Осъзната Любов

                                                               ОСЪЗНАТА ЛЮБОВ

Вяра без любяща мъдрост, е черна дупка.

Само любовта унищожава кармата.

В ученика гневът е овладян чрез самообладание.

Никой не може да унищожо злото. Създадено е от Бога с велика тайна мисия.

В истинската любов Бог дарява на човека нещо от себе си.

Покоят на Бога е истинското лечение.

През истинската любов тече Бог.

Истинската любов носи мъдрост, разрушаваща илюзията на света.

В дълбокия смисъл, жената е любовта на Бога.

Смисълът се разкрива само на тези, които имат свещено отношение към нещата.

Без истинска любов нямаш път навътре – плитък си.

Любовта изпълва тишината. Бхакти изпълва Джнана.

Любовта към Бога е над всякаква практика. Не е важна толкова практиката, а дали я правиш с любов към Бога.

Душата се равнява на сто милиона слънца. Яджнавалкия

Каквото и да кажем за любовта, е неопределима от позицията на ума.

Осъзнатият човек е дух, а не ум.

Самадхи не е постижение. То е просто твоята скрита същност. Това си реалният ти. Няма нищо за постигане, а само за разкритие.

За мъдреца не е важно какво вижда, а как го възприема и осмисля.

Истината те иска винаги цялостен.

Традициите днес закономерно се разбиват. Време е за интегралност и цялостност.

Бъди истинен, не и религиозен.

Искаш ли да бъдеш господар на хората, губиш свободата си с Бога.

Самадхи е пряко преживяване на Себе си като част от Бога.

Учителят е по-дълбок от учението си.

Днес има нужда от интегация на ученията, от единство в Бога.

Посветеният не иска да бъде господар на хората, а на себе си и слуга на Бога.

Реалност без Бог, е илюзия.

Истинското знание е написано дълбоко в теб, а не в свещените книги.

Бъбривият от много говорене изпуска истината.

Осъзнатият вижда единството между всички учения и религии.

В момента, в който Бог се оттегли от теб, оставаш празна сянка.

Ако някой каже „Моето учение е единствено истинското и правото!“, вече е загубил връзката с Бога и реалността.

В миналото е имало място за отделени традиции, учения и учители. Днес не. Старите традиции се разбиват, за да се слеят в интегрално единство.

Логиката, разумът, знанията са на мястото си, докато в тях има Бог/ любов. Няма ли, празна работа са.

Не можеш да знаеш за истината. Можеш само да я познаваш.

Истинското знание е записано дълбоко в теб, а не в свещените книги.

Не се хващай за външните посредствености на учението на Учителя – паневритмия и т.н. Това е трагедията на старите системи. Хвани се за духа на Учителя.

Изгори в Бога, за да оцелееш. Само който изчезне (който се смълчи смирено), познава истината – отстъпил е място на Бога в себе си.

 ...

Елеазар Хараш