Какво в естествената психотерапия е Божественото?

Не е сложна теологична или философска концепция, нито засукани постулати за иманентно, трансцендентно, персонално, имперсонално, абсолютно примордиално, хтонично или нуминозно, сакрално небесно или профанно мунданно. Не, отвъд лабиринтите на претенциозната лингвистика е разбирането и още повече, преживяването на Бога в естествената психотерапия.  

Ако някому думичката Бог е твърде антропоморфно наситена и така и не успява да я отграничи от онази глуповата визия за пенсионера с бялата брадица на небенцето, спокойно може да се ползват и еднозначните Дхарма или Дао. И все пак, точно думата Бог, отвъд кухите философски анализи, за огромна част от света е ключов тригер за преживелищно единение с любовта, мъдростта и истината. За отъждествяване с творческата свобода на Богочовека, на непреходната същност, неделима част от един многопластов, разумен, сърцат и мъдър свят.

Бог е стабилна база – канара от любящо свързване, от принадлежност към прегърната обичаност, дълбоко мъдра сигурност в смисъла. Появи ли се това присъствие на Дхарма, на Бога в човека, с лекота се лекуват характеровите травми, пренаписва се и се насища с ведра благодарност и любящ опит житейската автобиография. Преживелищно Бог/ Дао е фин, но безгранично истинен потенциал. Дълбоко усещане и увереност в синхроничната и любомъдра неслучайност на всеки от житейските мигове, точно на мястото си и най-подходящ за теб, във всяко сега.

Бог/ Дхарма – това са живите битийни закономерности на любовта, мъдростта и свободата, определящи живота като свещено-смислен, братолюбен и истинен.

Велико е да провеждаш Бога, да си изявител на Дхарма. Има степени и степени в този процес. Аз като автор на тези редове мога да изразя собствената си мъничка опитност в това единение. Малък и много неовладян, замърсен и отклонен от истината човек съм. Искрено говоря. Въпреки това, стремейки се по силите си към същността си, преживяването на Бога ми е познато. Понякога се чувствам като окалян в замърсяванията си килийник, на когото въпреки нечистотата му се дава достъп до живата вода на Бога – затворник, който жадно отпива и се докосва... В едно съм сигурен – ще продължа да се стремя към все по-пълно окъпване в тези живи води.  

Дълбоко психотерапевтично е преживяването на Бога. Досег с потенциал, с огромен ресурс е. Когато тече тази любомъдра истинност през теб, психотерапевтичният процес се превръща в свещено трансформативен, в акт по акордиране със смисъла. Не в свещените писания е Бога – те само могат да насочат. Не е и в научните изследвания – те единствено редукционистично описват количествените неврални, биохимични и въобще, телесни корелати, но не достигат до качественото феноменологично преживяване на вътрешните науки, на реалната опитност. Приемаме науката изцяло, стъпваме на доброто ѝ познание. Но, същинската опитност в Дхарма е преживелищно лична. Отвъд религия и наука е преживяването на Бога/ Дао.

Простичко казано, то е да обичаш, да подадеш ръка, да си Човек. Да тачиш живота във всичките му проявления – в животинките, в растенията, в живия му пулс навсякъде, живеейки в акорд с Него. Имаш ли Бог отвътре си, законите са изписани в скрижалите на мъдрото ти сърце. Не са огради и забрани, а естествени любосмислени потоци, през които се проявяваш. Никой не те спира и забранява, но любящата истинност отвътре ти знае. Цялостен си. Не отричаш, а обемаш и прегръщаш, прихващаш и трансформираш.

Наблюдавам се и осъзнавам. Загубя ли Бога, присъствието ми в психотерапевтичния процес става повърхностно, механично, техничарско, нежели проникновено, магично и трансмутиращо мощно. Съумея ли отново да плувам в океана на истината, самото ми присъствие се превръща в душелечебно.

Пожелавам си все по-пълно да живея по любовта, мъдростта и истината. Пожелавам го и на теб, четящият тези редове!

...

 

 Орлин Баев