Стойност и масова ширпотреба

 

Стойностен смисъл и масова ширпотреба

Ето дихотомия.

От една страна, действително стойност, която обаче е разбираема за малцина.

От друга, масовка с ниско качество, но харесвана и продавана масово на тълпата, която си иска микса от боза с айрян.

И всичко по средата.

Та, не винаги много харесваното е много стойностно и не винаги бестселърът е показател за качество. Нерядко дори е за липсата му.

Но...

Има едни произведения, които се харесват от масите, но въпреки това са много добри.

За да стане едно произведение хем много харесвано, хем да носи стойност, има път да се върви.

Първо, стойност.

Ако е за изразяване на наука, тази стойност в началото е разбираема за малцина. Но е пробивна, новостна, прагматично качествена и силно иноваторска. За такава стойност говоря.

И полезна.

Оттук насетне, пътят минава през казването на Айнщайн: "Ако нещо не можеш да обясниш на 5 годишно дете, не го разбираш истински!".

(А тълпата като групово мислене и емоция, е именно такова - 5 годишно дете или филогенетично, е на нивото на дивак от преди стотици хиляди години в груповото си мислене извън индивидуалното.)

Извън индивидуалното ниво на съставляващите я индивиди, което ниво се губи в стадността.

Та, за да се стигне до това дадена стойност да се приведе в понятен и харесван от масите вид, е нужно действително много добре да бъде разбирана в дълбочина от провеждащия я, за да може да я опрости през общодостъпна терминология и метафори.

Да я приведе тази стойност в разговорен, приказен дори, образен и емоционален вид, както само е схващана от масите.

Както едно малко дете - по-черно бяло,  емоционално. по-крайно, ясно, дори преувеличено и свръхобобшено, образно, чрез конкретни примери, а не чрез принципни положения...

Така само чува, вижда и харесва тълпата.

Та, за да приведе творецът дадена действително стойностна творба в разбираем за тълпата, в харесван и купуван от нея вид, е нужно действително много, много добре да разбира тази висока стойност.

Тогава може и да я опрости за всички, без да е ширпотреба боза.

А да проведе и приведе тази стойност в популярен вид, без да я вулгаризира.

Това като се замисля, важи в експлицитен вид предимно за науката и популяризирането и. Наука като физиката. Или академичната и експериментална психология.

Психологията е наука,  когнитивна наука.

Зависи и какво иска авторът и коя е целевата му група. Ето, аз създавам шкопа – методът естествена психотерапия, насочен към колеги психолози и лекари. Стилът е съответен на целевата група.

Но, мога да пиша и популярно. Правил съм го, правя го и все повече ще го правя. Научното изразяване е основа – стабилна основа. Но над нея стои способността за майсторско популяризиране, в което обаче се запазва смисълът, предаден в общодостъпни изразни средства и похвати.

За визуалните, музикалните изкуства и майсторското художествено писане,  имплицитно според мен важи същото.

Но имплицитно, тоест дълбокият смисъл от самото начало е влаган от такива уникални автори,  но е привеждан до популярен вид.

При науката е по-проследимо това.

Но, принципът е същият.

Навсякъде.

За да е нещо широко популярно, но да бъде истински стойностно, а не чалга (ползвам думата като етикет за нисък стил и качество), е нужен път, който авторът минава или е минал. Път първо по имане и  провеждане на красива и дълбоко смислена, иноваторска стойност.

Второ, дълбоко разбиране на тази стойност и "смилането" ѝ до ежедневни, мъдри метафори и аналогии.

И трето, спускането и свеждането на този стойностен смисъл до масите през това опростяване без да се губи стойността, а просто да се представи в по-достъпен вид. Свещена простота, а не опростачване. 

Път е. И ако някой веднага цели популярност без да има мощна стойност за предаване и дълбокото ѝ разбиране и опростяване, ако  не е минат този път, такъв предлага чалга...

Дори да е купувана, харесвана и бестселър, чалга е. 

Тоест, в контекста на спускането на смисъла - това, че нещо е широко харесвано, незадължително означава, че е стойностно, както и ако не е, а авторът има претенции за неразбраност, също не означава задължително стойност. Смисълът и способността за привеждането му до свещена простота, определя харесването на дадена стойност.  

 

Разговор с творец (художник), поставян в челните позиции в областта си в глобален мащаб

 

Творец (Т): Орлине, горното ти обяснение защо една популяризация може да е стойностна, без да е чалга, за мен е откровение. За пръв път мога ясно да си обясня защо предавам красив смисъл, а съм изключително популярна в България и по света.

Много ми завиждат, особено българските колеги. Много пъти са се възмущавали как така картините ми са толкова харесвани, опитвали са се да ги обезценяват именно като масовка-ширпотреба и визуална чалга. А аз знам, че рисувам с душа, стил и високо майсторство. Рисувам в медитативно състояние, „в потока“ и спускам особено присъствие и красота. Казват ми го хората, но и колеги от цял свят. А се сравнявам с най-добрите от най-добрите.

Орлин: Е, вулгарската максима обяснява всичко: „Не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!...“...

Т:  Масите са внушаеми и се водят по изборите на другите...когато те харесват повече хора,това влияе.

В интернет има много изкуство,изисква се усилие да лайкнеш и още повече да купиш. Масите се състоят от чувстващи индивиди. Те са сами пред компютъра и не поемат чувствата на тълпата. Чувстват сами. Да,влияят се от повечето лайкове, но са сами в преценката си.

95 процента от т.н. неразбрано и неоценено изкуство, е просто празна претенция, без покритие без нищо...

Много рядко по настоящем се появява изкуство, което е толкова новаторско, че е неразбирано.

Орлин: Гола претенция без покритие, да. Това, че нещо е смятано от автора му за велико и не е продавано, не го прави велико.

Т: Говорихме скоро с приятел, много стойностен писател. Спорихме цяла вечер... Той приема, че един художник трябва да сътвори нещо и после да е готов да го изгори... Според него стигането до хората няма значение. Изкуството е за самото изкуство...

За мен това е безмислено, бездушно и всъщност много егоцентрично, пълно със страх, че няма да те харесат.

Орлин: И в двете позиции има стойност и не си противоречат, а се съчетават прекрасно. Незадължително страх, а непривързаност.

Т: Живеем във време, в което не трябва да има елитарност в изкуството. То трябва да е сред масите, да издига.

Орлин: Да, съгласен. При непривързаност и отдаване само на изкуството заради изкуството, популяризацията е още по-добра, защото е вложена огромна искреност, сърцатост, смислов заряд.

Т: Аз по принцип въобще не се привързвам към нарисуваното. Интересно ми е, докато го правя. А знаеш ли колко хора са ми казвали: „Първо виждаме красотата при вас в картините, после навън...“

За масите пред компютъра. Всъщност са сбор от индивиди, с индивидуални решения. Някога, когато са „завлечени“ от обща посока, се превръщат в тълпа и споделят нейните закономерности. Но, по-често са индивиди – съзнателни хора.

Орлин: Когато са индивиди, всичко се променя. Въпросът е дали пред компа човек е индивид, или се губи в стадни механизми, както във физическите тълпи.

Т: Може би, в зависимост от човека.

Орлин: Да, в зависимост от човека. Все пак, във виртуалната среда изборът е много по-голям, а влиянието на другите, относително избираемо. Зависи от емоционалната му независимост, диференциацията на личността, силата на интелекта, самостойността на самоопределянето му, изкована през трудности... Та, тенденцията в интернет ползвателят да има по-голям шанс да си остане индивид със свободна воля, е по-висока. Вероятно дори в конферентните платформи като зум, скайп, но в по-малка степен, поради по-директното събиране, макар и виртуално. С това не казвам, че в нета отсъства стадно „мислене“ – напротив. Например, броят лайкове влияе сублиминално.

Т: Да, количеството лайкове силно влияе на хората. Но не е решаващо, поне за някои от тях.

Орлин: Смисълът е Бог да ти сложи лайк!...

 ...

Орлин Баев, естествен психотерапевт