Мотивация при създаването на психотерапевтична школа

Психотерапевтичните парадигми – миш маш или холистично единство

Психотерапията е определяна от мнозина като Вавилонска кула, съставена от идеационен и методологичен бъркоч от теории и практики. Съществува световно приет регламент за определен брой обучителни часове, както и консенсус относно етичните принципи и кодекс на психотерапевта – дотук добре. Между самите направления обаче се наблюдава силно противопоставяне, несъгласие и дори високомерно презрение към инакомислещите. Като цяло, раличните парадигмални направления и прагматични подходи в психотерапията, са в голяма степен несъгласувани и противоречащи си, когато са виждани единствено през отделните си познавателни призми. А опитите за еклектизъм приличат на забъркване на боза с айрян и туршия – получава се не особено лицеприятна смес…

Ето какво твърдят някои авторитети в областта на психологията и психотерапията:

„В сферата на психотерапията цари хаос!“ ( (1) Карл Роджърс, 1963)

„Психотерапевтичните подходи са коренно различни, несъгласувани и опровергаващи се взаимно на всяко ниво – от философско, до технологично.“ ( (2) Patterson C., 1986, s. 532)

“Психотерапевтичната реалност е миш маш от теории, бъркотия от процедури и галимация от лечения.“ ((3) Eysenck H., 1970)

Така следвайки идейния поток, човек може да си помисли: „О‘к, психотерапевтичните модалности са различни. Но, вероятно за стойността им може да се съди по крайните им резултати, по ефективността на процедурите им!“

Реалността обаче показва, че независимо от различията във всяко едно отношение, различните подходи са общо взето, достатъчно и еднакво ефективни, а степента на резултатност зависи не толкова от теорията или методологията на дадената модалност, а от качествата на прилагащия ги психотерапевт. Явлението се нарича „Парадокс на еквивалентността в психотерапията“.

Относно миш маша и бозата с айрян на еклектизма, съгласявам се изцяло с цитираните колеги. Когато обаче иде реч за интегралност и холистичност, панорамата се променя. Зимата е различна от лятото, а пролетта от есента. Наесен листата падат, напролет цветовете се сформират. Зимата се сипе сняг и е студено, а през лятото животът експлодира в пълнотата си. Нима едното е по-добро или правилно от другото?!

Корените на дървото засмукват земните сокове в пълната тъмнина на земята. Листата фотосинтезират, привеждайки слънчевата радиация в ползваем ресурс. Стволът извършва осмозата си. Цветовете ухаят, предавайки тайнството на живота на плодовете, които сформират семената си. Кой би казал, че единият процес е по-важен или по-верен от другия? Оказва се, че мнозина…

В статията си „Холистичност в психотерапията“ ясно и недвусмислено обосновавам визията си относно интегралността и целостта на метафоричното „психотерапевтичното дърво“. Точно на мястото си са корените на аналитичните направления, стволът и основните клони на поведенческите и когнитивни терапии, малките клонки на краткосрочните, листата на хуманистичните и цветовете на трансперсоналните психотерапевтични системи. А дървесният сок на хипнотичните и базираните на медитацията школи, пронизва всяка част от това символично психотерапевтично „дърво“.

Тоест, слава Богу, че съществуват различните направления в психотерапията и добре, че желанието за свръхопростяване през „това е правилното“, идва от къртичо (не)виждащия ригиден ум на някои колеги, нежели от свещената простота на естествената цялост, интегрираща различните си звена до гещалта, надхвърлящ сумата от частите си в нови, качествени функционалности.

Мотивацията при създаване на нова психотерапевтична модалност

Някои исторически жалони

Мит е, че психотерапията съществува от началото на 20-ти век. Всъщност, винаги е съпътствала човечеството, промъквайки се през шаманските и жречески хипнотични, народните лечителски обайвания, психодуховните медитативни и религиозните молитвени, психотерапевтични подходи.

Говорейки за съвременната психотерапия – да, започва с опитите на университетския преподавател-теоретик Фройд (и изключително слаб практик) да обясни невротичното функциониране. Ученикът му Юнг брилянтно разширява прозренията му, свързва ги с психичната архетипност, заложена ядрено в световните психодуховни познавателни системи, опитва се да проследи не само невротичния, но и психотичния процес, през собствените си лични опитности. Целта на това изложение не е представяне историята на психотерапията – затова съкращавам. Постепенно анализата се разклонява, обособяват се неофрйдистки, селф, его, обектни отношения направления. Всяко от направленията си има видни представители, които с идеите си поставят парадигмалните трегери в школата си.

На сцената излиза поведенческата и когнитивна наука, която осъществява буквално революция и в научното изследване на психиката, и в подхода към терапията на психични разстройства. Раждат се поведенческите и когнитивни терапии. Прекрасни системи – обаче твърде „скелетни и кофражно-арматурни“, с липсваща както аналитична основа, така и ядро от смисъл и покривна наблюдателница към безкрая на целта на човешкото живеене.

Тези липси предопределят появата на хуманистичната психология и психотерапия, в която главни теми са човещината и смисълът. От хуманистично ориентираните психотерапии закономерно произлизат трансперсоналните, черпещи пряко от духовните системи, разчитащи на вътрешната, феноменологично-качествена наука (в опозиция на количествено поведенческата), от която човечеството винаги е получавало компаса на глобалните си цели, любов, мъдрост и творческа свобода. 

Нарояват се и малките „клонки“ на краткосрочните психотерапевтични подходи, представляващи прекрасно прагматично направление, търсещо работещи решения тук, сега и във възможностите на бъдещето. Добри насоки, но лишени от глобалното смислово „защо“ на останалите части от гещалта и съответно, далеч не винаги намиращи нужното „как“ да се премине през дадена психична и поведенческа трудност. Защото, както е казал един философ (перифразирам): „Имайки достатъчно значим отговор на защо, винаги ще намеря работещо как и какво!“

По правило, колкото е по-иновативна, цялостна, идейно качествена и прагматично функционална, толкова по-голямо отричане, завист, критика (съвсем не винаги здрава) и съпротива среща новата терапевтична система в „Орел-рак-щука“ психологичната гилдия.

……………..

В съвремието ни, във всяка една област, била тя научна, изкуствоведска, културална, спортна, музикална и т.н., се наблюдава все по-ясно видима тенденция за мулти и интердисциплинарност, интегралност и холистичност между различните парадигми, системи и субсистеми. Държа да подчертая, че интегралността и холистиката качествено надхвърлят еклектизма, творчески сформирайки нови прагматично полезни функционалности. Тоест, не е време за моята и твоята школичка и методче, парадигмичка и подходче, а за обединяване на все по-мащабни „парчета“ познание в единно и качествено структурирано ново цяло.

Тук разсъждението достига до привиден парадокс. От една страна, „Историята на психотерапията е преди всичко история на желанието на отделните психотерапевти да създадат своя школа.“ ( (4) Сосланд А., 1999, с. 18).  От друга страна, както казах, не е време за тази или онази школа, а за интегрална холистичност. Противоречието е привидно, тъй като дори и интегративните и холистични направления, се създават от личности. 

Какво стои в ядрото на мотивацията, в желанието на създателя на нова психотерапевтична модалност, зависи от качеството на съзнанието му. По-натам в този текст ще конкретизирам. А сега, да видим какво твърдят по въпроса цитираният вече Сосланд, както и действително големият в психотерапията, Джей Хейли:

„Създателите на нови психотерапевтични школи днес са изкушени далеч не само от героични и алтруистични мотиви, но и от желанието да превърнат своя метод от локална психотерапевтична практика, в цялостна идеологична система, със задължителните атрибути на сертифицираното обучение и супервизията. В най-успешните случаи, се стига до създаването на транснационални психотерапевтични империи, което прави такова начинание много привлекателно и печелившо.“ (Сосланд. А., 1999, с.2)

„Психотерапията отдавна не е само описваното в старото клише: изкуство и призвание. Тя е бизнес. Тя е оръжие с много сила.“ ((5) Джей Хейли, 1998, с. 67)

Мотивация и нива на съзнание

Със сигурност, цитираните колеги са прави за могивацията, водеща мнозина от създателите на психотерапевтични системи. За други, донякъде. За трети обаче, никак. Както казах, мотивацията, задвижваща какъвто и да е процес, включително този при съзиданието на нова психотерапевтична система, зависи от качеството на съзнанието, от преработеността на психичните съдържания така, че да синхронират с пулса на Живота. Или от липсата на такъв синхрон.

В статията си „Бележки по книгите Опит в оцеляването на Сергей Лазарев“  (дръпни надолу до Нива на съзнанието), градирах съзнателността аналогично сравнявайки идеите на Карл Юнг, Сергей Лазарев и Петър Дънов, до тези на:

-          Ученик.

-          Новозаветно-праведна невроза.

-          Старозаветна психопатия.

Творческият процес се проявява и през трите нива, но по различен начин, оцветен при преминаването си през съответните психични съдържания и динамики, характерни за даденото ниво.

Старозаветното (езическо, както Лазарев още го нарича) съзнание, твори през изцяло егоцентричен порив, с водещата мотивация на личната облага, власт, пари, финансово-социален просперитет, его налагане и контрол, като целта оправдава всякакви средства за постигането си.

Новозаветният невротик твори през смесена мотивация. През „Така трябва, но ме е страх, че не е точно така, а всъщност подсъзнателно искам власт“ или през „Желая да творя алтруистично, но се раздирам от користта в света и постоянно се спъвам в нея болезнено.“

Ученикът е смирил егото си дотам, че мотивацията му е изцяло различна. При предните нива присъства „сопата“ на страха и „морковът“ на властовата, егоцентрично мотивирана или чувствено наситена цел. Ученикът обаче е смирил гордостта си, страхът е стопен, а творчеството му представлява вдъхновено провеждане на Бога, на любовта, на смиреномъдрата красота в живота. Ученикът е речно корито, което през руслото си прокарва чистите изворни, вършинни потоци на безпредела. Той прекрасно съзнава, че тези творчески води не са негови, а просто преминават през психичния му процес. Затова, когато някой изкаже възхищение от творческото съдържание, той по правило казва: „Не, не аз, не към мен, на Бога благодари, към Бога насочи възхитата си!“

……………..

По света съществуват много създатели на психотерапевтични школи, резониращи със старозаветно-психопатното ниво на съзнание, по-малко с афективно фокусираното новозаветно, невротично-праведно и малцина със съзнателността на Ученика. Мога да дам примери със създатели на терапевтични модалности и от трите равнища. Предпочитам обаче да не навлизам в махленска злободневност – интелигентният читател така или иначе сам ще свърже точки и види.

Каква е собствената ми мотивация при създаването на Естествена психотерапия?

Съзнавам, че малката ми социална персона и пълно с грешки его, нищо не създават. Доколкото, въпреки всички примеси в тях, успеят да замлъкнат и смирено да притихнат, дотолкова послания далеч надхвърлящи малката им преходност, се проявяват през идейните и приложно практични послания в творчеството, минаващо през мен. Дори споменаването на „мен“, вече представлява нанос в потока на тази творческа река.

Съзнавам, че „Естествена психотерапия“, е раждана в България, на български. Малка държава със световно неизвестен език. В тази връзка, понякога казвам шегувайки се: „От Америка или западна Европа, едно л. да отдели някой, да го поръси със захар и опакова рекламно привлекателно, достига навсякъде с посланието за изключителни качества, определящи неизменно високата му стойност!…“
Е, в България е различно. Имаме невероятни писатели, актьори, брилянтни музиканти и т.н., но световно неизвестни, докато слушаме, гледаме и „сверяваме часовниците си“ често по изключително посредствени произведения и авторите им. В българската пси гилдия, постоянно ме изумява това чуждопоклоническо-автоагресивно въздигане в авторитарна позиция на чуждата стойност (примерно на Американската психологична асоциация), при принизяване на собствената… 

Та, проследявайки народопсихологичния и икономико-политически контекст, в условията на който се случва сформирането на „Естествена психотерапия“, кой знае какви очаквания нямам.

Давам си сметка, че към този момент съм на почти 50 години, както и че не преди много време преживях заболяване, което при рецидив води до летален изход за седмици. Затова, фокусът ми е изцяло сега, в този и следващия момент, а настройката ми „Да бъде волята ти, Господи! Както, каквото, колкото и когато си рекъл, така и това да бъде!“

Дори не мога да се нарека автор на психотерапевтична школа. Не, не съм. Малък никой съм, през който ако нещо преминава, не е мое – на Живота е. Колкото по-малко ме има мен, колкото по-смирено съзнавам незначителността си, толкова повече го има творческия процес, сформиращ „Естествена психотерапия“.

Замислям се: каква е тогава личната ми мотивация за създаването на ‚Естествена психотерапия“? Отговарям си: доверието в творческия процес, тласкан от любомъдрието. Ни повече, ни по-малко. Не на всяка цена, а доколкото и както се проявява величието на любовта дори през некачествеността на проводящия материал на малкостта ми, дотолкова. Да бъде волята Му!

………………………………………………………………………..

За повече информация за „Естествена психотерапия“, виж статиите в блога ми, от бутона: Естествена Психотерапия – същност, структурни принципи.

…………………………………

Ползвана литература:

1)      Роджърс К., (2000), Консултирование и психотерапия. М. „Ексмо -пресс.

2)      Patterson C,. (1986) Theories of Counseling and Psychotherapy, 4-th edition, New York: Harper & Row.

3)      Eysenck H., (1970), A mish mash of theories, International Journal of Psychiatry, vol. 9.

4)      Сосланд А,. (1999) Фундаментальная структура психотерапевтического метода или как создатя свою школу в психотерапии. М., „Логос“.

5)      Хейли Дж., (1998) Психотерапия как новое явление; В: Еволюция психотерапии, М НФ „Класс“, т. 1.

6)      Георгиева Р,. (2012), Психотерапията на Карл Роджърс, Изток-Запад 2012.

……………………..

Орлин Баев, естествен психотерапевт