петък, 1 януари 2021 г.

Не убивай, не кради, не лъжи


Три от т.н. Божи заповеди/ препоръки


Не убивай, не кради, не лъжи

За да има човек нужда от външното даване на такива заповеди, означава че е деградирал, слязъл е по спиралата на съзнанието надолу, сгромолясал се е от ядрото на величието, в калта на сенките си.

Когато в човешкия процес водещ е Богочовекът, нужда от подобни външни препоръки отсъства. Любовта „движи парада“, а тя знае. Всичките житейски и човешки закони са изписани в скрижалите ѝ, тук под носа ни, през дверите на мъдрото сърце, в същината на Човека.

Когато водещ е вътрешният Человек, отпада нуждата от социалните институции на полицията, съдилищата, затворите, дори и на болничната/ здравна система – защото здравето изхожда от единението с Дхарма, от величието на чиято „тъкан“ е изтъкан Богочовекът.

Трите заповеди по един негативен начин са свързани с любовта, мъдростта и истината, с принципите на Богочовека. Не убивай, с любовта. Не кради, с мъдростта. Не лъжи, с истината.

 

Не убивай

Не можеш да убиваш, ако водеща в теб е любовта. Не можеш да крадеш, ако си мъдър. Не умееш, трудно се справяш с лъженето, когато си истинен. Не можеш да убиваш, защото любовта мъдрознае, познавайки вътрешното единство и сърцата прегърнатост при външното различие и отделеност – знаеш, че убивайки, убиваш себе си, съдбата си, бъдещето си, душата си. Можеш да убиваш, но знаеш че престъпваш гравиран във вечността ти закон. Затова не го правиш – не само хора, но животинче, растение, самата човещина не желаеш да затриеш – егото е там, но смирено замълчава пред пукота на силата. Силата на мъдрото сърце, което знае. Да, изключения в този погребан в илюзии свят има... Но, няма да можеш да развиваш промишлено животновъдство, да ходиш на лов със слепите души, всичко отвътре ще те възпре да откриеш дървосекаческа фирма, а в храните които произвеждаш и продаваш, няма да сложиш онези правещи ги трайни и вкусно продаваеми, но убийствено канцерогенни съставки...

Не кради

Когато в теб живее мъдрост, следствие от любовта, протичаща през смиреното смълчаване на его ума ти, знаеш че крадейки, крадеш от себе си, от съдбата на потомците си, от зарядите на вечната си същност. Не го знаеш само ментално, а като вътревградено единство със закономерностите на Живота.

Когато така любомъдро живеейки, окрадат теб, не съдиш а знаеш, че си нарушил, престъпил си закона. Не този „врата в полето“ на човешкото невежество, а на смисъла. Съответно, благодариш, учиш се и коригираш. Колкото и социалното ти его и персона да се гневят, отвътре си познаваш Закона и с усмивка в сърцето си, здраво се подчиняваш на житейския урок. Никога не е случаен този урок, когато виждаш през очите на духа си.

Пак през това вътрешно познание, знаеш че крадейки от крадеца, не крадеш а благотвориш. Отрицанието на отрицанието води до диалектиката на приемането. Но, това са изключенията а ла Робин Худ и великите български воеводи.

Имаш ли жива мъдрост, не можеш истински да крадеш. Не можеш да си в ролята на политик/ икономист, орязал се от Човека в служба на невежеството, за да краде и съсипва, удовлетворевайки гордостта, надула се като гноен цирай на мястото на безлюбието. Не можеш – защото любомъдро познаваш Закона, че каквото правиш, на себе си го правиш. Затова не умееш да лъжеш, да крадеш, да убиваш. Не се възпираш, а просто си в любящия смисъл, даващ ти мощна радост, виделина и свобода, в които живееш в блаженството на човещината. Всичко е простичко и ясно, естествено и вътреприсъщо. 

Не лъжи

Истината е следствие от любящата мъдрост и освобождава целия потенциал на Богочовека. Всяко съществуване извън любовта, е лъжа. Лъжеш ли, опорочаваш в крайна сметка собствената си съдба. Отхвърляш свободата на безграничния си, истинен потенциал, за да станеш роб на лъжите си, преследващ илюзиите на преходността си. Лъжеш ли, отнемаш истината от поколението си, засенчваш със слоестите облаци на заблудите собствената и на рода си съдба.

Провеждаш ли любомъдрата истинност, можеш да лъжеш, но нямаш импулс да го правиш, освен когато животът налага една външно-социална гъвкавост. Но, това е само прикритие, було на актуалната ти свобода отвътре. Можеш да лъжеш, но следвайки закономерностите на Дхарма, изписани в душата ти, предпочиташ любомъдро да внасяш истинност в света и социума. Тогава бизнесът ти е честен и не толкова се конкурираш, колкото сътрудничиш и радваш на успехите на другите, а странно как Животът застава зад твоето развитие и естествено го тласка до неподозирани от непознаващите истината висоти. Докато светът се надпреварва кой да бъде по-голям гявол от другия, ти просто и невинно чисто провеждаш потенциали, които в лъжата не би виждал.

 

Позитивно преформулиране

В естествената психотерапия често ползваме позитивното нормализиране и прерамкиращо възприятието преформулиране, създаващо смислен познавателен контекст, подтикващ към ползване трудността за учебно развитие.

Позитивно в смисъл не толкова положително, но цялостно, което именно етимологично означава positum.

Нека преформулираме трите препоръки в контекста на целостта:

-        Не убивай = раждай смисъл, създавай любящ живот, твори любящо, провеждай красотата, благодари, обичай.

-        Не кради = давай стойност, течи като пълноводна река и вливай потенциала си в социума, добротвори, давай любов, смисъл, качество, бъди мъдър огън, палещ огньовете в душите на събратята си.

-        Не лъжи = провеждай мощта на истинния си потенциал, живей от позицията на Богочовека, който си, бъди чист по сърце, невинен и искрен, следвай и бъди част от Дхарма, провеждай Нирвана, докато танцуваш в самсара.

 

Естествена психотерапия

Приложение на преформулираните в любомъдра истинност принципи

 

Ниво на съзнание Ученик

Следваш ли закономерностите на дхарма, на любовта, мъдростта и истината, нямаш нужда от външно налагани закони. Няма ли човекът и отсъства ли в обществото ядрото на любомъдрия смисъл, всякакви външни ограничения и заповеди, са изтърбушени врати в полето на илюзиите.

Живеем тези твърде кратки десетилетия, ползвайки бинарността в „дървото за познание на доброто и злото“ така, че утилизирайки динамото на породеното противополюсно напрежение, диалектично да се завърнем към същността, към любомъдрата цялост на „дървото на живота“. Напрежението понякога е приятно и „добро“, само за да се люшне не след дълго и закономерно махалото в другата посока, където е неприятно и „зло“. Биологията ни е така програмирана, че да търси удоволствието и да избягва неудоволствието. Богочовекът обаче присъства в любовта, диалектично надхвърляща плюса и минуса, удоволствието и болката.

Раждаме се в предметното училище на земната школа, за да се научим на известна непривързаност към зависимостта си от незабавна гратификация, както и на неотбягване трудностите, вливайки поравно и двете в смисъла. Живеейки от позицията на такъв ученик, благият смисъл е с нас неизменно, което автоматично ни превръща в стабилен източник на онази искрена виделина, която несъзнавано е жадувана от дълбоката празнина, зейнала в човешкия процес, отдалечил се от целостта си.

 

Ниво на съзнание невротик

Когато обаче се отдалечим от позицията си на съзнателен ученик в земното училище, деградираме до невротичната съзнателност на хомо невротикус абнормалис. Връзката с естествената нравственост, дериват на единението с любовта, е прекъсната частично. Тогава на нейно място застава малкият човешки, „праведен“ моралец или зависимата вкопченост в непременно красивите и приятни чувства. С това ниво на съзнание основно работи психотерапията, целяща завръщането на човешкия процес на нивото на съзнателното ученичество.

 

Психопатно ниво на съзнание

Когато невротизиращият конфликт между желана и актуална реалност бъде решен чрез въздигане обратно до любовта, животът се превръща в прекрасното приключение, каквото винаги е бил. Има обаче и друг, вместо тесен и нагорен, широк и надолен път – този на психопатизирането, на тоталното „изрязване“ от водачеството на любовта, мъдростта и свободата на дхарма, за да бъде прехвърлен самосъзнателният център в нагонно еготичния интерес, клатещ феса на студения, вече лишен от ориентира на любящата мъдрост, интелект.

Това е широк и отначало лесен, но постепенно превръщащ се във все по-труден път, изискващ още и още „хранене“ на ненапълнимата безлюбна празнина отвътре със сурогатите на насилието, властта, социалната състоятелност на всяка цена, мрачния обездушен цинизъм и обездушено-редукционистичната, плоско материалистична визия за света, човека и живота. Път в съвремието ни широко считан за нормален. Психопатна деградация на съзнанието, сублиминално рекламирана чрез масирани медийни внушения в предавания, филми и научни ориентири, широко популиращи мисловни нагласи и разбирания, ултраматериалистично считащи човека за нищо повече от биоробот на въглеродна основа. Когато съзнанието се е спуснало до такова отцепено от същината си равнище, психотерапията също има своето си място. При широкия спектър от личностови разстройства, тя се явява основен инструмент за постепенно ресъединяване на психичния процес до стабилността на любящия смисъл. Тук пътеката разбира се, е много по-продължителна, а неизвестните в уравнението на смисъла са далеч повече.


Завръщане

Както споменах, главната сила на психотерапевтичната интервенция, е в завръщането на невротичното ниво на съзнание в това на съзнателен ученик. Главната извадка от нозологични единици, в които естествената психотерапия има ключова роля в нормализирането и въздигането на психично-социалния процес до здраво функциониране, са тревожните разстройства, зависимостите, хранителните и сексуалните р-ва, партньорското и системно функциониране и др.

Накратко, както вече в много текстове съм писал, в естествената психотерапия тласкаме човешкия процес към хармония с божествения, с пулса на дхарма. Самозалъгването е преобразувано до изцяло искрен, честен и откровен поглед над себе си, спомагащ безжалостното и именно затова любящо акордиране със смисъла. Кражбата, случвана от черпенето на ресурс от маладаптивните тревожни вярвания и модели, се преобразува в мъдрото им преобразуване до здрави вярвания. Самопогубващото отдалечаване от любовта бива преодоляно чрез ползване невротичното налягане в посока смирено себезаявяване (принципите на любовта), връзка с реалността социална и тази на смисъла, планиране по него (принципите на мъдростта) и един смело-харизматичен живот, реализиращ потенциалите му (принципът на свободата). Принципните положения са свързани както с еволютивните развитийни фази и съответстващите им характерови травми, така и с конкретни методологии, спускащи принципното и опознавателно-аналитично процесиране, до приложно трансформативно.


...


Орлин Баев, естествен психотерапевт 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/