Здрави характери - стратег

Здрави характери – стратег

Подробно за невротичните характерови структури, техните травми, вярвания, еволютивни периоди на залагане, съдържани в тях и случванни когнитивни сценарии, защитни механизми и динамики, споделям в статията „Характерови структури и еволютивни фази“.

Тук в тази кратка статия ще се спра конкретно на преработката на шизоидния невротичен характер в здравата характерова динамика на стратега/ съзерцателя.

Лирично отклонение

Иска ми се да спомена, че характеровите обозначения са само ориентири. Случва се в някого да се наблюдава акцентуация изключително върху даден характер, но нерядко може да бъде проследено присъствието на т.н. характерова коалиция – насложени и преплетени в уникални индивидуални комбинации характерови черти. Съвременните средства за дигитална визуализация вече позволяват до някаква степен изобразяването на тази характерова многомерност, далеч надхвърляща простичко баналното, но и далеч от реалността каквато е в действителната ѝ сложност категоризиращо-двумерно свеждане до определен характер и маска.

Често когато работя с уникално вътрешно богат човек, надскочил в шарената си, многостранна многомерност обичайните категоризации, през емпатийното ми дълбоко вплитане в енергията, емоцията, усещанията, възприятието и мисълта на такъв състоятелен по отношение на душевността си индивид, в ума ми спонтанно изникват образи. Мога да ги нарека характерови диаграми, но би било свръхопростяване, тъй като включват освен пространствена вертикална, хоризонтална, диагонална триизмерност, проксемика на дадени характерови движения и импрегнираност с афективни заряди и интуитивни усещания, както и образност, свързана със споделените от човека спомени. Образи освен характерово диаграмни и образно преживелищни, отвъд триизмерно, но многомерно синестезийно обагрени в цялата сетивна гама от усет, мирис, звук, цвят и дори вкус, мисъл, интуиция ... Знам че споделеното за някого ще бъде разбираемо през собствената му подобна опитност, за друг донякъде, а за трети никак... Знам и със сигурност, че цифровите технологии все повече ще позволяват до някаква степен изобразяването на тази многомерна характерова синестезия, но колкото и впечатляващи да са, само ще се доближават околовръстно до актуалното човешко възприятие на тук обсъждания процес...

...

Но, връщам се на шизоидния характер и трансформацията му в съзерцател/ стратег.  

Ето го шизоида – с либидо (психична енергия) интровертно оттеглено навътре, бягство във фантазията, с типичната тук дисоциираност между „етажите“ на мисъл, чувство, телесно усещане и поведение. Бягство във фантазия, да. Но бягство от какво? От собствените базисни вярвания за нараняване, злоупотреба и злонамерена липса на разчитане на значимия друг, срамна дефектност, отхвърлено неприемане, липса на защита, внимание и грижа от другия, социално изолирана странност... Шизоидният характер сублиминално и автоматично приема любовта за застрашителна. Та нали тя е самият живот, а основното му вярване е за отхвърленост от омпнипотентната мама, която в ума на едно бебе и дълбоко в несъзнаваното на възрастния, е любовта. В случая любовта, която е опасна и наранява, защото не приема, студено не харесва и държи настрани. Отношенията с любовта тук са индиректни, фантазни, ментално далечни.

Когато един базисно шизоиден характер поработи върху себе си в процеса на психотерапия или при най-добрия от най-добрите психотерапевти, негово величество живота, с известно насочено навън усилие успява да насочи либидото си (психичната си енергия, биоенергията си) навън, към обективния свят достатъчно, за да се научи да се доверява здраво на себе си при присъствието си в този свят, а оттам и на другия, да се заявява спокойно, дори и да печели хората. Научава се и да препроверява реалността и препланира. При една негативна промяна, шизоидният характер често придобива елементи от ригидния. При качествено оцялостяване обаче, придобива хармоничен, относително организмичен характер, способен да ползва позитивите и от трите "движения"/ принципа на мъдростта, любовта и истината. Като основно ядро в структурата на съзерцателя обаче неизменно си остава естествената склонност към интравертирано потапяне във вътрешната субективност, сега обаче по градивен, творчески начин.

Съзерцателят/ стратегът е чудесен писател, учен, сценарист, медитатор, стратегически визионер виждащ цялата картина... Човек, който спокойно и качествено, при здрава връзка със социалния и научен консенсус за реалност, умее да пътешества в бездната на вътрешния си потенциал от възможности, да твори активно и вижда ясно себе си, света и другите от позицията на онзи тих и спокоен зрител, който съдържа в себе си всички безбройни комбинации от идеи, принципи и естествени природни закономерности, слабо достъпни за плитките повърхности екстравертните характери. 

Онази характерово параноидна ядка, даваща му усещането за опасен свят, от който е задължително да се оттегли в богатия си вътрешен живот, си остава на едно дълбоко ниво. Когато обаче шизоидът се е научил съзнателно да общува с това персекуторно-анихилационно усещане, с помощта на всички възможни психотерапевтични способи съумява да прихваща заряда на вътрешния си ад, за да го влива в изобилното си творчество, висока визия и една вече донякъде присъстваща способност за допускане на ти-обекта до себе си и доверяване на по-задушевно, сърдечно и сензорно общуване. Общуване преди всичко със самия себе си – свързване на мисълта с чуството и на чувството с усещанията и делата. Оттам, доколкото в самия себе си съзерцателят/ стратегът успява да осмисли, почувства и усети дълбоките си тревожно наситени програми, може и оцялостяващо да ги интегрира до по-спокойни и наситени със сигурност, вяра в себе си, другите и живота убеждения.

 

Потребностите на стратега и здравото им задоволяване

 Потребностите на стратега присъстват прикрито в страховете му от собствена дефектност, нараняване, злоупотреба, социална изолация, неприемане поради странна и неразбрана различност, незащитена непредвидимост...

Потребност от усещането и вярването „аз ставам!“. От защитена сигурност, безусловно приемане такъв какъвто е, задружна взаимопомощ, грижа и дружба, спокойна добронамереност. Стратегът има нужда от социална включеност по неговия си начин: по-настрани, по-тихо и емоционално пестеливо, но все таки приета част от приятелство, компания, група, среда, социум.

Потребности, които при шизоидния характер са задоволявани нездраво-невротично чрез социално оттегляне при бягство във фантазия, метаудоволствено-сурогатно даваща сигурността, заедността,приемането, разбирането, успеха. 

Преживяването за защита, сигурност, приемане, дружна заедност се появява дотолкова, доколкото самият човек съумее, преодолявайки невротичните си защити, да се разбере, приеме, да общува със и бъде добър приятел на себе си. Да комуникира със сосбтвените си страхове и ги погасява, влагайки ценния им заряд в качествата на стратега, в който се самопревръща. Психодуховна присадка. Подробно описвам психичния графтинг в книгата си „Трансперсонална психология. Свещена сексуалност.“

Ашладисване (присаждане, турцизъм) културното дръвче на стратега върху дивата, жилава, но наситена с мощен заряд подложка на шизоида. Няма противопоставяне, отсъства борба – напротив, зарядите на страха съзнателно се прихващат и захранват тези на мъдростта. Въглищата не се изхвърлят, нито се виждат като мръсни или лоши, не – влагат се в огъня на силния, вече приземен, здраво вързан с реалността живот.

 

Естествената психотерапевтична пътека

Трансформацията на шизоидната гъсеничка, оттеглила либидния си психичен заряд, свила се в интровертирания си, изолиран пашкул, в пеперудата съзерцаваща и радваща се на света, в естествената психотерапия представлява добре трасиран маршрут, хилядократно тестван в практическата си висока успеваемост.

В интегрално-холистичната естествена психотерапия (ЕП) следваме принципите на същинската човешка природа – любовта, мъдростта, истината. Принципи, пряко свързани идеационно както с еволютивните онтогенетични фази на индивидуалното развитие, със залаганите през даден етап травми и характерови структури, така и с приземената, практическа методология на ЕП.

Шизоидните травми са залагани в най-ранните етапи от биологичното развитие – във вътреутробния период и през първите месеци след раждането. В някои случаи, дори при оптимално възпитание, човекът "просто си носи багажа" - тоест, дадена родова памет през генетичните си заложби предопределя и характеровата структура. Травмата от отхвърляне нарушава способността за адекватно и качествено свързване с обективната реалност, а оттам за автентично планиране (принцип на мъдростта). Тъй като тази травма подлежи останалите „етажи на психичната сграда“ и представлява своего рода основа на психичното здание, автоматично са нарушавани доверието, асертивността (принцип на любовта) и умението за харизматично, творческо привличане (принцип на истината), усвоявани през следващите еволютивни фази.

Споменатото в няколкото кратки реда от горния предходен пасаж, имплицитно включва и предначертава успешния психотерапевтичен подход при преработката на шизоида в стратег. 

Започва се с умението за връзка с реалността. Освен психотелесните опити за заземяване, главното усилие тук се състои в осъзнаване собствения вътрешен диалог, регистриране когнитивните изкривявания, логически грешки, ирационални уклони в процесирането на информационния процес и свързването му със здравата логика на социалния консенсус за обективна реалност. Такова когнитивно реструктуриране може да се ползва или не и при преработката на другите характерови структури в адаптивните им варианти, но тук е от централна, незаменима важност. Съответно терапевтичният процес умишлено се задържа и упорства на това когнитивно ниво индивидуално достатъчно продължително, така че през реализираната връзка с реалността да бъде възможно едно по-нормализирано осъзнаване на връзката със себе си, света и другите като по-добронамерена и в известна степен дори дружелюбна. Работи се през добре познатата в естествената когнитивна психотерапия градация от фокус в автоматизираните мисли, през междинните вярвания/ допускания, към базисните характерови убеждения. Бърза се бавно, като психотерапевтът е добре да осъзнава, удържа и преобразува евентуалните си контрапреносни съдържания, свързани с психотерапевтичния процес на по-високо ниво. Такъв контрапренос би го накарал да прибързва в употребата си както на емпатийно присъствие и поведение, така и на различна методология, които не само че на този етап биха били дисонантни на шизоида, но дори биха му създали усещане за неразбраност и заплаха от страна на терапевта, което срива процеса и дори самият клиент да остане в него, в психотерапевта се създава нагласа и отношение за неуспех, които отново контрапренася върху терапевтирания, което допълнително подрива, превръща в кауза пердута или просто прекъсва начинанието. Умишлено се спирам на такава имплицитна контрапреносна ситуация при експлицитно ползване на неподходящи засега методи: експресивен психотеатър, опити за доверие и съпреживяване на емпатия, привличане и харизма... Говоря за това, понеже се явява честа ситуация, когато терапевтът не осъзнава ясно реалните настоящи годности на клиента си, идващи от структурно-характерова застиналост в шизоидното фантазно оттегляне... Всъщност тук се изисква една по-„бързай бавно!“ нагласа, с много търпеливо изчакване и следване „темпото“ на потърсилия помощ. Постепенно такава естествена когнитивно-поведенческа работа започва все по-автоматизирано да преработва изкривяванията в когнитивния поток, с което свързва клиента с едно по-оптимално неутрално, не толкова студено-безразлично отхвърлящо и/ или нараняващо възприятие за реалността. Тогава тревожно-депресивната симптоматика започва да отстъпва, а характерово обусловената социална дезадаптивност, дистантност и оттегленост се оказва, че са просто дълбоко заложен и дълго време следван навик, вратите за промяната на който се открехват и все повече разтварят през последващите психотерапевтични етапи, продължаващи лечебното преобразуване на базисните травми от отхвърляне, злоупотреба, неподкрепеност, безразлично безлюбен студ, неадекватна несъответност, неразбраност, социално изолирано, тотално неприемане при собствена дълбока дефектност.

Когато терапевтът адекватно тества реалността на психотерапевтичния процес и регистрира споменатото „открехване“, постепенно в работата във все по-значима степен се акцентира върху емпатийното обектно-терапевтично отношение и свързаната с него методология за доверие, приемане, задружна заедност. Терапевтът си позволява по-топло отношение, опити включващи сензорика в посока подчинение на собствените потребности, а оттам и естествено доверие в другостта на ти обекта. Включва се и работа по спокойната асертивност, по себеуважение позволяващо уважение и към ближния. Тоест, работи се по принципа на любовта – едновременно дълбока, майчино приемаща, както и дисциплиниращо, по бащински поставяща здрави граници. 

При това ниво от естествена психотерапевтична преработка, от особено значение се явява груповата терапия, груповата динамика на ежеседмичните групи и 3-5 или повече дневните провеждани неколкократно всяка година работилници, в която аз-ти отношението се разширява до аз-ние междуличностовото отразяване, обратна връзка и все по-наличното групово, а оттам и социално включване.

Докато се върши тази на по-високо ниво работа, едновременно се допреработват базисните характерови травми, както и производните им липси от „по-горните психични етажи на когнитивно-афективната сграда“.

При трансформацията на шизоида в съзерцател/ стратег следващият терапевтичен етап се фокусира в харизматичния потенциал, естествено привличащ качествени възможности, хора и събития (принцип на исината). Не всеки клиент има желанието или даденостите за работа по този етап и не всеки стига до него. Когато обаче мотивацията, както и индивидуалните психотелесни и бих казал, съдбовни възможности за усвояване на такова естествено обаяние са налични, се наблюдава една прекрасна трансформация. Стратегът притежава високата, прекрасна визия, съзерцаващо-прозираща отвисоко взаимосвързаността на голямата панорама през една интуитивно-паралелна визия-логика, трудно достъпна за останалите хора. Мисленето му е бързо, многоканално-успоредно, а правените връзки са възможни единствено от такава висока перспектива. Когато е адекватно свързана с реалността и преминаваща през адекватно социално планиране, стратегът нерядко е откривател, човек на високата наука, великолепен писател, талантлив в областта си визионер и стратег. Собствената му известна странност и различност не изчезват, но той самият вече се приема, което кара и околните да го приемат и дори да му се възхищават. През такова себеприемане, стратегът развива естествената енергия на очарованието си, така че с известно усилие успява „да завихри“ магнита на обаятелното си привличане на стойностни хора и събития около ядрото на Себеуважението си. Така травмираната болка от отхвърлянето метаморфозира до мощното гориво на един силен, много творчески живот. Започнал от много далеч и дълбоко, стига далеч и нависоко. Човек не само осъзнава, че е ковач на собствената си съдба, но конкретизира това познание в живота си.

В така описвания процес „етажите“ на мисълта, чувствата, усещанията и поведението все повече се интегрират в единство, а психичната енергия (либидото) се екстравертира достатъчно, за да живее съзерцателят/ стратегът един активен, социално адаптиран и включен живот, с присъствието си в който, се явява творческото богатство на „солта на живота“.

...

Иска ми се да спомена, че освен в много редки изключения, заявката за психотерапия не е „Искам да преработя характера си до адаптивен!...“. Човекът идва воден от преживяваните психофизиологични и социални болежки, трудности, симптоми, напрежения. Доколко се задържа в терапевтичния процес и колко ефективен е той, зависи както от качествата и уменията на терапевта, така и от мотивацията, потенциала и ... съдбата на потърсилия помощ. Защо аз като автор на тази статия, бидейки вдъхновен привърженик на свободната воля, за трети път в тези думи споменавам съдбата?! Защото не си противоречат. Колкото по-осъзнат и „взел юздите на живота в ръцете си“ е човек, толкова по-обширно е мястото на свободната воля в него. Въпреки това, някои житейски параметри, психични и социални трудности и ограничения, са преминавани и променяни от някои, а от други, дори въпреки искрените им усилия, не са, защото е нужно да присъстват в битието на човека (например в случаите, в които характеровата шизоидия преминава в шизофрения или е част от личностови р-ва). Дори в този последния случай обаче, е напълно по силите на всеки да промени възприятието си за преживяваното – а това преобразува и него самото.

Споменавайки психозата, напълно на мястото си идва познанието за приликите между лудостта и гениалността. Разликите са в една стабилна връзка с реалността, здраво интегрирано его ядро и адаптивната социална включеност, позволяващи досега до личното и колективно несъзнавано да прерасне от маргинализираното изместване, разцепване или дезинтеграция на егото (при психозите), да бъдат удържани при това дълбоко гмуркане в света от потенциал от характеровия интегритет и стабилност. Така и само тогава протича изобилното, истински високо и конкретизирано до стойностни обществени прояви творчество!

 

...

Орлин Баев, естествен психотерапевт