Има Път

 

Текстът представлява дискусия от фейсбук група.

...

Д: Някои преследват щастието, други го създават!

Р: Как може да създадеш щастие, като се чувстваш изчерпан/празен? Аз мисля, че е трудно да се отработи и пусне "семейния модел за любовта". Например, аз съм видяла в моето семейство, че любовта е трудна, далечна, имагинерна, нестабилна, неистинска, условна, често без тук и сега... Без физическо присъствие дори..

И следователно това проектирах и създадох в живота си - мъчителни неща.

Дори и да промениш мисленето и настройката си.. Все едно си водил празен, неистински живот. На тази база, част от живота ти.. Как може да съградиш нещо хубаво. Все едно да строиш кули без основа.. Въздушни.

Може би и представите ми за семейство.. Са били доста имагинерни и фантазни. Както любовта...

Орлин: Не съм голям фен на думата щастие. Не че е лоша сама по себе си. Просто е наситена с човешкото привързване към хубавичкото и отбягване на лошичкото. С дихотомното черно бяло, инфантилно мислене и възприятие на света, което човечеството като обща маса споделя. То е детинско. Както едно бебе не може да осъзнае, че същата мама, която го храни и гушка, а то несъзнавано възприема като омнипотентно божество – че същата тази мама може и да не дава храна и гуш, да бъде понякога строга и далечна. Тогава бебето, неумеейки да съвмести противоречивите образи, ги разцепва на добър и лош. Добрата мама, даваща щасие и лошата, отнемаща го и даваща мъчително незадоволяване и отхвърляне. Анализата на обектните отношения нарича това инфантилно преживяване параноидно-шизоидна позиция. Без да навлизам в подробнсти и като се старая да се въздържам от специфичната аналитична терминология, ми се ще само да кажа, че в тази позиция присъстват най-базисните психични процеси: отричане, разцепване, идеализация, обезценяване, проективна идентификация, бягство във фантазия, бягство от определени социални ситуации и др. За инфанта са нормален развитиен етап, който е надрастван. А при възрастния, се срещат при силен психичен регрес, при примитивните, слабо диференцирани индивиди, при характеропатиите/ личностовите р-ва и психотичната продукция. Въпросната позиция пряко корелира с несигурния амбивалентен, избягващ, до дезорганизиран стил на привързаност.

Не че в случая се касае за примитивност, характеропатия, а още по-малко за психоза, не. Но, съществуват елементи от споменатата позиция – отричане на собствената отговорност и изместване през проективна идентификация фокуса в родителите и системата на родното семейство, мощно обезценяване на себе си, а проективно и на живота, и на другостта. През модела на естествената психотерапия, тук виждаме елементи от характера на стратега. В такъв се превръща човекът, когато съумее преживелищно, трансферно и спокойно любящо, да се довери на травмите и типичните тук базисисни характерови вярвания за дефектност, нараняване, необичане, студ, отхвърляне, далечност, необгрижена незащитеност, нараняване, безнадеждност... Да се довери не означава да вярва на посланията им, а да може от позицията на родител на себе си, да остане със съзнателно разграничаване условността на сигналите им и връзка с реалността, в близост до болката им и я обгрижи с любяща безусловност.

Пътят психотерапевтично минава през лична, групова работа и периодични работилници. Това е една градация, в която процесът се придвижва през рационалното реструктуриране, през аналитичното и когнитивно променяне на мисленето и настройката. Но, това е само старт, само част от цялата работа, във вида на развиване способност за себерефлексия, лекситимия (знам какво има в мен ментално, емоционално и харектерово и какво протича точно сега). Само старт. По-нататъшната работа е преживелищна през тялото, през дишането, през двигателно-моторното отработване, през трансовата хипнотична и медитативна работа, през силата на груповия процес и динамиката на взаимното оразяване, доверие, споделен дружески опит, сърцато приемане, атмосфера на приемащо включване, дружелюбна защитеност и взаимопомощ.

Както казах, аналитичната и когнитивна метакогнитивна и рационална себепознавателност от психотерапевтичния процес, са много важна част, но околовръстна такава. Ядрената промяна на отношението и настройката  се реализира през ресурсно трансово, преживелищно психотелесно и приземено, през тялото медитативно ресвързване с онези детски наранености в нас, които искат не само разсъждение, а на дело погалване, приемане и реструктуририране вече не само със студена логика, а с любящо присъствие в близостта и единството на гушкавата прегръдка на болката им. Тогава отричането се разтваря, собствените проекции, изнасящи отговорността навън, се улавят, а отговорността за своя живот и промяна биват спокойно, охотно и с лекота допускани. Защото така е много по-лесно. Защото е илюзия, че „Мама, тати, животът са ми виновни, а промяната е невъзможна!“, както крещи статуквото, са лесни. Не, изискват цялата ни енергия, която е впрегната в отцепването от собствената ни травмираност, поставяна в света и другите.

В естестввената психотерапия се превръщаме в родители на себе си. На онези най-наранени свои „парчета“, които са се промъквали конвергирани през социални, психични, поведенчески невротичности и симптоми. А сега ясно осъзнаваме раните си и като се учим да сме родители на себе си, ги обгрижваме сърцато, вече усмихнато и търпеливо, с благодарното осъзнаване, че можем да претворим характера, а оттам съдбата и живота си в синхрон със свободната ни, любяща воля. Път има! Изчерпването и празнината по време на ходенето в този път изчезват, защото се премахва причинителят на разцепването, изискващ цялата налична енергия и психо-либиден ресурс.

Реалната времева продължителност на терапевтичния процес тук е над една година включеност в споменатата градация от лична, групова и в работилници работа. Тя обаче катализира времето на преобразуване многократно, като такава година-две се равняват на 20-30 години следване обичайния житейски ход. Дори е слабо да се каже, тъй като, при липса на активно осъзнаване и систематична интенция за преобразуване, то рядко се случва само.

...

Свързани статии:

- Характерови структури.

- Здрави характери - стратег.

...

Орлин Баев