Стабилна база

Линк към невронаучната статия: Свързването, което редуцира страха. https://neurosciencenews.com/fear-decrease-15598/?fbclid=IwAR0sy3KOsvHTKZ2L6aoEjNCpDIU_tmwAAX9ekqgtx6qM7nrp9yvO8WlTp1I (клик)


Базисна система за свързаност и защита


Горният линк на невронаучна статия, провокира следните разсъждения, директно касаещи психотерапевтичния процес на преработка на тревожността до автентична, смислена сигурност.

При страх, се задейства базисната система за свързаност и защита. Маските и различията отпадат и човекът има склонност вътрешно (а в реална, извън лабораторна ситуация и външно, социално комуникативно) да се свързва с друг човек. 

Страхът от Бога, е в началото на любовта към Бога, се казва някъде из библейските псалми Давидови. Какви връзки правя между двете и как Боулби (система за свързаност), корелира с Давид (от страх от, до любов към Бога)? Бог/Дао/Дхарма - когато човек има интензивно лично преживяване в молитвата и медитацията, и същевременно познава психологията, установява че същата страх-сигурност-любяща свързаност система, описвана от Боулби, Мери Ейнсуърт и др,, се активира и при молитвеното обръщение, а още по-силно, при медитативния процес. 

Обектът за сигурно свързване се оказва обаче не външната мама/ другият човек, а психодуховният субект, обективизиран в едно преживяемо вътрешно ядро, център от любяща, разумна, мъдра сигурност, свързването с която е налично при всякакви външни обстоятелства - от най-щастливи (тогава е съзнателно, диалектично непривързано към удоволствените стимули ), до най-ужасни. Когато социалната ситуация е трудна, свързването с Дао/Бог/ Дхарма в това вътрешно обектно отношение, е мотивирано от самото болково/страхово преживяване (диалектично неотбягващо), идентично с описваното в тази статия, но насочено към един винаги наличен, смислен, любящ и сигурно присъстващ вътрешен обект. 

Една истински стабилна база!


Стилове на привързаност

През психологията на обектните отношения, вътрешното аз-аз усещане за сигурност се залага през първите години (а дори и пренатално), когато присъства един достатъчно обичащ, обгрижващ, даващ топлота и сигурност родител. Здравето е едно, а болестите много. Сигурността е една, а типовете несигурна привързаност повече. 

Мелани Клайн говори за т.н. от нея параноидно-шизоидна и депресивна позиции. Фиксация в първата се случва през първите месеци след раждането (според мен и през пренаталния период), а в депресивната позиция, до първата годинка след раждането. 

Параноидно-шизоидната позиция се изразява в дезорганизирания и избягващ стилове на привързаност. Депресивната, в амбивалентния-тревожен стил. Дезорганизираната привързаност се наблюдава при психотичния и характеропатиен (личностови р-ва) психичен процес. Избягващата, при шизоидната характерова структура, типична за някои характеропатни състояния (личностови р-ва), произвеждащи коморбидно невротична динамика и симптоматика . Тревожно-амбивалентната несигурна привързаност се наблюдава при оралния и мазохистичния характери, продуциращи широк спектър от неврози/ тревожни р-ва. 

Теорията на привързаността търпи добро съвременно развитие, но се ограничавам с горното маркиране идеите на Клайн, Боулби, Ейнсуърт и свързването им с по-широкото психологично познание, поради различния фокус на тези кратки редове, единствено ползващи имплицитно теорията на привързаността. 

СДИ

Във вълнуващото поле на когнитивната наука на религията, се формулира т.н. свръхактивен детектор на интенционалност (СДИ), през който сублиминално автоматично индивидът има склонност по детски да одушевява реалността през минимална антиинтуитивност на обектите. Или на обективизираните субекти като Бог, ангели, светли същности, присъстващи извън физичното проявление старци, мъдреци и т.н. С това хипотезирам не само аналогичността, но идентичността на СДИ с базовата система за свързаност, с което единявам аналитичния с когнитивния подходи към това фундаментално ниво на човешкия информационен процес. Идентичността на СДИ с базовата система за свързване е не само теоретично психологична, а неврално-мозъчна. Със сигурност все по-детайлните неврологични проучвания ще изяснят локацията и точното процесиране на тази система в мозъка, както и в сърдечната и коремна неврални мрежи. 

Заключение

Невротичните тревожни състояния, с които главно работи психотерапията, представляват регрес и фиксация в по-ранни развитийни етапи, пряко свързани с базисната система за свързване (БСС), тъждествена със свръхактивния детектор на интенционалност (СДИ). 

Активирането на БСС/ СДИ при молитвеното/ медитативно обръщение към стабилната база на един вътрешен, постоянно присъстващ, любящо-сигурен обект (Бог, Дао, Дхарма...), пряко преработва несигурната невротична привързаност до сигурна. Появява се едно лесно достъпно и винаги налично феноменологично преживяване за доверие, стабилен център, сигурна база, познание за неслучайна, любомъдра житейска синхроничност. Феноменологично интроспективно преживяване на любяща сигурност, социално-поведенчески проявявано в прекогнитивна, преживелищно базирана житейска диалектика, синтезираща добро и зло, хубаво и болезнено, в синтеза на любящо-непривързаното учене и от двете. 

В такъв дух на разсъждение, описваната страхово-любяща градация на обръщението към тази стабилна база, директно служи на психотерапевтичния процес в трансформацията на тревожно-невротичното състояние до психично здраве! 

...

Орлин Баев