Ефективна комуникация в психотерапията

Ефективно общуване в психотерапията

Синхрон и водене

Да изградиш синхрон (рапорт) с човека, с когото общуваш и да го поведеш, е главна предпоставка за добрата, водеща към дадена цел комуникация.

Синхрон

1) Синхрон в езика на тялото – при комуникация внимателно и ненатрапчиво, незабележимо се отразява езикът на тялото на човека, неговите мимики, жестове, поза, движения, гримаси и цялостен телесен контекст.

2) Синхрон с дишането – практикува се предимно в хипнотерапията. Терапевтът синхронизира собственото си дишане с това на пациента, при което се получава плътен взаимен резонанс на чувствата и психичната енергия.

3) Лингвистичен синхрон – установява се рапорт с темпоритмиката, тембъра, с лексиката (езиковото богатство), с ползваните модалности: кинестетична, аудиална, визуална, рационална…

4) Ментален синхрон, разбиране – за да се установи ментален синхрон, е нужно интелектът на терапевта да бъде равен или по-висок/ бърз от този на събеседника. Прави се през проследяването и разбирането на идейния живот и когнитивните вярвания на събеседника.

Водене

В НЛП се смята, че повеждането когницията на друг човек е възможно само при осъществяване на достатъчно добър синхрон с него като необходимо и достатъчно условие. Практикува се принципът 3/1 – при три несъзнавани съгласия се прокарва идейна насока с терапевтично действие.

Едно по-фино ниво на рапорт и водене се практикува в отразяването на мотивационното интервюиране. По-долу ще засегна някои скелетни опори на метода.

Емпатията е изключително нужна като "червена нишка" през цялата терапия, но процесът на терапия съвсем не се спира на нея само. Ще цитирам главните стъпки на "мотивационното интервю". Това е метод, който е доказано ефективен и се ползва в каквато и да е психотерапевтична модалност като лайт мотив. Защото не е само набор от техники, но преди всичко нагласа!

1. Изразявай емпатия
2. Развивай несъответствие - развиване на вътрешна мотивация за промяна
3. Върви със съпротивата - съпротивата е сигнал, че терапевтът не води терапията правилно
4. Подкрепяй себе-ефикасността

Емпатия

Отворено приемане. То обаче не означава непременно съгласие или одобрение. Нагласата на приемане не забранява на терапевта да има различни становища от клиента и да изразява тези разминавания. Нагласата от критично значение за ефективността е изпълненото с безусловно приемане личността на клиента водене на сесиите, което установява дълбока връзка на доверие и разбиране между двамата. Парадоксалното е, че този тип приемане на хората такива, каквито са, ги освобождава да се променят, докато директното противопоставяне обикновено спъва процеса на промяна предизвиквайки съпротива и защити. Емпатията не означава пасивно следване на клиента. Приема се личността му, но се коригират представите и поведенията, при това умело и плавно. Рязкото конфронтиране е подходящо за малцина. Аз мога да дам примери за успешен изход след директно кофронтиране, както и всеки терапевт. Но те са далеч по-малко от успешните случаи, постигнати чрез умелото емпатично вплитане (изравняване, рапорт) в човека и неусетното му повеждане. Това са наблюденията на мнозинството от добрите терапевти.

Развиването на несъответствие

Води до ясното осъзнаване недостатъците от сегашното положение и предимствата от промяната. Недостатъците на статуквото и ползите на промяната е нужно да наклонят везните в своя полза, да натежат повече в когницията на пациента от недостатъците на промяната и ползите от статуквото! Развиването на подобно несъответствие се осъществява чрез говорене за промяната. Говорене, което се индуцира и води от терапевта, но се осъществява основно от желаещия и способен на промяна пациент. Терапевтът води терапевтичния процес с подходящи отворени въпроси, тласкащи мотивацията на пациента към промяна. В човека се програмира искрено желание за промяна и в процеса на говорене за нея, се превръща в готов за нея и реално осъществяващ я човек. Добре е самият човек да говори за промяната, да вижда недостатъците от настоящото си поведение и предимствата от освобождаването от него. Когато самият той говори за това, в него процесът на промяна протича през вътрешната му локализация на контрола и мотивация, които само са леко и умело тласкани от терапевта! Постепенно предимствата на промяната стават все по-желани, в несъзнаваното на пациента се залага оптимизъм и все по-силно намерение за практическото и случване.

Вървене със съпротивата чрез отразяването и

Тук отново майсторското прилагане на емпатия е в пълна сила. Вместо борба с човека, се "танцува" с него. Както в един танц, воденето към целта-промяна, е неусетно и плавно. Понякога е по-рязко, но пак е наситен с емпатия процес. Терапията не е битка, надумуване или надхитряване. Имаме равнопоставено сътрудничество, партньорско фокусиране в обща цел и следването и, приемане и силен елемент на уважение към човека. Съпротивата леко се обръща и преформулира, така че да създаде нова инерция към промяна. Когато резонираш със съпротивата на човека и я отразяваш, можеш и да го поведеш към промяната му. Тогава разбираш и приемаш човека – дори съпротивата му. Това води до мощно усещане на взаимно доверие в двамата. Това обаче е майсторство - аз самия се изкушавам понякога и тръгвам директно към оборване мисловните процеси на човека. Понякога има ефект, но по-рядко - прекалено е дървен такъв подход, макар че описан като единични успешни случаи може да звучи страхотно...

Ето основните начини за приемане на съпротивата, синхрон с нея, отразяване и преформулиращо повеждане на човека, според методиката на мотивационното интервюиране:

- Просто отражение – Терапевтът отразява съпротивата на клиента, като простичко преформулира казаното от него с други думи. Така се повишава метакогнитивното ниво на осъзнаване на пациента на собствените му психични процеси, както и се поддържа тясна връзка на разбиране и доверие.

Например:

Пациент: Ужасно ме е страх и съвсем не съм сигурна, че можете да ми помогнете с каквото и да е!

Терапевт: Болезнено е да изпитвате страх, разбирам ви, още повече ако ви се струва, че няма кой да ви помогне!
………………

Пациент: Дори да сваля 20 килограма, едва ли ще задържа теглото – няма смисъл да опитвам!

Терапевт: Не виждате защо да положите подходящи усилия, тъй като ви се струва, че всичко е нахалос и вероятно пак ще се провалите…

- Усилено и обратно отразяване – практикуват се само от майсторите в психотерапията, с дълбок синхрон с човека, през усещаните от него обгрижване, прегръщаща и приемаща го безусловно емпатия и налично добро чувство за хумор в двете страни. В същността на метода стои парадоксалното намерение (наводняване в поведенческата терапия) и защитния механизъм реактивно съпротивление*. Когато пациентът показва силна съпротива или амбивалентност в промяната си, всички искрени усилия на терапевта биват посрещани с отрицание. Тогава терапевтът променя тактиката и ползва самата съпротива на човека, предизвиквайки ответна реакция на тласкане към промяна.

* Реактивно съпротивление - когнитивно отклонение (байъс), при което присъства тенденцията да мислим, чувстваме и действаме противоположно на това, което се очаква от нас.

Например:

Пациент: Няма какво да ми се правите на голям специалист – знам ви аз вас – не струвате пукната пара.

Терапевт: О, не само че не съм никакъв специалист, но дори и представа си нямам от тези неща. Ще ви споделя нещо, но нека си остане помежду ни. Всъщност съм чистача тук – терапевтът отиде на почивка в Маями и ми остави ключовете от кабинета си, та реших да се пробвам…
………………

Пациент: Ох, така ме стягат гърдите и се задушавам, сигурно получавам инфаркт!

Терапевт: О, чудесно, това ми е рутина. Ето тук, в задната стаичка имам избор от ковчези – работя в сътрудничество с погребална агенция „Весели зомбита“. Бихте ли избрал един ковчег, докато се обаждам на моргата, за да изнесат трупа ви?! Препоръчвам ви махагоновия със златен обков – би било добре за бизнеса ми да изберете него! (Разбира се, терапевтът преценява в кой миг и доколко да провокира реактивното съпротивление на конкретния пациент, преценявайки когнитивния му капацитет и емоционална интелигентност)

Пациент: Като се замисля, май правя от мухата слон, а съм си много добре.О, всъщност май отмина стягането, отпусна ме. Голям шегаджия сте (Смее се)!
……………………

Пациент: Имам чувството, че се побърквам! Тази дереализация направо ме влудява, не мога вече… Сигурно съм за лудницата…

Терапевт: Ех, в психиатрията е толкова спокойно и красиво – виждате ли се там, на разходка в задния двор с липите и боровете?! Толкова е хубаво да си луд – все ти е тая и можеш да се отпуснеш и бъдеш спонтанен. Тогава обаче всичко би си дошло на мястото и трябва да ви изпишат, жалко!

Пациент: Ха ха, знаете ли, като сега се видях там в лудницата наум, отпуснах се и го приех, осъзнах, че всъщност това е само една мисъл в главата ми и няма нужда да я гоня и се напрягам. Изведнъж и дереализацията изчезна…

- Двустранно отразяване – обхваща психодинамиката между съзнанието и подсъзнанието. Изисква опитност при работата с различна психопатология, но и добро познаване на индивидуалия психичен процес в конкретния пациент.

Например:

Пациент: Много ми се иска да отслабна, но все не успявам или пък ако успея, после си връщам килограмите!

Терапевт: Харесва ви да се чувствате добре в стройно и жизнено тяло, носещо ви комфорт и бодрост, но в същото време ви е страх да посрещнете страха си от липса на обич, радост и смисъл в живота си, който ви кара да компенсирате с преяждане, вместо да потърсите подходящите емоционални, междуличностови и социални решения!
……………

Пациент: Иска ми се да спра това постоянно миене и къпане, но всичко наоколо е така мръсно и пълно с бактерии…

Терапевт: Искате да бъдете щастлива и спокойна, но поддържате защитна характерова броня от свръхконтрол, песимизъм, критика и напрежение, с които ви се струва, че ще се защитите от страховете си от нараняване, недоверието в себе си и живота…
…………

Пациент: Всъщност няма кой знае каква нужда да говоря пред хора. Стоейки си така сам не е толкова лошо – чувствам се спокоен.

Терапевт: Да, разбирам ви. Това, че мазохистично поставяте толкова голяма важност на мнението на другите и сте свикнал да получавате капчици сигурност през одобрението им, ви кара да бягате от интензивен и пълен със самоувереност социален живот! А бихте могъл да развиете самостойна вяра и самоуважение!
………………

- Отместване, нормализиране и преформулиране – терапевтът изразява съгласие, но леко отмества смисловия фокус в подходяща терапевтична посока, претълкувайки казаното така, че да бъде насочено към справяне.

Например:

Пациент: Жена ми ме побърква. Започна да мърмори постоянно и понякога по цели нощи да иска да си говорим – а аз искам просто да спя. Чудя се къде ли остана обичта ни и не я ли мразя всъщност?!

Терапевт: Разбирам ви напълно. Ужасно е да се действа така подмолно – типично по женски. Прав сте. А любовта ви – сигурен съм, че е там, но просто е нужно да премахнем всяка вина и обвиняване, да проследим вашите и на жена ви нужди и процеси в семейната ви система. Да, тя е същата тази жена, в която бяхте влюбен – понякога е нормално жените да се държат така, дори е чаровно... Кога за последно сте я изненадвали с малко подаръче или романтична вечеря, на която бихте могли от сърце да поговорите?

Подкрепяне на себеефикасността

Приема се, че пациентът има вродена автономност, притежава проницателност и решения - свои собствени. Избягва се фиксирането в диагнози, етикетирането, вкарването в рамки - търси се собствената независимост и ресурс на самия човек. Терапевтът не е гуру, за да дава директивни решения. Пациентът в хода на терапията намира собствената си себе-ефикасност! Тя се индуцира в процеса на терапията като стимулиране на самостоятелно търсене на решения, предписване на поведенчески експерименти, домашни задания и т.н. Целта на терапията не е временно успокояване и постоянно връщане на пациента с години – както например се практикува в атавистични направления като класическата психоанализа. Целта не е даване на рибка, която нахранва чувствата на пациента със спокойствие за деня, а връчването му на въдица, с която сам да се научи да лови рибата на щастието си. Въдицата на разширената метакогниция (самосъзнание), способност за спокоен самоанализ, оптимизъм и диамантено намерение, извиращи от събудената свободна воля!

Забележка: Горните техники са само загатнати и са насочени преди всичко към психолози и психотерапевти. Те са като мечове - могат да ваят рози, могат и да режат глави - зависи от ръцете/ съзнанието, което ги ползва. За мен лично основният похват е емпатията - а тя не е дори техника, а състояние на съзнанието. Будистите я наричат състрадание. Говорейки от свое име - аз съм много далеч от умението за манипулация - каквото правя, правя го с открито сърце и искрено намерение за помощ.

Библиография:
1) Мотивационно интервюиране. Уилям Милър, Стивън Ролник. ЛИК, 2010
2) ТРАНС-формации. Ричард Бандлър. 2011
3) Изгради живота на мечтите си. Ричард Бандлър, 2010