Пътуване към Себе си - хипнотична регресия

 Пътуване към Себе си

Винаги в това си тяло съм имал силен афинитет към Русия. Към руския език, излъчване на страната, душевност. Преди няколко дни ходих при приятел, на водена медитация, т.н. регресия в минали животи и пътешествие в бардо, състоянието като душа, между животите. Не че сам не съм го правил, но когато е водена, отиваш по-надълбоко, пускаш контрола на това една част от теб да управлява пътуването, а друга да го прави. След няколко минути, когато тялото се загуби, нещо което ми се случва почти всеки ден в медитация, под воденето на Пепи, отпуснах въображението си. Отначало бе само породена от мозъка образност. А аз в течение на последните години развих много силно и съсредоточено въображение, като следствие от професията си. След малко обаче, се случи нещо като кликване, преход. Ясно различавах мозъчната дейност, но навлязох в различно състояние на съзнанието, дълбоко навътре в себе си. В същото време, разбира се, чувах всичко наоколо, част от мен винаги можеше да стане, да прекрати процеса. По-скоро се водех сам, а Пепи ползвах само като напомнящ ми посоката.

Видях, почувствах, преживях трите си предни живота, както и пътешествах в отвъдното, в общение с водача и Учителя си, със съвета на старейшините, с грозда на сродните си души и ангелските йерархии...

Най-близкият ми живот беше като правословен руски монах и свещеник, през 18-ти век. Казвах се Игор. Церях миряните с молитва, полагане на ръце, билки. И сега като пиша това, просто изтръпвам - силен живот. Чувствам и сега самата есенция на преживяването му - тази удивителна свързаност с Бога, която носи истинна пълнота и радост в живота.

Вторият живот, който преживях, бе като немски монах. Както и в предния живот, си спомних светското, а не духовното си име - Йохан. С големи подробности видях, чувствах и преживях този си живот, в манастира в Германия, през 17-и век... Есенцията беше същата устременост към Бога, но някакси излъчването, степента на силата различна. Един сравнително спокоен, зад стените на манастира живот на католически монах. Не протестантски, а именно католически. Мога с подробности да разкажа много...

Третият, по-отдавнашен живот бе като френски лекар от 16-ти век. Казвах се Жан. Ясно се свързах с брат ми и сестра ми, с родителите ми и съпругата ми. Бях предаден от нея и адвоката ни, разорен. След това лекувах в малко френско село, до края на живота си и интересно, бях много по-щастлив, въпреки разорението си...

В трансовото състояние няма подобно систематизиране и последователност, както го описвам по-горе. По-скоро, особено в състоянието между животите, отвъд, като душа, много информация се преживява паралелно, успоредно, на големи "късове" от плавно преливаща се информация. От там примерно "скочих" в живота си като руски монах-свещеник, без да съм воден натам. И не само това - различно е.

При срещите си с водача, мъдреците, ангелите – основното им послание беше, че много добре знам какво правя, какво е призванието и посоката ми в живота. Един вид „Имаш нашата благословия, просто продължавай!“ . Водачът ми постоянно се шегуваше, заливаше се от смях и ме гъделичкаше. Примерно приемаше образа на rasta man, със специфичната коса на плитки или на някое животно и правеше смешни физиономии, когато го питах нещо, тресейки се весело от смях. Цялостното му послание бе „Стига си ме питал, знаеш много добре какво да правиш и как да живееш!“. Когато го питах защо Небето не ми помага при преодоляването на известни мои трудности, намигайки ми каза: „Лесно е с помощ, но знаеш, че нарочно те оставяме да се справиш сам. Така е по-ценно!“. 

 Мъдрите старци, съдници бяха дванадесет. Интересното за мен беше, че един от тях започна да мрънка къде на шега, къде наистина, че му е поомръзнало да бъде „гара-разпределителна“ и мисли скоро да се оттегли „нагоре‘. През цялото време знаех и ми казваха, че съм на земята доброволно и че ако искам винаги мога да остана горе, в небесата. Сега ми е трудно да ползвам думите за преживяванията си. Някакси там е съвсем различно, а думите могат само индиректно, много плоско да маркират, но не и истински да опишат великолепието на Небето. Осъзнах, че през молитвата и медитацията си, проникващи в ежедневието, добре познавам общението с Небето през интуитивното познание.

Преживях, че нашият материален живот е неделимо свързан с Небесния, а той на свой ред обема Вселената на всички нива на Битието. В колкото по-висок слой се качваш, толкова по-абстрактно от позицията на земния език и преживявания е. Но, остават принципите, извечните закони – и сега са в мен.

 Красив е пътят на Човека, когато съзнава целостта си! От друга страна, отговорен е този път. Още повече лекуването на души. Съзнавам колко много имам да работя и се чистя още. Бях предупреден за конкретно случване в живота ми и отработването му и че, ако там успявам, имам бъдеще, ако ли не, е вероятно да си замина раншко от този бял свят...

Горните ми думи са непринудено и непълно споделяне, съвсем спонтанно предадени на „белия лист“ пред мен сега.

Орлин Баев, обикновен човек