Един килограм психотерапия, моля?!

Колко психотерапия?

Научната психология и когнитивна наука се опитват да измерят количествено психичните процеси, като корелират актуалните такива с външно измерими поведения. Истината обаче е, че такъв подход прилича на сляпото опипване на лишен от зрение, на съждение за светлината единствено по отделяната топлина, за разбирането за симфония, правено от глух, по сензорната вибрация... Количественото овеществяване на психичните движения е опит чрез количеството да измерим качеството. Доколко любовта, смисълът, мъдростта, свободата могат да бъдат количествено измерени, оставам на заключението на читателя!

Времевата продължителност на психотерапията обаче е качествен, а не количествен процес.

Зависи от качеството на разбиране, осъзнаване, разширение на съзнанието в процеса на преобразуване на дезадаптивните когниции. Ако при сходна по сила и качество проблематика за даден индивид е состатъчна една единствена сесия, при друг 6-10, при трети 20-на, при някого и години не стигат, за да развие нужната самосъзнателна способност, лекситимия (способност за осъзнаване и анализ на собствените когниции и емоции), мотивация, решимост, смелост, напускане зоната на комфорта на илюзорните вторични ползи и с кураж пристъпване в зоната на възможностите и оставане там...

Въпросът по-долу сочи към вече споменатото неразбиране, към наличието на очакване за количествено пасивно получаване (от типа "завинти ми гайките", "искам да се подложа на хипноза, а вие да ми се надложите" :) ...), без активна качествена собствена работа по психотерапевтична промяна.
.................................................................................................................................................

Въпрос: "Колко психотерапия ми е нужна, за да преодолея всичките си страхове?"

Отговор (добре позната притча): Двама йоги медитирали. Всеки по своя си начин. Единият застанал в пълна тишина, свръхдисциплиниран, отдаден на абсолютен морал и чистота, стриктен и последователен, хапващ един орех на месец…. Другият танцувал, пеел, възхищавал се на живата природа, на красотата на жените, понякога харесвал към медитативното си вдъхновение да добави и хубаво вино в компания на добри приятели... Един хубав ден,Шива (Бог) минал покрай тях двамата. И двамата имали капацитет да осъзнаят, че това е върховното божество. Първият, този суровият аскет, се проснал пред лотосовите нозе на великия гуру и запитал:

- Учителю, стремя се така дисциплинирано към теб. След колко живота ще постигна просветлението?

- След седем - отговорил Шива.

- Благодаря ти, о велики. Очаквах го по-скоро, но се подчинявам на повелите ти - казал йогинът и веднага седнал отново в непреклонна медитация, в идеална позиция и строго изражение.

Шива минал и покрай другия йогин (тантрик), който се забавлявал сред природата, танцувал и се смеел с добри приятели.

- О, велики гуру, прославям святото ти име в песни и отдадено те възхвалявам във всяка житейска радост и трудност, която също приемам с радост. Кога ще постигна просветлението?

- Ще го постигнеш след толкова животи, колкото листа има по това дърво! - казал Шива и се засмял. Ученикът се зарадвал и казал:

- Само толкова ли? Ехааа, това е прекраснооооо - затанцувал и в пълно доверие в Бога, се отдал предано на любовта си към Бога в живота. Сега обаче, вдъхновен от присъствието на Шива, постигнал божественото съзнание тогава, в същия момент!

..........................

Аналогии:

- Шива: потенциалът ти

- Аскетът: първата нужна стъпка в психотерапията ти - дисциплина, изпълнение, постоянство, спорт, неотклонен стремеж към осъзнаване и промяна...

- Тантрикът: Втората стъпка или качествен "скок" в психотерапията - осъзнаване на уроците по прехвърляне на самосъзнателния ти център от главата в сърцето, душата, възможностите в радостта и трудностите. Принципът на трансформация и виждане на всичко, включително преживяваните страхове и симптоматики, като благословено учене в една разумна Вселена. Виждане на Божественото в ежедневния делник.

- Радостта на тантрика, когато разбира, че има още безкрайно много животи: парадоксалното намерение в психотерапията.

- Постигането на просветление: психотерапевтичният резултат, при който в теб се ражда жива сърцатост, смелост, смирено себезаявяване, чаровна харизма, възхита пред осъзнаването разумната обич на Битието. (разбира се, думата просветление по отношение на психотерапията е само метафора, но все пак, адекватна като посока и процес такава).

Орлин