Вярата, Надеждата и Любовта в психотерапията

Вяра Надежда Любов

 Да строиш дом на скала! Здрави основи, да. В индуизма градацията е йога -> тантра. В будизма е сутра, тантра, дзогчен. Принципът е един и същ. Първо, здравата основа на дисциплината, нравствената чистота, стабилни принципи, резониращи с дхарма, известна целомъдреност и въздържание, ограничения в храната, много труд, воля... След време, когато дисциплината е автоматизирана като здрави психични и поведенчески граници, се получава въпросният качествен скок в осъзнаването. Практикът разбира, че наложената дисциплина е само старт, ограда, която подсигурява по-нататъшния път в спонтанната му автентичност. Разбира, че ако продължава да се фиксира само в дисциплината, от пръста, който сочи слънцето, не вижда слънцето.Но, дисциплината е нужна основа на психичната му сграда, къща строена не на пясък, а на скала. 

Сутра, тантра, дзогчен. Аналогията в йога е следната: пингала, ида, сушумна нади. Пингала, десният канал - дисциплина, отговорност, воля, активност, воински дух. Ида, левият канал: приемане, трансформация, прегръщане, обгръщане, преобразуване, ползване на силата на всичко по пътя. Сушумна, средният канал: спонтанна естественост, живот от позицията на автентичността на духа! 

 Подобна е метафората във вътрешното разбиране на християнството: вяра, надежда, любов. Вяра - пингала, сутра. Надежда- ида, тантра. Любов - сушумна, дзогчен. 

Същата градация съществува в психотерапията, разбира се в умален мащаб, служещ на по-приземените психотерапевтични цели. Но, качественият принцип е аналогичен. Рационалното анализиране и осъзнаване на маладаптивните когниции и динамики е само старт. След него започва същинската работа: дисциплинирани усилия, търпелива постъпателност, здрава воля в нужната индивидуална посока. След известно време, различно при всеки, се случва споменатият качествен скок в съзнателността. Тревожността е преобразувана до вълшебен акорд с Битието. Човекът се е превърнал в истински сърцат, смел, смирено заявяващ автентичността на потенциала си!

Орлин Баев