За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 2 юни 2013 г.

Здравната тревожност като път към Себе си

 Здравната тревожност (хипохондрия) – път към Себе си

Забележка (disclaimer): В статията споделям психотерапевтични аналитични, когнитивно - поведенчески, психотелесни и базирани на съзерцателната (mindfulness) терапия насоки за водена психотерапия, но и за самостоятелно отработвана ментална настройка при трансформирането на здравната тревожност в  мотивирана смелост. Правя аналогия между скока с бънджи и метафоричния "скок" в несъзнаваното при загуба на невротичния контрол в хода на психотерапията на хипохондрията. Предлагам главни трасиращи етапи на психотерапевтичния процес при здравната тревожност, извлечени от седем годишния ми към момента (юни, 2013 г.) опит в лечението и. Моля, забележете, че предлаганата аналогия с бънджи скок се отнася алегорично, а не актуално, към реалния психотерапевтичен процес. Бънджи скок или скок с парашут, пара или делта планер или с костюм и парашут (както на клипа в началото на статията) може да бъде ползван като поведенчески експеримент в терапията, но като рядко изключение, далеч не при всеки случай и не на всяка цена. Ако желаете да осъществите истински бънджи скок, моля доверете се на лицензирани лица, предлагащи такава услуга! В статията споменавам главни когнитивни настройки и залагане на емоционално отношение, нужни за преобразуване на здравната тревожност, но не излагам в детайли конкретни психотерапевтични техники и случвания. Последните се осъществяват с помощта на психотерапевт.

Често започналата с панически атаки невротичност прераства в хипохондрична тревожност за здравето. По механизма на хипохондризата (виж по-долу обяснението за този невротичен защитен механизъм) вниманието на субекта се измества във фантомна здравна тревожност, така увековечавайки подлежащия психичен конфликт. Паническият страх от анихилация, провал и безлюбно изоставяне от протекцията на живота бива мощно и интензивно потискан и изтласкван в несъзнаваното чрез свръхнапрегнат контрол, присъстващ в изпълненото с черногледо катастрофизиране негативно натрапливо мислене за болести. Соматизацията на този процес се проявява в типичните мускулни „брони“ – напрежение в стомаха  и гърдите, тежест и налягане в главата, усещане за замайване и люшкане и т.н. Здравната тревожност тук се явява дезадаптивен „клапан“ за оттичане на психичното напрежение. Казано с други думи, „коренът“ на хипохондрията може да се разглежда като дълбоко изтласкан, с цената на постоянно и автоматизирано невротично усилие панически страх от смъртта, от вярванията за безлюбна и празна липса на закрила и любящ смисъл.

Разбираш ли се?

Имаш здравна тревожност – невротичен страх от болести, безпомощност и смърт?! А разбираш ли се? Съзнаваш ли, че случващото се с теб е неслучайно, че гордо раздутото ти и свръхконтролиращо его, вкопчило се в черупката на тялото, може да се излекува само чрез смирено доверие? Доверие в онази мъдрост и единство на живота, връзката с която си прекъснал тщеславно? Докато вярваш на страха си, ти губиш вярата в себе си като вечна същност, като част от вселената, свързана с любящата благост на битието. Докато си в плен на ирационалния и напълно субективен страх от болести, бягаш от решаването на реалния си вътрепсихичен конфликт между свръхнапрегнатата си битка от контрол над страха си от провал, несправедливост, нараняване, безлюбна изоставеност и самота... Само когато със смирена благодарност прегърнеш страховете си, те се преобразуват до самоуверена сила! Но, егото ти не може да приеме и прегърне – то няма истински капацитет за това. То може единствено да се смири, да си позволи да притихне и загуби илюзорния си контрол, за да се роди себевладеенето на присъствието на духа ти. Благодари на хипохондрията си, тази чудесна учителка, настойник водещ те към събуждане на изначалната ти мъдрост! Докато се плашиш от страха си, си сънуваща сянка, малко откъснато от ствола на дървото на живота листенце, подмятано беззащитно от бурите на тревожните илюзии. Спиш и сънуваш, че си беззащитен, сам и ако не се напрегнеш в така добре познатото ти състояние на свръх-нащрек, наситено с болезнено контролиращо мислене, ще изчезнеш, безследно смачкан и анихилиран от бездушната неопределеност на жестокия живот... Като удавник в океана на живота си, вкопчен в сламката на жалкия си его-контрол. Всъщност никога не си бил истински отделен от великото дърво на живота – само сънуваш, че си, дълбоко потопен в съня на страхливо и гордо раздутото си, уж защитаващо те его.

Бънджи метафора при психотерапията на паническата здравна тревожност

Скоро скочих с бънджи - три пъти. И м исе иска да го направя отново и отново. Всеки път, когато седнех от външната страна на коша на балона или застанех на ръба на скалата, колкото и да се убеждавах на рационално ниво, че е безопасно, цялото ми тяло и несъзнаван ум "крещеше" в див ужас, сякаш умирах. С този пример искам да ти кажа, че ако сега започна да те разубеждавам с логика, думите ми ще те докоснат като летен полъх, но и силата им ще си отиде бързо, без да засегнат дълбините на страха ти! Това е така, тъй като доводите на логиката се обработват в по-новите дялове на мозъчната кора и стигат до лимбичната ти система далеч по-бавно от автоматичната възприятийно страхова реакция. Последната работи директно - чуваш или по-точно през негативните си вярвания (комплекси) филтрираш разговор за болести или интерпретираш катастрофично неутрално и всъщност безобидно телесно усещане -> перцепцията тръгва по два мозъчни пътя. Единият от таламуса, който е като "гара разпределителна" в мозъка ти, отива до разсъдителната кора и оттам в емоционалния център на страха, бавно и опосредствено. Вторият, от таламуса скоростно, на практика мигновено процесира чутия или видян "заплашителен" стимул (разговор за болест, видяно по телевизията предаване за нараняване и смърт, неутрално телесно усещане и т.н.) до емоционалния ти мозък, до бадемовидното тяло, което стартира тревожната реакция в организма ти. Колкото и да се разубеждаваш или да те убеждавам и пробвам през логиката да реструктурирам мисленето ти, ще бъде наливане в "продънена каца". Защото в същото време през споменатия по-бърз неврален път всяка логика бива сривана... Това разбира се, не означава, че логиката няма място в психотерапията на тревожни състояния. Напротив, чрез нея се поддържа една постоянна и здрава връзка с реалността. Хубаво е да знаеш рационално, че не всички говорят за болести, а ти филтрираш възприятията си така, че без да искаш дисквалифицираш позитивното и резонираш само с това, което отговаря на страховете ти. Тоест, изкривяваш реалността през когнитивните логически сривове катастрофизация, филтриране, преувеличаване, дисквалифициране на позитивното, вземане на заключения на базата на предразсъдъци (дезадаптивни базисни, несъзнавани убеждения), а не на обективна логика и т.н.

Ето някои присъстващи в здравната тревожност логически сривове:

- Хипохондриаза – автоматично отклоняване на вниманието от актуалния невротичен конфликт във фантомния страх от болести, поради вторичната „защитна“ печлба, поддържана от несъзнаваното. Конфликтът обикновено е между съзнателния свръхконтрол и дълбокия страх от самота, откъсната от мъдростта на живота, изоставеност и безлюбна празнота. В някои случаи несъзнаваният конфликт е между невротичното себеподценяване, излишна саможертва и угаждане на другите, с очакване за избягване на страха от отхвърляне, излагане и унижение, а отам отново от самота, липса на обич и изоставеност.

- Селективно внимание, филтриране – свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. 

- Катастрофизация – негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.

- Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.

- Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.

- Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест.

- Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.

- Позоваване на вероятността – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.

- Позовававане на удобен авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. 

- Субективно потвърждение – убедеността на пациента, че е болен, защото вярванията му изискват това да бъде вярно. Пациентът „вижда” съществуването на връзки между случващите се нормални телесни промени и очакваната от него болест.

- Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”

- Вторична полза – постоянното очакване на болест всъщност представлява амплифицирана защитна функция на несъзнаваното и задоволява нагона за оцеляване. Здравно тревожният човек освен това получава вниманието и грижите на лекарите и близките си. 

- Ятрогения – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци на лекарите си за това, че е болен. 

- Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото...

Как да подходиш?

Вярваш ли на фантомната си преувеличена тревожност за здравето, си като растение, поставено в тъмнина. Откъснат от лъчите на духа си, имаш само плоската реалност на тялото и ума си, отделени от източника на смисъл, обич, сила и светла мъдрост. В опитите си да се справи с напиращия страх от празно и безсмислено безлюбие, унищожение и изчезване, умът ти защитно се напряга, вкопчва се отачаяно в постоянното ментално предъвкване и катастрофизиращ негативизъм. Уви, така тревожността се увековечава! Изходът се състои в премахване на споменатия конфликт. Бориш ли се срещу страха си, го поддържаш... Как тогава да подходи човек, страдащ от механизмите на здравната си тревожност?

Смирено доверие

Ето, докосни и почувствай бънджи въжето на гърба си. На ръба на скалата „Очите на Бога“ си, а пред теб са застанали двама ветерани в алпинизма, специализирали се в предоставяне на вдъхновяващи и предизвикващи смелостта услуги. Пред теб е пропаст. Някакси времето започва да тече различно. Една секунда ти се струва като час. Природата наоколо се превръща в още по-красива, някакси странно наситена с живи и пълни с енергия цветове. В миг забелязваш и най-малките подробности – превъртането в полета на лястовичката през взора ти, майския бръмбар, смело крачещ по тревичката в ъгъла на полезрението ти, повдигането и спускането на собствените и на хората наоколо дробове, бучащия поток на адреналина в кръвта ти, който кара сърцето да тупка решително. Светът се изпълва с особена енергия, в която плуваш и дишаш. Мислиш бързо, много бързо. Все ти се иска да питаш още веднъж дали въжето е здраво, дали е закачено стабилно, какво да правиш ако онази 0.000001% вероятност да се оплете или скъса се случи? Ами ако сърцето ти не издържи или получиш инсулт, ами ако се отлепи ретината от повишеното налягане? Катерачите пред теб, буквално виснали над ръба, закачени само с тънко въженце, само се подсмихват. Двадесетина пъти са ти повторили, че има стотици пъти по-голям риск да отидеш на нощно заведение, да шофираш в българските условия, да пресечеш улицата... Дори когато си хапваш чипс пред телевизора, рискът за сърцето ти е многократно по-голям от здравото разтупкване при скока... Разумът ти чува тези думи, но ужасът продължава да експлоадира отвътре – тялото ти, подсъзнанието просто плаче. Застанал си на ръба, краката ти се подкосяват от притока на кръв, наситена с адреналин, към големите мускулни групи. Всяка логика в този момент, предизвикващ смелостта ти, е пометена от паниката като малка картонена къщурка от ураган...  Дотук с когнитивната и рационално – емотивната терапии, разчитащи на консенсуса за обективна реалност и промяната на чувствата през мисленето... Единственото възможно въздействие тук е през тялото, през сливането на интуитивната връзка с безкрая и събудения страх, с вярата и любовта на душата ти, които единствени могат да прегърнат и разтворят тревожността... Заставаш на ръба и ... скачаш! Дали си готов ли? Не, не си! Никога не си изцяло готов. Тайната на успеха на високо интелигентните и мотивирани предприемачи се състои в това, че действат преди да са напълно готови, със здрав риск мениджмънт, учейки се на мига и от мига. Летиш надолу и ... „умираш“. Тоест, скачайки във външната пропаст, със сигурното въже на гърба си, скачаш и в дълбокия си панически страх от смъртта, от анихилация, унищожение, липса, изоставеност от живота, любовта и Бога, свършек на биването ти, надхвърляш понятийните си граници, поведенчески и през тялото си, умишлено и с мотивирана смелост преживяваш най-дълбоките си страхове. Пускаш его контрола си – няма за какво да се захване. Летиш в пропастта отвън и във вътрешната бездна на ‚долната си земя“, подсъзнанието си. Времето така се сгъстява, че няколкото секунди свободен полет се превръщат в един цял живот. При пълния срив на его контрола ти, имаш само един изход – доверие в живота, в Бога, в тялото и съдбата си! Въжето, онази здрава нишка на свързаност с мъдрата обич и закрила на Битието, която никога не си губил, но само си забравил, се опъва, литваш нагоре и надолу, странно разлюлян в противоречието си между невъзможността за когнитивен контрол и доверието в духа си. Постепенно се отпускаш в бездната, висящ над прекрасната гледка на безкрая на външната, но и на вътрешната си изначална природа. Адреналинът е задействал отделянето на мотивирано смело щастие, на радостна вдъхновена вяра, на допамин и ендогенните опиати на радостта. Дори не е нужно съзнателно да знаеш как се случва това – тялото ти знае! Доверявайки се на духа си, на живота и тялото си, в теб се ражда особена мъдрост, протича „живата вода“, потокът на целокупния, любящ и единен живот. С цялото си тяло чувстваш свързаността и единството си с всяка мушичка и стръкче тревичка наоколо, с хората, с битието... В теб експлоадира отдавна забравено чувство – смирена благодарност. Благодарно доверие на Бога, живота, илюзията на т.н. смърт, същностната природа на нещата... Благодарност на тялото, въздуха, слънцето, земята, радостите и трудностите. Благодарност на училището на живота, в което си гостенин за кратък миг от вечността.

Избор

Когато застанеш на ръба на сухата, безплодна и мрачна „скала“ на хипохондричното си изкривено, натрапчиво мислене, имаш избор. Можеш да продължиш със зъби и нокти да се вкопчваш в невротичния си свръхконтрол, постоянно борейки се с подхлъзването в напиращия от мрака на бездната ти панически страх от фатална болест, смърт и безлюбна анихилация. Свикнал си с тази битка с „вятърните мелници“ на илюзиите на защитно раздутото си его. Дори нещо в теб приема, че са ти нужни и чрез тях печелиш защита и оцеляване. Да, защита и оцеляване на безумен страх и фантомни илюзии, породени от древния еволюционен механизъм, сега маладаптивно сраснал се с откъснатостта на когницията ти от Логоса, от смисъла. Можеш и да пробваш да запълниш безлюбната яма дълбоко в теб чрез вниманието на лекарите, близките и приятелите си, които все още не са „вдигнали ръце“ от теб, докато подобно на „конска муха“ заграбваш мислите им, опитвайки се да ги насочиш към „ужасната“ сериозност на положението ти на, видите ли, злощастна жертва на безсмислената и жестока случайност...  Да, точно така. Би могъл и да посегнеш към любезно предоставените ти от бизнес медицината в изобилие хапчета, като че ли имаш грип и с таблетки можеш да промениш психомеханизмите си, да се ресвържеш с любовта на душата си и почувстваш величието на разумния смисъл... Смисъл, който трепти във всеки квант от съществото и ума ти, тихо нашепващ ти за смислената неслучайност на вложения в преживяваното от теб добър и благ урок. Как, за Бога, антидепресантите и транквилантите могат да ти помогнат да преобразуваш мисленето си, при положение, че играят активна роля в потискането и „замазването“ на психодинамиката ти и съпротивите на изтласкването на страха, каращи те да застинеш в тъмнината на самотното ти свръхконтролиращо ментално предъвкване?! Разбира се, че антидепресантите имат известна роля в хода на преживяването ти, но далеч по-ограничена, единствено докато реално се заемеш с разрешаването на казуса, вложен в психиката и живота ти.

Има и друг вариант обаче. Изборът на свободната ти воля би могъл смирено да се довери на нишката на любовта, която напипва, но в която си загубил доверие, заплетен от порочния кръг на его когницията си (неутрално усещане -> катастрофично мислене за него -> невротичен страх -> засилване на усещането поради втренчването в него...). Логическото реструктуриране на автоматичните мисли във вътрешния диалог и на базисните негативни вярвания зад него тук се явява само старт на промяната. Такава работа прилича на въпросите ти относно сигурността на бънджи скока там, на ръба на скалата, застанал пред бездната на ужаса от смъртта... Вече си анализирал характеровите си движения, опознал си процеса на сформирането им през ранните ти години. Познаваш се по-добре и можеш да се видиш „отстрани“, от метакогнитивната позиция на самосъзнаннието. Ясно виждаш конфликтите на невротичността си. Въпреки това обаче страхът едва едва намалява, но бързо възстановява първоначалната си степен, а въпросното анализиране и реструктуриране се превръща в част от постоянното ментално, уж защитно контролиране, откъсващо те от безкрая ти. Можеш да скочиш в несъзнаваното си, позволявайки си щастието да загубиш невротичния си контрол. Когато в процеса на поведенчески експерименти и опити, дишане и съзерцание се осмелиш да отдръпнеш вниманието си от нахлуващите в съзнанието ти мисли и „скочиш“ в несъзнаваното си, страхът експлоадира. Вместо да го компенсираш невротично с безплодни опити за контрол, сега си позволяваш да полетиш смирено по течението му. Да, страх те е – но, спокойно приемаш това чувство. Странно, по този начин от ужасна паника, то метаморфозира до чиста неутрална енергия, която постепенно се преобразува и до мотивирана радостна сила! Казано метафорично, през „бънджи въжето“, през нишката на любовта ти е слязло свръхсъзнанието, потенциалът ти от блажена и светла мъдрост, който е прегърнал чудесния ти страх. Сега той вече не е никакъв страх, а просто неутрално гориво за огъня на мотивираната ти смелост, за родилия се в теб разум на мъдрото ти сърце! Вече интуитивно познаваш вдъхновеното присъствие на източника на живота в себе си и умееш радостно да полетиш в потока на силата, доверявайки се на ... Себе си!   

Трасиращи психотерапевтични етапи

Какви са практическите ориентировъчни етапи в хода на психотерапията на паническия страх от болести?

1)      Структуриран анализ на автобиографичната памет, фокусиран в инвентаризация на когнитивно – афективния живот и психодинамика. Осъзнаване на главните импринти, интроекти, характерова структура.
2)      Когнитивно реструктуриране на автоматичните мисли и базисни негативни убеждения, свързани със здравната тревожност.
3)      Визуализации, релаксация и работа с транс – визуално излагане на стимули и превенция на отговор (наводняване), систематична визуална десензитизация, усвояване на релаксация и подходящи хипнотични, поведенчески и нлп визуализации.
4)      Дихателни практики и психотелесни опити, фасилитиращи осъзнаване „през тялото“, през несъзнаваното, загуба на невротичния контрол и „скок“ в несъзнаваното и страха.
5)      Поведенчески експерименти, предизвикващи загубата на невротичния контрол и смирено, с доверие присъствие в преобразуващата се в смелост тревожност! Дизайните на експериментите се проектират според индивидуалната динамика на конкретния човек и характер. Обикновено се изпълняват извън сигурния кабинет на терапевта, в реална социална среда. Един от многото възможни поведенчески експерименти, активно тестващи и предизвикващи скок в страха и развиването на смело и изпълнено с радост доверие в Себе си и Живота, може да бъде и актуален скок с бънджи или пара/ делта планер, парашут и т.н., неколкократно повтаряни според нуждата.
6)      Съзерцание (mindfulness based psychotherapy) – състояние на интуитивен полет във вътрешната безграничност и постепенното му пренасяне от медитативните сесии в ежедневието, като постоянен фон на менталния, емоционален и социален живот.


Автор: Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.