Сергей Лазарев за учебното взаимодействие

 

Сергей Николаевич Лазарев

„За да възпиташ някого, е необходимо да усвоиш само няколко главни принципа:

1. Винаги съхранявай любовта. Защо? Защото възпитанието предполага промяна в човека, а човек не може да се промени без любов. Ако няма любов и добродушие във възпитателния процес, то строгостта и твърдата ръка бързо се превръщат в унищoжение на другия.

2. Човек не може да се промени веднага, затова при възпитанието е необходимо търпение и многократно повторение на опитите да промениш другия. Тогава той рано или късно ще се промени.

3. Преди да се скараш, първо похвали човека. Ако започнеш веднага с упреци и претенции към някого, той моментално реагира отбранително, а при това положение не протича промяна.

Има два метода на възпитание.

Първият е на първобитно, животинско ниво – опит да се възпита чрез упреци, наказание за грешките, за лошото поведение. Този метод подтиска вътрешната енергия и възможността за развитие е минимална.

Втоият метод е по-възвишен. Вместо да упрекваме човек за недоброто му поведение, нека го похвалим за всичко хубаво в него.

Много жени се опитват да възпитат мъжете си като постоянно ги укоряват и изразяват недоволството си от тях. А те просто трябва да се научат да похвалят мъжа. Сърдитите, постоянно недволни жени всъщност не са усвоили умението да възпитават, а това може да се превърне в болести или нещастия за тяхното потомство.“

Сергей Лазарев

Лазарев говори за любов, великодушие и сърцато добродушие, в рамките на които когато се представи на човека грешката му, той се чувства цялостно приет, оценен, видян и разбран - защото наистина е. Тогава, на фона на такова приемане, промяната е искана и желана охотно.

 Каква промяна? Например поведение, отношение или професионално справяне в колегиален екип на работа, или в рамките на обучение, учебно израстване не само информационно, но и личностово. Или при детското възпитание и т.н. 

На един от модулите в школата по естествена психотерапия, а именно "Приказкотерапия", водещата Diana Petrova направи впечатление на всички ни именно с начина си на даване на обратна връзка. Любящо, добродушно приемане целостта на човека и представеното от него творчество, след което меко и топло споменаване на грешчиците му и отново завършване с поощрително утвърждаване на него и сътвореното. Така човек си казва: "О, толкова съм добър, толкова добре е прието направеното от мен. Да, наистина мога да променя това и това - ще го направя охотно, защото ще се получи още по-добре!" 

На следващ модул, имахме лектор, който уж говореше верни неща, но твърде назидателно, девалюиращо другостта, отвисоко арогантно. Когато той споменеше нещо нужно за промяна, реакцията на хората бе твърде реактивна. Това са само примери. Лазарев е брилянтно прав - описваният от него начин, е този на великодушната любяща мъдрост. 

На запад механично описват подобен похват в търговските умения и там е именно манипулация. Не че манипулация е лоша дума - манипулираме дори когато повдигаме чашата, за да отпием вода от нея. Но, когато такъв подход идва от любовта, а той оттам именно идва, е просто великодушие и човещина. 

За да може обаче човек да бъде великодушен, е нужно да бъде минат път. Път по осъзнато свързване на нелеките житейски стимули с най-дълбоките собствени болки, травми, наранявания. Свързване, а не отричане и проективното им идентифициране в света и другостта при собствена неосъзната разцепеност. Свързване, при което се налага нелеко удържане и смирена преработка до дълбоко самообладание. Така става човек голямодушен - като мине през ада си осъзнато. Тогава има достъп и до светлината си. Само при такова великодушно добродушие човек може да вмести в голямостта си чуждото грешане, нападка, отрицание, обезценяване и принизяване - не го смачкват, а през самообаданото удържане или няма за какво да се заловят, или на мига се допреработват собствени травми, а реакцията е спокойна, обрана, самообладано премерена, любяща. Такъв човек, обгръщайки с любовта си, спокойно и меко споменава и грешките, но отново на фона на много любов. Чуващият такава обратна връзка чувства, че и личността, и поведението/ работата му са приемани и оценявани дълбоко и сам се съгласява, че някои неща могат да бъдат подобрени.

Орлин Баев