Страници

За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 1 октомври 2017 г.

Качествени методи в психологията

Качественият, феноменологичен подход в психологията



Колежка към мен: "Дефинирай ми Бог!"... 

Подобно изявление изразява много за казващия го. Идентично е с опита душевното качество да бъде натикано редукционистично в количествено поведенческо измерване, т.н. процес на операционализация - оплоскостяване на качеството до пипнимо, око да види, ръка да пипне количество. Добър, но силно неуспешен и в действителност, принципно неуспеваем опит сакралното да бъде вкарано в категориите на профанното.  Умът може да говори много за Бога. Може да плещи до безкрай. Може дори да го нарече Дао и да опита да го облече в най-красиви термини. Нищо няма да каже обаче, докато отсъства личната преживелищност на едно цялостно себепознание. Сидхарта Гаутама (Буда) отказва да говори за Брахман (Бог) - от позицията на ума го обозначава като пустота. Пустота не като нищо, а като непознаваемо от позицията на операционалния ум не нещо, преживяемо единствено чрез пълното ползване, но и надхвърляне на логиката, в процеса на лично изследване, психодуховна опитност.

Жабокреко локвология

Веднъж в жабешката локва дошла на гости една странна жаба. Когато я питали откъде е, що е, разказвала за някакъв океан, за безкрайна дълбочина, висота и интересни създания. 

- Какво е това високо и дълбоко, има само две измерения - насам и натам - отвръщали локвените жабоци. - Какви са тези създания, за които говориш, това са илюзии - казвали те.

- Ами, вижте сега - погледнете нагоре и вижте небето - опитвала се да обясни океанската жаба. - Океанът е като него. Такъв един огромен, богат, на нива, дълбок, с различни обитатели... 

- Небе ли, та това са само образи в локвата ни, няма такова нещо - закрякали локвените жабки. Ти ни лъжеш нещо.

- Добре, вие сами можете да видите и преживеете океана. Просто е нужно да поискате широтата му и да тръгнете на пътуване към него. - засмяно и с вяра в потенциала на съжабките си казала странната жаба. 

- Да ходим къде, към твоите фантазии ли, кря кря ? - Локвените жабоци дори се опитали да покажат на заблудилата се според тях жаба, че тяхната локва е светът. Подскочили максимално високо няколко пъти, паднали обратно в калта и казали:

- Виждаш ли, никакъв океан няма, ти се заблуждаваш!

- Но, за да сте в океана, е нужно да напуснете локвичката си на комфорт, да се отправите на интересно приключение - с убеденост в капацитета на съжабките продумала жабата еретик... 

- О, стига толкова! Ето, това е светът, можем да претеглим калта да видим как вълничката се движи, да проследим повторяемо полета на мухите. Престани с твоите глупости. Имаме си науч(е)ни професожаби, които стигат чак до твърдия камък под калта - те знаят. Ето, виж - направили са хистограми на калните съставки и са изчислили средно статистическото отклонение от медианата на локвознанието! 

Океаничната жаба се усмихнала, пожелала на локвените си сестри всичко най-добро и продължила пътя си спокойно... 
................................

В духа на предаваното послание:

"Недейте да плувате там, където трябва да летите!"... Бъдете сигурни, че неумеещите ще твърдят, че летите, защото не можете да плувате, но вие се усмихнете и смело продължете да летите! (извън кавичките, дописано от мен)

Агни Йога


Количествено измеримата повторяемост на научните изследвания в психологията. А качеството? Какво относно феноменологично-интроспективната методология?

Количествено измеримите, повторимо проследими и доказуеми от независими провеждания изследвания са чудесен пробив в точните науки. Що се отнася до науката за душата, такъв подход има силно ограничено приложение, поради редукционистичното орязване на „океана“ от феноменологично преживяване при т.н. операционализиране, тоест привеждане на изследваните качествени променливи до количествени термини. Повтарям – такъв подход е ценен и валиден, но чисто и просто ограничен, с много нисък „таван“ е, когато се изследва психика през поведение.

В една пораснала психология, количествените измервания биха представлявали валиден подход, но единствено подстъп, увод в актуалното познание на психичното. А то е възможно чрез следването на един обективен феноменологичен подход. Именно обективен. Защото обектът на изследване в психологията е психиката.

Количественият рисърч реално погледнато, не изследва психичното, а операционализирани, количествено измерими поведения, които могат да корелират индиректно с дадено психично движение и наличност, но нищо повече. Недомислие е да се приема корелираното поведение за отразяваното от него частично, донякъде и непълно психично съдържание. 

Количественият подход в психологията може да бъде полезен за изследване психиката на животното (етология) и най-базисните когниции при човека, но е безсилен по отношение ума на таланта и гения, на творческия потенциал, проникновената мисъл, смисъла, любовта не само като еволюционно обусловено чувство, а като безусловен принцип…

Бихевиоризмът е направление в психологията, което се опитва да я превърне в изцяло експериментална наука, по подобие на точните науки. Експерименти, в които е нужно да се борави единствено с пипнимото, с видимото измерение, което може да се измерва количествено, тоест с поведението. Количествени измервания на поведението, при което интересно как се пропуска психодинамиката на вътрешния феноменологичен процес, представляващ самата психика.  Ето какво казва Скинър, един от най-прочутите квадратно мислещи бихевиористи от 20-ти век:

„ Можем да следваме пътеката, поета от физиката и биологията, като се обърнем директно към отношението между поведението  и средата и пренебрегнем опосредстващите го психични състояния“ (Скинър Б., 1996, "Отвъд свободата и достойнството", София, "Наука и изкуство" с.35)

Под влияние на поведенческите психолози (бихевиористи, а в по-късна приемственост, когнитивни учени), в западн(ал)ия свят психологията започва да се третира като наука за поведението. Българските психолози сервилно се равняват и повтарят мненията на силните на деня – в българските университети психологията също е поставена в графата на „науки за поведението“. Приемайки такава перспектива, психичният изследовател си спестява досега до вътрешната субективност, до океана от психично, до което достигат единствено много по-фините, качествени изследователски методики:

-          описание на случаи (case studies).
-          психотерапевтичният процесно и динамично ориентиран модел на пренос, контрапренос, взаимно отразяване, емпатийно вчустване.
-          трансовите интуитивни методики.
-          феноменологичната редукция.
-          медитативният систематично и дисциплинирано следван процес, описан от независими изследователи от цял свят от хилядолетия (в йога, будизма, съзерцателното християнство, включая православната школа исихия и т.н. и т.н. феноменологично ориентирани психодуховни традиции от целия глобус), външно принадлежащи на теоретично различни направления, но преживяващи неврално и психично идентични опитности.
-    други - за интервю, фокус група и т.н. качествени методи, уважаемият читател може да прочете в уикипедия. В настоящата статия се фокусирам в ключовия, феноменологично-интроспективен подход, който е както твърдя, самата сърцевина на качественото психологично изследване. 

Следвайки единствено бихевиористкия (на когнитивната наука и т.н. експериментална психология), количествен модел на изследване на поведението, психологията бива (не)качествено оплоскостена, сведена редукционистки до прости, измерими изходни резултати. Такова опростяване звучи примамливо за двумерно мислещи изследователи, с нулево познание на „океана“ от психодуховен потенциал, за който пробват да правят заключения по блатистата локвичка на външното поведение. Да, когнитивно научният бихевиоризъм е добър подстъп, начало в развитието на младата наука психология. Начало обаче, нищо повече.

Защото, как по хардуера може да се съди за софтуера? Ето, имаме флашка. Изцяло обаче отхвърляме и не се интересуваме от финото софтуерно съдържание, а и нямаме методологическия достъп до него - поради това, го отричаме. Можем да измерим какво количество битове информация съдържа, да изследваме направата на хардуера ѝ, можем да видим дори, че тази информация е сепарирана в отделни файлове, можем евентуално да прочетем имената им. И толкова. Нямаме никакъв достъп до огромното богатство от съдържание, процес, сюжет, персонажи, сложни взаимоотношения, съдби, предаван смисъл и мъдрост на хилядите книги, които се съдържат в тази флашка, до преживяваното в записаните в нея филми… Това е само метафора, при това несъвършена – човек е много повече от софтуерно-хардуерното сравнение с изкуствения интелект, колкото и развит да е последният.

Както казах, когнитивно научният бихевиоризъм е добър опит за обективизиране на субективното. Добър начален стадий в развитието на младата наука психология е. Ако обаче сведем качеството на феноменалното субективно, което именно изследва психологията, до външното количество на обективно проследимите и замерими поведенчески стойности, кастрираме самата същност на психичното, приравнявайки го до едното поведение. Къртича психология е бихевиоризмът, когато е приеман за единствено верният подход. Когато бъде поставен в рамките на холистична визия, включваща и феноменологичния подход, тогава бихевиоризмът застава в заслужената си и уважавана позиция, в основите на психологичното познание - основи, но не и повече.

А кой, освен тотално непознаващият вътрешната си психичност, твърди че феноменологичното проучване е субективно?! Напротив, субективният зрител в медитативния процес един вид се прехвърля във все по-„високи“ себесъзнателни психични слоеве, докато нагонният, емоционален, мисловен, чувствен, емпатиен, преносен, интроектно съдържимо наблюдаем и дори интуитивен процес, биват наблюдавани напълно обективно. Самата психика се превръща в директен обект на наблюдение и изследване от субекта на Аза. Аз, различен от топиката на егото, суперегото и т.н., но представляващ преживяем център на човешката свръхсъзнателност. Супрасъзнателност (Ауробиндо), от която идва всяко вдъхновение, творчески подем и устрем, интуитивна мъдрост и безусловна обич.

Не че бихевиористите/ когнитивните учени не са прави – дори твърде прави са по отношение на това, че психиката на стадната двунога тълпа с лекота може да се пренебрегне и сведе до елементарни поведенчески показатели. Защото масовата психика на човечеството, каквото е, действително не е кой знае какъв връх от творчески потенциал и цветуща съзнателност… Фокусирайки се върху поведението и свеждайки психиката до него, с лекота можем да ползваме експерименталните резултати за манипулативна, с цел влияние и управление на тълпите злоупотреба. Това е така, тъй като това базисно ниво, с което оперира поведенческата, когнитивна и експериментална психология, действително е детерминистично и проследимо, за разлика от творческото, качествено и високо ниво на процесиране.  Сборната когниция на тълпата е достатъчно елементарна, за да бъде приравнена до едното поведение. Както и на немалкото индивиди-примитиви, несъзнавано следващи стадното мислене (вид когнитивно изкривяване), цели и фокус в живота си. Няма как обаче стимул-реакция изследването да бъде валидно за сложните душевни процеси на талантливия творец, на гениалния в идеацията си индивид, за сложността на междучовешките отношения в общуването, психотерапията, изкуството, религията, вътрешно психичните преживявания на мистика, на писателя и въобще, на високо съзнателния човек.

Невалидна е експерименталната психология и когнитивно научният бихевиоризъм дори при опитите за проследяване на една единствена мисъл, идея, наситеност от смисъл, обич и съзидателна когниция на високо процесно ниво. Валидни са за ниско съзнателния индивид, както и за чиято и да е когниция на елементарно, базисно ниво, приравняващо човека до животно или робот. Маса хора са действително на това ниво (казвам го без вложена емоция), както и при всеки човек то е подлежащо по-високата, творческа когниция. То е подобно на режима на компютъра спестяващ  енергия и олекотяващ процесирането, но орязващ съществените функционалности.

Ето какво казва по въпроса първият председател на асоциацията по хуманистична психология в Щатите, Джеймс Бюджентал:

„Тези, които се опитват да обективират човешкия опит, пренебрегват трудните въпроси и създават опростена психология. Не трябва да им позволяваме да се самозалъгват… Когато за извеждане на обща истина, отнасяща се до милиарди хора, се взимат извадки от 30, 300 или даже 3000 души, логиката се загубва в суеверието!“ (Бюджентал Дж., 1998, "Предательство человечности: миссия психотерапии по восстановлению нашей утраченой идентичности". Класс, том 3, с. 199, с. 192)

Ейбрахъм Маслоу, един от титаните на хуманистичната парадигма, нарича когнитивно научния бихевиоризъм „механоморфна психология“. Както той твърди: 

„Тя е популярна поради престижа на точните науки, а не заради резултатите, които постига и въпросите, които поставя.“ (Маслоу Е., "Toward a Psychology of Being")

В същия дух, създателят на клиент ориентирания подход, Карл Роджърс, твърди:

„Едно от нещастията, свързани с психологията е, че тя се опитва с един голям скок да стане наука като физиката, докато е твърде млада наука с недостатъчно традиции, но с големи амбиции. Психолозите са хората с най-многото професионални защити. Ние имаме ужасния страх, че не изглеждаме достатъчно научно. Поради това ни е страх да продуцираме смели, необуздани теории и да се стремим да ги обуздаем. (Роджърс К., 1967, б, "Carl Rogers speaks out on groups and the lack of a human science - A conversation with the father of Rogerian Therapy by Mary Hall, in Psychology Today", с.20)

И още от Карл Роджърс по темата:

„Искам да попитам докога психологията ще остава тясно технологичен елемент на науката, свързана с една остаряла философска концепция за себе си (картезиански рационалистически сциентизъм, бел. ред.) и ще се прикрива зад безопасната завеса на наблюдаваното поведение? Кога тя ще се осмели да стане истински широка, творческа наука, която се базира на субективния опит, отворена към всички аспекти на човешката същност, достойна за името зряла наука?... Ще продължим ли да бъдем (психолозите, бел.ред.) в периферията на нашето общество, или ще дръзнем да станем важен социален фактор?“ Роджърс К., 2005, "The Carl Rogers Reader - London", с.358)

Виктор Франкъл е психотерапевт, създател на логотерапията , ефективен психотерапевт и качествен мислител от 20-ти век. Човек, преживял кошмара на четири немски лагера на смъртта. В книгите си той спокойно се противопоставя на повърхностния, опростенчески детерминизъм на поведенческата психология, описвайки как при едни и същи средови стимули в концентрационните лагери, реакциите на хората се различават в огромна степен, според умението им да придадат или не смисъл на случващото се.

Бихевиоризмът не на шега принизява човека до разновидност на изчислителната машина или примата. Хуманистичните, интегралните и холистични психолози не отричаме, че на едно примитивно ниво, човешката психика е поведенчески обусловяема и детерминистична. Към това добавяме обаче и твърдението, че това ниво действително е механистично и животинско, а че същински човешкото в човека е едно различно психично равнище, в което решаваща е свободната воля. Свободната воля на възприятието, мисълта, свободния дух, през които въпреки споменатия кондицируем детерминизъм, човек може да бъде много повече от биоробот. Може да бъде творческо същество, сътворец на Твореца! 

Ако поставим последното заключение в контекста на свеждането на психологията до поведенческо измерване, мога да кажа само, че всеки уважаващ Себе си психолог ще се ползва с пълна сила от когнитивно поведенческите количествени, редукционистични методики. Те са ценни и дават много информация. Тъй като обаче отразяват феноменологично психичното само опосредствено, автентично уважаващият Себе си изследовател в областта на психичното е длъжен с пълна сила да ползва феноменологично-интроспективните, качествени методики. Защото само те действително и директно боравят с изследвания обект – психиката!

Всъщност, разминаването в двете обсъждани позиции тук може да бъде изразено през понятията обект и субект. Най-елементарната дефиниция за обект и субект гласи, че субект е този, който възприема, а обект е онова, което бива възприемано/ изследвано. Когнитивните учени се опитват да превърнат психиката в ясен поведенчески обект на изследване. Това обаче е самозалъгване и лъжа спрямо реалността, каквато е. Защото поведението корелира частично, условно и до някаква само степен с психиката зад него, но не е нея самата.

В действителност трудността при изследването идва от това, че психиката е едновременно изследван обект, както и възприемащ изследванията субект. Операционализиращото екстернализиране на психиката като поведенчески обект е опит за разрешаване на това противоречие. Добър, но околовръстно опосредствен, редукциониращо плосък и в крайна сметка, невалиден по отношение изследването на действително определящото човека като такъв – високите психодуховни когниции, биващи едновременно обект на изследване и изследовател на изследваното.  

Да, когато си незрящ,можеш по топлината да съдиш за наличието на светлина, но не можеш да кажеш нищо за богатството от щрихи, изразни средства, предавано послание и смисъл в така невижданата, цялостна картина на психичния живот…

В когнитивната и експериметално психологичната наука, редукционизмът е основен и валиден научен подход, а твърдо материалистичните разбирания са негласно изискван контекст за правенето на тази уж най-научна, съвременна психология. В цялата статия наблягам на това УЖ и аргументирам позицията си ясно. Добро заземяване представлява материализмът и количествено ориентираният научен подход. Ако обаче човек остане единствено в такова разбиране, е като семе, положено в земята, призвано да покълне, изкласи, поникне и се развие до огромното дърво на живота, на познанието. Семенце, имащо добър старт, но ограничаващо развитието си единствено до почвата под въздуха и слънцето, неприемани от разбиранията му. Добър е такъв подход в началото, но постепенно води до познавателно гниене, наблюдавано повсеместно в света наоколо ни, именно поради откъснатостта на съзнанието на индивида и социума от слънцето на потенциала, от Себе си, от Бога.

Качественото (като опозиция на понастоящем налаганото количествено, а качественото маргинализирано и свеждано до едното описване на случаи, а често дори и то неприемано в научните среди) феноменологично изследване на психиката обаче, се налага да бъде различно. При него психичният субект изследва психичния обект директно, без посредничеството на количествено измеримо поведение. Този факт задължава и изисква изследователят да преживява цялостно ниво на себепознание на психичната си многопластовост и богатство. А такова може да бъде налично единствено чрез настойчивото следване на психодуховна дисциплина. Когато такова качествено себепознание присъства, изследователят открива, че под взора на психичния му център (Аз, Селф, Атман), се разкрива цяла една вселена от психични нива, процеси и стойности. Вселена, която корелира с невро-мозъчните, психо-биологични процеси и топичност, но въобще не се свежда до тях, а ги надхвърля в една сравнително автономна феноменологична преживяемост и реалност. Отелесена (embodiment), но и същевременно случваща се на свое собствено психично равнище.

За да бъдеш психо-лог, тоест душевед-душепознайник или когнитивен учен, изследовател на ума, е необходимо преживелищно да познаваш собствената си душевност, собствения си ум. Такова познание се постига на фона на богат и нелек социално битов опит и преодолявани качествено трудности, следване на дисциплиниран и нравствен живот, отдаден на това себенамиране (самадхи, богопознание) в ежедневно следване на фокусирана съзерцателност, водеща до такава себереализация. Само тогава си психолог, на когото дипломата за доктор на науките и професор по психология, е връчена не от неадекватни по отношение на изследваното човешки институции, а от Живота.

Доколкото през описваната себереализация се познаваш, дотолкова можеш да познаваш психичните наличности в другите. Както и в процеса на психотерапия, да ги водиш не по-далеч от там, докъдето ти самият си стигнал. Това са древни и вечни истини, но на съвременната очевидно ненаучна от позицията на целокупния живот психо-наука, явно е нужно да бъдат припомняни.

Орлин Баев, холистичен психолог и естествен психотерапевт


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.