За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 30 юли 2018 г.

Български Психо Мегдан, 2018-та: Качество...


Панайот Рандев: (копирано от тук) През последния месец се нададе вой, достигащ до „смешен плач” във връзка със споменатия проектозакон, като един от най-често използваните аргументи срещу него е, че някакви ненаяли се мошеници от ДПБ ще заграбят парите на бедните психолози, които с много труд и пот са изкарали своите дипломи на психолози от знайни и незнайни БГ университети. Това е една от най-големите лъжи и фалшиви новини, които аз съм срещал изобщо в живота си. Нека видим реалните факти и всеки, ако има разум и желание да отсъди сам, да види и дори сам да изчисли как реално стоят нещата и кой всъщност събира и колко от парите на желаещите да са психолози.

I. По официални данни нещата стоят така по отношение на обучаващите се за психолози у нас (виж за информация и справка напр. https://bit.ly/2M1OjG5):

1.1. в 6-те университета, които са по-популярни, годишно се учат за психолози ок. 3 857 студенти. По-конкретните данни са следните: 1)СУ=524д.; 2)НБУ=566; 3)ВТУ=762; 4)ЮЗУ=588; 5)ПУ=732; 6)ВСУ=685 или средно по ок.650 годишно във всеки от тези 6 университета. В още 8 ВУЗ-а се подготвят психолози (от специалист до доктор) по общи или специализирани направления - 1)БСУ, 2)ЕПУ; 3)УНСС; 4)НСА; 5)ВА; 6)УПАЗ-Бургас; 7)СА Д.Ценов-Свищов; 8)ТК Л.Гройс, но за тях няма достъпна точна статистика. Така ориентировъчния брой студенти по психология у нас понастоящем е ок. 5000д. годишно(!). За качеството на подготовката в тях, ще дам само 2 факта - 13 психологически специалности (над 40% от всички) в 8 университета се изучават задочно, а 1 университет (ВТУ) предлага дори и кореспондентска/дистанционна форма(?!) на обучение по 2 от своите психологически специалности… (в оригиналния текст размислите на Панайот Рандев, продължават)
……………………………………………………

Колегиална дискусия от фейсбук групата „Колеги психолози, психиатри, психотерапевти“:

Тема: Магистратура по психология без предходно бакалавърско обучение - шега няма, за 40 дни магистър-психолог...

............

Орлин: Така и така стана дума... Какво мислите за предлагането/ продаването на магистратура по психология, без предварително завършена бакалавърска степен по психология? За мен това е порочна практика, дискредитираща така обичаната ни професия, на която много от нас се отдават без остатък, от все душичка и мотивация. Здраво и с искрено уважение насочвам критиката си не към завършилите такъв продажбен продукт (умишлено формулирам точно така...), а към предлагащите го колеги. Някакси такова търговско поведение, унижаващо професията ни, не подхожда нито на знанията, нито на академичните им титли... Защото записващите такава магистратура просто грабват парчето "баница", но не те създават условията за придобиване на квалификация психолог след две години "обучение", състоящо се от четири десет дневни/ двуседмични модула при каквото и да е предходно образование...


М: Абсолютно съм съгласна с Вас!

Р: Аз съм за, това което казвате, но с условието, че има и други професии близки до психологията и няма лошо, напр. Логопед да направи и магистратура Психология.

Орлин: Не съм съгласен. Не е същото.

Р: това е личното ми мнение все пак. Защо човек да не се развива? Аз като психолог, не мога ли да завърша и магистратура Педагогика, порочно ли ще е?

Орлин: За педагогика не знам, не разбирам. Казвам, че четирите бакалавърски години са тези, в които се усвояват огромната част от знанията, конкретни и специфични именно за психологията.

З:  г-н Баев, АЗ съм в тази ситуация ,но това не означава ,като си бакалавър си по-подготвен. Тук е въпроса на образователната гилдия по психология.

Орлин: Първо, да си отделил 4 години бакалавър преди магистратура, да - не означава по-добра подготовка автоматично, но поне я предпоставя. Второ, насочвам здравата си критика не към хората учещи такива магистратури, а към предлагащите ги!
Най-важни са личната мотивация и жажда за знания и умения, така е. Но, не всички ги имат. Затова съществуват нелеки университетски програми по психология (в България засега единствено НБУ се доближава до такава), в които би трябвало да не е никак лесно да завършиш. Но, продаването на магистратура психология без предходен бакалавър, е принципно мега порочна практика, извън личната мотивация на обучавания, а зависеща от кривата мотивация на предлагащите такова опорочаване.

М: Все едно да станеш нотариус магистратура без бакалавър право…

Орлин: Или лекар с 40 дневно обучение... Защото реално това представляват тези магистратури, на които дори присъствието е незадължително...

Д: Точно така. Освен това мисля, че психологията по принцип трябва да се раздели на "любителска" и "професионална". В първата категория могат да идат тези, които нямат никакво намерение да я практикуват; тези, които записват, колкото да са студенти и да се хвалят, че учат психология, тези, които с цялата си личност и поведение показват, че не стават за психолози, но все пак имат правото си, щом са минали изпитите и са си платили - да учат това нещо, защото малко или много им е интересно. 

А другата група ще да включва по-сериозно, отговорни, интелигентни хора, които учат, за да работят това, да помагат на себе си и на останалите чрез тези знания.
Естествено ще се налагат прехвърляния от едната към другата група. Някой от любителите в курса на обучение може да узрее и да се докаже на себе си и всички, че би могъл да стане практикуващ психолог ( и да мине в 'про-групата'), както и обратното, разбира се. 

И накрая, когато двете групи завършат, едната ще е от хора със някакви знания и умения, които си признават, че не си дават зор да се развиват много и не стават за отговорни психолози... другата група ще е от хора, за които може да се гарантира (с добра вероятност), че ще са кадърни :) 

Да не говорим, че "пропусквателния пункт", "избирателната пропускливост на клетъчната мембрана" на университетите е нужно в пъти повече да стане по-стриктна, интелигентна и подчинена не само на трупането на пари.

Н: Трябва да има заварено положение, хората не са виновни, а държавата допуснала това, имам много колеги с такива магистратури, които са в това положение с доста г. стаж.

Орлин: Да, не до хората ползващи възможността е, напълно съм съгласен. До предлагащите такава некачествена възможност е.

Пламен Димитров:  Преди точно 9 години в Осло, Норвегия, през юли 2009 година, Общото събрание на 37 национално представителни асоциации на психолозите в Европа, членуващи в Европейската Федерация на психологическите асоциации (EFPA), вкл. Дружеството на психолозите в Република България, което е редовен член на EFPA от 2007-ма година, прие и започна да прилага Европейските стандарти за признаване и сертификация на професионалната квалификация и правоспособност на психолозите в Европа - EuroPsy. Те изискват за признаване на правото за самостоятелна работа в страните от Европа (базов EuroPsy серитификат) 5 години академична подготовка (бакалавър+магистър) + 1 година документирана работа под супервизия. Към този момент тези стандарти са официално и напълно въведени и се прилагат отговорно в следните страни: Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватска, Швеция и Чехия. На този етап без представителна конституирана с национален закон съсловна организация и единен задължителен за упражняващите професията Публичен регистър на психолозите, прилагането на Европейските стандарти у нас е невъзможно. 

Научете повече за EuroPsy от специализираната страница на Европейската федерация на психологическите асоциации: https://www.europsy.eu/
https://www.europsy.eu/quality-and-standards/regulations

От 25 юли 2009 година Дружеството на психолозите в България оказва методическо съдействие на всички български психолози, които желаят да кандидатстват за EuroPsy сертификация и вписване в Европейския регистър на психолозите, администриран от EFPA. 

За контакти: 02/8510999; 0888429730 е-поща:
office@psychology-bg.org

Орлин: много полезно инфо, благодаря. Това само потвърждава тезата ми, че въпросното продаване на магистратури няма общо с психологията, а с търговията... 

З: г-н Димитров добре да ги има тези стандарти,но обикновения колега ,който хвърлил на вятъра сумти пари за университет ,пътувания,учебници и тн и сега понеже искаме да го има този закон. Гледам колеги ,които правят обучения за не адекватни суми и дават някакви сертификати ,а тях кой ще ги проследи имат ли право .

Пламен Димитров: Затова е нужна Камара на психолозите с Комисия за професионалните стандарти, избрана от Общото събрание на всички регистрирани психолози, както е в повечето страни по света и ЕС, или държавен орган с участието на съсловната организация.

Орлин:  Една камара не е ли монопол и не гарантира ли постепенно, но твърде вероятно навлизане в автократичен тоталитаризъм? Не е ли добре е да има избор за членуване в поне няколко подобни сдружения?!

Пламен Димитров: Законопроектът е 90% копие на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Такава е правната и законодателна традиция в страната при регламентиране на съсловните организации и упражняването на регулирани професии.

Орлин: Постоянно цитираш авторитети и се позоваваш на статукво. Аз мисля и изказвам според мен основателни твърдения. Разбира се, приемам, че мога да бъркам. Но, с "така правят другите" не се убеждавам в неправотата си... Нима е лошо човек да има избор измежду няколко организации? Иначе вероятността бг психолозите да попаднем под едновластен монопол, раздаващ накзания и поощрения и "ловящ вещици", е голяма... Не в началото, разбира се. Четох мненията на университетите в сайта на народното събрание – всички искат регулиране, просто се опасяват от такива твърде големи правомощия. Вероятно немалка част от страховете им се дължат на опасението от загуба на въпросния преподавателски бизнес, за който говорим тук. А може би част е резонна…

Пламен Димитров: Тази вероятност е валидна хипотеза, ако Общото събрание на всички упражняващи професията, обединени в Камарата на психолозите(по Законопроекта) не взема отговорни и мъдри решения в името на професията - при избора на органите на Камарата и стандартите. Може да съм наивен оптимист, но аз вярвам, че само по този демократичен начин ще е възможно да се развиваме... А сегашното статукво е меко казано дисфункционално… Лично аз ще се радвам да видя внесени и други Законопроекти.

Орлин: Сегашното статукво е дисфункционално, да. Аз просто попитах къде е демократичността, когато присъства подобно концентриране на овластяване в една камара? Не е ли това тоталитарност? Питам с ръка на сърцето и уважение.

Пламен Димитров:  Демократичността е в ръцете на Общото събрание, което според Законопроекта взема своите най-важни решения с квалифицирано мнозинство. Всеки ще има своя глас в него...А рискове има във всяка съсловна организация.

Орлин: Общото събрание знаем колко формално уж демократично е, а всъщност ... Така изместваш дискусията в посока "това просто е така" и не ми отговаряш.

Пламен Димитров: Говорил съм през годините с толкова много юристи и те ми казваха едно и също... едно професионално съсловие е наистина съсловие когато има своя представителна саморегулираща се организация с общи правила и стандарти, регистър на упражняващите отговорно професията, етичен кодекс и ефективно управление. Иначе как и къде ще се вземат решенията...Затова е важно да се гледат вече съществуващите в практиката организации и да се учим и усъвършенстваме в процеса на работата...Тоталитарно ще е ако това се прави от администрацията, без участие на съсловието във вземането на решения.

В: Не е правилно психолог с 5 г. бакалавър и още 1или 2 магистър да е равностоен на този само с 2г. магистър!

Орлин: Не е, така е!

Пламен Димитров: При това съгласно Европейските стандарти (EuroPsy) няма такова понятие като "пожизнена правоспособност". На всеки 3 до 5 години Европейският регистър на психолозите изисква да се представят доказателства за продължаващо професионално развитие по стандартите на EFPA. От 2009-та година това е известно на всеки, който е чул, че България е в Европа (ЕС), а ДПБ в EFPA. 

А:  И в САЩ трябва постоянно да ходиш на курсове, за да не загубиш сертификата и лиценза.

Орлин: Интересно предлагащите курсове ходят ли на курсове и при кого? Супервизорите на супервизорите на супервизорите при мегавизори ли ходят? :) Питам, защото и в това може да има много бизнес отвъд рационализирано добрите мотиви. То не че има лошо в бизнеса... Когато обаче отидеш на курс уж за поддържане и повишаване на квалификацията, а се окаже, че 99.99% от чутото не само го знаеш и можеш, но го знаеш и можеш с пъти по-добре от уж обучаващия те, става весело...или не толкова. Направо искрящо прекрасно става, когато осъзнаеш, че знаеш и можеш многократно повече от уж супервизора си, при това осъзнаване преминало през искрено смирение и доверие в него/ нея, но отразяващо просто... факти. А още по-весело става, когато предполагаемият супервизор, цанен да те обучава представа си няма от актуална ефективност, цялостна структура на подхода, интегралност и холистичност, правеща дълбинни аналогии при външно асоциативно повърхностни различия, от качество на клинично общуване и т.н., но е в ролята на йерархично висшестоящ, отново в такъв случай явяваща се оправдание за финансови мотиви, прикриващи... да не кажа некадърност, но от уважение - неумения и негодности... Но, да се върнем към годините образование! ...

А: Има много проблеми в курсовете... повечето супервайзори и тези, предлагащи обучения одобрени за CPI Credit’s са PhD или PsyD, поне тези, с които аз съм се сблъсквала. Те активно се изучават как да бъдат супервайзори в докторската си степен, която включва взимане на над 20 класа, освен изследователска работа. В момента, супервайзорката ми е PhD по семейна терапия от Ohio State U и практикува в София. Аз винаги ще работя със супервизия или интервизия, независимо от годините стаж, защото ми помага да съм по-ефективна:)

Курсовете (CPI credits) си ги избираш сам, просто трябва да събереш задължителние ежегодни кредити. Аз лично наблягам на EMDR допълнителни курсове, защото там ми е експертизата, както и нови техники за справянето с панически атаки/фобии/тревожност. Не поддържам вече лиценс.

Всеки щат има свои изисквания. Калифорния е доста разпусната като изисквания, за разлика от Аризона например.

Не искам да идеализирам тамошната школа. Парите, страхът от съдене и изискванията на застрахователните компании, защото терапията е към здравна каса, едновременно дигат нивото, но и видоизменят обучението, често в грешна насока.. темата е обширна. И там, както и тук, управляващите организации измислят нови начини да комерсиализират поддържането на лизензи, но според мен като цяло посоката е към предпазване на клиента. В България клиентите са абсолютно уязвими към злоупотреба, което за мен е вбесяващо. В САЩ, пък ние бяхме уязвими, всякакви оплаквания от клиент завинаги оставаха в досието дори и да бяха безпочвени например, от гранични клиенти, примери много:) Оставам с идеята, че има плюсове и минуси във всяка школа :)

Орлин: Действително добро ноу хау относно плюсовете и начините за постигането им. А за минусите, имат ги и още как, споменаваш ги. А тук е дивият изток... Има резон за PhD - не че кой знае колко се научава, но поне тества мотивацията и пресява. Има обаче културални разлики, отвъд формално академичните. Тук сме по-широки, по-изстрадали сме ако щеш и генетично паметово, което ни дава дълбочина и обхват при работата ни - твърдя го. Много по-широкообхватни сме. Като казвам "ние", говоря не само за българите, а въобще за славяните и за източните нации. Това ми твърдение по никакъв начин не отменя нуждата от учене от добрите практики които в щатите са на много високо ниво. Казвам само, че поставени при еднакви условия и обучения, масата бг психолози и психотерапевти, биха били далеч по-пробивни, постигащи качествени резултати, работещи с много по-широк спектър нозологични единици и т.н. Имаме какво да вземаме от американците, така е. Но и те от нас, извън политико-икономическото им доминиране.

А: съгласна съм, освен за нивото на PhD I PsyD, според мен са на изключително високо ниво. PsYD е специално за практикуващи терапевти и 5 г ходиш и ежеседмично имаш контролни, групови работи и т.н. Според вас, имали смисъл човек да направи докторат по Психология в България? Колебая се с Online PsyD.

Орлин: Oх, аз самият се чудя за това... До голяма степен в България докторатът е едно формално "трамбоване", с мега скучното и водещо до нищо пускане на тестове, минаване на резултатите през програма статистика, стотина странички теория (аз пиша статии по повече...) и... толкова. Липсва специализираната подготовка, която споменаваш. А да не говорим, че няма PsYD, нито че качествените клинични методи тотално се дисквалифицират, а именно те са истински валидните в клиничната психотерапевтична работа, обхващайки нюансите и богатството ѝ. Кой знае какъв смисъл от каране на докторат по психология в България, освен формалното PhD придобиване, май няма...

Е: А това ,че имаш бакалавър гарантира ,че не е купена ...ммм да .... 



Орлин: Това, че някой някъде е възможно да продава пси дипломи, не означава, че навсякъде е така. По-скоро е изключение. Само по себе си такова продаване също е част от подобна злоупотреба с професията и никак не изключва тезата за подобряване на обучителните стандарти, но по-скоро я потвърждава. Учих бакалавър в НБУ и смея да твърдя, че там качеството е доста добро, а за такова продаване и дума не може да става.

Н: а аз учих магистратура без да съм бакалавър и смея да твърдя, че учих всичко което ни се предлагаше като предмети и продължавам да се усъвършенствам в различни курсове и също давам сърце и душа за психологията. Не съм си купила дипломата, а просто беше важно за мен да уча и ми е обидно когато ни разделяте. Ясно е че на 18 г не винаги знаеш какво искаш да учиш и от какво имаш нужда.

С: не е проблем възраста, а желанието - записах бакалавър на 38, познавам колега започнал на 45 и колежка започнала на 50 ... примера с медиците е идеален - все едно да минеш специализация само за очен хирург, без първите 5 години база - анатомия, мозък, фармация, латински и т.н.

Орлин:  Разбира се, Нели! Човек може да си вземе много, дори от 40-60 дневно обучение, каквото предлагат такива магистратури. Въпросът е, че е твърде слаба предпоставка за мнозина това да се случи.

Ан:  Когато на 40 години записах бакалавърска психология след инженерно висше образование ми предложиха точно такава магистърска програма..отказах категорично и не съжалявам. Впоследствие при магистратурата се събрахме с колеги, които бяха прескочили бакалавъра. Още тогава възмущението ми бе голямо! Не е само да предлагащите, но и до вземащите на такъв вид образование! Няма да описвам как се почувствах когато пък колежка от магистърската ( без бакалавър) ми подаде визитката си с предложение тя да ме консултира...е, поне ѝ върнах с моя визитка!

Орлин: Аз продължавам да твърдя, че не в ядящите предлаганата "баница" е проблемът, а в предлагащите я. Да, човек може да стане качествен психолог и след 1-2 месеца, колкото всъщност предлагат като обучение подобни машини за пари - може, ако вече има "тестото". Ако го няма обаче, такова търговско продаване няма как да го пресее, липсва "ситото".
Власт и парички, фолкс! Пламен, говорим за евро и световни стандарти – не виждам титулованите преп(р)одаватели от учебните заведения дори да искат да чуят за високи стандарти – сега са машина за пари, а стандартите твърдят, че е нужно да се произвеждат качествени кадри…

Пламен Димитров:  Виж мотивите към Законопроекта и Становището на ДПБ където изброявам срещите, на които това е казвано пред стотици колеги и студенти от 2009 до днес!

Орлин: Моля линк.

Пламен Димитров: Тук са всички Становища по законопроекта - и за, и против него.http://www.parliament.bg/.../members/2588/standpoint/ID/8549

Орлин: Четох - ДПБ подкрепя евростандартите, което автоматично изключва неправомерната търговия, за която говорим.

Л: Напълно съм съгласна с Вашето мнение, г-н Баев!
Когато се посвещаваш в дадена професия, ти влагаш усилия и години обучение за надграждане! Тоест ти получаваш максимален набор от знания!

Другото е несериозна и търговска дейност...!

Е: Не разбрах , защо си мислите ,че след и само с магистратурата всичко приключва и тези хора не учат и не се развиват ?

Орлин: Ти четеш мисли ли, Е.? Аз просто казвам, че липсата на завършено бакалавърско образование преди обучението в магистратура по психология, е некачествена практика. Евро законите, както видяхме, изискват 6 години обучение до ниво магистър, с включена супервизия. Не че това е гаранция за добра практика и практици, но поне създава условия. А че човек може да е добър психолог или цигулар самоук, да - може. Но това не премахва нуждата от добри музикални академии, разкриващи виртуозния гений.

Всичко се променя и съм сигурен, че това предлагане на магистратури без бакалавър ще отпадне не след дълго. Просто е нагло. Не от страна на колегите, които са се записали, а от продавачите с титли...

Е: Практиката изисква да минаваш през различни обучения и след (само) магистратура ,иначе ставаш неадекватен към ситуациите . Аз лично съм преминала през над 15 обучения за 4 години . Въпрос на желание и съвест .


Орлин: Точно така е - желание, съвест, висока мотивация - без тях никакви психолози не сме, с каквито и дипломи да сме. Обаче, едно НО - тежкото и изискващо обучение единствено спомага за проявяването на такава мотивация за който я няма. А който я има, само я засилва.

З: Прочетох законопроекта и липсват ясно указани критерии за образованието…

Пламен Димитров: Това ще стане когато Общото събрание на Камарата на психолозите приеме Устава си и Правилниците за работата на комисиите, предвидени в законопроекта.

З: Горките университети, ще загубят много магистри, пардон клиенти купувачи на нещо, казвано че е психология…

Х: Ако няма консуматори, няма да я има предлаганата стока ....



М: Не е до консуматорство, търсене или предлагане, а до неизчистена концепция и "незрелост" на гилдията...

Х: Тя, че не е изчистена, не е ... Но консуматорите какви са в случая? В крайна сметка, аз мога да искам да запиша магистратура от любителски мотиви? Откъде накъде ще ми се забранява законово да го правя, ако бакалавърът ми е друг? Ако интенциите ми са професионални, тогава моментът става малко по-деликатен, макар да съм 50/50 в това отношение, както написах в коментара си. Плюс това магистратурата за неспециалисти е по-продължителна, доколкото знам...

Орлин: Няма бакалавър медицина, но само правя аналогия. Х., ако бакалвърът ти не е медицина, а искаш да изкараш магистратура по медицина, казвайки че мотивацията ти е любителска, но кой знае. може и да пожелаеш един ден да продължиш с няколко дни бърз курс по хирургия, защо ли да не ти се забрани? Според мен, психологията е поне толкова отговорна и изискваща професия, колкото медицината, ако не и повече!

Х: По-отговорна и изискваща психологията не е със сигурност, но взаимовръзка има (с психологияга в истинската й същност)! Не слагайте знак за равенство между категорийно различни дисциплини! Не може да ми съпоставяте организационна и ред други бранчове на психологията с медицината!

Орлин: Мога и го правя. И твърдя, че е по-изискваща. Бакалавър по психология също не би трябвало да има, както в медицината, а направо магистър. Защото ако в медицината човек се занимава с тялото, то в психологията материята е много по-фина и затова, наистина го твърдя - по-отговорна. За организационната, да, тук съм съгласен.

Ас: Господин Баев, учила съм 7 години медицина и винаги съм учила и психология. Имам 25 години стаж в хирургически клиники, където всеки показва в мъката и страданието си какъв е и това ако не е практика. Така, че магистратурата ми е едно надграждане на моето развитие по организационна психология.

Орлин: Хубаво - образованието по медицина позволява обучение в психотерапевтични школи. Не би трябвало да позволява обаче автоматично учене на магистратура психология. Защото няма нищо общо. Да, в медицината се учи се мъничко обща психология. Но, това не прави соматичния лекар психолог. В образованието по психология винаги се учат невронауки, ендокринология, анатомия, физиология, но това не прави психолога телесен медик. Човек може да бъде добър психолог и без каквато и да е диплома, ако има вътреприсъщи качества. Така е. Но, това не отменя нуждата от преминаването през базисни стъпки, които подпомагат тези, които нямат високата мотивация или вроден талант или да се откажат, или системата да ги отсее, ако нямат качествата.

М: Според мен дори и след бакалавърска и магистърска степен пак не си готов да работиш с клиенти/ пациенти, още мнооого учене има, така че само с 2г магистратура си... ами просто една идея по-информиран от общото население.

Орлин: Две години звучат като доста. Всъщност такива магистратури представляват 4 модула от по десетина, дни, като маса колеги въобще отсъстват, а отиват само за държавния изпит, интересно как винаги вземан. Та, реално не две години, а 40 дни...

А: В САЩ няма никакво значение дали си завършил бакалавър по психология или не, има отделно магистратура по психология (която не ти дава право да практикуваш като терапевт) и отделно, по психотерапия. Харесваше ми че в групата (магистратура по клинична психотерапия), имаше хора на възраст от 25 до 60, средно 40, финансисти, полицаи, хора работещи в клиники като “Psych tech”, педагози и всеки допринасяше за работата, която главно беше групова. Наистина, за 80% от класа, които вече работеха в сферата и тези, които имаха бакалавър по психология беше доста по-лесно и приятно, другите трябваше са наваксваме особено с теорията, но накрая с месеца видеонаблюдение с критика на сесиите, национален изпит и годината стаж мисля че се изравняваме:) Разбира се, само 50% успяха да избутат.

Орлин: Хубаво - лелеяните хамерикански щати. Не мисля, че винаги са качествен пример...

А: Като терапевт минал през школата там и практикувайки и в САЩ и в България, бих казала че има плюсове и минуси. Очудвам се на черно-бялото Ви виждане. Определено подготовката там е ненадмината откъм етични правила, превенция на самоубийствата, интензивната супервизия и т.н. Задължителните две година работа в държавна клиника са изключително оформящи, но съм сигурна че има и много минуси - като изискването на бързи когнитивни терапии, непокриването от здравна каса на психоанализа, ексклузивно изискване на научно обосновани методи и т.н. Но когато човек лепне етикет на цяла школа като “не ги приемам за качествен пример в каквото и да е отношение”, за мен губи правдоподобност. Нека не забравяме, че когнитивно-поведенческата терапия идва именно от там.


Орлин: В българските пси среди се шири откровена идеализация на американските психологични практики. С тази идеализация не съм съгласен и напълно приемам мнението, че и там има колкото плюсове, толкова и минуси. Казвам, че примерът с щатите е само един от многото възможни, а не централен ориентир. Практиката на обучение в психотерапия е отделна област, различна от общото психологично обучение. Самият Фройд в началото е желал анализата да бъде преподавана на широк кръг от желаещи, ... "за да не бъде превърната в тясна функция на медицината...", както самият той твърди. Ако тогава анализата/ терапията се е съотнасяла към медицината, понастоящем е и към психологията, равнозначно. Та, ако Фройд сега създаваше анализата си, би твърдял: "държа психотерапията да бъде преподавана на широк кръг хора, а не единствено на психолози и лекари!" Дотук съгласен. Ако става дума за психологията обаче, мнението ми е, че дори не би трябвало да има бакалавърска степен, а както при медицината, направо магистърска, при 6 годишно обучение. Защото е изключително отговорна професия! 


Д: в САЩ, както и тук, има "бързи обучения", които издават на конвейр дипломи за психолози. За жалост, тези дипломанти не помагат на никого, дори на себе си, и не стават за друго, освен за някои семинари, групи по самопознание, работилници, "коучи" и подобни забавления. Но има и високо квалифицирани университети със специалност по психология, с достатъчно много години обучение, практика, стаж при добър специалист и т.н., както това може да се получи и при нас, стига човек да обича и има призвание към професията.

Орлин: Д., не е точно така. Има разлика между качеството на хората и качеството на обученията. Не са пряко колерирани. Това, че едно обучение е от тези маркетингово-продажбено печелившите и бързите, не означава, че не може да произведе добри специалисти. Може. Както и продължителните и изискващи обучения не винаги резултират в брилянтни специалисти. казвам обаче, че достатъчно изискващото, продължително и качествено обучение предпоставя по-висок процент качествени кадри - защото изисква много повече и като количествени знания и като качествено разбиране, отношение към предмета, вложени усилия, мотивация и т.н. Това не означава, че краткосрочно обучение не може да произведе добри кадри - просто условията за такива ще са по-слаби. А нали това е смисълът от обученията - да създават условия за учене...

А: Хубавото е че индивидуалната практика изисква лиценз за щата в който ще се практикува, а лиценз се изкарва/ поддържа трудно и губи лесно.

“Бързите обучения” са голям проблем, но поне не дават легално право човека да се нарече терапевт, може само да се пише life coach..

Вярно ,че в клиниките работят хора с минимално обучение под супервизията на терапевти, което е проблемно, но поне в частната практика има доста процедури целящи да предпазят клиента от злоупотреба :)

Л: Нито бакалавъра, нито магистратурата те правят добър специалист в дадена сфера ако разчиташ само на образованието и без лична мотивация.

Орлин: Да. Но такова разсъждение може да е подвеждащо оставящо впечатление, че образованието не е важно. Не образованието прави добрия специалист, а човекът става такъв благодарение на качествата си, ползвайки образованието.

Д:  Бих добавила и призванието, мисията, това, за което си на тази земя, отнася се до всяка професия, но да си на мястото си при тази, е от особено значение.


Психологиня - маг - космонават - масаж на астралното тяло
Б: Няма как учил само магистратура и да си психолог. Парадоксите са акушерка завършва магистратура Психология и след това е Психолог на много отговорно място в България.

И: Кой ще оценява преподавателите по " Психология" , как и с какво? Има такива с титли, но без практика! Дистанционното обучение по Психология, поне според моето скромно мнение е престъпление.

Д: Напълно съм съгласна с Орлин Баев, що се отнася до психотерапевтите. Всеки може да си направи колекция от магистратури, включително по психология, ако желае, но за психотерапевт се изискват специални умения. Лична даденост и поне 7 години университетско образование - бакалавър 4год, магистър-1год, следдипломна квалификации-2год (поне 1 следдипломна квалификация), минимум 1 година личен опит, терапевтични школи (поне 2 основни) - 3-4-5 год, 3 год. работа под супервизия и чак тогава можеш да лекуваш самостоятелно, като обучението продължава цял живот.

Човешката душа не е бунище, на което да ровиш като кокошка и да правиш опити да "лекуваш" с няколко месечно обучение. Това е, което пречи на тази толкова полезна и благородна професия.

Г: Могат да "продават" магистратури- правят го. Същото е и с "купуващите". Проблема идва вече от там, че в сегашната ситуация, могат и да практикуват. Законова регулация не съществува. Няма ясно формулирани критерии за правоспособност и право на работа. В подобен хаос всеки е всичко и обущарят за няколко седмици става психолог. И защо не?!

М: Без значение колко уж семестъра са, пак не е същото.

Орлин: Точно така - без значение Защото такова прескачане идва от бизнес мотиви, нежели от качествени и хуманни стандарти!

З: В СУ има магистратура за неспециалисти, с хуманитарни специалности и обучението е 2 години и половина, 1-та година е приравнителна, учат се дисциплини от бакалавърските и после 1,5 години магистратура. Това не прави 4-ри семестъра, а повече. Това за СУ. Поне преди така беше, сега не знам. За други вузове нямам информация.

Орлин: И какво?Ако нормалната бакалавърска е 4, а магистърска 2, то това означава само, че и в СУ плюят на професията и правят бизнес. Доскоро поне там го нямаше това.

Д: Спомням си в началото на 90-те- на конференция във връзка с психичното здраве - как психиатрите скочиха , че никой друг ,освен тях не трябва да се занимава с психотерапия.Много думи бяха изречени по адрес на психолозите...И тогава стана Тома Томов .. Каза им никой да не се крие зад бялата престилка .Ще работят в конкуренция с други психотерапевти , някои от които ще са психолози по образование.Просто трябва да се учиш и доказваш неперкъснато. Ако не си добър- нищо няма да ти помогне.

Орлин: Абсолютно!

П: точно такова мислене ни е страшно необходимо! Нека бъдещите магистри психолози се конкурират с широк кръг бакалаври (за благото на професията, включително).

Орлин: О, да - спре ли конкуренцията, спира всичко. А тя започва или от вътрешен страхов конфликт от типа "морков-сопа" или от творческа нужда от създаване, вечно надхвърляща себе си и сформираща качествени новости. Но, такава творческа себеактуализация никак не противоречи на фасилитиращи я, качествени академични стандарти.

Има и по-висок механизъм от конкуренцията – сърцатото сътрудничество. Като цяло обаче обществото ни масово не е там, а който е, се налага при вътрешно отношение на братска кооперация, външно социално да се конкурира.

А: Завършила съм тригодишна магистратура, след бакалавър с хуманитарен профил. След дипломирането не се чувствах уверена, нито в диагностика, нито в консултирането. Изкарах тригодишна специализация по клинична психология, обучение по психотерапия и множество квалификационни курсове. Едва ли е проблем различната бакалавърска степен, когато човек е отговорен и мотивиран. Ако въпросът е - достатъчна ли е магистратурата, за да практикуваш - категорично не, според мен.

Орлин: Да, човек може да си навакса, както ти. Въпросът е, че не всички го правят и остава само отсяващият пазарен принцип, при нездрава мотивация на обучаващите академични кадри, заети с правенето на пари, вместо със създаването на силни специалисти и утвърждаване висок имидж на психологията като наука и изкуство... А през бакалавърското обучение действително се създава много стабилна база от знания и умения. Широка и дълбока база, граундинг за по-нататъшното обучение.

В: Ако образованието в България остане на сегашното ниво, нито бакалавър, нито магистратура бих записала отново. Хвърлени пари на вятъра, все едно просто си си купил диплома. За да има високи изисквания, трябва да се предлага качествен "продукт". В момента това не се случва, а не се случва, защото университетските преподаватели не желаят да си мръднат пръста за развитие, напредък и актуалност на преподаването. Всичко, което съм научила, е било от книгите и курсовете, не бих го отдала на университетската подготовка. Прогниването е много дълбоко и разни "авторитети" се опитват да го замажат и скрият, за да си карат по добре познатия начин, да си продават магистратурите и да си клатят краката без да го мислят много.

Орлин: В НБУ не е точно както го описваш, но за другите уни съм го чувал много пъти, за съжаление.

В: И аз съм чувала, че в НБУ не е така, но не всеки има физическата и финансовата възможност да учи там. А и трябва да има единен стандарт, отнасящ се до всички ВУЗ-ове.

Орлин: Да!

В: Освен това всички заклеймяват кратките курсове, терапии и т.н., но те са разработили добра маркетингова стратегия и си личи, че са вложили нещо, за да ги харесват хората (което също си е психология). Докато отваряйки сайта на Дружеството на психолозите, извинявам се много, но все едно попадам в каменната ера. В 21 век да нямаш добре подреден, акуратен и съвременен сайт и да претендираш за някакви големи права и авторитетност е... меко казано странно. Освен това има хора, които нямат желание да си губят времето с писане на сухи публикации, които дружеството така възхвалява и търси, че даже и иска да е задължително. Ако искате хорана да идват при вас и да ви вярват, се научете да говорите на езика на хората и да достигате до тях, а не да им сочите някакви правила, ограничения и да им казвате кое как се правело. В крайна сметка хората си усещат кое е автентично и направено с любов, а кое преследва други цели.

С: така е, но за коучовете и НЛП мастърите нека пуснем отделна тема, тук става въпрос за друго, ако мога да го нарека наш си вътрешен проблем, който най-вероятно няма да бъде разрешен.

Орлин: Да, различно е - кратките подходи - силно за, имам един куп такива обучения. Но както сама казваш, нуждата от по-високи стандарти в академичното образование по психология, е въпиюща. Защото не може всички да учат в НБУ...

В: Абсолютно!

М: Познавам няколко души, които са с други бакалавърски степени и магистратура по психология. Някои от тях са ходили тук-там по обучения и се пишат психотерапевти. Аз съм се обучавала в две психотерапевтични школи и доколкото знам психотерапевт се става само ако имаш бакалавърска и след това магистърска степен по психология. Вложила съм 5 години обучение в университет и два пъти по 6 години за психотерапевтична школа. Вярно е, че има нужда от по-строги закони, но не по начина, по който се предлага.

Ми: Човекът не пропускаше да ни напомня да не си мислим,че сега като излезем от университета и можем веднага да станем психолози. Започваше от възрастовата незрялост , възрастови диапазон и завършваше с нещо от рода на - все още няма теория за "нормален", всичко е хипотези... 

Много по късно разбарах, колко е важно да случиш на преподаватели и обучители
Един от фундаменталните фактори е това. Мое мнение. 

Може 10 години да се образоваш и самоактуализираш, ама като не е пълноценно и случиш на преподавател, който заспива по време на занятие, или въобще не се провежда такова/че и такъв феномен имахме /, то тогава какво? М?  

Мисля, че западните, ама нека не подценяваме и руските практики, не случайно изискват 5г. едно, после още 2 г. друго, след което и стаж 1-2 години. Според мен не е толкова заради постигане на някакви резултати/образоване/, колкото заради възрастовия диапазон.

З: Добра дискусия предизвикахте ,но какво ще кажете за магистър по педагогика ,а после си защитава докторска степен по психология . Има нещо друго ,което ми прави впечатление така наречената гилдия на психолозите се занимават с магия ,гледане на какво ли не . Господин Баев там ровете ние нямаме да ви вземем хляба .Магистърската степен е полезна ,защото колегите покриват ,като бакалаврите . Магистър са 2 години и ПКС също са две години . А тези ,които въобще не са учили психология и минават психотерапевтични курсови и стават психотерапевти .
Орлин: Нека те перифразирам, З.: "Ние от гилдията на психолозите, допускаме обучението да е толкова елементарно, кратко, достъпно и лесно, че хора с нисък когнитивен капацитет, магическо мислене и манипулаивни тенденции се възползват от този факт, подлежан от комерсиални, погубващи нивото и ценза на професията психолог мотиви." - Говоря за това, че системата е толкова рехава и слаба, че както се казва, "едно магаре да вържеш в тези магистратури и то ще вземе диплома"... Та дори и присъствеността не е задължителна - възможно е доста магарета да са завършили... :)

Г: В две психотерапввтични школи съм се обучавала и на двете места голяма част от колегите, въобще не бяха завършили хуманитарни специалности - вече имат кабинети.

З: Ето ,че завършвам психотерапия и си отварям кабинет без да съм учил даже и психология.

Орлин: Аха. Правят го мнозина... :) Пси гилдията не само го позволява, но го стимулира! Маг еди кой/ коя си, с магистратурка от 40 дни (уж двете години) психология, на която е присъствал/ а няколко дни. Ох, как смърдииии, та се не трае .... Я да видим, емпирично да проверим молекулите, достигащи до офлакторните рецептори - на какво смърди? На грязна алчност. А сега нека проследим източника на въпросните разлагащи се молекули - така, така. Имаме номинирани - предлагащите подобни псевдо обучения, ползващи академичните си титли, за да злоупотребяват с нивото на психологията в родината. Хм, интересно....

Има разлика между обучение в психология и в психотерапия. Психологията е академична дисциплина -за нея говорим, че е редно да е регулирана качествено. Психотерапията - там мненията на масата основатели на психотерапевтични школи, титани в областта на душелечението е, че е допустим прием на по-широк кръг хуманистични дисциплини. Също има нужда от високо качество, но в мисленето от по-висок порядък се вижда, че практичната ѝ приложимост и полезна успеваемост зависят както от известен набор от силни лични качества, така и от фоново академично обучение от по-широки дисциплини. Твърдя го, въпреки че съм психолог. Психологията обаче е академична база - различно е.

Ясно е, че допускането на такива магистратури си е бизнес и няма извинение... 5-6 години до магистър - това е.

А за източните, не само руската школи в психологията - това е успоредна тема. Още повече за уважението към славянските и като ядро, на българската школа по психология. твърде силно залитане има към американско/ западно чуждопоклоничество. Не че подходът на запада е лош - напротив. Просто се губи балансът. А се губи от неуважение към себе си, така типично за автоагресивната бг психика, кланяща се на "големия брат", докато пренебрегва себе си. Да, има японска, китайска, руска, чешка, хърватска, словенска психология - когато ДПБ праща статии, не съм получил и една от източните колеги, а още по-малко славянска... Но, това е друга тема... А за образованието по психология - не измисляме топлата вода - шест години до магистър, не откриваме топлата вода. Допусканото на прекалено широко (изключения, да – добре е да ги има, но не такава масова практика…) продаване на други варианти в България няма общо с каквито и да е благородни мотиви, но с бизнес...

Н: А забелязали ли сте, че много работодатели възприемат магистър-психолог като по-добър кадър за работа, вместо бакалавър-психолог. Просто първото е по-високата степен, независимо дали магистъра има друг вид дисциплина бакалавър.

Орлин: Н., работодателите представа си нямат за пропуските или направо, престъпленията в психолоичната обучителна система. То ние трудно вдяваме как злоупотребяват с обичната ни професия, та работодателите ли...

А: Специално в здравеопазването магистратура е задължителна, а само с нея, можеш да извършваш ограничен вид дейности. Там поне има регулация.

Орлин: Специално в медицината само бакалавър няма, а за придобиване на магистър, са нужни 6 години. Ако обучавахме психология през искреното си и дълбоко уважение към специалността, отчитайки отговорността ѝ, тук нуждата от бакалавър също би отпаднала, за да се учи направо магистър, 6 години!

А:  В бакалавърските програми се изучават някой общообразователни дисциплини (поправете ме, ако греша). В магистър ските-само психология. В тази връзка ми се видя непрактично да повтарям бакалавърска степен. Проблемът е, че някои могат да решат, че магистратура само им е достатъчна да практикуват.

Орлин: Поправям те - нищо такова. В бакалавърската степен по психология се изучава добре балансираното богатство от целия спектър, определящ психологията като наука и изкуство. А този спектър е немалък - от огромното множество от аналитично ориентирани предмети и аналитини направления, през също толкова огромното богатство на когнитивната наука, хуманистичните направления, широтата на психотерапевтичните направления с все идеологията и приложността им, психология на религията, изкуството, емпирично насочени предмети, насочени към усвояване на експерименталната методология и т.н. и т.н. Едва тогава идват и общообразователните предмети, такива като невронауки, анатомия, физиология, философия, математика и др. Поне в сериозните учебни заведения като НБУ, бакалавърската програма по психология е незаменима - не само нужна, но основополагаща в каквато и посока да се ориентира колегата по-късно.

Един огромен мит е, че медицинското образование може да замени обучението по психология, Не може! Да, на училият медицина му се позволява да се обучава в психотерапевтично направление. Но, познанията по физиология никак не корелират с тези по психология. Иначе и сервитьорът може да бъде добър психолог, за да получи добър бакшиш, но.... Само намеквам...

А: И през ум не ми минава да сравнявам бакалавърските програми, казвам само, че имат общи неща, а трите години магистратура се опитват да наваксват специфичните. Дано ме четете правилно - не одобрявам образователната система в този и вид. Казвам само, че има възможност да си наваксаш минимума от 6 години.

Орлин: Винаги има възможност за развитие, дори без каквото и да е формално образование. Човек може да си чете и уикипедия и google scholar... Но, ролята на образованието е да насърчава усилията на тези, които имат нужда от такова насърчаване, както и да систематизира усилията на тези, които вече имат известни таланти, да помага за развитието им, да създава среда. Както казах, двете или трите години такава магистратура не заменят шестте и да се твърди друго, е опорочаване и омаловажаване тежестта на професията психолог. Да, човек може сам да навакса или си учи, но това не отхвърля ролята на предразполагащото към учене добро образование. Дори въпросното наваксване да е официанализирано, какъв е смисълът от него, когато основата е прескочена и дали би било за всички студенти адекватно - не мисля. Твърдя, че продаването на магистратура по психология без бакалавър, е злоупотреба с професията психолог. Това ми твърдение никак не е свързано с личните качества на обучаващите се, способността им или не да се дообучават по един или друг начин, но с мотивите на предлагащите подобни пазарни продукти!

А:  същото смятам и аз, но за колегите е заварено положение и всеки има своя шанс, като далеч не говоря за самостоятелно учене. Докато съществуват тези магистратури, ситуацията ще е такава. Ако се приемат 6-те задължителни години, тогава избралите ги рязко ще намалеят.

Орлин: Да! Извън модата, тази леснота е една от причините за бума в обучението по "психология" - при фактите такива каквито са понастоящем, умишлено слагам тези кавички. А че причините за това положение не са във възползвалите се от него студенти - да, така е. Душеведението, както всъщност се нарича науката и изкуството за познаване и боравене с душевността, отвъд професионалната си дефиниция, е преди всичко призвание. 

Практикуването ѝ, поне при директна работа с и помагане на хора, е изключително изискващо дълбоко човеколюбие, подготовка, познания. Доброто образование не може да направи душевед някого, на когото вътреприсъщо липсват съответните немалко качества. Но, ако ги има може да им даде русло, да ги "полива и захранва", така че от плахото стръкче да израсте дъбът на таланта и гения на човека. Затова е нужно!

И: В Кралството, има магистратура по психология, която е за не специалисти, обаче тя има приравнителна фунция. Който я завърши получава статута на акредитиран бакалавър по психология за вписване в членство на тяхното дружество на психолозите. Но това не е членство, с което може да практикуваш, а по скоро да учиш в последствие за Доктор или магистър по специалността на регламентирата приложна психология и да я практикуваш; или пък да се развиваш като учен в академичната психология. Обаче ситуацията с магистратурите по психология в България е парадоксална, защото от една страна те са за не специалисти(което трябва да води до специализация, подобно на Британският модел), а от друга е законово регламентирано, защото в България с диплома от ВУЗ всеки има право да упражнява професията психолог с бакалавърска или магистърска степен. Нивото за практикуване по закон е много ниско.

Орлин: Има резон в британския модел, но и там има прескачане на базовото ниво, колкото и да се регулират правомощията и се наваксва. Не го подкрепям като цяло.
М: В много страни в законодателството има списък с бакалавърски степени, които ти дават достъп до по-дългата магистратура. 

Аз съм бакалавър по социални дейности клиничен профил и имам магистратура, докторантура и 4-годишно обучение в международна асоциация по психоанализа.
Квалифицирана съм да преподавам психоанализа във всеки университет по света, но ще се окаже, че трябва да запиша нов бакалавър на 35?

Орлин: М., има смисъл от списък от бакалавърски професии, близки до и включващи много психология в обученията си, позволяващи учене на магистратура психология, макар и за по-продължително време. Но, за резонен такъв списък, а не за разширен по търговски причини. И все пак - при едно дълбоко уважение към професията психолог, подобно презаписване би било не масово, а лично позволявано, при показване на качества. Психотерапията е отделна и по-широка тема. При нея има пряк резон с изучаването ѝ от по-широк кръг специалности, съгласен съм с това - и не само аз. Тоест, има разлика между академични критерии за изучаване на специалност психология и такива за психотерапия.

М: Това би решило въпроса с тези магистратури. По-дълга магистратура може и да е достатъчна но само с вход от подходящ бакалавър.

Изисква се обаче огромен ресурс да се сравнят всички програми на близки специалности и колко се припокриват с психологията.

Орлин: Да - но много по-прецизирано, а не така търговски масово и нерегулирано, както сега.

М: Именно!

Д: Имам колеги, които са завършили само магистратура по психология, отвориха си веднага кабинети и работят с хора само на знанията си от магистратурата. Но имам и колеги, които след като са преминали магистратура по психология не спират да се обучават и да надграждат своите знания и умения.В България не е важно в кой университет си завършил психология. Университетите ни дават само една основа и диплома. Психологията е такава, наука, която няма как да я изучиш за 4-5 години. Нужно е да учиш цял живот.

Орлин: Да, така е. Обаче тук не става дума за това, че някои колеги, въпреки липсващите или меганекачествени академични стандарти мотивирано се развиват - това е прекрасно и наистина само такива изразяват духа на психологията и психолога. Става дума за това, че некачествените обучителни стандарти дават шанса на мнозина без качествата, мотивацията и себеразвиващия се устрем да се нарекат психолози и да практикуват като такива на базата на няколко десетки дни нещо приличащо на обучение и представяно за магистратура. Така че, расъждението ти е частично вярно, но измества смисловия тематичен контекст подвеждащо.

Пламен Димитров: Орлине, и сега това е една от задачите на Публичния регистър на ДПБ - ежегодно да удостоверява/признава кой с каква квалификация работи, не само образование, а специализация, супервизия, допълнителни обучения. Това е заложено да прави Регистъра и на Камарата, но задължително за всеки който упражнява професията. Толкова е просто. Не вярвам някой да не го разбира. Просто много хора знаят, че няма да могат да правят нещата, за които не са квалифицирани и не продължават професионалното си развитие.

Орлин: А много по-лошо е, когато по Дънинг-Крюгер ефекта не знаят, че не са квалифицирани и практикуват, тъй като системата позволява. А най-психопатно е положението, когато знаят, че не са квалифицирани, нo въпреки това го правят. А най-най тъпото в тази история е, че университетите бълват такива кадри, поради финансовите мотиви на професорите си. А това, че въпреки всичко малцина колеги дерзаят и се доразвиват, е факт, който никак не отрича разсъжденията дотук!

Д: сега се сетих за 1 колежка мед. сестра, която побърза да завърши психология, отвяори си кабинет и набързо пусна из града афиши Как лекува..... и беше изредила половината психопатология … J

Орлин: Ами ето такива кадри отглежда дискутираното образование. J

Пламен Димитров: Е, нали виждаш становищата им по Законопроекта…

Орлин: Не, само на ДПБ четох... Вероятно са негативни, предполагам. Е, какво лошо има университетската катедра да се превърне в пазарно-панаирна сергия, от която всеки срещу парички да може да си купи кило диплома за психолог?! Качество, стандарти - само пречат на оборота! ... Малко шегуване, че се заоблачи психоризонтът J

Д: то във всяко стадо си има мърша, наистина трябва да има реформи в образованието и то големи.

Пламен Димитров: Ето ги тук, всичките - как са преписвали някои нямам думи http://www.parliament.bg/.../members/2588/standpoint/ID/8549

Е: Не трябва ли да започнем от подготовката на преподавателите ?!

Орлин Баев: Те именно не би трябвало нито за миг да спират да се развиват. Спрат ли, вече не са актуални и само пречат. Познавам мнозина, които постоянно се развиват, което е чудесно. Вероятно има и от другите - чувал съм, че в СУ лекциите по психология се диктуват както преди 30 години, че отношението е отгоре-надолу авторитарно... А би трябвало да е хоризонтално-равно, провокиращо мисленето, а не само зубренето, активно предизвикващо умението на студента да оборва и поставя гледната точка и на преподавателя под скептично съмнение, ведно с взаимното равнопоставено уважение.

В добрите университети независимото ръководство постоянно прави анонимни или не (който студент както желае) анкети за преподавателите - качества, харизма, знания, актуалност, умения за предаване на ноу хау, диалогичност, мотивираща способност и т.н. А на преподавателите наистина им се налага да продължават да се развиват и поддържат във всяко едно отношение. Падне ли им рейтингът по отношение на знания, актуалност, харизма, способност за мотивиране и т.н. и дотук, университетът ги изплюва. Тоест, студентите решават доколко е добър преподавателят - и така е правилно. В психотерапията е същото - нямаш ли качествата, не се получава, а всеки клиент е колкото равнопоставен, толкова и определящ годностите ти. Та, пазарният, а не авторитарният принцип е силно полезен!

Д: като се замисля целият проблем идва от неадекватната правителствената политика за образованието.Образованието вече е голям бизнес и борба за субсидии, рейтинг и т.н.

Орлин Баев: Може би... От друга страна, не е ли по-добре да помогнем да е по-адекватна, всеки с каквото може?! С активно администриране на ясни правила, като колегите от ДПБ или с качествена практика всеки в своята пси сфера, с активно себеразвитие и постоянно учене, интелектуален принос и т.н.

С: Ако държавата пречи с неадекватните си политики спрямо професията (теоретична и практичка), то гилдията сама трябва да си извоюва позициите. Така че в едно НПО само по себе си няма нищо лошо. Но ако то не се разпознава като представително от народа (a.k.a колегите) то, проблема е вече е другаде. Аз не вярвам държавата да подпомогне тази сфера, при все че с всяка изминала година превръща университетското образование във все по-чиновническо.

Орлин Баев: Държава няма отдавна. Ние сме държавата!

С: Вярно сме държавата, ама с такъв народ, к'о ша напрайм, не знам…

Орлин Баев: "...Ние можещите, предизвикани от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните и сме направили толкова много с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо (Константин Иречек)... - за всички братя по съдба, избирам да се боря и не спирам да вървя!"


..............................................................



 Орлин



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/