Естетика и етика в психотерапията

Естетика и етика в психотерапията

В долните редове споделям лична опитност, черпена от практиката ми, относно преживяването на естетика и нуждата от здрава етика в процеса на психотерапия.

Естетиката е чудесна тема разисквана в какъвто и да е контекст, още повече през случването и в когнитивната промяна, индуцирана при психологичното консултиране и психотерапия. Естетичният принцип обаче е неразделна част от двоичната опозиция между себе си и етичния принцип. Ако естетиката символизира, образно казано, качествата и принципите на сърцето, такива като красотата, сърдечността, паралелния когнитивен процес на интуицията, спонтанността, радостта, доверието, насладата и хедонизма, полета на любовта, приемането и обгръщането с топлината на безусловността, то етиката метафорично обозначава нормите и ограниченията на главата – дисциплина, контрол, власт, рамкиране и категоризация, воля и преодоляване, серийно последователно мислене, студения разсичащо анализиращ интелект… Ако естетиката включва сърдечното „искам“, то етиката маркира „трябва“ на главата. Условно може да се каже, че етиката е проява на мъжкия, а естетиката на женския принцип. Осъзнаването и размишлението относно тези два главни човешки когнитивни потоци се случва още в древността. В Европа основно в елинските философски школи, където те са обстоятелствено дискутирани. Тъй като научното мислене в случая само проследява вече съществуващи, присъщи на естествената когниция факти, наблюдателният ум на мислителите от целия глобус ги е проследявал и интерпретирал в една или друга степен. В индийските философски школи например се наричат ананда и тапас. Ананда е сърдечното непринудено блаженство, случващо се отвъд пределите на ума, в домейна на изначалната ни вътрешна природа. Ананда приема, обича, прегръща и смирено разтваря. Тапас е дисциплината, нормите, порядките, налагащата се воля, борба и усилие, потискащите пуритански „релси и коловози“. Тапас се стреми, на цената на постоянно усилие и битка, да следва тези евентуално „правилни“ коловози...  Докато при тапас има постъпателно и бавно катерене, фокусирано в цел, ананда носи на крилете на свободния творчески полет, сега. Ако в йога практически се следва потокът на тапас – постоянни нелеки усилия и отричане, в тантра последователят безусилно лети  по течението на ананда. Ако при тапас имаме битка и противопоставяне, при ананда потокът на любовта естествено сублимира и трансформира наличните елементи в психодинамиката ни.

Условното разграничение между глава и сърце, ум и интуиция, мъжки и женски подход при постигане на дадена цел и социален резултат е колкото актуално, толкова и вечно.

Ето някои факти и психотерапевтични процеси, в които се реализират етиката и естетиката. Тъй като собствената ми личност споделя по-силен акцент върху ананда, естетическия душевен акт, е възможно по-долното изложение да е в известна степен по-силно фокусирано в него.

Позитивен пренос, емпатичен синхрон, недуално сливане

- Позитивен пренос от страна на пациента на значими обекти в личността на терапевта - това е много интимен и афективно естетично наситен процес, пълен с красотата на доверието, сърдечната рзтвореност, охотно интроециране на психичния образ и модели на поведение на терапевта. Пациентът несъзнавано свързва базисните си психични интроекти, интернализирани през ранните му години образи на значими обекти, с характера на терапевта. Красотата на този така важен и подлежащ успешността на психотерапията процес, при каквито и да е използвани техники и методи на съдържателно ниво, се изразява в пълното взаимно доверие и дълбочината на взаимопроникване на протичащите една през друга душевности. В процеса на интернализиране и идентификация на пациента на позитивите и адаптивните качества на терапевта се случва „пренаписване“, преобразуване на маладаптивните характерови схеми. Образно казано, получава се пренарисуване на психични съдържания – на когнитивните програми и афективно наситени образи на значими авторитети. Това е силно наситен с естетиката на приемането и вдъхновението процес. Майсторът психотерапевт не само, че не изчаква пасивно, но активно фасилитира и с цялостното си присъствие, психоенергийно, невербално и вербално поведение умело, ненатрапчиво и незабележимо предизвиква позитивния пренос в пациента си. Емпатичният синхрон, тоест вчустването и фактическото сливане на либидото (в юнгианския смисъл, като психична енергия) на терапевта с либидото на клиента, отразяването на телесно, темпераментно, вербално, интелектуално и ментално разбиращо ниво – това са само някои от многото индуциращи фактори. На практика се преживява като изключително красив, наситен с естетиката на чистата междуличностова обич и безусловно приемане акт на платонично сърдечно отдаване и цялостност.

Нерядко актът на позитивен пренос (както се нарича в психоанализата), когато вече е способствал преобразуването на когнитивно – афективните интроекти (значими обекти) до адаптивни такива,  надхвърля процеса на обичайната проекция на лични психични съдържания. В трансперсоналната психология и психотерапия такова емпатично сливане се нарича недуално единство - един истински надличностен, провеждащ красотата на духа, на безкрая процес. Красота, преживяването на която от страна на терапевта, както и индуцирането и в пациента, се чувства именно като спасение. Спасение на един търсещ помощ субективен свят от друг, относително по-стабилен и свързан с изначалната природа свят на терапевта.

Етика – терапевтична рамка в процеса на пренос и контрапренос

В горните редове маркирах накратко някои главни щрихи, провеждащи естетиката в процеса на позитивен пренос и емпатичен синхрон. Психотерапията обаче е структуриран, времево ограничен и фокусиран в конкретни цели активен процес на промяна и достигане до определени резултати. Ефектът на естетически наситения позитивен пренос и емпатично акордиране има мястото си в консултирането само докато подпомага постигането на поставените терапевтични цели. Психотерапията няма нищо общо с преживяване на приятни емоции самоцелно. Понякога, поради наличие на дефицити в социалния и любовен живот на пациента, естественият и спомагащ хода на терапевтична промяна позитивен пренос, е възможно да прерасне в актуално влюбване на пациента в терапевта. Тук идва „на ход“ етиката на консултирането, която поставя ясно дефинирани терапевтични рамки, правила, които не бива да бъдат нарушавани. Ако разискваното влюбване не надхвърля определена граница и пациентът притежава достатъчен когнитивен капацитет (в противен случай терапията просто се прекъсва – за радост това се случва относително рядко), преживяването се утилизира, канализира се в руслото на терапевтичната промяна. Влюбването се свежда до терапевтичните рамки на качествения позитивен пренос като се дискутират проекциите, осъществявани от потърсилия помощ в личността на терапевта. Проекции, които обикновено нямат нищо общо с реалната личност на терапевта, но представляват идеализирани очаквания и вярвания за интимни обектни отношения с другия пол. Когато личният мит на проектираните психични съдържания бъде „разбит“, пациентът постига по-добро себепознание, добър контекст за продължаващата целенасочена фокусираност в постигане на реални когнитивни резултати, позволяващо добруването му в социален план, а терапевтичният процес се свежда до етичния кодекс на качествената терапевтична рамка.

Във връзка с горното, ми се иска да спомена и т.н. контрапренос. Колкото и преработен да е характерът на терапевта до положителните му потенциали вследствие богата житейска опитност и лична терапия, той също е… просто човек. Понякога даден пациент резонира повече с вътрешния живот, с интроектите на терапевта, а друг по-малко или никак. В последния случай, терапевтът е нужно да има зрелостта да бъде честен и пренасочи пациента към по-подходящ за него колега. Позитивният контрапренос, ако е канализиран в рамката на терапията, може да спомогне наситеността на процеса на търсената промяна със степента на отдаване и платонична сърдечност от страна на терапевта към клиента. Това е лично мое мнение, зад което стоят шест години (към момента на писане на тези редове) наситена терапевтична практика. Когато обаче контрапреносът прерасне от фасилитиращ резултатността акорд във влюбване на терапевта в пациент от противоположния пол, етичната рамка на терапията бива нарушавана. Ако терапевтът съумее в допустимо време да конвергира психодинамичния си процес до по-високо ниво на себепознание, да преработи дефицитите си интрапсихично или актуално социално, процесът на консултиране може да продължи. Подобен незрял контрапренос обаче, по мое скромно мнение, може да бъде изключително рядко изключение в практиката на психотерапевта и много силен сигнал за нуждата от повишаване степента на ментално - емоционално съзряване, стабилност, вътрепсихична преработка на съдържания и дефицити и определени социални случвания. Неслучайно в развитите държави аналитикът е допускан до практика само при наличие на функционално качествен семеен живот, собствен дом и разбира се, висока психична зрелост. 

Естетика в интелектуалния синхрон

 Психологичното консултиране и терапия представляват специфичен междуличностов процес, фокусиран в постигане на дадени резултати. Този процес обаче се осъществява през активното участие на когнитивните способности – интелект и логика, внимание, памет, способност за образно и пространствено мислене, наличие на високо ниво на метакогниция и самосъзнание. Наблюденията ми, въз основа личната ми практика, ме накараха да достигна до заключението, че един истински резултатен терапевт е нужно да притежава доста остър, прецизен и бърз ум, IQ минимум 120-130 и повече, силна и услужлива дългосрочна памет, мощен фокус на вниманието и работната си памет и умение за поддържане на висока концентрираност с часове и часове ежедневно, силна психична енергия, добри логически, аналитични и синтетични способности, мигновено осъществяване на дълбоки аналогии между ядрени структури дори при повърхностно много различни факти и домейни (макар, че аналогията като научен факт не винаги и незадължително е свързана с метафората, на практика в психотерапията това означава мислене в семантичните и визуални „дрехи“ на метафорите и алегориите). Когато терапевтът притежава интелектуални способности поне равни на тези на пациента си, но желателно по-големи, той има възможността да акордира с когнитивния му поток, да разбира „от половин дума“ споделяното и с лекота да отразява в терапевтична посока словесността на пациента, през която той изразява душевността си. В този акт на съпреживяване и разбиране през разума се произвежда силно наслаждение. Разбира се, познаващият достатъчно Себе си през медитативната си опитност терапевт добре знае, че разумът тук се явява само инструмент, през който по-висшата, недуална способност за интуиране и директно познание проявява ясната си и наситена с обич мъдра визия. На такова ниво на преживяване, което сега споменавам, умът и сърцето, етиката и естетиката се сливат в радостно единство! В тази връзка ми се иска да изразя неангажиращото си мнение, че разделянето между тези двете се случва само при дуалното възприемане на себе си, другите и света. Колкото и разпространено да е такова възприятие на сегашното ниво на развитие на вида ни, опитът ми говори, че съществуват и по-високи, трансперсонални и недуални нива на възприятие и когнитивна способност. Дотук за интелектуалната наслада, преживявана от терапевта.

На свой ред, пациентът също присъства в протичането на терапевтичната връзка и процес, в преживяването на емоционална наситеност и промяна, през когнитивния си капацитет. В терапията се твърди „Чувстваш това, което мислиш!“. По тази логика, търсеното афективно придвижване в посока здраве и щастие, се реализира като следствие от повишеното метакогнитивно осъзнаване (самосъзнание), себеразбиране и мотивирана промяна в мисловния поток на автоматичните мисли и вътрешен диалог. Емоциите могат да бъдат повлияни и през тялото, дишането и поведението, разбира се. При липсващи трайни промени в осъзнаването и мисленето обаче, получените терапевтични резултати, по мое мнение, биха били временни, а самата работа, механична. Това навежда към определено заключение, потвърдено хилядократно от опита ми в психотерапията. А то е следното – едно от важните условия за активно и качествено участие в терапевтичен процес от страна на търсещия такава помощ, е нуждата от достатъчно високото ниво на интелектуални способности! Разбира се, освен интелект, е нужна и висока мотивация, осъзнаване на вторичните печалби, извличане на позитивното им намерение и задоволяването му по адаптивен социално начин, готовност за скок в непознатото на собствената промяна и т.н. и т.н. Все пак обаче, достатъчно високият когнитивен капацитет в пациента е едно от задължителните условия за протичането на резултатна психотерапия.

Когато в терапевтичната диада терапевт – пациент се случва терапевтично взаимоотношение в контекста на висок интелект (при налични останали условия от доверие, мотивация, упоритост и подходящи усилия, сериозно отношение и т.н.), тогава се получава специфичен резонанс, синхрон между двата интелекта. Сякаш достоен играч на играта на живота среща друг такъв. Субективното преживяване е за сформиране на особено интелектуално пространство, мощно наситено с разбирането, ясната визия и светлия оптимизъм, извиращи от източника на себепознанието – висините на личното, а понякога и колективно несъзнавано. Красиво преживяване, пропито от преживелищното познаване на собствената творческа способност за преобразуване на ума и живота в посока, задавана не толкова от социално обусловения его ум, но от Разума на Селфа, същностната вътрешна природа!

Етика в интелектуалния синхрон

В началото на статията заявих, че ще говоря не от прочетено чуждо, но от лично преживяно знание. Според опита ми, ето процесите, които си заслужават насочване на вниманието на читателя:

-       При добър синхрон в интелекта на терапевт и пациент, когато се събуди разискваното наслаждение от полета в сферите на менталността и познанието, е възможно терапевтичната структура да се наруши от празна интелектуализация. Високата осъзнатост на терапевта е тази, която постоянно връща вниманието на пациента в следваната посока и ограничава самия себе си при неволни отклонения, нямащи реална стойност в хода на дирената трансформация. Освен интелектуализацията, при недостатъчна осъзнатост на вторичните печалби, интелектът автоматично бива впримчван в рационализации, защитаващи статуквото на невротизма. При липса на висока мотивация за промяна, интелектът лесно бива „впрегнат“ в други автоматични защитни механизми и когнитивни изкривявания (виж за това в тази ми статия: http://orlinbaev.blogspot.com/2012/02/blog-post.html ): изместване, проекция, изтласкване, действие покрай, катастрофизация, субективно потвърждение, непозволено обръщане, четене на мисли, грешка на ясновидеца… Задача на терапевта е да долавя случването на автоматичните защитни механизми и когнитивни изкривявания в пациента си и меко насочва вниманието му към корекцията им.

-       В някои случаи, когато когнитивният капацитет на пациента е по-малък от очакванията на терапевта или от нужното за осъществяване на желаните осъзнавания и терапевтични резултати, е възможна емоционална реакция от страна както на терапевта, така и на пациента. Първият е възможно да реагира в следствие проекция на очакванията си за качество на менталния „материал“, с който работи. Вторият (пациента) би очаквал терапевтичен ефект, който в случая е малко вероятно да се случи ефективно и трайно, извън естествените спонтанни ремисии. Задачата на терапевта в такъв случай е „слизането“ му до капацитета на клиента, резонирането с него и използването на по-простички методи, насоки и съждения…

Естетика в преживяваното от пациента чувство за сигурност при доверяване на методологията на психотерапията

-  Стройната структура, определеността и научната здрава основа (evidence based) на психотерапевтичната методология,  са субективно  преживявани от пациента като надеждна и красива скелетна структура, към която може да захване психичната си "сграда". Човекът страда, преживява страхове, вина, тъга, гняв, отчаяние, срив в когнитивните процеси на паметта и вниманието си, социални промени и провали… Умът му отчаяно търси здрава опора, за която да се прикрепи и изплува от бурята на емоциите си. Когато на хоризонта на надеждата се появи спасителният кораб на вярата в предлаганите методики, тогава ползването им действително донася търсеното успокоение. Разбира се, не бива да забравяме главния фактор, превръщащ консултативните прийоми и процес в действено резултатни – зрялата, харизматична, относително емоционално стабилна личност на терапевта. Личност, която през лидерските си качества и умение за емпатичен синхрон активно способства придвижването на мотивираната когнитивна промяна в пациента.

Естетика в трансформиращия екстаз, преживяван при допир, частично или по-пълно сливане с трансперсоналните нива на съзнание

- При ползването на психотелесните и трансперсонални методи - дишане, хипноза (работа с транс), молитва, съзерцание, се случва актуално преживяване на мощен душевен екстаз и събуждане в сърдечната когниция на  вяра, надежда и любов, смела решителност и сила на творец на живота си. Когато консултантът притежава лична опитност в нивата на съзнанието "визия - логика" и недуалност, както и когато пациентът е готов за това, може да бъде воден в тяхното съпреживяване. Първото преживелищно се случва като визия на орел, поглед над себе си, света и хората от много високата позиция на тих и спокоен зрител, виждащ и съзнаващ океан от опции и вдъхновяващи възможности там, където заспалите съзнания виждат само сиви трудности и делнична рутина. Недуалността пък е самият извор на естетиката не само като чувство, но и като каузален принцип.

Етиката при ползването на работата с транс, молитвения и съзерцателен екстаз, биоенергетичните и психотелесни промени при употреба на мощни дихателни похвати, се изразява в целенасоченото канализиране на предизвиканите състояния в терапевтична посока. Макар и лечебни сами по себе си, когато се случват в контекста на терапевтичната рамка, вместо да бъдат преживявани самоцелно, трансперсоналните опитности умишлено се насочват в търсената конкретна лечебна посока.

Естетика в предприемаческия полет на духа на терапевта

- В предприемаческия дух на терапевта, дръзнал да разчупва коловозите на дадените му системи за познание и терапия, да лети на собствените божествени криле на свободното творчество, се съдържа онова чувство на реализиращ, преработващ и изграждащ собствената съдба човек, съзиращ ясно житейската си мисия и живеещ вдъхновено призванието си! В психотерапията се казва: „Няма терапевтични школи! Има терапевти, индивидуалности, които правят терапевтичните системи и насоки действено успешни!“ В годините на практиката си осъзнах, че това, което прави терапията ми ефективна, са не методите, а качеството на личността ми! И най-научно доказаните и комплицирани теории и техники стават кухи и бездействени, когато огънят на духа ми временно тлее, а психичната енергия на харизмата ми едва мъждука. Когато обаче преливам от сила и заредено с либидо вдъхновение, когато провеждам онова творческо любящо присъствие, идващо от дълбините на духа ми, дори най-простичките или раждани спонтанно в контекста на конкретния момент методи, осъществяват качествени и цялостни промени в ума на пациентите ми. Психотерапията е пътешествие, което макар и да споделя общи елементи при лечението на дадени психични дисфункции, при всеки пациент и във всяка терапевтична сесия е уникално и неповторимо! Ежедневно в психотерапевтичния кабинет се съпреживява онова приказно преминаване пътя на героя на пациента, в което пътешествие терапевтът се явява смел водач. Лидер, който  спокойно помага на потърсилия помощ човек в обяздването дракона на страха, вината, тъгата, гнева и изучаване на умението за „полет на гърба му“, извличане на силата и трансформация на проблема в обогатяваща житейска опитност. Полет, с помощта на който пациентът освобождава принцесата (Анима), душата си от оковите на илюзиите!

Етиката във въпросната смелост и лично творчество на терапевта се изразява в степента на зрялост и готовност на личността му. Когато създаваните от терапевта собствени терапевтични концепции и методология са плод на реална личностова интегрираност и допир до океана от мъдър потенциал, вместо на компенсаторна психодинамика, тогава интензивното ползване на наличните парадигми се явява част от творческия процес и реализиране на призванието в живота му. В даден момент, когато през дълбините на потенциала си терапевтът интегрира на дълбоко ядрено ниво теоретичните и практични постановки на наличните парадигми, се случва надхвърляне на създаденото и достигане до различни по качеството си творчески подходи. Терапевтът естествено и спонтанно, тласкан от напора на съзидателния си заряд, започва да създава собствен подход.

Речник на ползваните психологични термини:

- Интернализиране - "отпечатване" на психични съдържания, въплътяването на социални факти във вътрешнопсихичната реалност.
- Интроект - импринт на значими обекти, образи.
- Проекция - приписване на собствени психични наличности на външни обекти.
- Пренос (трансфер) - проекция на значими интроекти в отношението на пациента към терапевта.
- Трансперсонална психология - надличностна, духовно ориентирана психология.
- Либидо - психична енергия
- Когнитивен - познавателен, мисловен.
- Парадигма - система от теории, съставящи цялостна насока на научната мисъл.
- Метакогниция - мислене за мисленето, способност за отстранено безпристрастно наблюдение на собствения психичен свят. 

Орлин Баев, обикновен човек