Интервю за Е-списание "Посока"

Интервю за Е-списание "Посока"

“От колко време се занимавате с психотерапия? Какво Ви привлече в нея?”

Практикувам психотерапия седем години. Първият ми кабинет се състоеше от 9 квадратни метра, на около метър под земята, на самия паркинг на огромен блок. Под и отстрани металната му врата имаше по 1.5 см. процеп и когато завалеше, сесията често се прекъсваше от нуждата от подсушаване с мопа… Вечер пък, нерядко светлината привличаше пеперуди и мушички, които на рояци се носеха около крушката  и … с клиента си представяхме как сме в центъра на амазонската джунгла… Въпреки това, още оттогава хората ме търсеха, а очевидно не най-подходящото пространство изобщо не беше пречка. Всъщност никога не съм имал кабинет с оптимални условия. Сега ползвам трети, но и в този и в предния винаги съм бил заобикилен от други офиси – юристи, икономисти и какви ли не. Винаги е било понякога шумно, неидеално, както и всичко останало в този свят междувпрочем. Това, което създава подходящата терапевтична атмосфера обаче, е емпатичното присъствие и взаимно доверие. Сърдечната емпатия компенсира всички неизбежни битови несъвършенства.

„Каква е разликата между психолог и психотерапевт?“

Е, върху това е писано и говорено много. Психологът може да извършва научни изследвания, да работи към дадена институция, да изпълнява тестове и какво ли още не, но незадължително се ангажира пряко в процеса на психична промяна. Това е работа на психотерапевта. Психотерапевтите постоянно учим, не спираме да усъвършенстваме знанията си в школи по психоанализа и психотерапия. Извън обученията обаче, психотерапията е преди всичко призвание. Много възнаграждаваща професия е, когато събудиш радостта в очите на човека, но и изключително изискваща и високо отговорна. Работи се с мислите на човека, които определят възприятията и чувствата му, сформират навиците и характера му, който пък е самата му съдба. Нелека материя е човешкият ум. Сложна, многофакторна, повлияваща се от рационалност, нагони, семантична и емоционална памет, навици (праксис), междуличностови и междуполови взаимоотношения, социални и професионални случвания, мироглед и морал, противоречиви раздиращи страсти…

„Според Вашите наблюдения като психотерапевт, нуждаят ли се хората от психотерапия в днешни дни? Какви са най-често причините за това?“

Това е риторичен въпрос. Нуждаят се – все повече. Нуждаят се, защото допирът с външната и вътрешната природа, с онази изначална светла мъдрост на битието е силно заслепена от грубите „улични фенери“ на преобърнатата с главата надолу ценностна система, тоталната загуба на смисъла и целта на краткото ни съществуване в пространството на живота. Хората се лутат жадни, плувайки във вода, но не знаят как да отпият от нея. Стоят в тъмницата на отдалечеността от целостта си, но не знаят как да отдръпнат „перденцата“ на менталните сугестии, спиращи светлината на душите им. Стараят се с имоти, пари и огради да се предпазят от страховете си, но не знаят, че само сърдечният смисъл и разум могат истински да родят любовта, в която  всеки страх се топи като бучка сол в океана.

„Колко време е необходимо, за да бъде терапията успешна, и какво се изисква от пациента, за да се постигнат реални резултати?“

Зависи от лекуваното състояние и поставяните цели. Някои състояния се поддават на бързо повлияване и в рамките на 2-6 сесии се постигат удивителни резултати.  Ако говорим за цялостна промяна на маладаптивна характерова структура обаче, която често е подлежащата причина за много разклоняващи се външни проблеми, се изискват години упорита и нелека работа. Мода да дам пример с някои личностови разстройства като граничното, хистрионното, нарцистичното – при тях психотерапевтичният процес се случва с години, тъй като се работи с цялостната личност, със самия характеров импринт на човека, създаван от най-ранна, че и от пренатална възраст. За щастие, при повечето от заявяваните от търсещите психотерапевтична помощ проблематики, осезаеми и трайни резултати се случват в рамките на 6-12 сесии.

Какви са изискванията към пациента? Преди всичко, висока мотивация, тяга за промяна, готовност за полагане на целенасочени усилия, често провокиращи status quo и предизвикващи досег с нови, адаптивни ментално емоционални и поведенчески модели.

„Смятате ли, че много голяма част от хората живеят под стрес и напрежение? Какво бихте препоръчали като специалист, за да се намали душевния дискомфорт?“

Бих препоръчал Любовта! Много е казано за любовта, но много малко е истински разбирана, чувствана, преживявана. Ако хората истински познавахме величието си, любовта естествено би струяла през мислите, чувствата и постъпките ни. Бихме знаели преживелищно, че наистина сме просто малки частички, част от единно, мъдро цяло. Будистката психология нарича тази вътрешна изначална реалност, от която извира съчувствие, обич и живо познание „буда природа“.  Юнг я нарича Селф, цялостна личност. Когато човек така познава Себе си, любовта винаги присъства в живота му. А от нея произтичат радостта, смисъла, призванието, резониращите с цялостната ни същност цели, които носят истинно удовлетворение. Тогава няма нужда от непрестанно трупане на пари и вещи. Човек става истински брат и приятел на човека. Променя се обществото, променя се цялата психична атмосфера на човешкия социум.

„Благодаря Ви за полезната информация! По традиция нашите гости в рубриката пожелават по нещо на читателите и студентите по Психология. Какво е Вашето пожелание към тях?“

Желая смирена мъдрост!

Орлин Баев, обикновен човек