Мадлен Алгафари: психотерапията в България

Мадлен Алгафари – Психотерапията в България

За около пет години живях и работих извън България. Две от тези пет години прекарах в невероятната природа на скалистите планини, в условията на удивителната икономическа и психосоциална хармония на провинция Бритиш Колумбия, Канада. От дълги години се интересувах от трансперсонална психология, а в Канада се срещнах и с тази царица на психологията: нейно Величество Психотерапията, в лицето на школата “Biologie Totale” на френския психиатър Клод Саба.. Това ме накара да се върна в България, за да завърша психология. Докато учех, периодично чувах името Мадлен Алгафари – Мадлен това, Мадлен онова. Мадлен в едно телевизионно шоу, Мадлен в друго шоу. Тези предавания, в които тя участваше, обаче бяха извън интересите ми и не бях я виждал доскоро. Бях чувал коментари за нея от колегите си: „Остави я тая – тя е само телевизионна звезда, няма нищо общо с психологията!” или „Хм, ако не беше мъжът й, сигурно щеше да бъде училищен психолог за 200 лева...” – в този дух. Не щеш ли обаче получих покана от дружеството на психолозите в България за среща разговор с г-жа Алгафари в кабинета й. От чисто любопитство реших да отида и лично да се уверя що за птица е това, като очакванията ми бяха силно отрицателно предубедени от мненията, които бях чувал. Поканените бяхме 20 човека – психотерапевти, психолози, студенти по психология. Първото, което ме удиви, беше кабинетът: на два етажа: горе - приемна и на приземния етаж - същинският кабинет, богато изпълнен с растителност, с красив фонтан, ромоленето на който изпълваше цялото пространство, с огромна клетка с два разкошни приказливи папагала. Залата за психотерапия, в която влязохме, приличаше по-скоро на йога център – наредени по земята тепихи, на които седнахме.
Пред нас застана подвижна и енергична жена с руси коси. „Аха, поредната блондинка...”, си казах аз. Не можех да не забележа обаче красотата и силната привлекателност на тази жена, която започваше да изпълва пространството на залата и с помощта на думите си, да прониква в нас. В хода на дискусията, магнетичният чар на Мадлен все повече проникваше съществото ми. Оказа се, че не напразно е телевизионна звезда, но е човек с изключителна харизма, човек който не случайно успяваше да завладее вниманието на милионите си зрители. Личностна харизма, женски чар, амбиция и кипяща енергия, огромно добро сърце, проницателен интелект, дар слово – това бяха първите ми лични впечатления от Мадлен. Този силен дух, скрит в чаровно женско тяло, за броени минути разтопи предубежденията ми, прониза съзнанието ми с мощната си енергия и остави в мен дълбок отпечатък с професионализма си. Именно професионализъм – дълбоки познания в психологията, 13-годишен психотерапевтичен опит в парадигмата на една от най-интегралните психотерапевтични школи и много, много наситен коктейл от силно либидо, сублимирано в професионална амбиция и искрено желание за помощ.

Ето едно кратко резюме върху разискваните от Мадлен Алгафари теми:

Ръката на съдбата или „Какво ще правя с тази психология?”

„Кандидатствах история, но не ме приеха и затова записах психология...” Не твърде очарована от теоретичния стил на преподаване в България, Мадлен завършва психология в Софийския университет, работи в една или друга област, индиректно свързани с психологията: преводач, телефон на доверието и др. В един слънчев ден обаче в родния си дом във Враца получава покана за обучение в неорайхианската психотерапевтична школа в Швейцария – и приема поканата. Така тръгва на един дълъг път, път без край, път със сърце.

Разликата между психолог и психотерапевт



Психолог е всеки завършил поне магистърска степен по психология, който умее да работи с тестове, познава основните психологически парадигми и подходи.
Психотерапевтът обаче е нещо твърде различно: „Кой може да лекува?”, пита Мадлен Алгафари. „Който има призванието за това! Който има добро намерение, сърце и опит!”. Най-подходящият академичен бекграунд за един психотерапевт е психологията. След нея идват психиатрията и социалната работа. Но, освен продължителното академично образование се изисква не по-малко продължително обучение в дадена психотерапевтична школа, а още по-добре, в повече от една. Но над всичко това: „Психотерапевтът е човек със сърце!”.
„С течение на времето намерих точния алгоритъм на успешната психотерапия при различните разстройства. Има си последователност, има си етапи, има си методи. Всичко е опит и много четене!”, казва Алгафари – „Психотерапията е безкрайно учене, безкрайно развиване на опита. Книгите и теорията са незаменима база, но при психотерапията най-важна е практиката, личният опит.”
„Психотерапията е най-доброволният процес!”, казва г-жа Алгафари. „Не може някой да бъде доведен насила и да очакваш реални резултати, освен ако не успееш да го мотивираш в първите няколко сесии.”
„Психотерапията е течаща диада на отношение между пациент и терапевт!”

Силата да бъдеш честен, смирен и просто себе си или „Не съм панацея, не знам и не мога всичко!” и „Отдавна нахраних суетата си!”

Далеч не всеки терапевт има съзнанието и коректността да познава и открито да обяви лимита на възможностите си. Като студент по психология в НБУ, мога да кажа, че имам богат опит в наблюдение на поведението и отношението на психотерапевтичните (по-скоро психоаналитични) величия към „простосмъртните” непосветени или по-слабо посветени в кривите и много рядко извеждащи където и да е психоаналитични лабиринти. Бидейки студент в Нов Български Университет, имах чудесната възможност да се „порадвам” на дистанцираната надменност на шепата български психоаналитици, прикриващи по този начин неразрешените си вътрешно психични страхове и конфликти. Нищо подобно при Мадлен Алгафари: една бликаща сърдечност и свързаност с хората, честност и блага прямота характеризират стила и на социални интеракции.

В стандартната психоанализа терапевтът е едно доста мълчаливо огледало, даващо обратна връзка на клиента, задължително лишена от емоционално отношение, състрадание и емпатия. Разбира се, формата на обръщение е вие – студено разграничена и доминиращо отдръпната.
Немалка сила и смелост се изискват, за да бъдеш близък до човека, когото лекуваш, да се доближиш до болката на проблема му смело и да го „извадиш” от пропастта в която е. Такава сила и смелост просто текат от Мадлен. Подобно на музикалния талант – или го имаш, или го нямаш. С учене и тренировки можеш да постигнеш много, но ако нямаш онази природна музикална дарба, изпълненията ти никога няма да излязат от рамките на посредствеността. Така е и в психотерапията. Има хора, родени със способността, настройката, силата и мотивацията да лекуват. Защото психотерапията е именно лечение – лечение много по-натоварващо терапевта, отговорно и изискващо дори от соматичното. Разбира се, обръщението при терапевтичните сесии на г-жа Алгафари е на „ти”, а от нея струи такава поразяваща сърдечност, която просто помита всички бариери и дава криле на потърсилите помощта и.

Школата. Неорайхианска психотерапия

Мадлен Алгафари завършва неорайхианската психотерапевтична школа на Валдо Бернаскони. Последовател на Вилхелм Райх, Бернаскони развива неговите идеи и принципи до по-всеобхватни и работещи методики и теоретична парадигма.


Нео – Райхианската психоретапевтична школа е балансирано съчетание между психоанализа, поведенческа терапия, психодрама, гещалт терапия, вегетотерапия и трансперсонална психотерапия. Тъй като трансперсоналните прийоми в терапията: такива като работа с биоенергията, мускулните брони и блокажи, биоенергиен масаж и прочее са твърде дълбинни и неразбираеми за редукционисткото мислене на ригидната научна общност, школата обикновено се посреща с недоверие. Това не пречи обаче на факта, че студентите в тази школа получават едно наистина компилативно обучение, което интегрира в действена сплав различни методи и прави подготвя терапевтите за реална и ефикасна помощ. Според Мадлен Алгафари всяка терапевтична школа е ценна с подхода си и „Няма по-добра или по-лоша школа! Има по-добри и не толкова добри терапевти!”. „Много психотерапевти правят грешката да спрат търсенето си до повода, конкретната травма за развитието на дадена невроза. Но причината конкретната ситуация да причини психотравмено преживяване се дължи на дълбинните психохарактеристики, емоционални модели и основни убеждения, заложени в детските години...”

Психотерапията, квантовата физика и когнитивната наука

Някои школи, такива като когнитивно поведенческата психотерапия, правят опити да поставят психотерапията на научна основа. Това са чудесни усилия. За съжаление обаче засега дълбинните изследвания в областта на човешкото съзнание си остават приоритет предимно на субективната лична емпирия на изследователя. Когнитивната наука прави малки, но сигурни стъпки, които бавно, но решително навлизат в полето на човешката памет, внимание, учене, аналогия, емоции, перцепция и пр. Понастоящем тези изследвания обаче са в детската си фаза на развитие.
Друг научен клон, който многообещаващо прониква в субатомните процеси на материята, наречена живот, е квантовата физика. Според сравнителните изследвания на учените, квантовата физика по съвременен начин потвърждава откритията за човешката когниция и за живота въобще на древните познавателни системи като йога, даоизма и будизма. „Квантовата физика обещава да се превърне в квантова психология и да ни покаже научно как действа съзнанието ни!”, твърди Мадлен Алгафари.

Балканският манталитет и психотерапията. Кой ходи на психотерапия?

„Който е развил съзнанието си до там, че да осъзнае нуждата от психотерапия!”, казва Алгафари. „Психотерапията е както за лечение, така и за себеразбиране и себеразвитие!”
Знаем, че на балканите психотерапията е нещо ново и ако в развитите държави психотерапията се развива и практикува повече от един век, то тук в България тази дисциплина едва прохожда. Психотерапията е царицата на психологията, изискваща практическо приложение на познанието за човешката душевност. В България все още хората смятат, че за да отидеш на психотерапевт, трябва да си луд... Това се дължи на липсата на традиция в тази област, както и на липсата на психична култура в народа ни. Според лекторката „Хората вече знаят каква е разликата между психотерапевт, психолог и психиатър и все повече осъзнават важността на психотерапията в живота.” Надявам се, че Мадлен е права, поне донякъде...




Автор: Орлин Баев, психолог-психотерапевт