За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 7 февруари 2012 г.

Някои когнитивни изкривявания, логически отклонения, сривове и заблуди. Главни психоаналитични защитни механизми.


Когнитивните изкривявания присъстват до степен загуба връзката с консенсуса за обективна реалност при психозите. В по-долните примери ще се спра само на изкривяванията и логическите сривове на невротично ниво. Осъзнаването на сривовете в протичането на информацията в собственото съзнание е в основата на психичната промяна. Когато по-долните сривове протичат неосъзнато, те водят до емоционални напрежения и невротични проблеми. Или поне до неосъзнато, автоматично съществуване, при което личната свободна воля е силно пречупена или срината под давлението на въпросните когнитивни сривове. Както се твърди в психотерапията, чувстваш това, което мислиш! Когато мисленето е право, в резонанс със здравата научна логика, както и с логиката на безкрая, чувстването и поведението автоматично го следват! Краката здраво стъпили на земята на научната логика, а главата високо в небето на безпредела на душевния творчески полет! Осъзнаването и коригирането на когнитивните изкривявания в мисленето стои в основата на метода когнитивно реструктуриране от рационално емотивната и когнитивно поведенческата психотерапии! 

Към когнитивните изкривявания, логически сривове и отклонения, постулирани от когнитивната и социална психология, добавих и някои главни психоаналитични механизми, тъй като, макар и произлизащи от две външно противоположни школи, са имплицитно преживявани на аналогично семантично, паметово и процесуално ниво на случване.

ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяване на задоволство само след удовлетворяване на авторитарната и свръхкритична властност – перфекционизъм. Свръхконтрол и постоянно чувство за нащрек. Ментално предъвкване. Всичко или нищо (черно/ бяло мислене) – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...
Катастрофизиране (черногледство, негативизъм), дисквалифициране на позитивното, когнитивен филтър – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. Постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко.Фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти.

„Трябва“ и „катастрофизацията“ са типично характерово ядро за ригидния характер и честа външна маска при оралния характер. Присъстват и при пасивната агресия и автоагресията на мазохистичния характер.

Например: „Трябва да се справя на всяка цена, каквото и да ми коства това – нямам право на грешки! Целта оправдава средствата!“, „Ако се отпусна дори само за миг и си позволя да бъда релаксиран и щастлив, ще се случи нещо ужасно – животът само това чака, да ми стовари всичко на главата!“, „Не мога да се доверя на никой – трябва да съм постоянно нащрек, иначе ще ме излъжат и предадат!“, „Ако се отпусна и спра да мисля и планирам постоянно, ще загубя контрол над ситуацията и тогава всичките ми най-кошмарни страхове ще се сбъднат!“, Апартаментът трябва да е перфектно чист и подреден – иначе сякаш хаосът ме изпълва, губя себе си и се провалям!“, „Ако не измия ръцете си поне триста пъти днес, сякаш мракът ме обгръща и бактериите задължително ще ме убият!“…

Непозволено обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. „Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини.“, Всички цигани са индийци. Следователно всички индийци са цигани!“. Често се среща при хипохондрия, но не само – например: „Щом Иван има тумор в мозъка и го боли главата, от това следва,че тъй като сега мен ме стяга главата, имам тумор в мозъка…“. „Всички хора, които получават инфаркт, ги болят гърдите. Сега имам леко чувство за притискане в гърдите – получавам инфаркт!“, „Всички мъже, които изневеряват, закъсняват. Мъжът ми закъснява тази вечер, следователно ми изневерява!“, „Преди да получи инсулт, Иван леко му потрепваше окото. Окото ми сега потрепва – сигурна съм, че получавам инсулт!“…

Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им.

Например: „Ти се провали в изпита – затова си неудачник!“, „Тази сутрин е облачно – това показва, че времето е кошмарно!“, „Михаела се разведе и се омъжи за любовника си. Тя е лека жена!“, „Христо не ме поглежда и се залюби с Ваня. Никой мъж няма да ме хареса никога!“, „Днес се чувствам потиснато – животът е мъчение!“, „Вечерята е леко безсолна! Ти си ужасна готвачка!“, „Занимавате се с политика?! Аха, ясно - значи сте подмолен лъжец!“, „Асан е циганин – следователно е мръсен крадец!“, „Отказаха ми тази позиция в работата. Никога няма да получа повишение!“, „Излязла ми е стресница на устната – имам най-грозната уста на света!“, „Всички мъже са задници!“, „Всички жени са глупави!“, „В квартала е станало убийство. Хората са мерзки убийци!“…

Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи; скачане към негативни заключения без никаква междинна логика и връзка с реалността, но на базата на предразсъдъците ни…
Например: „Замаяно ми е – полудявам!“, „Всичко ми е нереално, като в сън – хората ме виждат като откачалка!“, „Боли ме коремът – сигурно имам рак на дванадесетопръстника!“, „Тази бемка ми се струва странна – сигурно е начало на рак на кожата!“, „Ако не направя ритуала си, майка ми ще умре!“, „Ако остана сама в къщи, ще полудея!“

Илюзия за прозрачност и четене на мислите – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите. Вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути” и те да „чуят“ нашите.

Например: „Толкова съм напрегната и тревожна, когато трябва да говоря пред хора... Знам, че всяка моя мисъл, чувство и усещане са прозрачни за всеки наоколо. Чувствам се изложена на показ, сякаш съм аквариум! Чувствам се напълно провалена, изложена и отхвърлена – знам, че всички тези хора знаят за тези горещи и студени вълни. Знам, че чувстват напрежението и страха ми. Знам, че знаят за обърканите ми мисли и ужаса ми! Сигурна съм, че всички виждат и чуват бясното тупкане на сърцето ми!...“

Катя: „Искам Мишо да ме заговори – ето, постоянно му давам знаци, че искам контакт. Сигурно съм прекалено грозна за него и затова той стои настрана…“ (всъщност мъжката способност за прочитане на невербално поведение е с пъти по-слаба от женската и в случая Мишо представа си няма за подаваните сигнали…).

Мишо: „Ех, тази Катя – толкова яка мадама е! Така ми се иска да я заговоря и поканя на кафе. Но има ли смисъл – ето, виж я какви чупки прави. Сигурен съм, че иска да ми каже, че не ставам за нея и да се разкарам! Я да си ходя аз…“

Христина: „Тази сутрин цял час се гримирах, за да направя впечатление на Калин… А той само ме погледна и отвърна глава… Ясно, за него съм грозна крава!...“

Калин: „Уау, само като погледна Хриси и се изчервявам и изпотявам целия от желание! Е, тя не иска такъв страхливец като мен – защо ли въобще да я погледна в очите и заговоря... Така и така ме мисли за глупак и ще ме отхвърли като ненужен боклук…“

„Шефът тази сутрин мина като буреносен облак, без дори да каже добро утро! Сигурна съм, че ме мисли за посредствена и ей сегинка ще ме викне, за да ми каже, че съм съкратена!“

Шефът: „Аман от тези скандали на жена ми – цяла нощ чоплене и ревност. Сега едва гледам… Сигурно колегите ми се досещат, присмиват ми се и си шушукат зад гърба ми! Я да се махам по-бързо в офиса, да заключа и дремна малко!...“

Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене. Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Илюзорна взаимосвързаност – вярването, че определени когниции и действия, нямащи никаква логична връзка с целевия резултат, водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност). Хазартна грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития.

Например: „С тази тениска ми върви. Като си я сложа, ще ме одобрят на интервюто!“, „Ако си сложа защитната муска, всичко ще бъде наред!“, „Сега пробождайки снимката (куклата) и, ще я заболи коремът!“, „Сега, като сложа капка от менструалната си кръв, държана една нощ на пълнолуние, в кафето му, той ще е вечно влюбен в мен!“, „Като сложа снимката и тези му косми в тази мърша с червеи и я залея с вода от мъртвец, той ще се разболее от смъртоносна болест!“

При натрапчиво мислене: „Ако не броя всеки път и не внимавам как точно стъпвам, близките ми ще умрат!“, „Ако си разреша да се отдам на радостта от удоволствието, ще се случи нещо лошо с баща ми!“, „Тази рокля много ми харесва. Сигурна съм обаче, че ако си я купя, детето ми ще се разболее!“, „Това, че ми минават тези ужасни мисли за бебенцето ми означава, че позволявайки си ги, привличам негативните неща да му се случат!“, „Тъй като имам панически атаки и ужасно ме е страх да не умра, сигурна съм, че привличам обстоятелства за смърт и наистина ще умра!“…

При хазартна зависимост: „Ако сега докато дърпам ръчката, си мисля за три колонки с ябълки, те ще се паднат!“, „Ако си завъртя късметлийската шапка назад, ще ми провърви в играта!“, „Ако направя по-прецизно изчисленията по онази система, ще спечеля!“, „Сега преди да заложа на рулетката, ще направя щастливия си ритуал в тоалетната и ще спечеля!“, „Важно е да пускам редовно фиша си за тотото – това повишава вероятността за печалба!“, „Сега ще се фокусирам силно и ще повлияя работата на машината така, че като дръпна ръчката, да ми се падне джакпотът!“…

Стадно мислене, ефект на изгодата – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти. Тенденцията да правим или вярваме в нещо, само защото много други хора вярват в него или го правят. Свързано е с груповото мислене и стадното „овчеумно“ поведение.

Например: Ето, колко милиони хора са прочели книгата „Тайната“. Чели са и гуру Кехоу – всички те му вярват. Той казва, че ако си мислиш за нещо, го привличаш. Аз колкото и да се боря, не мога да спра тези мисли за фатална болест на майка ми (обсесивно мислене, при което колкото повече контрол и борба за освобождаване от идващите мисли влага човек, толкова по-силни стават те) – следователно привличам нещастие към майка си!...“

„Всички мъже смятат Марина за невероятно красива и губят ума и дума около нея. Аз също. Може би трябва да науча някакви специални пик ап техники, за да съм успешен с нея…“ (всъщност всичко, от което Марина има нужда, е разбирането и като личност, като индивидуалност зад външната и имидж фасада…).


Грешка на ясновидеца, позоваване на вероятност – „предсказването” (обикновено негативно) на събития преди да са се случили. Понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи.

Например: „Ако има някакъв шанс да спечеля от тотото, сега като си пусна фиша, знам че ще спечеля!“, „Ако има вероятност като пресичам улицата да ми падне метеорит на главата, то сега като отивам до магазина това ще ми се случи!“. Последните две фрази звучат нелепи… На същата липса на логика почиват обаче и следващите: „Ако има вероятност като летя за Ню Йорк самолетът да падне, то това непременно ще се случи!“, „Ако има някаква вероятност сърцето ми да се пръсне когато имам повишена тревожност, то това задължително ще се случи!“, „Ако има шанс това куркане на червата ми да бъде причинявано не от естествения ми глад или смилане на храната, но от тумор в корема ми, то вероятно имам тумор!“, „Ако има възможност всички 124 невролози, кардиолози и интерналисти, които посетих да грешат като ми казват, че съм напълно здрав, то те вероятно грешат, а аз имам неизлечима болест, както го чувствам! Трябва да отида до Франция в онази клиника с добрите специалисти!“, „Ако има някакъв евентуален и непрфедсказуем шанс детето, с което съм бременна, да има малформации, то непременно ще има такива!“, „Ако има някаква фиктивна вероятност да се заразя със СПИН от колежката, с която имаме флирт, то непременно ще се заразя. Затова по-добре да увелича емоционалната дистанция и да я отблъсна, за да не се налага да се стига до физически контакт!“, „Онези от HR отдела на фирмата, в която трябва да ходя на интервю със сигурност са гадове. Така и така ще ме дисквалифицират, така че по-добре въобще да не ходя!“ …

Първична печалба – съзнателното облагодетелстване от и желание за поддържане на невротична симптоматика.

Например доминираща и контролираща жена с избухлив характер има за партньор пасивен и обгрижващ мъж. След време връзката им клони към раздяла, като мъжът обявява жената за прекалено потъпкваща го. Тогава в жената се появяват симптоми на вегетативна дистония (замайване, дереализация, напрегнатост в гърдите и стомаха и т.н.). Тя канализира контролиращото си поведение в посока невротичните преживявания, а мъжът и с възкръснала отново обич започва да се грижи за нея отдадено. Това сплотява партньорите. Жената ясно съзнава, че симптомите и всъщност спасяват брака и, а при лична терапия заявява, че всъщност си ги иска, защото знае, че те отново са събудили топли чувства в семейството и. Макар, че външната им заявка за семейна терапия е работа по дистонията, всъщност скритата незаявена заявка са отношенията им.

Например: Жена развива агорафобия. Омъжена е за мъж от друга държава – човек със студена емоционалност, когото тя не обича. В същото време ненавижда и държавата, в която мъжът и живее. Жената има силен страх от развод, заложен от развода между родителите и в детските и години. Това създава в нея силен конфликт. Състоянието и задоволява конфликта, като съхранява брака и, като в същото време и разрешава да живее в собствената си държава и сигурното присъствие на родителите и приятелите си. Съпругът също е напълно доволен от ситуацията и посещава съпругата си няколко пъти годишно. Жената съзнава, че състоянието и я „спасява“ от връщане в студените обятия на съпруга си и държавата му.

Вторична печалба, Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените невротизиращи грешки в разсъжденията, психични движения, защитни механизми, тъй като причинените от тях невротични симптоми носят несъзнавана изгода. Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките.

Например: жена със зависим, орален характер, среща трудности при поемането на отговорност в професионално отношение. Това я напряга изключително силно и задейства вече присъстващите в нея когнитивни вярвания за провал, празнота и неудача. Тогава започва да получава панически атаки. Те и дават повод да остане в дома си. Съпругът на жената е силно ревнив и присъствието в дома му на жена- домакиня, която прави всичко за дома и децата, но може да излиза само в негово присъствие, задоволява изцяло ревността му. Жената вижда себе си като жертва на „болестта“ си, но несъзнаваното и се ползва с пълна сила от случващото се. Изгода от случващото се има както личното несъзнавано на жената, така и взаимосвързаният процес на семейната система.

Пример: при хипохондрия вторичната печалба се изразява в задоволяване нуждата на страховите комплекси (за нараняване, липса на вяра в тялото, Себе си и живота, в хората и доброто, в дълбинния смисъл…) от сигурност и защита чрез свръхнапрегнато взиране в тялото и при най-малките и преекспонирани от когницията на хипохондрика преживявания на „симптоми“, в ритуалното компулсивно посещение на лекари.

При обсесивно компулсивното разстройство вторичната печалба за несъзнаваното се изразява в задоволяването на нуждата от сигурност на собствените проектирани в реалността вярвания за провал, нараняване, катастрофи и злополуки, болести и т.н. – задоволяване чрез свръхнапрегнатото и контролиращо мислено предъвкване, защитен негативизъм, ригидно нащрек и „трябва‘, продуциращи обсесивни мисли и компулсивни ритуали.

При злоупотребата с вещества и зависимостите, несъзнаваното директно задоволява нагона си за удоволствие чрез „късото съединение“ на зависимостта, избягвайки нуждата от отлагане на удоволствието и задоволяването му по сублимирания път на успешното социално включване и успех (виж също „Преувеличено намаление, липса на способност за отлагане и сублимация на нагона за удоволствие„).

Status quo, ефект на експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане към някого или нещо просто поради това, че сме били дълго време в досег с него. Желанието нещата да си останат същите, дори да са неприятни, защото са познати. При невротичните разстройства се изразява в привикване към тревожното състояние, което човекът несъзнавано преживява като болезнено, но познато и поради това автоматично предпочитано пред усилията на промяната.

Субективно потвърждение, тексаски снайпер, селективност, ефект на очакванията на експериментатора – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения. Убедеността, че нещо е вярно, защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности. Избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно. Изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани. Когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат. В разисквания в случая контекст на невротична когниция, съзнанието на преживяващия невротично разстройство филтрира информацията така, че да задоволи активираните в него базисни вярвания (комплекси). Невротикът несъзнавано се фокусира само в това, което резонира със страховете му и автоматично дисквалифицира и маргинализира светлото и позитивното.

Фалшива дилема – когато два алтернативни избора/ решения на проблем са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори.

Илюзия за избор – когато дадено внушение се представя по два различни начина чрез свързващия съюз „или“, което оставя фалшивото впечатление за наличие на избор, какъвто всъщност няма.

Самоизпълняващо се пророчество
– несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение.


Например: човек отива при „ясновидка“. Тя „вижда“ в него, че след 10 дни, на еди си коя дата, като се събуди, в девет сутринта човекът ще има адско главоболие и евентуално, според „магьосницата“, инсулт. За да се справи с главоболието и да му се размине инсулта, врачката препоръчва закупуването на специалния талисман, струващ еди си колко стотин евро , отклоняващ злата съдба… Всъщност думите на „мага“ (ятрогения) и разтворената вяра на човека в тях залагат внушение, което бива прието от несъзнаваното. На съответната дата заложеното внушение се активира и в девет сутринта човекът наистина има главоболие, което „магически“ изчезва със слагането на амулета. Тоест задейства се заложено второ вярване, че слагането на предмета ще дезактивира първото вярване. Никаква магия, но чисти когнитивни процеси!

Преувеличено намаление, липса на способност за отлагане и сублимация на нагона за удоволствие – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори.

Ирационална ескалация – тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия. Например хазартно зависимия взема рационално решение да направи само един - два залога или игри, но постепенно здравият разум се срива и човекът започва напълно ирационално, но обсесивно да залага още и още. Същото се наблюдава при всички зависимости, при наддаването при търгове, при залагането на хиляди и милиони човешки животи от болното его на някой силен за деня държавник по време на война…


Проекция - приписване на другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените представи, желания и качества в околния свят. 
Пример: индивид с базисни вярвания от параноидния спектър се качва в претъпкан автобус и си мисли: „Всички тези хора само гледат как да ме наранят, да ми откраднат парите…Гледат ме странно – мислят ми злото, чувствам ги! Ето тази жена сега как ме погледна – знам, че обмисля как да ме нарани. Знам, че ме следят и че повечето от хората са тук неслучайно. Трябва да внимавам много!...“
Жена преди изпит: „Оф, знам си, че ще се проваля! Той този професор веднага ще ме изгони, ще ме изхвърли като мръсно коте, какъвто е изискващ и строг…“ (всъщност самата тя е прекалено изискваща към самата себе си, защитаваща се по този начин от страха си от провал…)
Пасивно агресивен мъж, склонен да премълчава и трупа напрежение и гняв по отношение на началника си: „Е, той наистина е изрод. Никакво зачитане и уважение – дай му да тъпче и мачка, да изисква и наранява само!...“ (всъщност самият човек тъпче и мачка себе си с мазохистичното си поведение, без да смее да даде подходяща обратна връзка на директора си, с която той да се съобрази.)
Жена е привлечена сексуално от колега на работата си, но има морални изисквания към самата себе си, които и забраняват флирт и изневяра. Жената проектира в колегата желанието си за флирт, приписва му сексуално съблазнително поведение спрямо нея. Мъжът вероятно си няма и представа защо колежката му говори зад гърба му подобни клюки и обвинения или директно го обвинява в сексуално насилие (в западните държави).
Съпруг, който поддържа паралелна връзка с любовница обвинява жена си в изневяра, проектира собственото си поведение в нея! (написаното е в мъжки род само за удобство)
Жена не харесва дадена група индивиди или не обича хората въобще. В същото време обаче има интернализирани морални правила за дружелюбно поведение, които и забраняват открито заявяване пред себе си и другите на негативно отношение. Затова несъзнаваното и автоматично приписва на групата индивиди отхвърлящо и негативно отношение.

Формиране на реакция – Човек изгражда за себе си образи, противоположни на образите, които всъщност притежава и превръщането на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси.
Например: индивид със силно влечение към порнографията и свободния секс се обявява в публичното социално пространство като върл защитник на моногамието, верността и моралната чистота.
Възпитател, който несъзнавано недолюбва дете, се държи с него свръхприемащо и одобряващо.
Жена, която несъзнавано вярва, че е грозна и нежелана, започва да се облича и държи твърде предизвикателно и сексуално.
Дъщеря има силна агресия срещу майка си, но съзнавано се държи с нея уважително, както и информира всички наоколо за това в колко прекрасни отношения са те двете. Така обаче трупа пасивна агресия, която евентуално проявява през acting out, невротизиране или соматизация.

Интелектуализация – нежелани психични съдържания и поведения биват интелектуално описвани така, че да се избегне емоционално фрустриращото им съдържание, от което човекът се защитава чрез ментализацията им.
Пример: индивид, диагностициран с терминално заболяване, прочита всичко за него. Така, фиксирайки се в интелекта си, изолира емоционалната си реакция и стои дистанциран, студено отстранен от чувствата си.
Анализът в психотерапията нерядко преминава в интелектуализация, когато не е насочен към осъзнаване и преки действия по промяна на невротичността, а се превърне в анализиране заради анализирането…
Човек със зависим характер, който в терапията интелектуализира вкопчващите си в хора и вещества поведения от позицията на студения интелект, без реално да осъществява допир до бездната от тъга и страх от изоставяне и безлюбна самота.

Рационализация – извинителни защитно логични обяснения и уж рационално обосновани причини за фрустриращи поведения.
Пример: Пациент, преживяващ здравна тревожност, рационализира свръхфиксацията си в защита от болести чрез обяснение за грижа за здравето.
Жена с хистерична (конверзионна) симптоматика извинява липсата на сексуален живот с партньора си (поради неговата слаба потентност) с моралните си норми, забраняващи и да вземе отношение по въпроса.
Пилот на самолет, преживяващ паник атаки, извинява отказа си от пилотиране и преминаване на десетократно по-ниско платена длъжност с отговорността, която носи спрямо пасажерите.
Убиец рационализира поведението си със „закона на джунглата“…
Мъж изоставя приятелката си. След раздялата тя започва да твърди, че той не е бил истински желан от нея, че е бил непривлекателен и слаб…
Студент, който трудно се справя с ученето на дадена специалност, спира обучителния процес. След това започва да твърди, че го е направил, тъй като обучението в този университет е с ниско качество и преподавателите са неквалифицирани.

Проективна идентификация – несъзнавана проекция на собствени психични съдържания, нагласи и очаквания в друг човек/ хора, тяхното идентифициране с тях и действие според съдържанията и импулсите им.
Пример: свръхизискващ към себе си началник автоматично проектира перфекционизма си в подчинените си. Те се идентифицират с него и действат по същия вгледан в детайлите и изискващ от себе си начин.
Родител, изискващ в детето си поведение, желано от самия него. Детето се идентифицира с това поведение.
Доминираща съпруга проектира собствените си семейни модели и нагласи спрямо семейното поведение в партньора си. Той пасивно се идентифицира и реагира спрямо тях.

Аскетизъм – отричане и отхвърляне на удоволствените преживявания от храна, секс, общуване, социална реализация и получаването на удоволствие през болката на мазохизма, при която мозъкът отделя защитно ендогенни опиати. Аскетът приема напълно погрешно ригидните интроекти в аз-идеалното (суперегото) си за божествени импулси и закони, с което потъпква „корените“ си, нагонната си природа, „изсушава се“, превръща се в „изсъхнал пън“. Аскетизмът представлява опит за пълно потискане на естествените и здрави нагонни стимули, под въздействието на изкривените правила на откъснатата от цялото морална цензура, нямаща много общо с етиката и естетиката на безкрая.

Разцепване – в ранна детска възраст разцепването осигурява сепариране на представата за добро и лошо, получавани от един и същ обект. В зряла възраст е характерно за психотичните състояния. Например при множественото личностово разстройство, при аудиалните и зрителни халюцинации, приемани от самия преживяващ ги за обсебване, докато всъщност представляват отцепени части от собствената психика.

Сублимация – представлява трансформация на нагонни импулси в социално и духовно подходящи такива, канализиране на катексиси и преобразуването им в по-фини такива. Творчеството, активната професионална реализация, свещената сексуалност, спортът, работата с транс могат да се разглеждат като методи за сублимация.

Хумор – вид сублимация, при която фрустриращ афект се преобразува в авто или социално приемлив чрез позитивна самоирония, пародия, шега и „вземане на несериозно“. В психотерапията се използва за промяна на гледната точка, поглед над себе си, смяна на емоционалния контекст (рамка) на възприятие на даден психичен или социален факт.

Алтруизъм – грижа за другите, при която посредством идентификацията си с тях, ние самите получаваме удовлетворение. Алтруизмът е здрав и изключително хуманен психичен механизъм. Не бива да се бърка с мазохистичната „доброта“ (пасивна автоагресия).

Пасивна агресия – мазохистично себеподценяване и прекомерно подчинение на околните, което натрупва автоагресия, както и заобиколно, през действие покрай (acting out) проявявана агресия към другите.

Соматизация, конверзия –  автоматично (несъзнавано) преобразуване на невротичен конфликт в телесна симптоматика, с цел оттичане и облекчаване на психично дезадаптивно напрежение. Например при хистерията, вегетативно соматоформната дистония, хипохондричните фантомни усещания, соматизацията при язва, атсма, алергии, онкологии…

Действие покрай (acting out) - защитен механизъм, при който се наблюдава експресия на несъзнавани желания или импулси чрез "действия покрай", при които съзнавано се избягва придружаващия афект. Например, когато в психотерапията се засегнат несъзнаваните невротични динамики, от които преживяващият ги автоматично се защитава чрез поставянето на определени маски (умишлено сваляни в консултирането), се появява невротичен смях, панически страх или силен гняв…

Регрес и фиксация – емоционалният живот на индивида невротично регресира и се фиксира в по-ранен етап от онтогенезата му.
Например: Дете на 7 или повече години получава енуреза ноктюрно (нощно напикаване). Когато получи несъзнавано търсените от него внимание и грижи от родителите си или когато те неутрализират плашещия го конфликт между тях, напикаването престава.
При паническите атаки и агорафобията, човекът регресира емоционално до поведение на дете, имащо нужда от постоянното присъствие на сигурен обект, човек до него, придружител, значима фигура.
Соматизирането на болест може да се явява регрес, чрез който преживяващия болестта несъзнавано задоволява вторична печалба – грижи и внимание, които през детството си е получавал по същия начин.





6 коментара:

  1. Orline, blagodarya ti za interesnite materiali!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за интереса. Надявам се да бъдат полезни! :)

      Изтриване
  2. Ще бъдат полезни и още как!

    ОтговорИзтриване
  3. ще може ли да ми дадете пример за когнитивно изкривяване при усещане за загуба на контрол

    ОтговорИзтриване
  4. ще може ли да ми дадете пример за когнитивно изкривяване при усещане за загуба на контрол

    ОтговорИзтриване
  5. ТРЯБВА да контролирам всичко! Имам ИЛЮЗИЯТА ЗА КОНТРОЛ и ИЛЮЗОРНАТА ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТ между усилията ми за такъв и реалността, КАТАСТРОФИЗИРАНО мислене за евентуалното очакваното "лошо" случване при загуба на контрола, ГРЕШКА НА ЯСНОВИДЕЦА при очакванията за загуба на контрола и т.н.

    ОтговорИзтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.