в дървото на съвременната психология чрез научния си подход към древната мъдрост на световните духовни системи.

Терминът „трансперсонален” означава надличностен. Надличностен не в смисъл загуба на идентичността, но осъзнаване на Аза отвъд ролевите рамки на персоните, чрез които се преживяваме в социалното и интраперсоналното си функциониране. Тези персони могат да представляват идентификация с физиологичния носител на съзнанието, със социалните роли, с психичните матрици на функциониране – характеровите схеми, емоционалните и когнитивните модели, разбирания и патерни, които приемаме за наша същност – а те не са такава. Както се твърди в будистката психология, те са единствено „скандхи” – променящи се „струпвания”, параметри през които се проявява чистата човешка съзнателност. В процеса на разширение на съзнанието азът не се губи, но разширява границите на познанието си.

Пионери в съвременната трансперсоналната школа са такива значими в психологията фигури като Карл Густав Юнг, Уилям Джеймс, Абрахам Маслоу, Ауробиндо Гош, Роберто Асаджоли, Станислав Гроф, Кен Уилбър, Робърт Антон Уилсън...

Трансперсоналната психология изследва човешката психика в нейната цялостност – тя обема сложните нюанси на душевността във всичките им аспекти – от чистата биохимия и неврология, през всички психологически школи, до свръхсъзнателните потенции на непроявените ни възможности.

За да бъде човек трансперсонален психолог, той трябва обстойно да познава всички клонове на голямото психологическо дърво - биологичната и когнитивната психология, аналитичните и хуманистичните направления, психиатрията и психопатологията, върху които научно да надгради вълнуващите познания за човека и космоса, преподавани от световните езотерични школи.

Но, освен познание и интелигентност, трансперсоналният психолог трябва да има и личен опит в преживяването и изследването както на собственото подсъзнание, така и на свръхсъзнанието си. Опитният трансперсонален терапевт непрекъснато анализира собствените си психични движения, осъзнава различните си психични компоненти, синтезира и интегрира в единна функционалност както мрачните бездни на сянката си, така и най-светлите полети на свръхсъзнанието си. Трансперсоналният психотерапевт преживява обективността на живота от позицията на Аза, безмълвният наблюдател, който води процеса на собствената му индивидуация до един хармоничен интегрален Селф – цялостна индивидуалност, която му дава правото и възможностите за психотерапевтична помощ.

ТПП отразява навлизането на науката в една безкрайно по-широка парадигма за човешкото съзнание, същност и живота като цяло!

Конвенционалната психология, развивана в западното общество през последните 150 години, може бъде сравнена с едва прохождащата средновековна наука. Както тази наука е била инфантилно геоцентрична, така и прохождащите психологически школи от началото на 20-ти век, под чието влияние все още се намира академичната психология, са твърде детински егоцентрични. А центърът на такова его е невежеството по отношение космическия живот, степените на съзнание, реалността и привидностите.

Емпирията в ТПП

ТПП е чисто емпирична и рационална дисциплина. Въпреки че най-висшите състояния на трансперсонално съзнание са отвъд рационалното възприятие, трансперсоналната психология стъпва здраво на базата на рационалния анализ, който обогатява неизмеримо човешкото познание – поне в пределите на обхвата си. Надличностната психология просто твърди, че съществуват и други, далеч по-мощни и бързи психологически инструменти за познание на реалността: интуицията, ясното знание на директното осъзнаване, които са същността на медитацията и съзерцанието.

Въпросът за емпирията в ТПП е особено актуален. Бидейки официално признат клон в научната психология, мнозина учени поставят въпроса за научната емпиричност и доказуемост на изследваните трансперсонални състояния на съзнанието. Емпирията в ТПП е толкова важна, колкото във всяка друга научна дисциплина. Хиляди и хиляди учени – изследователи на съзнанието през вековете, са стигали до идентични фактически обективни резултати в хода на експериментите си. Доколкото тази обективност обаче принадлежи на измерения на съзнателността и реалност отвъд привидностите твърде различни от ежедневните, то отразяването и картографирането на експерименталните резултати е възможно единствено в символна форма.

Моето лично и никого неангажиращо мнение е, че експерименталността в съвременната конвенционална психология като цяло е твърде субективна що се отнася до инструменти например като тестовете – главните помощни средства в експерименталната психология. Валидността им се влияе силно от субективните критерии на съставителя на конкретния тест по отношение на изследваните конструкти, от моментното състояния на попълващите теста, техните разбирания, честност, ниво на интелект и адекватна себепреценка.

Що се отнася до експериментите на когнитивната психология – реторичният ми въпрос е – какво изследват те – психиката per se или просто биологичните и функции и корелати? Ако възприятието, паметта, вниманието и ученето, които са обект на изследване на когнитивната психология, се разглеждат единствено в тяхната най-груба, свързана с прагматичните привидности на битието светлина, резултатите от подобни експерименти ще са валидни, разбира се. Но, както експериментално са доказали трансперсоналните изследователи в течение на безброй милениуми, възприятието съвсем не се ограничава до биологичната сетивност, познанието не се случва единствено в тесния вибрационен спектър на „обективната” (от гледна точка на ТПП е по-скоро субективна) външна реалност, а вниманието и свързаната с него памет могат да функционират в субатомните реалности на една по-изначална битийност!

Както и всяка друга наука, психологията е строго емпирична и разполага с богат инструментариум за осъществяване на експериментите си. Без да отричам мястото и ролята психологическите тестове, паметовите и възприятийни експерименти и възможността за статистическата обработка на резултатите от такива експерименти, твърдя, че ако изследванията на човешкото съзнание разчитат само на такива твърде плитки по отношение на безграничната ни душевност методи, опасността от груб редукционизъм е голяма.

Емпирията в ТПП разчита на директното преживяване на личния опит на изследователя. Обективната валидност на такава опитност се потвърждава при сравнителното проучване на данните от експерименталните изследвания на практиците в областта.

Предмет на Експерименталните проучвания на ТПП

Предмет на изследване на ТПП е широкият спектър на съзнанието: опитно директно навлизане в подсъзнанието и свръхсъзнанието – един процес, навигиран от самосъзнанието, което интегрира цялостната психика в единна стабилно функционираща психика – т.н. от К.Г. Юнг път на героя.

В хода на този път инструментите на транспероналния психолог са неговата постоянно развиващата се интуиция, творческата креативност на съзнанието му, усъвършенстваната и хармонизирана либидна енергия, активното съзидателно въображение, концентрация и медитация, емоционалната сублимация, дихателните, енергетично - либидни и физически упражнения (пряко свързани с промени в съзнанието), работата със сънищата – анализ, както и съзнателно навлизане на аза в полето на сънищата – инструментариумът на този най-авангарден и проникновен клон на съвременната научна психология е безпределен, тъй като изследваният конструкт – съзнанието, е безпределен. Инструментите на трансперсоналния психолог са безкрайни, като интелектуално центрираният анализ на човешкото психе е само един от тях.

Надличностно центрираният подход в психологията настоява не само за интелектуалното разбиране на психичното функциониране и ключовите моменти в етиопатогенезата, но за директното осъзнаване и преживяване на психичните съставки и процеси от един силен и устойчив „аз”, който постоянно разширява границите и спектъра на обхват на самосъзнанието си.

В ТПП съзнанието, личното и колективно несъзнавано, Анима и Анимус, азът и Азът, сянката, Цялостната личност, пътят на героя (индивидуацията), подсъзнанието и свръхсъзнанието са не просто терминология за обозначаване на мозъчни процеси. За разлика от други течения в психологията, които приемат човешката душевност като странично следствие на централната нервна система, според ТПП психическите компоненти и процеси се осъществяват в самостоятелно съществуващи субатомни полета на обективна проява на съзнателността ни и са дори по-реални и веществено – обективни от състоянието на будно съществуване, което наричаме живот. В парадигмата на ТПП се приема, че психическите наличности и действия се проявяват чрез тяхната биологична база – невронни мрежи и мозъчни структури, реципрочно взаимозависими са с тях, но в никакъв случай не са идентични.

В процеса на експерименталните изследвания на трансперсоналната психология изпъква огромната важност на пренаталните и перинаталните състояния и процеса на раждането за качеството на психичното функциониране на бъдещия човек.

Преживява се емпирично пряката свързаност, психическа взаимозависимост и единство не само между отделните представители на човешкия род, но и между всички живи и съзнателни същества. Според преките наблюдения на ТПП такива са дори представителите на животинския свят, растенията, планетните тела, слънцата и самата тъкан на космоса и неговите обитатели от различна степен на проява на съзнателността.

В ТПП човекът се разглежда като сложен процес на все по-пълно проявление на реалния Аз - героят, Буда, който изучава уроците на времево - пространствения тренажор, обогатява се с опит, мъдрост, любов и свободна воля, за да встъпи в изначалното си предназначение на космически жител.

Психическа Картография

В ортодоксалната психология психическата карторафия е или крайно непълна и незадоволително отразяваща безграничните възможности и сфери на душевността, или е напълно липсваща.

Трансперсоналната психология, за разлика от конвенционалната, предлага цялостна, прецизна и богата психическа картография, която притежава като резултат от хилядолетните проучвания на трансперсоналните пионери изследователи. Ето някои примери:

- Аналитичната психология на Карл Юнг добавя към общото понятие несъзнавано и колективното несъзнавано, което е населено от т.н. архетипи.

Архетипите могат лесно да бъдат разбрани, ако направим аналог с понятията от езотеричната психология – егрегор и мислеформа.

Карл Юнг въвежда понятието за контрасексуалните психични комплекси: Анима и Анимус. Съвременните последователи на аналитичната психология приемат, че двата пола притежават и двата комплекса, а това точно отговаря на разбирането за дихотомията на човешката психика на ТПП.

Сянка – точно съответстваща на фройдисткото понятие „ТО”. Нежеланите и неприемани от аза качества, желания, стремежи, мисли, нагласи.

Карл Юнг класифицира простото понятие емоции в: усещания, чувства и интуиция, като поставя интуицията на най-вътрешно психичен план. За Юнг човешката психика е реално съществуващо фино поле, което не само че не представлява просто и единствено следствие от мозъчната активност, но дори по-скоро обратното.

Персона – според Юнг персоната, тоест личността, маската, представлява ролята, която човек играе в обществото и с която често се отъждествява.

Селф – висшият Аз на човека, който интегрира и обхваща всички психични съставки в хармонично цяло.

- Психосинтезът на Роберто Асаджоли обогатява съвременната психология (или по-точно и припомня) с диференциране на понятието несъзнавано в две категории: Подсъзнание и Свръхсъзнание.

Асаджоли различава т.н. малко аз, тоест маската, социалната роля на индивида, от голямото човешко Аз - реалната му индивидуалност, която функционира в свръхсъзнанието и има тенденцията да интегрира цялостната психика (Азът е аналогичен на понятието на Юнг – Селф).

- Кен Уилбър, един съвременен трансперсонален изследовател представя зашеметяващо богата картография на човешката когниция, основана на сравнителното изследване както на мистичните духовни системи, така и на съвременните психологически автори. Предложеният от Уилбър модел на развиващото се съзнание включва впечатляващо обемащ брой психологически и езотерични автори и школи и може да бъде намерен в книгите му.

- Теософията – една твърде научна езотерична психологична дисциплина, синтезира моделите на съзнанието на световните мистични психологични школи и предлага следния модел:

· Физически носител на съзнанието

· Етерен носител (енергия)

· Емоционален носител

· Ментален носител – според теософията менталността представлява демаркационна линия между същностните, реални психически компоненти и техните проявени отражения.

· Причинен носител, Манас (абстрактен разум)

· Будичен носител (Любов)

· Атмичен носител (Воля)

Последните три психически нива и полета на проява на съзнателния Аз са конструктите на реалната човешка същност.

Горните примери са само отделни извадки от богатата гама школи в ТПП, които картографират човешкото съзнание. При направените сравнителни проучвания от изследователи като Елена Блаватска, Ани Безант, Кен Уилбър, Станислав Гроф, се получава стройна картина, като често зад различната терминология се крият аналогични или взаимодопълващи се психокомпоненти.

Трансперсоналната психология е единственото и поради това уникално направление в психологията, което обхваща целия спектър на съзнанието. Това разширява полето на нейните изследвания до актуалната безграничност на човешките възможности!

Двоичност (бинарност) и Единство

Трансперсоналните изследователи на съзнанието са установили, че основните психични конструкти на човешката съзнателност: сексуалният драйв, емоционалността и когницията, функционират на бинарен принцип:

1) Бинарност и единство на психичната енергия и емоционалността на човека – енергията по принцип е електро – магнетична, емисивно – рецептивна. В човешката психика тази двоичност се проявява като основната нагонна бинарност: страст и омраза. В психодинамичната (фройдистка) психология тази двойка противоположности се нарича: либидо и мортидо (ерос и танатос) или нагон към живота и нагон към смъртта.

Колкото по-примитивно е съзнанието на дадена личност, толкова по-поляризирана и противоречива е проявата на двата нагона. Либидото се преживява като похот, а мортидото като актуално насилие. С развитието на съзнателността, страстта евоюлира до безкористна любов, а агресията – до съзидателност, като двете се сливат в единно неделимо цяло.

2) Бинарност и единство на човешката когниция – стандартната когниция, основана на логическото мислене, е строго бинарна. Обектът е там, аз съм тук. Това съм аз, а онова е мое. Интелектът е превъзходен, макар и опосредствен инструмент за изследване на света, когато е използван единствено в качеството си на инструмент. Бинарният логическият интелект обаче се превръща в затвор за съзнанието, което се отъждествява с него. В процеса на разширение на съзнанието, нуждата от опосредствено индиректно възприятие на света, което неминуемо влече след себе си съответната груба инфантилна емоционалност – постепенно се заменя със способността за пряко познание на обекта на изследване, при което експериментално се осъзнава единството между познавател и познаваемо, наблюдател и наблюдаемо. Тази способност, разбира се пряко комуникира с преживяване на афективните и либидни пълнежи в тяхната висша форма на градивност и безкористна любов като принцип.

Трансперсонална Психотерапия

Необятността на парадигмата в ТПП определя и богатството на прилаганите методи за психотерапия. Основни психотерапевтични направления в ТПП са психосинтезът на Роберто Асаджоли, холотропното и ребъртинг дишане на Станислав Гроф и Ленард Ор, аналитичната психотерапия на Карл Юнг, както и безкрайното разнообразие на медитативни, дихателни и телесно ориентирани похвати на световните духовни традиции. Ето някои предложения за трансперсонални психотерапевтични прийоми, различни от методите на конвенционалната психотерапия:

Медитация

Медитацията е метод за свързване на аза с Аза – за овладяване на когнитивните, афективни и поведенчески аспекти на ежедневния ни живот. Медитацията ни свързва със свободата, знанието и силата в нас.

В световните школи медитацията се предлага по два начина – отдолу нагоре (Bottom –up) и отгоре надолу (Up – down). В отделната школа се акцентира на единият от тях, но на дадено ниво от практиката двата метода се сливат в един.

Up – down медитация

Това е най-естественият и практикуван правилно – безопасен метод за развитие на съзнателността и психическия интегритет на индивида. По същество представлява установяване властта на същинския човек в психичните му проявления.

В конвенционалната психология бинарната логика на интелекта се приема за крайна и най-висша проява на човешката когниция. Трансперсоналната психология обаче започва оттам, откъдето конвенционалната свършва. Като използва интелекта до крайните предели на възможностите му в процеса на психическия анализ, трансперсоналната психотерапия продължава процеса на психическо овладяване, като от интелектуален психически анализ преминава в цялостен психически синтез. Такъв синтез не може да бъде извършен единствено с помощта на интелекта – той е нужен, за да разкопае основите на сянката („То”) – да осъществи разбиране относно съществуващата психическа дезинтеграция и неосъзнати проблемни наличности. Чисто аналитичните подходи в психотерапията приключват дотук. За осъществяване на цялостен психичен интегритет (психосинтез), е нужен по-мощен и тотален подход. Такъв подход е медитацията.

Медитацията представлява освобождаване на его пространство, което същностната ни природа асимилира и адаптира към функционирането на:

- една по-висша недуална когниция, която надхвърля двойнствената логика и я превръща в недуалното познание на Мъдростта.

- спокойната радост, радииращата Обич и интуицията на директното чувствознание, които заменят бинарната емоционалност (страст - омраза, либидо - мортидо, ерос - танатос)

- ясното осъзнаване на енергийната същност на живота, което впряга сексуалната сила в работата на една радостна единна Воля, която носи Свобода.

Горните три психически компоненти на човешкия Аз:

Мъдростта на директното познание

интуицията и чувствознанието на Обичта

Свободната Воля, носеща свобода от привидностите

– в източните психологически системи се назовават Сат, Чит, Ананда; Брама, Вишну, Шива или Атман, Буддхи, Манас. В християнската терминология символично са представени от триединството на Божеството. В школата на българския мъдрец и превъзходен трансперсонален психолог Петър Дънов, трите компонента на същностната ни природа се наричат Любов, Мъдрост, Истина. Тези трите са сравнявани с трите качества на огъня: топлина, светлина и сила...

Дихотомията на полярната логика и емоционалност, която разделя реалността на субект и обект, на добро и зло, се трансформира в недуалната визия на ясното осъзнаване – визия и интуиране, при което разликата между наблюдател и наблюдавано изчезва, а изследователят експериментално преживява единството на целокупния живот. В такова състояние времето и пространството изчезват - остава единствено ясната светлина на директното чисто узнаване. Обърканият човешки ум, вечно лутащ се между доброто и злото, светлината и сянката, се установява в широтата на визията, която обхваща и двете. Това води до когнитивен баланс и покой. Ако стандартното мислене на ортодоксалната наука възрази, че при такова състояние познанието е невъзможно, ще отговоря, че именно тогава се открива възможността за едно далеч по-обемащо познание, при което разделението между познавател и познаваемо, характерни за индиректното учене на логиката – изчезват, заменени от проникване в самата същност на изследвания обект. Съществуват безброй описания на тази способност при личности, напреднали в медитацията. На такъв учен не са му нужни външни инструменти. Единственият инструмент е собственото му съзнание. Само при един поглед върху даден обект – човек или ситуация – такъв учен узнава цялата същност, психохарактеристики, темперамент, характерови заложби, здраве, болестни диспозиции и пр. на обекта на наблюдението си. Свободата на волята разширява пределите си, при което човек се превръща от кукла марионетка в свободен ковач на съдбата си.

По същество медитацията е събуждане на Аза, на героя в нас, който до тогава е спял и се е отъждествявал със сънищата на интелектуално афективната природа и социалните роли на биологическия носител (тялото).

Когато човек е в началото на усвояване на процеса на това събуждане, разбира се, е по-добре да прави опитите си в тишина – външна, емоционална и ментална. Човек разбира, че биологията, емоциите и мислите му са различни от Него самия. Колкото по-буден и силен е Азът, толкова по-лесно контролируеми са те. С течение на времето интуицията, волята и обичта на Аза проникват и в самото ежедневие на индивида, а обичайната когниция остава само в качеството си на средство. Въпросният процес на овладяване на привичния афективно – когнитивен живот на малкия ни аз представлява най-глъбинната и пълна психоинтеграция и психотерапия, позната на човечеството!

Bottom – up Медитация

Докато горният метод е воден от самия човек в истинския смисъл на думата – от космическото му Аз, от вътрешния му Учител, то медитацията от долу на горе се изпълнява до голяма степен от нормалната човешка когниция и афективност. Този подход включва богат набор от техники и похвати, които варират за всяка школа за психологическо развитие. За изпълнението им е нужно ръководството на опитен инструктор. Ще маркирам накратко само някои от мириадите похвати:

- Сексуална сублимация (coitus sublimatus) – включва овладяването на либидната психическа енергия – основната и единствена сила, която участва във всички психични процеси – емоционални и когнитивни. Всъщност и тук, на ниво базисни нагони, отново присъства характерната за конвенционалната ни психическа структура дихотомия. В случая сексуалният нагон – либидо (ерос), се допълва психически контралатерално от нагона към разрушение (агресия, деструдо, мортидо, танатос). В началото на 20-ти век тази велика личност в съвременната психология – Зигмунд Фройд – осъзнава изключителното значение на либидната сила за здравото или патологично психическо функциониране. С изключителната прозорливост на невероятно острия си интелект той анализира патологичните процеси, които протичат при потискане на либидния нагон. През времето, когато Фройд е развивал тезите си, моралната цензура на индивида, наложена от социалните и религиозни норми действително е била причина за въпросната либидна репресия и следващите от това невротични и психотични патологии или перверзии.

Понастоящем обаче картината е точно обратната – от сексуално потискане, човечеството се е впуснало в инфантилна сексуална ексесивност, разврат и промискуитет. Ако основната полярна психическа сила – либидо/мортидо (секс/агресия) – се потиска или разпилява, резултатът винаги е психически и физиологичен дисбаланс. Резултатът се вижда в съвременния социум, продукт на подобно невежо отношение към психическата енергия: огромна агресия и насилие, нарастваща невротичност и регрес. Според трансперсоналната психология най-доброто е третото, средното решение.

В древните психологически системи на изтока огромната роля на сексуалността по отношение на психичното здраве е известна отдавна. В даоската и тантрична йога и тантрическия будизъм са посочени подходящи методи за сублимиране и канализиране на нагонната сила - в полов акт или целомъдрено. Либидото се канализира във вътрешната енергетична мрежа, примитивният „естествен” оргазъм се превръща в безкрайно по-продължителния и наситен долинен оргазъм. Емоциите се трансформират от груба страст във фина любов. В такъв акт изпълнителите емпирично преживяват т.н. в ТПП състояние на недуално единство. При това състояние бинарната логика бива пометена от светлината на ясното осъзнаване, емоционалното блаженство и директното преживяване на вътрешната сила. Такъв медитативен акт потапя двойката в трансперсонални състояния на съзнанието, които продължават часове след приключването му. Ендокринният дистрес, причиняван от конвенционалния оргазъм е заменен от фин хормонален баланс и насищане на синапсната медиация и кръвната плазма с хормоналния корелат на най-висшата и безкористна любов – окситоцина, както и с ендорфин и енкефалин – биологичните корелати на радостта. Краткият наркотичен взрив на допамин в ядрата на септума, последван от „злия си братовчед” – динорфина и резкия срив във веригата на удоволственото възнаграждение, водещ до депресивност, тревожност, дистимия (понижено настроение) – следствие на стандартния примитивен оргазъм – се заменят от стабилното плавно ниво на допаминова секреция и възможност за насищане на кръвната плазма с ендогенни опиати – хормоните на щастието. Психологически такъв акт се превръща в емпирично преживяване на трансперсонално психично състояние, като трите основни базисни компонента на човешкото психе: либидо, емоции и когниция, се сублимират в техните по-висши еквиваленти: воля, чиста обич и ясна светла адуална когниция.

Забележка: методът се преподава и супервизира индиректно от терапевт.

- Дихателни практики – дишането е пряко свързано с трите базисни психически компонента: сексуалния, емоционалния и когнитивния. Моят опит показва, че ако сексуалната сублимация е качествено усвоена и прилагана, дихателните похвати могат да бъдат тласкащ механизъм за постигането на променено състояние на съзнанието, което има лечебен психотерапевтичен ефект. Ако сексуалната сила е пропиляна по стандартния път, дихателните практики в най-добрия случай са неефективни, а при използването на мощни техники, например бхастрика, дори вредни, тъй като стабилността и устойчивостта на аза е понижена, а допирът с променено състояние на съзнанието в такъв случай става опасен. По-долу съвсем бегло ще се спра на основните психотерапевтични стойности на контролираното дишане:

· Задържане на дъха без въздух – при пълно дишане или след бхастрика, дъхът се изпуска напълно и се задържа в рамките на допустимия за конкретната личност дискомфорт. Тук целта е именно преживяването на тревожността, базисния страх, дълбоко заложен във всеки от нас, който с пълна сила се отключва по време на задържането на дъха без въздух. Само за броени секунди от най-дълбоките бездни на подсъзнанието ни изплува най-дълбокия страх, заложен в нас – страха от смъртта. Красотата на този прост и ефективен способ е, че процесът е съзнателно контролиран, винаги може да бъде преустановен, а в същото време за няколко мига бива извършено такова „разкопаване” на подсъзнанието, за каквото се изискват години стандартен психоанализ. Дори и неукрепналият аз на силно невротизиран човек може да се справи с този метод, защото силата на отключените подсъзнателни страхове зависи от продължителността на задържането, което от своя страна е под негов контрол. За препоръчване са повече, но по-кратки задържания. В собствената си практика съм установил, че по време на задържането азът изпитва именно досег със смъртта и чувството, че се губи, умира, на което той с всички сили се противопоставя. Това пряко води до укрепване на стабилността и устойчивостта му. По време на въпросното преживяване се случва контролирано осъзнаване на най-дълбоките подсъзнателни наличности, дотогава криещи се в трудно достъпните за каквато и да е терапия сенки на несъзнаваното. А именно в тези сенки се коренят причините за огромна част от психичните разстройства. Когато се случва въпросното преживяване на досег с най-дълбоките ни страхове, азът има нужда да се „хване” за нещо, подобно на удавник в буря. Такъв спасителен пояс може да бъде подходящо избрано в контекста на съответния проблем кратко утвърждение. Една – три позитивни себеутвърждаващи думи, за които азът жадно се вкопчва и които в такива моменти имат лечебната сила да променят конкретното терапевтирано състояние. Между задържанията се практикува нормално или пълно дишане.

· Бхастрика, задържане с пълни дробове и тройно заключване – има много дихателни упражнения, но бхастрика е уникална. Бхастрика буквално означава ковашки мях. При този тип дихателна техника тялото се насища с енергия, чието осезание става ясно доловимо. Човек започва да се чувства като преливащ съд, излъчвател на прана. Когато след няколко минути изпълнение на бхастрика човек задържи въздуха, заедно с т.н. тройно заключване (бандха трая, трите помпи), енергията насища мозъка. При това ежедневното полярно съзнание изчезва. Остава единствено усещането за Аз. За известно време – може би минута – човек забравя напълно ролите на персоната си. Остава единствено чувството за „тук и сега”. Умът, подобно болезнена тежест - изчезва. Мога да сравня това преживяване на ясно съзнание с блаженството, което се изпитва след премахването на остра болка. Остава ясно чисто пространство, свободно от обичайната полярна когниция и емоции. Остава единствено осъзнаването за Аз и усещането на енергията. Чува се известен съскащ шум в ушите и тялото започва да вибрира. Всичко трае не повече от минута. Ако концентрацията не е достатъчно стабилна, възможно е да се получи припадък. Дишането бхастрика е основа за т.н. холотропно (насочено към цялото – гр.) дишане на Станислав Гроф. При модификацията, преподавана от Гроф, то се изпълнява легнал ( с което според мен се отнема голяма част от първоначалната му стойност), без бандхи (енергийни заключвания) и задържане на дишането. Според хилядите изпълнители на тази модификация, резултатите са изумителни – навлизане в т.н. четири базисни перинатални матрици, видения и лечебни трансперсонални състояния. Лично аз нямам опит с отключване на визии, а единствено с описаните по-горе състояния, предизвикани от класическото бхастрика изпълнение. Психотерапевтичната стойност на това дихателно упражнение, което отключва вътрешната енергетика и директно стимулира преживяването на недуално психическо състояние, са очевидни. Подобно на тежководолаз, задушаващ се от тежките психични компоненти на ежедневния ум, при бхастрика нашата истинска същност изплува на повърхността на съзнанието ни и от пасивен свидетел се превръща в действен интегративен център за цялата психика. Веднъж изпитал подобно състояние, човек никога няма да се задоволи единствено с полуспящото и обсебено от ежедневните страсти и мисли малко съзнание. А това малко съзнание винаги е главният причинител и корен на невротичните състояния поради невъзможността си да бъде повече от това, което е – единствено отражение на реалния ни Аз. Такова отражение само по себе си е обречено на тесен кръг от възприятия, при което по-голямата част от спектъра на съзнанието остава terra incognita. Както казва Зигмунд Фройд – ''ТО'' трябва да стане аз''. Подобно нему – великият източен психолог Гаутама Буда твърди, че основата на човешките страдания е невежеството...

· Интуитивно пълно дишане – в препоръките за дихателни упражнения често се дават указания за различни дихателни ритми, които би трябвало да се основават на космическите ритми и т.н. Моят опит говори, че ако човек се концентрира в броенето на секундите или сърдечните си пулсации, то пропуска най-важното в дихателните упражнения, а именно: медитативното преминаване в по-висш тип когниция и сензитивност и ясното преживяване на вътрешната енергия. При броенето се губи творческото изпълнение, човек остава фиксиран към ежедневния ум (за който броенето е любима дейност), адаптивността към конкретните изисквания на тялото и съзнанието е невъзможна.

Това, което имам предвид под „интуитивно пълно дишане” е изпълнението на цялостно (пълно) вдишване и издишване – долно, средно и горно – в плавен ритъм, с интуитивно регулирана продължителност на вдишването, задържането с въздух, издишването и задържането без въздух. При това критерий за правилното изпълнение е усещането за лека свежест при вдишване, за освобождаване на енергията на въздуха по време на задържане, което се преживява като чувство за радост и оптимизъм, естественото плавно издишване и задържане без въздух в рамките на комфорта. Ритъмът и темпото варират според вътрешното чувство и нуждата на организма от кислород. Концентрацията е върху състоянието на съзнанието: ясно съзнание, радост и чиста енергия.

Забележка: методите се изпълняват в рамките на терапевтичните сесии, под ръководството на терапевт.

- Вътрешната енергия – според парадигмата на трансперсоналната психология, психичната сила съвсем не е абстрактен конструкт, а конкретна наличност. Силата може да бъде акумулирана или загубена, да бъде трансформирана в по-фино и духовно естество или конкретизирана до по-груби прояви. Според трансперсоналните изследователи освен физически организъм, човек притежава и енергетично тяло, с енергийни центрове и канали. Според различните школи те се различават незначително, но разликата е привидна и произлиза от акцентирането върху някои и пренебрегване на други в отделните системи. Психичната енергия или либидото, е силата, която ако е в достатъчно количество и качествено балансирана, осигурява базата за здравата психична работа на по-високите етажи от психическите проявления: емоции и когниция.

В даоската и индуската йога, в практиките на будистките школи – работата с вътрешната енергия, нейното акумулиране и проследяването на течението и през вътрешната мрежа от канали, е широко застъпена. Съществуват специални методи за сублимация (трансформация) на силата до нейните по-фини прояви, така че да бъде натрупвана и изолзвана за духовни и хуманни цели.

Практиката по енергийна (либидна) циркулация може да се изпълнява статично, с или без дихателни упражнения, както и динамично – тай чи, паневритмия, дори при джогинг или обикновена разходка.

Някои Конкретни Приложения на Медитацията в Психотерапията

Трансперсоналната психотерапия е адаптивна и интегрална система, която обема в подходите си методите на останалите школи. Например психосинтезът на Роберто Асаджоли включва анализ, но не спира до там, а продължава със синтеза на психокомпонентите около ядрото на Аза.

Медитацията, която проявява висшата човешка воля, мъдрост и любов, е мощен психотерапевтичен инструмент! Емоционалният баланс и равновесие, които настъпват при подходящите занимания с медитация, изхождащи от преодоляването на биполярната емоционалност, са надежден инструмент при терапевтиране на афективните (емоционални) разстройства, такива като биполярното разстройство (мания – депресия), циклотимията (променливо настроение), рекурентното депресивно разстройство и дистимията (понижено настроение).

При работа с фобийните тревожни разстройства, освен аналитичната работа върху проблема, при медитацията човек се учи да застане директно срещу страха си, да го погледне очи в очи и да го разтвори в светлината на спокойствието и силата, които произтичат от връзката с висшата му същност.

При обсесивно – компулсивните разстройства (натрапчива невроза) човек мислено или поведенчески натрапчиво изпълнява ритуали, състоящи се от болезнени повторения, които несъзнавано го предпазват от страха от преживян психотравмен конфликт. Медитацията първо премахва натрапчивите мисли и образи на когнитивно ниво, което само по себе си е облекчение. Второ, при задълбочаващата се медитация, човек достига до пряко преживяване и неутрализиране на страха, който тласка натрапчивостите му.

В недалечно минало в психологичните и психиатрични среди са били възприети като диагностични категории неврастенията и психастенията. Буквално те означават съответно нервна и психична слабост (гр.). Това са две синтетични категории, които според съвременните класификации включват широк кръг от невротични разстройства. Основната характеристика на неврастенията е лесната уморяемост и раздразнителност, неспособността за продължителна концентрация, социалното избягване и дистимията (понижено настроение). Психастенията се описва като крайна неувереност, плахост и нерешителност. При редовни медитативни сесии интегративният център на самосъзнанието се обособява надеждно, концентрацията се повишава, а емоционалната лабилност се заменя с асертивност.

Основен компонент в етиологията на невротичните разстройства често е сексуалният дисбаланс. Излишествата или потискането на либидото неизбежно водят до дълбоко невротизиране. Трансперсоналната психология предлага практически методи за сублимация на либидните пълнежи – така че те да подхранват емоционалната хармония и мисловната сила.

Заключение

Съвременната психология с нейния букет от психоаналитични, когнитивни и хуманистични направления успешно навлиза в дебрите на най-великата мистерия на човешкото същество – съзнанието. Във всички научни клонове понастоящем все по-пълно се отбелязва нуждата от интегрално и интердисциплинарно познание – както в рамките на различните направления в отделната научна дисциплина, така и между самите основни научни потоци: биология, химия, физика, математика, философия, психология и т.н. и т.н.

Такава тенденция за синтез, релативизъм и пространна интегрална визия се наблюдава и в модерната психология. Трансперсоналното направление в съвременната научна психология обхваща в парадигмата и практиката си цялата тоталност на човешкото същество и интегрира в теорията и терапията си не само всички психологически школи, но и значителна част от основните научни клонове. Трансперсоналната психология доказва теоретично и емпирично единството на познанието и живота, цялостната общност на отделните елементи от единната тъкан на мъдростта. В парадигмата на ТПП са втъкани най-авангардните постижения на субатомната (квантова) физика, сравнителната религия, богатството на световната философия, биологичните основи на психологията и когницията, както и разбира се, същността на останалите психологическите школи.

Бидейки многоспектърен, смел и авангарден лидер в съвременната психология, най-краткото определение за нея е това, дадено от хуманистичния психолог Абрахам Маслоу: „Това е психологията на бъдещето!”



Орлин Баев
0878260634
orlinbaev@gmail.com

София, "Младост" 1, бл. 1В, партер -срещу хотел "Метрополитан", на 50м. от спирка ХМС

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!