ЕСТЕСТВЕНА ПСИХОТЕРАПИЯ. Орлин Баев, психотерапевт: Мозък и Духовност

Невралната зона на духовността

Има ли място в съвремието за допускането в човешките разбирания на важността на Бога/ Дао/ Дхарма? А в психотерапията? Или всичко открихме, разбрахме, можем и постигнахме като вид? Чак ми е смешно, четейки току що написаното от мен последно изречение...

Нека видим какво казва научната мисъл по въпроса.

Когнитивната наука на религията (Cognitive Science of Religion) твърди, че всеки човек е базисно вярващ – нещо като дифолт моуд на функциониране, дълбоко зад рационалността. Това важи и за най-утвърдения скептик. Във всеки присъства базисно когнитивно ниво, което анимира/ одушевява, свръхактивно регистрира интенционалност, като вярванията за свръхестествени същности (ангели, демони и т.н.) са минимално контраинтуитивни. Тоест приличат на хората, но в някои показатели се различават.

Психологията на религията и аналитичната мисъл стигат до базисните вярвания на инфанта за упование в сигурния родителски образ. Ниво на психично фиункциониране, което присъства дълбоко сублиминално при всеки възрастен. Вярване, което възрастният проецира в бащата на Небето, Небесната майка, като автоматично проективно търсене на закрила и смисъл. По същество разбиранията на двете току що загатнати хипотези, смислово се припокриват.

Аналитичната теория на привързаността (Attachment theory) развива схващанията си за изграждането на сигурна или несигурна свързаност с ти обекта (базисно мама), който несъзнавано е приеман от инфанта за омнипотентно божество. Оттам през разбиранията на школата за обектните отношения, религиозното/ духовно вярване представлява проекция на ядрено и несъзнавано присъстваща във възрастния система за свързване в Бог. Проекция на един първичен психичен „слой“, жадуващ сигурност, подкрепа, задоволеност, топлина и принадлежност. Отново виждаме припокриване с гореспоменатите течения на човешката мисъл, обличаща същите разбирания за процесирането на първични когнитивни нива, в друга терминология.

Когнитивната невронаука наскоро прави интересен пробив (кликни на линка, за да се запознаеш с невронаучното изследване) в разбиранията за човешката духовност. Открива зона в мозъчния ствол, пряко свързана с духовността. Зона, която при задействането на духовен порив (примерно в молитва и медитация), тригерира отделянето на ендогенните вещества на шастието, снижава болката, участва в процесите на свързване и партньорство.

Удивително, че е в подкорието, а не в кората - в базата, в основата, във фундамента ни! Някои ключови податки за невро-психо-социалното действие на тази зона:

- отделяне на ендогенните вещества на блаженството.

- париране на страха и болката химически (биохимия) и неврално (парасимпатиково активиране на блуждаещия нерв).

- свързване, заедност, единство.

- емпатия, любящо чувстване външната другост във вътрешно единство.

- пряко участие в системата за сигурна привързаност (Боулби, Ейнсуърт).

- стабилна основа и изпълнена с доверие защита ("...не стройте къщата си на пясъци, а на скала...", Библията).

- „Блажени са вярващите“ (из Библията).

- Вътреприсъща, жива, сърцата етика и мъдрост, естествено знаеща кое е редно и кое не.

- Познание за неслучайна синхроничност на всеки миг при живот в разумен свят, при непреривно учене.

- неврологична обосновка за ползването на зрялата, приземена духовност в ефективната психотерапия.

За мен прочитането на невронаучното изследване за мозъчно базираната зона на духовността, бе откровение. Защото преживелищно, през всичките си телесни системи познавам действието на тази зона от около 16 годишен и досега.

Тази дълбоко психотерапевтична сигурна свързаност с преживяването на неслучайна мъдрост, закриляно и синхронично учене в една жива, разумна вселена, това блажено усещане за любов, смиряваща диалектично ежедневните противоречия – преживяват се се освен психично и чисто телесно, едновременно. Сякаш имаш дълбоко сигурен отправен център, дори на кръста на житейското разпъване да си, в каквато и пертурбация, социален въртоп и поведенческо телесен дистрес да си. Стабилна база, скала на която е построен домът на духа ти. Сигурен си посред която и да е битийна несигурност. Сигурност посред несигурността. Отвътре сигурност. Оттам всичко придобива цялостен смисъл, бива смилано в горнилото на огъня на духа като ценен опит – всичко. Свързан и едно си – сигурно свързан и в дълбоко доверие. С човешката разумност зад външно проявяваното невежество, но и с любящата разумност на всичко живо. А се оказва, че нежива природа няма. На дело, отвътре си мъдрознаеш законите на живота, че каквото правиш, на себе си го правиш. Обичаш, виждаш и оценяваш безпределно красотата. Имаш ориентир и компас. Блажено щастлив си, с едно сигурно щастие, което охотно приема трудностите и препятствията, както и спокойно черпи от радостите, без да залепва за тях. Страх има, но с лекотта го отдаваш, за да бъде през смиреното ти любящо доверие приет и прегърнат, погален и помилван от това дълбоко сигурно присъствие...на Бога и съответно трансформиран до мотивирано, смислено вдъхновение.

Такава е личната ми преживелищна опитност от 16 годишен, до настоящите ми 49 години. Както се казва, не е нужно сляпо да вярваш в Бога (Дао, Дхарма), когато Го познаваш. Вярваш в Дхарма, защото познаваш Дхарма като сърцевина на съществото си.

Отново в резюме, гореспоменатата преживелищност: блаженство, смелост, любяща свързаност, синхроничност, жива етика, спокойно доверие във всеки миг, сърцато-любяща заедност, стабилна основа, сигурност посред несигурността, компас и посока.

...

От статията за невронаучното изследване:

Dr. Ferguson added: “The fact that our results in this study point to such an evolutionarily ancient brainstem structure to define a circuit for spirituality is potentially significant for a litany of reasons. Among the more immediately material reasons is that the [PAG] is well-known to mediate pain inhibition. This leads to curiosity about ways that spirituality might be clinically relevant for helping manage physical and emotional pain.

Фактът, че резултатите от изследването ни насочват към толкова еволюционно древна структура в мозъчния ствол, която може да бъде виждана като една от невромозъчните вериги, подлежащи духовността, съдържа огромен потенциал от важност поради множество причини. Измежду по-неспосредствено проследимите, е че (PAG) пряко участва в неутрализирането на болката. Това насочва любопитството ни към това как духовността би могла да бъде клинично значим помощен фактор при справянето с физическата и емоционалната болка.

The fact that the [PAG] is also involved in attachment and bonding may also hint at mechanistic explanations for the emerging observation that spirituality can be effectively integrated into psychotherapy.

Фактът, че (PAG) е неврално участващ в системата за свързване, е податка за едно механистично-физиологично обяснение на наблюденията защо духовността може да бъде ефективно интегрирана в психотерапията.

John Krystal, MD, Editor of Biological Psychiatry, said of the work: “It is important to understand that this study does not suggest that religion or spirituality in healthy people are in any way abnormal. Rather, this study identifies circuits in the brain that enable us to have religious or spiritual experiences...“

Доктор Джон Кристал, редактор на „Биологична психиатрия“ относно изследването: „Важно е да се знае, че това изследване по никакъв начин не твърди, че религиозността и духовността при здравите хора са по какъвто и да е начин отклонение от нормата. Изследването идентифицира мозъчни вериги, които корелират с преживяването ни на религиозни и духовни опитности...

...

В естествената психотерапия стъпваме на здравата невронаучна основа на когнитивната наука и психотерапия толкова, колкото и върху базата на духовното разбиране и практика. Споделяйки виждането за отелесеност на психодуховността (embodiment), се оказва че наука и духовност не са противоположности, а са просто две алтернативни обяснителни парадигми за идентични феномени.

Прагматично и приложно: в практиката си на клиницисти, работещи с тревожно-депресивни състояния, постоянно проследяваме връзката между настоящите психични и физиологични симптоми и заложени през ранните развитийни месеци и години травми, свързани с типовете несигурна привързаност, а оттам с определени маладаптивни характерови патерни и вярвания. В естествената психотерапия, през личния характеров интегритет на терапевта, ползваме значителен по обхвата си методологичен арсенал, обхващащ аналитичния, когнитивен, поведенчески, психотелесен, хипнотичен, медитативен и т.н. подходи, за да преработим въпросните маладаптивни вярвания, резултиращи в невротична продукция. Духовността – ползваме я не толкова технически, а като цялостен контекст на една по-обемна визия и разбиране, даващи смисъл и сърцат устрем към здрава промяна. Устрем, изпълнен с много любов, упование в мъдростта на преживяваното при дълбоко учебната му, изпълнена със смисъл цел по характерова хармонизация. Работейки в такъв контекст, успеваемостта стига до максимума си.

...

Свързани с темата материали:

- Стабилна база.

- Естествена психотерапия и духовност – максимална ефективност.

- Трансперсонална (духовно ориентирана) психология. (КНИГА).

- Трансперсонална (духовно ориентурана) психотерапия. (статия).

- Молитвата в психотерапията – научен поглед.

- Шамбала в ядрото на хадес.

- Принадлежна свързаност.

- Какво в естествената психотерапия е Бог?!

- Религиозна вяра и психоза – отношения.

- Псевдодуховност. Духовен байпас. Здрава духовност.