Бесове грешного монаха Серафима

Бесове грешного монаха Серафима

Николай се замонаши. Беше искрено вярващ! Дълго преди това се интересуваше от източна философия, йога, мистика и окултизъм. После обиколи повечето християнски църкви. Докато всичко изкристализира в православието! Прочете повечето от книжките, продавани в църквите – житията на светиите и писанията на патриарсите. Постепенно догмите на православието се превърнаха в част от собствената му психика. В него заживя онова боговдъхновено чувство на възторжена радост при допира с молитвите и писанията.

На Николай му беше трудно в света на миряните. Плахите му опити за запознаване с момичета обикновено завършваха с пълен крах. А жадуваше секса, бленуваше го и отчаяно го искаше. На 22 просто отиде на курва. След време се запозна с чудесно момиче…

Тази същата интравертност, която правеше вътрешния му свят толкова обширен, наситен и дълбок, блокираше социалните му изяви. Тогава Ники реши: „Влизам в манастир – това е призванието ми – да служа на Бога!“. И беше прав – просто послуша сърцето си. Пренебрегна ужаса на майка си и баща си от избора на единствения им син. Замонаши се. Даде куп обети и заживя в един малък китен манастир в полите на балкана. Получи монашеското име Серафим. Първият месец монашеският труд и молитви пълнеха душата му с щастие, а обетът за въздържание нагнетяваше либидото му до искряща жизненост. Някъде в началото на втория месец святата обител започна да му се струва доста обикновена, а строгият монашески живот ограничен и скучен. Липсваше му интернет, храната му се струваше блудкава и малко. Но, най-вече му липсваше Христина, първата му и единствена приятелка, с която се раздели, за да последва призванието си. Сънуваше я, мислеше я, чувстваше я, душата му я зовеше по-силно от образа на светата небесна майка…

Една вечер, коленичил в самотната си килия пред кандилото и образа на Дева Мария, молитвата му пробваше да си пробие път през все по-натрапчивите сексуални мисли. Тази нощ си легна по-рано, но не можа да заспи. Леко се пипна долу, за малко.
- Какво толкова, само за малко! - мислеше си монахът. – Още за малко, няма нищо лошо… Още за малко… - се успокояваше посветилия се на Бога млад мъж.
Потисканият нагон за удоволствие заля и помете всичките му малки човешки морални бариери, както океан малка лодка-черупка.

Монахът Серафим се бореше срещу ръкоблудството си отчаяно. Беше се допрял до силата и самостойното блаженство на целомъдрения живот и имаше база за сравнение. След ръкоблудството в него се събуждаше онази слаба раздразнителност и тревожна напрегнатост, които съсипваха всяко вдъхновение и връзка с небесната благословия. Серафим подклаждаше огъня на случващото се с жестоката си битка и мъчителната депресираща го вина. Посърна, погледът му помътня и загуби духовния си блясък. Колкото повече се бореше с „дявола“ на нагона и сексуалните си мисли, толкова по-силни и интрузивни ставаха те. Все повече се проваляше в битката си, а ръкоблудството му стана еженощно, систематично, все по-често и продължително.

Старецът, отговорен за Серафим усети какво се случва и го взе под крилото си. Премести го в собствената си килия, държеше го под око постоянно. След няколко месеца целомъдрен живот радостта и боговдъхновението се върнаха в очите на Серафим. Тогава старецът благо му даде тайните си поучения! Серафим отново се премести в самостоятелна килия. Но, вече не се бореше, а приемаше, обичаше и трансформираше! Сексуалността му се вля като мощна река в порива му към Небето! Целомъдрието му стана устойчиво, а сексуалността се сублимира до преливаща обич. Обикновеният сексуален оргазъм се издигна до любящо вдъхновение във всеки миг от молитвата, съзерцанието и преданоотдадения на Бога живот!

Всяко най-простичко движение, действие и дума в живота на монаха се пропиха със свято блаженство и непоклатимо спокойствие. Серафим засвети отвътре. Сърдечната молитва заживя в душата му като постоянен безмълвен призив: „Господи Исусе Христе, прости мене грешния и помилуй! Да бъде твоята воля в живота ми! Амин!“

Орлин Баев, обикновен човек